Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 23-7-2017
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?

0. Тезата на ИÑ?ократиÑ?

Какво е ИÑ?ократиÑ??

ИÑ?ократиÑ? навÑ?рно ще Ñ?е окаже най-напредналата Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление в човешката иÑ?ториÑ? до днеÑ?. ТÑ? е най-Ñ?ъвмеÑ?тимата Ñ?иÑ?тема Ñ?ÑŠÑ? Ñ?оциалните разбираниÑ? на хората. ИÑ?ократиÑ? Ñ?тъпва върху поÑ?тижениÑ?та на демокрациÑ?та, но Ñ?тига много по-напред от неÑ? и недоÑ?татъците й. ИÑ?ократиÑ? изтлаÑ?ква границите на Ñ?оциалното управление до непознати хоризонти;  отвъд границите, познати днеÑ?. ОÑ?вен политичеÑ?ки, ИÑ?ократиÑ? има икономичеÑ?ки и глобален аÑ?пект. ИÑ?ократиÑ? изÑ?ледва предпоÑ?тавките, необходими за напредъка на Ñ?оциалното управление на човечеÑ?твото.

ИÑ?ократиÑ? кани и призовава вÑ?ички читатели да тръгнат по пътÑ? на иÑ?ократичните миÑ?ли Ñ? чиÑ?то Ñ?ъзнание и без предразÑ?ъдъци. Ð’Ñ?еки един от ваÑ? може да допринеÑ?е за развитието на една по-добра Ñ?иÑ?тема на управление. Можете да го направите Ñ?ÑŠÑ? Ñ?обÑ?твените Ñ?и предложениÑ? и идеи за развитие на човешкото общеÑ?тво. Модерната технологиÑ?, Ñ? коÑ?то разполагаме днеÑ?, прави прилагането на ИÑ?ократиÑ? възможно още Ñ?ега.

Свободата и правото на надеждата на отделниÑ? човек Ñ?а двигателите на човешката цивилизациÑ? и пазарниÑ? напредък. Без надежда и лична Ñ?вобода човешката цивилизациÑ? нÑ?маше да доÑ?тигне до днешното Ñ?и ниво и Ñ?тандарт. Точно тази Ñ?вобода и право на надежда ще продължат да движат утрешното общеÑ?тво и пазарната икономика, наÑ?очвайки човешките уÑ?илиÑ? по пътÑ? на  надеждата. Ð?аред Ñ? оÑ?таналите, тези два двигателни принципа Ñ?е оказват в центъра на иÑ?ократичните миÑ?ли.

Ð’ днешно време Ñ?иÑ?темите за общеÑ?твено управление, дори демокрациÑ?та, Ñ?иÑ?тематично разрушават Ñ?вободата и правото на надежда на индивида. ИÑ?ократиÑ? защитава позициÑ?та, че недоÑ?татъците на демократичната Ñ?иÑ?тема възпрепÑ?Ñ‚Ñ?тват напредъка на човешкото общеÑ?тво и пазарната Ñ?иÑ?тема. Ð’Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ тези Ñ?лабоÑ?ти на демокрациÑ?та  Ñ?а доÑ?тигнали етап, в който заплашват да разрушат целиÑ? доÑ?егашен напредък на човешката цивилизациÑ?.

ИÑ?ократиÑ? разкрива защо тази Ñ?вобода и надежда Ñ?а в Ñ?мъртна опаÑ?ноÑ?Ñ‚. ИÑ?ократиÑ? поÑ?очва защо точно Ñ?ега е времето не Ñ?амо да защитим, но и да подÑ?илим и разширим тези Ñ?вобода и надежда още повече. ДнеÑ? не Ñ?амо че не Ñ?ме доÑ?тигнали границите на цивилизациÑ?та, но още Ñ?е намираме в зората й. ИÑ?ократиÑ? вÑ?рва, че Ñ?обÑ?твените ни хоризонти Ñ?а милиони години пред наÑ?.

Човешкото общеÑ?тво е доÑ?тигнало точката, в коÑ?то вÑ?Ñ?ко поÑ?ледващо развитие при наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема ще предÑ?тавлÑ?ва заплаха, както за оцелÑ?ването на Ñ?иÑ?темата, така и за оцелÑ?ването на човечеÑ?твото. Ð’ този момент е нужно във вÑ?Ñ?ка една общеÑ?твена Ñ?иÑ?тема да бъдат инкорпорирани други аÑ?пекти. ИÑ?ократиÑ? въплъщава и изÑ?ледва нÑ?кои от тези аÑ?пекти.

Духът на ИÑ?ократиÑ? е оÑ?нован на принципите на развитие и непрекъÑ?нато подобрÑ?ване и напредък на човечеÑ?твото. Затова и човешката Ñ?вобода и право на надежда Ñ?а поÑ?тавени в центъра на ИÑ?ократиÑ?. Принципите на взаимно приемане и уважение без оглед на религиозни убеждениÑ?, раÑ?а, пол, общеÑ?твено положение или географÑ?ко меÑ?тоположение Ñ?а Ñ?ред оÑ?новите, върху които е изградена ИÑ?ократиÑ?.

ИÑ?ократиÑ? развива нашата общеÑ?твена Ñ?иÑ?тема за управление до Ñ?тепен, в коÑ?то взимането на решениÑ? е поÑ?тавено изцÑ?ло в ръцете на тези, които Ñ?а прÑ?ко заÑ?егнати от решениÑ?та. При Ñ?иÑ?темата на ИÑ?ократиÑ? управлÑ?ваните ще контролират начина по който Ñ?а управлÑ?вани. РавниÑ?Ñ‚ дÑ?л и учаÑ?тие във вземането на решениÑ? Ñ?а в Ñ?дрото на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема. ИÑ?ократиÑ? е лечението, от което Ñ?е нуждае демокрациÑ?та. Принципът на ИÑ?ократиÑ? е, че вÑ?еки може да учаÑ?тва във вÑ?ички управленÑ?ки решениÑ?.

Ð?бÑ?олютната влаÑ?Ñ‚

При наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема напредналите демократични държави поверÑ?ват абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚ в ръцете на един човек или на група от хора. При нашата демократична Ñ?иÑ?тема един човек или малка група от хора могат да концентрират огромна Ñ?ила. Мега Ñ?ила, коÑ?то им дава възможноÑ?Ñ‚ да нанеÑ?ат огромен и непоправимо катаÑ?трофичен и неудържим удар не Ñ?амо на Ñ?обÑ?твената им Ñ?трана, но и на целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Ð’Ñ?рвам, че подобна влаÑ?Ñ‚ е не Ñ?амо опаÑ?на, но и неразумна. ТÑ? е напълно неприемлива в уÑ?ловиÑ?та на днешната цивилизациÑ?. Ставали Ñ?ме Ñ?видетели колко неÑ?ъвършени Ñ?а хората. Как влаÑ?тта корумпира дори онези Ñ? най-добри намерениÑ?.

Тази книга за ИÑ?ократиÑ? предлага решениÑ? за това как може да бъде Ñ?ъздадена една нова общеÑ?твена Ñ?иÑ?тема за управление. Как да бъде възприета и развита. ИÑ?ократиÑ? поÑ?тавÑ? уÑ?ловиÑ?та и нужните предпоÑ?тавки, за да бъдат разширени общеÑ?твените хоризонти и да Ñ?е роди една нова и напреднала Ñ?иÑ?тема за управление.

Възприемането на ИÑ?ократиÑ? изиÑ?ква нÑ?кои радикални промени в начина, по който дейÑ?тват много общеÑ?твени механизми днеÑ?. Тази книга Ñ? миÑ?ли хвърлÑ? Ñ?ветлина върху нÑ?кои от тези радикални уÑ?ловиÑ?.

ИÑ?о-МедиÑ? – нужни Ñ?а нови медии

Една такава промÑ?на е въвеждането на Ñ?влението, което аз наричам ИÑ?о-медиÑ?. Ð’Ñ?ички ще Ñ?е Ñ?ъглаÑ?Ñ?Ñ‚, че е нужно да Ñ?е поддържа и разширÑ?ва Ñ?вободата на Ñ?ловото. ИÑ?ократиÑ? Ñ?чита, че още по-необходимо е на общеÑ?твото да Ñ?е оÑ?игури доÑ?тъп до вÑ?ички аргументи по даден въпроÑ?. ИÑ?ократиÑ? предлага нова Ñ?иÑ?тема, нов Ñ?тил, нов формат на медийното предÑ?тавÑ?не, което да защити едновременно Ñ?вободата на Ñ?ловото и правото на информираноÑ?Ñ‚ на общеÑ?твото.

ИкономичеÑ?ката ИÑ?ократиÑ?

Ð’ икономичеÑ?ката Ñ?фера Ñ?ъща Ñ?а нужни радикални промени. ИкономичеÑ?ката чаÑ?Ñ‚ на ИÑ?окраиÑ? поÑ?тавÑ? въпроÑ?а за това как да бъда прилагани принципите на ИÑ?ократиÑ? на Ñ?вободниÑ? пазар. Това може да Ñ?е поÑ?тигне чрез Ñ?ъздаване на уÑ?ловиÑ?, при които печеливши Ñ?а едновременно производителÑ?Ñ‚ и потребителÑ?Ñ‚. ИÑ?ократиÑ? предлага възможноÑ?ти и отварÑ? диÑ?куÑ?ии по много политичеÑ?ки и икономичеÑ?ки въпроÑ?и. 

Кога? Дошло ли е времето? Как?

ИÑ?ократиÑ? предлага възможноÑ?Ñ‚ за флекÑ?абилноÑ?Ñ‚ и маневреноÑ?Ñ‚ по пътÑ? на развитието. Дава възможноÑ?Ñ‚ за запазване на меÑ?тните Ñ?тил и култура. Ð’Ñ?Ñ?ка държава, меÑ?тна влаÑ?Ñ‚ или организациÑ? могат Ñ?ами да изберат кога и по какъв начин да възприемат ИÑ?ократиÑ?. Ð?е е нужно вÑ?ички да бъдат поÑ?тавени в еднакви рамки, а вÑ?Ñ?ка група Ñ?ама може да реши как да прилага ИÑ?ократиÑ?. Това ще гарантира зачитането, оцелÑ?ването и разраÑ?тването на различните култури на вÑ?Ñ?ка отделна група, коÑ?то реши да възприеме и развие иÑ?ократичните принципи в рамките на Ñ?обÑ?твените Ñ?и културни оÑ?обеноÑ?ти.

Кой може да предположи до какви нива Ñ?егашните и бъдещите поколениÑ? ще могат да доÑ?тигнат при общеÑ?твената Ñ?иÑ?тема на ИÑ?ократиÑ?. Можем да Ñ?ъздадем непартийна иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема. Заедно Ñ? политичеÑ?кото й развитие можем да Ñ?ъздадем нови политичеÑ?ки партии или групи.

Книгата за ИÑ?ократиÑ? не претендира, че дава отговор на вÑ?ички въпроÑ?и. Много Ñ‚Ñ?Ñ… изиÑ?кват Ñ?пециализирани знаниÑ? и приноÑ?. Ð?ещо повече, нÑ?кои въпроÑ?и  изиÑ?кват Ñ?ериозно вложение на време, за да Ñ?е доÑ?тигне верните отговори. Затова много хора днеÑ? и много други утре могат да дойдат, за да поÑ?тавÑ?Ñ‚ Ñ?воÑ?та тухличка в Ñ?тената на ИÑ?ократиÑ?.

РеволюциÑ?та на ИÑ?ократиÑ?

Една от отличителните характериÑ?тики на ИÑ?ократиÑ? е, че възприемането й не изиÑ?ква кървава революциÑ?. Поне в развитите демократични Ñ?иÑ?теми общеÑ?твото Ñ? готовноÑ?Ñ‚ ще прегърне идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. УправлÑ?ващите, партийните лидери, групите за натиÑ?к и избраните членове на парламента ще бъдат изправени пред много проÑ?Ñ‚ избор. Да приемат ИÑ?ократиÑ? и да оцелеÑ?Ñ‚ като политичеÑ?ка фигура или организациÑ?, или да Ñ?е противопоÑ?тавÑ?Ñ‚ на ИÑ?ократиÑ? и да Ñ?е озоват извън политиката. Ð?е проÑ?то извън управлението, а извън политиката.

ИÑ?ократиÑ? – Глобален аÑ?пект

Глобалната ИÑ?ократиÑ? обединÑ?ва политичеÑ?ката и икономичеÑ?ката ИÑ?ократиÑ? и разширÑ?ва принципите им до глобални измерениÑ?. Глобалната ИÑ?ократиÑ? предлага радикални, но разуми и обоÑ?новани решениÑ? за безконфликтно управление на глобалната политичеÑ?ка и икономичеÑ?ка арена. Това ще Ñ?тане чрез оÑ?игурÑ?ване на равно учаÑ?тие във взимането на решениÑ? от вÑ?ички нации по Ñ?вета. Предложени Ñ?а радикални формули за такива практики. Формули и предложениÑ?, които ще накарат много от днешните политичеÑ?ки лидери да изтръпнат. За тези, които ноÑ?Ñ?Ñ‚ грижата за общеÑ?твото в Ñ?ърцата Ñ?и, това ще бъдат Ñ?ладки тръпки. За оÑ?таналите: е, гоÑ?пода можете да започнете да Ñ?и Ñ?Ñ‚Ñ?гате багажа!

ГлобалниÑ?Ñ‚ феномен и ИÑ?ократиÑ?

С икономичÑ?ката глобализациÑ? ние Ñ?таваме Ñ?видетели на икономиÑ? от мащаба, на коÑ?то липÑ?ва оÑ?новен елемент. Елементът на политика от мащаба. Ð’ отÑ?ÑŠÑ?твието на подходÑ?ща политика от мащаба икономичеÑ?ката глобализациÑ? непременно ще доведе до жеÑ?токи и болезнени разрушениÑ?, ако не и до унищожение на Ñ?вета, такъв, какъвто го познаваме днеÑ?.

ПредизвикателÑ?твото – Поканата на ИÑ?ократиÑ?  

Ð?икоÑ? Ñ?иÑ?тема за общеÑ?твено управление не може да Ñ?и позволи да пренебрегне религиозниÑ? фактор. ИÑ?ократиÑ? не е религиÑ? и Ñ?ледователно нÑ?ма религиозен аÑ?пект. ИÑ?ократиÑ? оÑ?тавÑ? религиÑ?та на религиозните дейци, но им отправÑ? предизвикателÑ?тво: една проÑ?та, но в Ñ?ъщото време радикална промÑ?на. Една покана да припознаÑ?Ñ‚, приемат и проповÑ?дват вÑ?ра, уважение и взаимна любов, незавиÑ?имо от изповÑ?дваната религиÑ?. ПредизвикателÑ?твото да заличат религиозните граници, да оÑ?вободÑ?Ñ‚ хората и да Ñ?прат да наÑ?аждат религиозна омраза. ЧаÑ?Ñ‚ от предизвикателÑ?твото на ИÑ?ократиÑ? включва предложениÑ? как това да бъде поÑ?тигнато.



0. Книгата - ISDN - ПоÑ?вещениÑ? и признаниÑ?

ИÑ?ократиÑ?

Ð?вторÑ?ки права: КриÑ? Ð?еофиту 2007

Публикувана от Chris Neo Direct publishing ( CCNG Ltd )

168 Chase Road, London N14 4LH, UK

Tel: 0044 (0) 2083721000   Fax: 0044 (0) 208 3721001

www.isokratia.com                      info@isokratia.com

ISBN :  0-9525079 1 9      Ð’ерÑ?иÑ? на английÑ?ки език    ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¾ издание â€“ Internet Edition  2007

 

 ISBN :  0-9525079 2  7    Ð’ерÑ?иÑ? на Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ ÐµÐ·Ð¸Ðº        ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¾ издание - Internet Edition  2007

                                                    ÐŸÑ€ÐµÐ²Ð¾Ð´: КриÑ? Ð?еофиту

 

ISBN : 0-9525079 3  5      Ð’ерÑ?иÑ? на българÑ?ки ÐµÐ·Ð¸Ðº  ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¾ издание - Internet Edition  2007

                                                   ÐŸÑ€ÐµÐ²Ð¾Ð´: Магдалена Пашова

 

ΙSBN :  0-9525079 4 3     Ð’ерÑ?иÑ? на Ð¸Ñ?панÑ?ки ÐµÐ·Ð¸Ðº      ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¾ издание  - Internet Edition  2007

                                                   ÐŸÑ€ÐµÐ²Ð¾Ð´: Магдалена Пашова

 

 Type set: КриÑ? Ð?еофиту

Правата Ð·Ð° авторÑ?тво и оригинал Ð½Ð° тази книга принадлежат на КриÑ? Ð?еофиту Ñ?поред чл. 77 и 78 от авторÑ?ко право Дизайн и Патент 1988.

Печат: Интернет публикацеÑ?

Ð’Ñ?ички права запазени. Ð?ито една чаÑ?Ñ‚ от тази книга не може да бъде резмножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, запиÑ?ване или чрез каквито и да е Ñ?иÑ?теми за Ñ?ъхранÑ?ване на информациÑ?, без предварително пиÑ?мено разрешение от КриÑ? Ð?еофиту.

Ð?вторÑ?ки права: КриÑ? Ð?еофиту 2007

ЧовечеÑ?твото, Ñ? вÑ?ички негови неÑ?ъвършенÑ?тва, е развило и е доÑ?тигнало виÑ?ок Ñ?тандарт на живот. Ð?о въпреки този феноменален прогреÑ?, доÑ?та чаÑ?ти от Ñ?вета Ð½Ð°Ñ?елÑ?вани от милиони хора, вÑ?е още живеÑ?Ñ‚ в бедноÑ?Ñ‚. Мнозина Ñ?е борÑ?Ñ‚ за Ñ‚Ñ?хното оцелÑ?ване при ниÑ?ки уÑ?ловиÑ? на живот. Докато други, които Ñ?е радват на по - Ð²Ð¸Ñ?оки жизнени Ñ?тандарти, вÑ?е още отричат най - оÑ?новните човешки права и Ñ?вободи. Ð?з вÑ?рвам, че ако не наÑ?тъпÑ?Ñ‚ нÑ?кои радикални промени в начина на управление, Ñ?итуациÑ?Ñ‚Ñ? Ð½Ñ?ма да Ñ?е подобри и за Ñ?тотици години напред. ПоÑ?вещавам изцÑ?ло Ñ‚ази ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð° Ñ? размиÑ?ли Ð½Ð° вÑ?ики човешки Ñ?ъщеÑ?тва по Ñ?вета. ПравÑ? го Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъкровеното желание да видÑ? драÑ?тично подобрини уÑ?ловиÑ? на живот за вÑ?ички хора на планетата.

ПризнаниÑ?

Много благодарноÑ?ти на Магдалена Пашова за времето и уÑ?илиÑ?та, които положи за превода на българÑ?ки на ИÑ?ократиÑ?, но най-вече за нейниÑ? градивен критицизъм.

КриÑ? Ð?еофиту

 

Бих иÑ?кала да благодарÑ? на г-н Ð?еофиту за шанÑ?а да бъда чаÑ?Ñ‚ от проекта ИÑ?ократиÑ?. Макар понÑ?кога да бÑ?Ñ… критично наÑ?троена, аз Ñ?ъм иÑ?крено възхитена от Ñ?мелите идеи на книгата и нейниÑ? автор. Ð?о точно това е духът на ИÑ?ократиÑ? – той дава право да критикуваш, да поÑ?тавÑ?ш под въпроÑ?, да предлагаш идеи; Ñ? други думи да бъдеш иÑ?тинÑ?ки учаÑ?тник, а не Ñ?амо наблюдател на Ñ?ъбитиÑ?та. ТомъÑ? ДжеферÑ?ън е казал, че вÑ?Ñ?ко поколение Ñ?е нуждае от Ñ?воÑ? революциÑ?. Може би нашата ще Ñ?е нарича ИÑ?ократиÑ?...

Магдалена Пашова



1. Ключът към тази книга Ñ? миÑ?ли за ИÑ?ократиÑ?

Това не е книга Ñ? разкази, нито книга Ñ? уроци. Това е книга Ñ? миÑ?ли. И като такава аз вÑ?рвам, че вÑ?еки читател Ñ‚Ñ€Ñ?бва първо да получи ключа към тези миÑ?ли преди да Ñ?е отправи на пътешеÑ?твие из идеите за ИÑ?ократиÑ?. За да получите ключа за тази книга Ñ? миÑ?ли, Ñ‚Ñ€Ñ?бва първо да прочетете Ñ?ледващите нÑ?колко кратки паÑ?ажа: Добре дошли в ИÑ?ократиÑ?, За миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, Тезата преди въведението, Духът зад тези миÑ?ли, Какво е ИÑ?ократиÑ?.


Тези паÑ?ажи обхващат Ñ?амо нÑ?колко Ñ?траници и аз горещо Ñ?ъветвам читателÑ? да Ñ?е запознае Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…, преди да започне да чете оÑ?таналото, защото иначе риÑ?кува да разбере погрешно поÑ?ланието или дори напълно да изгуби пътеката по време на Ñ?воето пътешеÑ?твие из миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?.


Ð?з Ñ?ъм добре извеÑ?тен Ñ? лошите Ñ?и правопиÑ?, Ñ?интакÑ?иÑ? и граматика. Става даже още по-лошо, когато пиша на различен от родниÑ? Ñ?и език /не че има кой знае какво значение! Тъй като най-наред ще публикувам тази книга Ñ? миÑ?ли безплатно в Интернет, бихте могли да Ñ?е натъкнете на драÑ?тични правопиÑ?ни, Ñ?интактични и граматични грешки. Това е без значение за мен. Това, което има значение е ценноÑ?тта на поÑ?ланието и приноÑ?ÑŠÑ‚, който ще окаже за напредъка на човешкото общеÑ?тво. ОÑ?тавÑ?м правопиÑ?ната и граматична Ñ?трана на филололозите и езиковите екÑ?перти.




2. Добре дошли в ИÑ?ократиÑ?

Докато Ñ?едÑ? и пиша тази книга Ñ? миÑ?ли, Ñ?и задавам въпроÑ?а: “Защо?â€?. Защо изразÑ?вам тези миÑ?ли? Защо вÑ?рвам, че Ñ?е нуждаем от нова, по-добра и по-чеÑ?тна общеÑ?твено-управленÑ?ка политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема: Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще доведе до по-безопаÑ?но и по-хуманно общеÑ?тво ОбщеÑ?тво, в което вÑ?еки гражданин ще взима реално учаÑ?тие в управлението на Ñ?траната, регионалната и Ñ?ветовната общноÑ?Ñ‚ като цÑ?ло. Защо Ñ?е нуждаем от нова Ñ?иÑ?тема, Ñ? коÑ?то ако не да елиминираме, то поне да минимизираме злоупотребата Ñ? влаÑ?Ñ‚ от Ñ?трана на отделни индивиди; от групите за натиÑ?к, от малцината назначени, избрани или не, които дори първоначално да Ñ?а имали добри намерениÑ?, впоÑ?ледÑ?твие Ñ?а били подведени от Ñ?иÑ?темата да дейÑ?тват като олигарÑ?и или директно да Ñ?е превърнат в такива.


Ð?уждаем ли Ñ?е от нова Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то Ñ?вободата на личниÑ? избор е макÑ?имално гарантирана? ИÑ?каме ли нова интегрирана Ñ?иÑ?тема, Ñ? коÑ?то ако не уÑ?пеем да елиминираме напълно, то поне да минимизираме Ñ?траданиÑ?та на мнозина. Ð?аиÑ?тина ли Ñ?е нуждаем от нов, изпълнен Ñ? надежда, хоризонт? Ð?ужно ли е да получаваме равни възможноÑ?ти и щаÑ?тие, без да пречим на възможноÑ?тите и да накърнÑ?ваме радоÑ?тта на другите? За мен отговорът на вÑ?ички тези въпроÑ?и е категорично ДÐ?. Да, да, да. Ð?з вÑ?рвам, че Ñ?е нуждаем.



3. Защо правÑ? това?

След това Ñ?е питам какво печелÑ? от това. Защо аз? И разбирам, че отговорът е леÑ?ен: защото аз Ñ?ъм един от ваÑ?. Ð?з вÑ?рвам, че много от ваÑ? миÑ?лÑ?Ñ‚ като мен. Ð’Ñ?еки чеÑ?тен човек би Ñ?е Ñ?ъглаÑ?ил Ñ? тези миÑ?ли. Ð’Ñ?еки, който желае да бъде приеман и уважаван от другите, ще Ñ?е Ñ?ъглаÑ?и Ñ? миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?. ВероÑ?тно много от ваÑ? нÑ?мат възможноÑ?Ñ‚ да ги изразÑ?Ñ‚. Възможно е наÑ?тоÑ?щата организациÑ? на общеÑ?твото да налага мълчалива забрана на миÑ?лещите по този начин хора и така те биват възпрепÑ?Ñ‚Ñ?твани или обезкуражавани да изразÑ?Ñ‚ Ñ?хващаниÑ?та Ñ?и.


Ð?з знам, че не Ñ?ъм Ñ?ам. Ð?з Ñ?ъм Ñ?амо един от общноÑ?тта на многото; един от ваÑ?, които поÑ?тавÑ?те ценноÑ?тите, етиката и човешкото благополучие над вÑ?ичко. За да изиÑ?ква уважение и зачитане от другите и от инÑ?титуциите, човек Ñ‚Ñ€Ñ?бва първо да уважава и зачита другите; но още по-важно е да зачита Ñ?ебе Ñ?и като чаÑ?Ñ‚ от общеÑ?твото. Ð?з вÑ?рвам, че повечето хора Ñ? цÑ?лото Ñ?и Ñ?ърце предлагат зачитане и уважение на другите, от които на Ñ?вой ред очакват Ñ?ъщото зачитане и уважение.


Тогава защо? Защото и аз като ваÑ? Ñ?е тревожа за нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Защото Ñ?е тревожа за ваÑ?, без да ви познавам лично. Защото за мен е чеÑ?Ñ‚ и удоволÑ?твие да допринеÑ?а Ñ? нещо за нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Защото това ме кара да Ñ?е чувÑ?твам щаÑ?тлив. Защото като човек и като член на глобалното общеÑ?тво, чувÑ?твам удовлетворение – удовлетворение, което и вие бихте могли да почувÑ?твате. Защото вÑ?рвам, че и вие, и аз и вÑ?ички оÑ?танали могат да извлекат полза от ИÑ?ократиÑ?. Защото ние вÑ?ички го заÑ?лужаваме. Ето защо Ñ?и Ñ?трува трудът да изразÑ? миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?. Затова Ñ?е заемам да Ñ?поделÑ? тези миÑ?ли Ñ? ваÑ?. Защото аз Ñ?ъм Ñ?амо иÑ?кра от огънÑ? на ИÑ?ократиÑ?, а оÑ?таналите иÑ?кри Ñ?те вие. И затова вие Ñ?ъщо Ñ‚Ñ€Ñ?бва да положите уÑ?илие.


Ð?з не Ñ?е ръководÑ? от финанÑ?ови мотиви и за мен е без значение дали разпроÑ?транението на тази книга Ñ? миÑ?ли ще ми донеÑ?е нÑ?каква парична печалба, въпреки дългите чаÑ?ове на работа и Ñ?редÑ?твата, които Ñ?ъм инвеÑ?тирал, за да Ñ? публикувам. Ето защо аз предлагам тази книга Ñ? миÑ?ли за ИÑ?ократиÑ? абÑ?олютно безплатно, като Ñ? публикувам най-напред в Интернет. Ð?а един по-къÑ?ен етап, когато книгата започне да е разпроÑ?транÑ?ва в книжен вариант, Ñ‚Ñ? може и да генерира финанÑ?ови поÑ?тъплениÑ?. Ð?е знам. За щаÑ?тие вÑ?е още имам възможноÑ?Ñ‚ да работÑ?, за да оÑ?игурÑ?вам доходите Ñ?и. МоÑ?та награда е удоволÑ?твието да Ñ?поделÑ? миÑ?лите на ИÑ?ократиÑ? Ñ? ваÑ?. МиÑ?ълта, че по нÑ?какъв начин, макар и Ñ? малко, допринаÑ?Ñ?м за развитието на човечеÑ?твото, е най-голÑ?мата ми награда. МоÑ?та иÑ?тинÑ?ка отплата ще бъде да откриÑ?, че вие Ñ?те Ñ?е възползвали от ИÑ?ократиÑ?.



4. Произхода на миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?

МиÑ?лите за ИÑ?ократиÑ? Ñ?е породиха преди много време, още в началото на 70-те години, в мÑ?Ñ?то, извеÑ?тно днеÑ? като East London University. По това време Ñ?ледвах Икономика и разработвах проект за оценка на демокрациÑ?та. Ð?о недоÑ?тигът на Ñ?редÑ?тва и време, необходимоÑ?тта да издържам Ñ?емейÑ?твото Ñ?и и липÑ?ата на механизъм за разпроÑ?транение на ИÑ?ократиÑ?, отложиха проекта ми.


Преди вÑ?ичко обаче, аз чувÑ?твах, че Ñ?а необходими зрÑ?лоÑ?Ñ‚ и житейÑ?ки опит, за да проверÑ? верноÑ?тта на идеите за ИÑ?ократиÑ?. Ð?Ñ?ма да преувелича, ако кажа, че през 70-те Ñ?читах принципите на ИÑ?ократиÑ? твърде напредничави за времето Ñ?и, за да бъдат видени, разбрани, приети и приложени. Ð?езрÑ?лоÑ?тта на политичеÑ?киÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, на коÑ?то Ñ?танах Ñ?видетел по време на Студената война и на безброй военни преврати, връщащи демокрациÑ?та и човешкиÑ? дух в пещерната епоха, подÑ?ъзнателно ме подтикваха да изоÑ?тавÑ? за извеÑ?тното време идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Друга причина да отложа проекта беше липÑ?ата на необходимата технологиÑ? за разпроÑ?транение и приложение на ИÑ?ократиÑ?.


Сега времето наÑ?тъпи. ТехнологичниÑ?Ñ‚ прогреÑ? го направи възможно. ГлобализациÑ?та на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ го направи не Ñ?амо възможно, но може би Ñ?ъщо така и необходимо. ПолитичеÑ?ката зрÑ?лоÑ?Ñ‚ на днешниÑ? демократичен Ñ?вÑ?Ñ‚ включително Ñ?упер-Ñ?илите, макар и да не е пълна, е на такова ниво, на което принципите на ИÑ?ократиÑ? могат да бъдат разбрани и възприети от мнозина. Само Ñ?е надÑ?вам, че Ñ?ега ще уÑ?пеÑ? да Ñ?е движа Ñ?ÑŠÑ? Ñ?короÑ?тта, Ñ? коÑ?то Ñ?е движи нашиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚, ще завърша и ще публикувам ИÑ?ократиÑ? в много, много, много близко бъдеще. /ГоворÑ? за това “много близко бъдещеâ€? от 1998!/



5. Тезата преди въведението

ПоздравÑ?вам тези преди наÑ?, чиито уÑ?илиÑ? и дела Ñ?а допринеÑ?ли за напредъка на цивилизациÑ?та; включително и тези, от чиито грешки Ñ?ме извлекли поука. Онези знайни и незнайни, които Ñ?а помогнали човешкиÑ?Ñ‚ живот да Ñ?тане по-лек. От обикновениÑ? занаÑ?тчиÑ? до най-големиÑ? учен, до човека на изкуÑ?твото и академика; но най-вече поздравÑ?вам онези, които Ñ?а жертвали живота и удобÑ?твата Ñ?и за напредъка на човешката цивилизациÑ?. От цÑ?лото Ñ?и Ñ?ърце аз заÑ?тавам зад правото на лична Ñ?вобода на вÑ?Ñ?ко човешко Ñ?ъщеÑ?тво. Ð?ко имах възможноÑ?Ñ‚, винаги бих предпочел повече лична Ñ?вобода отколкото по-голÑ?мо богатÑ?тво. Ð’Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ аз правех този избор през целиÑ? Ñ?и доÑ?егашен живот – понÑ?кога Ñ? цената на значителни финанÑ?ови загуби.


Ð?а оÑ?новата на тази теза аз прокламирам Ñ?вободниÑ? пазар, защото вÑ?рвам, че вÑ?еки Ñ‚Ñ€Ñ?бва да е Ñ?вободен да Ñ?е включи в него. Точно тази Ñ?вобода е била двигател на човешкото и пазарното развитие през вековете. Тази Ñ?ъщата Ñ?вобода днеÑ? наÑ?ърчава човешката цивилизациÑ? и пазарниÑ? напредък. Тази Ñ?вобода на личноÑ?тта ще продължи да наÑ?ърчава утрешните глобални общеÑ?тво и икономика.


Тази Ñ?вобода на личноÑ?тта прави възможна надеждата. Без надежда човечеÑ?твото би Ñ?е превърнало в раÑ?тителен оазиÑ?. Тази Ñ?вобода на личноÑ?тта направлÑ?ва човешките уÑ?илиÑ? през надеждата. Точно тази Ñ?вобода да Ñ?е надÑ?ваме на подобрение, на повишаване на Ñ?тандарта на живот е довела нашата цивилизациÑ? до днешното напреднало общеÑ?тво. Сега е време да разширим още повече тази Ñ?вобода. Време е да разтворим границите на личната Ñ?вобода, да Ñ?е отправим към нови хоризонти.

Ð’ този Ñ?миÑ?ъл аз отричам вÑ?ички форми на екÑ?тремизъм и фанатизъм, незавиÑ?имо дали Ñ?а леви или деÑ?ни. ЕкÑ?тремизъм от Ñ?трана на работодатели или Ñ?лужители; екÑ?тремизъм от бизнеÑ? организациите или от профÑ?ъюзите. Ð?з Ñ?ъм изцÑ?ло против фанатизма, упражнÑ?ван от вÑ?Ñ?ка малка или голÑ?ма група/организациÑ?, незавиÑ?имо дали Ñ?е проÑ?вÑ?ва зад националиÑ?тка, религиозна или нÑ?каква друга маÑ?кировка.


Въпреки това, аз не приемам промÑ?ната, напредъка и прогреÑ?а като форми на екÑ?тремизъм. Ето защо поздравÑ?вам онези, чиито уÑ?илиÑ? винаги ще допринаÑ?Ñ?Ñ‚ за напредъка на нашата цивилизациÑ?, за подобрÑ?ването на живота и за радоÑ?тта от него. Това Ñ‚Ñ€Ñ?бва да продължи, докато вÑ?Ñ?ко човешко Ñ?ъщеÑ?тво, незавиÑ?имо от цвÑ?Ñ‚ на кожата, раÑ?а, националноÑ?Ñ‚, религиÑ?, Ñ?оциален Ñ?татуÑ? и Ñ‚.н. получи пълно зачитане и уважение за Ñ?ебе Ñ?и и за Ñ?воите човешки и гражданÑ?ки права. Ð’ този Ñ?миÑ?ъл аз не Ñ?читам за екÑ?тремиÑ?ти защитниците на Ñ?вободата, но Ñ?трого оÑ?ъждам онези, които Ñ?е опитват да използват идеÑ?та за Ñ?вобода за друга цел.


Ð?езавиÑ?имо дали ни хареÑ?ва или не, такова нещо като 100% Ñ?вободен пазар не Ñ?ъщеÑ?твува и винаги ще Ñ?ъщеÑ?твува правителÑ?твено регулиране на пазарното поведение. Доказано е, че позитивното регулиране е абÑ?олютно необходимо за вÑ?ички играчи на пазара, незавиÑ?имо дали Ñ?тава дума за предприемачи или потребители, но още по-важно, по-необходимо е дори регулирането за опазването и гарантирането на пазарниÑ? механизъм; за защита на Ñ?лабите; за защита Ñ?рещу човешките Ñ?лабоÑ?ти и пороци, каквато например е алчноÑ?тта. Ето защо моето разбиране за Ñ?вободен пазар винаги ще бъде пазар, на който държавните или глобалните организации оказват минимална, но градивна намеÑ?а.


Затова аз вÑ?рвам, че правителÑ?твата, правителÑ?твените корпорации и партньорÑ?тва Ñ?а необходимоÑ?Ñ‚, оÑ?игурÑ?ваща защита на Ñ?лабите; предлагаща общеÑ?твени уÑ?луги Ñ? идеална цел, на онези, които Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от подобни уÑ?луги. Убеден Ñ?ъм, че правителÑ?твеното учаÑ?тие е абÑ?олютно необходимо за глобализациÑ?та както на общеÑ?твено-ръководената политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, така и на икономиката.


Ð’Ñ?рвам, че правителÑ?твата могат и Ñ‚Ñ€Ñ?бва да оÑ?игурÑ?Ñ‚ плавноÑ?Ñ‚ при преодолÑ?ването на нÑ?кои икономичеÑ?ки проблеми, тъй като определени оздравителни мерки могат да Ñ?е окажат болезнени за мнозина. Така например, аз Ñ?читам, че проблем като инфлациÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде преодолÑ?ван плавно в продължение на да кажем пет години, отколкото да бъде решен в рамките на година и да оÑ?тави милиони хора без работа и без дом. Ð’ много Ñ?траните политиците Ñ?а поÑ?тъпвали по този начин и ще продължават да го правÑ?Ñ‚, абÑ?олютната влаÑ?Ñ‚, коÑ?то днешната Ñ?иÑ?тема на управление им позволÑ?ва да имат.


Твърдо заÑ?тавам зад идеÑ?та, че меÑ?тни и международни правителÑ?твени инÑ?титуции, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да подхождат към решаването на глобалните проблеми и въвеждането на оздравителни мерки Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ърце, ако това е възможно. Ð?е виждам нищо лошо в Ñ?меÑ?ването на едно горчиво лекарÑ?тво Ñ? друго – Ñ?ладко под формата на грижа за Ñ?лабите и уÑ?звимите.



6. Духът зад тези миÑ?ли

Избрах името ИÑ?ократиÑ? заради комплекÑ?ното му значение. Гръцкото iso означава равен, а krato произлиза от глагола “държаâ€?.


Тази книга Ñ? миÑ?ли никога нÑ?ма да претендира, че е Ñ?ъвършена или по-виÑ?ша, тъй като Ñ?тъпва Ñ?амо на днешното знание, вчерашното разбиране и една визиÑ? за утрешниÑ? ден, оÑ?нована на днешните възприÑ?тиÑ?. Затова призовавам вÑ?ички, които могат да допринеÑ?ат за доразвиване на идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?, да Ñ?е включат и да дадат Ñ?воÑ? приноÑ?. По-нататък ще изÑ?Ñ?нÑ? какъв може да бъде вашиÑ? приноÑ?.


МиÑ?лите за ИÑ?ократиÑ? не Ñ?е отличават Ñ?ъщеÑ?твено от тези, които Ñ?поделÑ?Ñ‚ вÑ?ички добри доктрини и религиозни учениÑ?. Ð?а тези Ñ?траници, обаче, нÑ?ма да Ñ?е докоÑ?ваме до религиозниÑ? аÑ?пект. Предпочитам да оÑ?тавÑ? това на екÑ?пертите – по този начин им отправÑ?м едно предизвикателÑ?тво и покана. Покана най-накраÑ? да приемат, че незавиÑ?имо каква вÑ?ра изповÑ?два или практикува човек, религиозните принципи в оÑ?новата Ñ?и Ñ?е базират на едни и Ñ?ъщи ценноÑ?ти: взаимно уважение, зачитане и любов. Покана да не Ñ?веждаме зачитането, уважението и любовта Ñ?амо до тези, които изповÑ?дват нашата вÑ?ра. Покана да премахнем религиозните граници. Покана не Ñ?амо да бъдат водачи, но да позволÑ?Ñ‚ на хората да полетÑ?Ñ‚ на крилата на зачитането, уважението и любовта към онези, които изповÑ?дват различни религии.


Духът на миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, незавиÑ?имо дали Ñ?а икономичеÑ?ки или политичеÑ?ки, Ñ?е оÑ?новава и базира на вÑ?рата в равенÑ?твото, което по начало е базирно на най-ценните човешки качеÑ?тва: любов, зачитане, и взаимно уважение. Духът на ИÑ?ократиÑ? е оÑ?нован на принципите за развитие и непрекъÑ?нат напредък в името на доброто на човечеÑ?твото.


Когато казвам равенÑ?тво, винаги имам предвид иÑ?тинÑ?ко равенÑ?тво между предÑ?тавителите на човешкиÑ? род, а не погрешното значение, което комуниÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема Ñ?е опита да даде на това понÑ?тие. ГоворÑ? за макÑ?имизиране на равните възможноÑ?ти, равните човешки права, правото на равно учаÑ?тие при взимането на решение при общеÑ?твено-ръководената държава, равно уважение, оценка и зачитане.





7. Как доÑ?тигнах до тези заключениÑ??

Като оÑ?тавим наÑ?трана икономичеÑ?кото ми образование и дългогодишен опит като предприемач, в Ñ?тремежа Ñ?и да разбера повече за вътрешните човешки миÑ?ли, аз придобих квалификациÑ? и практикувах пÑ?ихоанализа чрез хипноза в продължение на нÑ?колко години през 90-те в Енфийлд Таун, както и на популÑ?рната Харли Стрийт. По време на практиката Ñ?и имах привилегиÑ?та да работÑ? Ñ?ÑŠÑ? забележителни личноÑ?ти, които Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?еха помощта ми в уÑ?илието Ñ?и да Ñ?е оÑ?вободÑ?Ñ‚ от вÑ?евъзможни пÑ?ихологичеÑ?ки проблеми, Ñ?мущаващи живота им.


Ð’ почти вÑ?ички Ñ?лучаи, от най-леките до най-Ñ?ериозните, водещи към желание за Ñ?амоубийÑ?тво, причината Ñ?е оказваше проÑ?то комбинациÑ? от липÑ?а на любов, липÑ?а на уважение и липÑ?а на зачитане, на които е бил изложен пациента. ПонÑ?кога Ñ?таваше въпроÑ? за погрешно разбиране от Ñ?трана на пациента на оказаните му любов, зачитане и уважение. Без значение, обаче, Ñ?имптомите и болката оÑ?таваха едни и Ñ?ъщи.


Ето защо аз Ñ?ъм убеден, че Ñ?ъщите тези причини, които причинÑ?ват огромно пÑ?ихологичеÑ?ко Ñ?традание на отделниÑ? индивид, могат да причинÑ?Ñ‚ Ñ?ъщото Ñ?традание на група от индивиди, била Ñ‚Ñ? Ñ?емейна, меÑ?тна, национална или глобална група. Затова мога Ñ? лекота да отÑ?тоÑ?вам аргумента, че ако макÑ?имизираме нивото на взаимна любов, зачитане и уважение в рамките на групата “човечеÑ?твоâ€?, то индивидите в тази група, ще бъдат по-щаÑ?тливи, по-здрави и Ñ?поÑ?обни да разширÑ?Ñ‚ личните Ñ?и хоризонти отвъд днешните разбираниÑ? за умениÑ? и Ñ?поÑ?обноÑ?ти. Ð’Ñ?ичко, което Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направим, е да Ñ?и окажем взаимно уважение и зачитане. Един от начините да го направим, е да приемем правото на вÑ?еки от наÑ? да учаÑ?тва в процеÑ?а на вземане на решениÑ?, които управлÑ?ват нашиÑ? живот.



8. Какво е ИÑ?ократиÑ?

ИÑ?ократиÑ? е нова общеÑ?твено-ръководена, политико-икономичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то укрепва Ñ?иÑ?темата на управление и Ñ?ъвмеÑ?тното Ñ?ъщеÑ?твуване на хората в общеÑ?твото. ПоÑ?тига го като поÑ?тавÑ? реалниÑ? процеÑ? на вземане на решениÑ? директно в ръцете на общеÑ?твото. Базирана на макÑ?имално зачитане на човешките права и взаимно уважение, ИÑ?ократиÑ? предлага една модерна Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то членовете на общеÑ?твото имат равно учаÑ?тие в процеÑ?а на вземане на решениÑ?, ръководещи функционирането на човешкото общеÑ?тво.


ИÑ?ократиÑ? е доÑ?та напредничева общеÑ?твено-ръководена Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то решениÑ?та Ñ?е взимат от тези, които въпроÑ?ните решениÑ? заÑ?Ñ?гат. При ИÑ?ократиÑ? управлÑ?ваните контролират начина, по който Ñ?а управлÑ?вани. Ð’ Ñ?ъщото време управлÑ?ващите, такива каквито ги познаваме днеÑ?, Ñ?е превръщат проÑ?то в предÑ?тавители и изпълнители на желаниÑ?та на управлÑ?ваните.


ИÑ?ократиÑ? е най-напредничавата и вероÑ?тно крайна форма на общеÑ?твено-ръководена Ñ?иÑ?тема. ЗаÑ?ега и вероÑ?тно дълго време занапред ИÑ?ократиÑ? ще бъде първата и единÑ?твена общеÑ?твено-ръководена Ñ?иÑ?тема, коÑ?то докоÑ?ва човешката Ñ?ъщноÑ?Ñ‚. Ð’Ñ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? е най-Ñ?ъвмеÑ?тимата Ñ? хората Ñ?иÑ?тема от вÑ?ички, познати доÑ?ега.


Равното учаÑ?тие при взимането на решениÑ? е Ñ?ъщноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ?. ИÑ?ократиÑ? призовава и изиÑ?ква вÑ?ички граждани да имат правото и да желаÑ?Ñ‚ доброволно да глаÑ?уват за вÑ?еки закон или правило, заÑ?Ñ?гащи живота им: незавиÑ?имо дали Ñ?а локални, национални или глобални. ОбщеÑ?твено-ръководената Ñ?иÑ?тема ИÑ?ократиÑ? поÑ?тавÑ? крайната влаÑ?Ñ‚ за вземане на решениÑ? в ръцете на отделните членове на Ñ?оциалната група Ñ? локален, националн или глобален характер.


Принципът на ИÑ?ократиÑ? Ñ?е оÑ?новава на човешката необходимоÑ?Ñ‚ от макÑ?имум Ñ?вобода, взаимно зачитане, уважение и любов, без значение от раÑ?ата, цвета на кожата, пола, религиозниÑ? или общеÑ?твениÑ? Ñ?татуÑ?.


Ð’ оÑ?новата на ИÑ?ократиÑ? е правото на вÑ?еки индивид да раÑ?те и да Ñ?е развива Ñ?вободно. Тези принципи на ИÑ?ократиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат проповÑ?двани от Ñ?емейÑ?твото, училищата и църквата.


Що Ñ?е отнаÑ?Ñ? до общеÑ?твеното управление при Ñ?иÑ?темата на ИÑ?ократиÑ?, хора Ñ? по-ниÑ?ко общеÑ?твено положение нÑ?ма да Ñ?ъщеÑ?твуват. Ð’Ñ?еки ще има равно учаÑ?тие в политичеÑ?киÑ? живот незавиÑ?имо дали е чаÑ?Ñ‚ от правителÑ?твото, управлÑ?ващата партиÑ?, или обикновен, партийно безприÑ?траÑ?тен член на общеÑ?твото.


Виждам едно бъдеще, в което хората Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ един към друг като Ñ? равен, незавиÑ?имо от цвета на кожата Ñ?и, раÑ?ата или религиÑ?та Ñ?и, паричната Ñ?и влаÑ?Ñ‚ или политичеÑ?ко влиÑ?ние. МечтаÑ? за време, когато в Щатите ще има чернокож президент, а в ЮÐ?Р – бÑ?л и те ще Ñ?а избрани в Ñ?иÑ?темата на ИÑ?ократиÑ?. Виждам време, в което хората ще получават поÑ?та заради Ñ?воите качеÑ?тва и опита Ñ?и, а не заради цвета, пола или етничеÑ?киÑ? Ñ?и произход. Бих иÑ?кал занапред да виждам повече жени на поÑ?та президент или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едател. Може би Ñ?коро ще Ñ?танем Ñ?видетели на първата жена президент на СÐ?Щ. Очевидно имам предвид Хилари Клинтън /едно момиче Ñ? характер/.


Виждам бъдеще, в което националиÑ?тичеÑ?киÑ?Ñ‚ екÑ?тремизъм ще бъде минимизиран, ако не и напълно заличен. ИÑ?ократичните принципи правÑ?Ñ‚ възможно зачитането на етничеÑ?ката идентичноÑ?Ñ‚ поÑ?редÑ?твом взаимното зачитане. Виждам време, в което ние вÑ?ички ще Ñ?е превърнем, ще Ñ?е чувÑ?тваме и ще Ñ?е държим като граждани на Ñ?вета. СиÑ?темата на ИÑ?ократиÑ? поÑ?тавÑ? оÑ?новите на взаимното уважение и зачитане.


При ИÑ?ократиÑ? ще бъде възможно в една църква да Ñ?е Ñ?ъвмеÑ?Ñ‚Ñ?ват различни религиозни Ñ?ектори, които да Ñ?поделÑ?Ñ‚ Ñ?ъботната, неделната или вÑ?екидневната Ñ?лужба. ИÑ?ократиÑ? може да доведе до Ñ?ъбитиÑ? при които поÑ?ледователите на различни религии от будизма до иÑ?лÑ?ма, юдеизма и хриÑ?тиÑ?нÑ?твото могат да Ñ?е обединÑ?Ñ‚ за една Ñ?утрешна Ñ?лужба. ИÑ?ократиÑ? проправÑ? пътÑ? на Ñ?ветовните религиозни лидери да обединÑ?Ñ‚ вÑ?рващите, да зачитат чуждата вÑ?ра без омраза или убийÑ?тва в името на една религиÑ? или друга.


ИÑ?ократиÑ? проправÑ? пътÑ? на Ñ?ветовните религиозни лидери да обединÑ?Ñ‚ вÑ?рващите, да зачитат чуждата вÑ?ра без омраза или убийÑ?тва в името на една религиÑ? или друга.


ИÑ?ократиÑ? доразвива принципите на демокрациÑ?та. Въпреки това обаче, ИÑ?ократиÑ? Ñ?е разграничава от пороците на демокрациÑ?та и разширÑ?ва границите на общеÑ?твеното управление до нови, неизÑ?ледвани хоризонти, отвъд познатите днеÑ?. ОÑ?вен политичеÑ?ки проблеми в ПолитичеÑ?ка Ñ?и чаÑ?Ñ‚, ИÑ?ократиÑ? третира и икономичеÑ?ки в Ñ?воÑ?та икономичеÑ?ка чаÑ?Ñ‚, както и глобални в поÑ?ледната чаÑ?Ñ‚ – Глобална ИÑ?ократиÑ?. Ð?езавиÑ?имо дали ни хареÑ?ва или не, икономичеÑ?ките и глобалните въпроÑ?и Ñ?а Ñ‚Ñ?Ñ?но Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?темата на управление.


ИкономичеÑ?ката ИÑ?ократиÑ? е метод на приложение на иÑ?ократичните принципи на Ñ?вободниÑ? пазар. По този начин ИÑ?ократиÑ? гарантира печалбата, както на предприемача, така и на купувача. Сближава интереÑ?ите на двамата. Така ИÑ?ократичната икономика предлага защита и гарантира оцелÑ?ването на Ñ?иÑ?темата на Ñ?вободниÑ? пазар.


Глобалната ИÑ?ократиÑ?, обединÑ?ва политичеÑ?ката и икономичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ? и разширÑ?ва идеите до глобални измерениÑ?. Глобалната ИÑ?ократиÑ? предлага готови решениÑ? за безпроблемното ръководене на глобалната икономичеÑ?ка и политичеÑ?ка Ñ?цена. ОÑ?игурÑ?ва равно учаÑ?тие в процеÑ?а на вземане на решениÑ? на вÑ?ички Ñ?трани по Ñ?вета и Ñ?ъщо така на техните граждани.


Глобалната ИÑ?ократиÑ? повдига въпроÑ?и, но Ñ?ъщо така предлага решениÑ? на глобални икономичеÑ?ки и политичеÑ?ки проблеми. Целта й е подобрение на глобалното взимане на решениÑ? Ñ? цел макÑ?имална полза за гражданите на Ñ?вета. Пример за подобно решение е идеÑ?та на ИÑ?ократиÑ? за иÑ?о-валута: единна глобална валута, коÑ?то вÑ?рвам ще доведе до преодолÑ?ването на много от катаÑ?трофалните катаклизми, характерни за наÑ?тоÑ?щата мулти-валутна Ñ?иÑ?тема.


УÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? изиÑ?ква радикална промÑ?на на много от наÑ?тоÑ?щите механизми и практики на управление. Подобна промÑ?на е въвеждането на Ñ‚.нар ИÑ?о-медиÑ?, за коÑ?то ще обÑ?Ñ?нÑ? по-подробно на Ñ?ледващите Ñ?траници.



9. ИÑ?ократиÑ? /Ð?ео-Демократизъм/

С разполагаемата технологиÑ? вÑ?ички граждани биха могли, ако е необходимо дори вÑ?екидневно, да упражнÑ?ват правото Ñ?и на глаÑ? по въпроÑ?и, подложени а глаÑ?уване. Същото Ñ?е отнаÑ?Ñ? както за централното, така и за меÑ?тното управление. ДиктаторÑ?кото управление, поверено в ръцете на нÑ?колко избрани предÑ?тавители и шепа миниÑ?три, ще бъде премахнато на вÑ?ички нива: меÑ?тни, национални и глобални управлÑ?ващи инÑ?титуции. При иÑ?ократичното управление вÑ?еки ще има правото да глаÑ?ува по вÑ?ички въпроÑ?и.


Ð’ новиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ обичайни ще Ñ?танат по-чеÑ?тите общи избори. ВъзможноÑ?тта за провеждането им ще бъде реална и нÑ?ма да Ñ?трува допълнителни Ñ?редÑ?тва. ТочниÑ?Ñ‚ механизъм може да бъде променÑ?н и пригодÑ?ван, докато бъде открита точната формула. Ð?апример на лидерите и партиите може да Ñ?е дава по минимум една година преди да бъдат подложени на вот на доверие. Ð’Ñ?ички тези механизми ще бъдат поотделно определени за вÑ?Ñ?ка Ñ?трана в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от желаниÑ?та и решениÑ?та на нейните граждани. Страните могат да обменÑ?Ñ‚ помежду Ñ?и опит и практика и да продължават да развиват ИÑ?ократиÑ?, докато бъде поÑ?тигнат оптимумът на общата полза.



10. Механизмите на ИÑ?ократиÑ?

Как да упражнÑ?ваме и приложим Ñ?иÑ?темата на ИÑ?ократиÑ?? ТехнологичниÑ?Ñ‚ напредък през 21 век доÑ?тигна етап, на който бихме могли да Ñ?ъздадем или пригодим Ñ?ъщеÑ?твуващата технологиÑ?, така че вÑ?еки гражданин да може да глаÑ?ува от вÑ?Ñ?ко мÑ?Ñ?то и по вÑ?Ñ?ко време – ежедневно, Ñ?едмично, на две Ñ?едмици, меÑ?ечно или на каквато друга времева Ñ?кала гражданите на ИÑ?ократиÑ? решат.


Световната компютърна мрежа и връзката Ñ? Интернет, коÑ?то бързо Ñ?тана доÑ?тъпна за вÑ?Ñ?ко домакинÑ?тво, е пример за това как подобна технологиÑ? може да бъде използвана. СъщеÑ?твуващиÑ?Ñ‚ хард и Ñ?офтуер, като този който Ñ?е използва в лотариÑ?та например, Ñ?а пример за Ñ?ъщеÑ?твуваща технологиÑ?, коÑ?то би могла да Ñ?е доразвие и пригоди за нуждите на ИÑ?ократиÑ?. Енкриптични технологии като PGP /Pritty Good Privacy/ и други могат да бъдат пригодени и прилагани, за да гарантират Ñ?игурноÑ?тта и личниÑ? доÑ?тъп и да предпазват от подправÑ?не на вота. ИÑ?о-електронната Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване може да бъде безпроблемно развита на база познатата ни днеÑ? технологиÑ?.



11. Ð?ива на приложение на Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ?

СиÑ?темата ИÑ?ократиÑ? може Ñ? лекота да бъде приложена както в най-малката, така и в най-голÑ?мата група от хора: от групата на Ñ?ÑŠÑ?едите до локалната, регионалната, националната, международната и глобалната група.



12. Заключение за духа зад тези миÑ?ли

ЧовечеÑ?твото Ñ?е е развивало и е доÑ?тигнало до днешниÑ? етап на напредък в познанието за Ñ?вета, човешките взаимоотношениÑ?, научниÑ? и технологичниÑ? прогреÑ?, Ñ?амо благодарение на необходимоÑ?тта и Ñ?поÑ?обноÑ?тта Ñ?и да формира групи. Друга Ñ?ъщо толкова важна причина е необходимоÑ?тта и Ñ?поÑ?обноÑ?тта на тези групи да обменÑ?Ñ‚ помежду Ñ?и знаниÑ? и работен опит.


Ð?ай-напред е възникнала необходимоÑ?тта хората да Ñ?е групират, за да ловуват или да Ñ?е защитават заедно Ñ?рещу гигантÑ?ки животни и заплахи от такива животни, което не било по Ñ?илите на отделниÑ? човек. По—къÑ?но хората започнали да Ñ?е групират, за да защитават териториÑ?та Ñ?и, незавиÑ?имо дали Ñ?тавало дума за лагера, Ñ?елото, града или Ñ?траната. Този първичен животинÑ?ки инÑ?тинкт за групиране Ñ?ме запазили и до днеÑ?. Ще го запазим и за в бъдеще. Това е вродена човешка черта, коÑ?то ние ще продължим да развиваме заради доброто на човечеÑ?твото. Ð?уждата да дейÑ?тваме като група. Ð?уждата да бъдем чаÑ?Ñ‚ от групата.

ПоÑ?ле правото на Ñ?илниÑ? Ñ?ъздала първите управници на групата. Ð?ай-Ñ?илните управлÑ?вали Ñ?емейÑ?твото, поÑ?ле лагера, Ñ?елото и групата от Ñ?ела. ВпоÑ?ледÑ?твие тези управници започнали да получават влаÑ?тта поÑ?та, Ñ?илата на парите, военната Ñ?ила, коÑ?то Ñ?ъздала армии и оттам монархии. МонарÑ?ите на Ñ?вои ред Ñ?тавали ръководители , а понÑ?кога и императори, управлÑ?ващи крале, кралици и кралÑ?тва Ñ?амо по правото на наÑ?ледÑ?твената хералдика вмеÑ?то по Ñ?илата на Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?поÑ?обноÑ?ти и одобрението на народа.


Когато хората започнали да живеÑ?Ñ‚ в организирани групи, за да оцелеÑ?Ñ‚, започнали да Ñ?е уважават Ñ?поÑ?обноÑ?тите и Ñ?пециализациÑ?та. Ð?о преди вÑ?ичко – породила Ñ?е друга важна човешка нужда: нуждата от уважение на личноÑ?тта, от равно зачитане на вÑ?ички членове на групата. Тези човешки нужди от уважение, зачитане и взаимна любов, направлÑ?вали човешкото развитие към вÑ?е по-виÑ?оки и по-виÑ?оки нива на цивилизовано поведение и отношениÑ?. Тези Ñ?ъщите нужди Ñ?танали причина да избухне недоволÑ?твото на онези, чиито права били потъпкани и те жертвали живота Ñ?и Ñ? надежда за по-добро Ñ?оциално управление и равноправие. Ð?а Ñ‚Ñ?Ñ… дължим Ñ?вободата и Ñ?тандарта на живот, на който Ñ?е радваме днеÑ?. Или поне това е в Ñ?ила за нÑ?кои чаÑ?ти на Ñ?вета, докато за други вÑ?е още не Ñ?е зачитат Ñ?вободата, човешките права и Ñ?тандарта на живот.


Същите човешки нужди Ñ?а накарали древните гърци в Ð?тина да разработÑ?Ñ‚ и упражнÑ?ват първата модерна Ñ?иÑ?тема за общеÑ?твено управление, коÑ?то включвала в Ñ?ебе Ñ?и необходимоÑ?тта от Ñ?ила, от зачитане, уважение и любов между членовете на групата. СиÑ?темата била наречена ДемокрациÑ?. Това била първата Ñ?иÑ?тема, коÑ?то давала равно право на глаÑ? на гражданите на града или държавата да определÑ?Ñ‚ кои ще ги предÑ?тавлÑ?ва във влаÑ?тта, кой ще управлÑ?ва Ñ‚Ñ?хната група или държава и за какво време. ТрÑ?бва обаче да направим разлика между значението на думата ДемокрациÑ? и това за какво Ñ?е е използвала и Ñ?е използва днеÑ?.


ДемокрацÑ? произлиза от комбинациÑ?та на думи “demosâ€?, което означава общноÑ?Ñ‚ и “kratosâ€?, чието първо значение е влаÑ?Ñ‚, но Ñ?ъщо така означава и държа. По този начин значението на думата демокрациÑ? може да Ñ?е изтълкува като влаÑ?Ñ‚ в ръцете на общноÑ?тта. Въпреки това обаче думата Ñ?е употребÑ?ва за Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то общноÑ?тта Ñ?амо избира предÑ?тавител или предÑ?тавители, които да Ñ? управлÑ?ват.


Членовете на атинÑ?нÑ?ката група имали право да вземат учаÑ?тие и да определÑ?Ñ‚ Ñ? цивилизовани Ñ?редÑ?тва и без употреба на Ñ?ила кой ще ги ръководи, кой най-добре ще предÑ?тавлÑ?ва интереÑ?ите им като група. Това били първите Ñ?тъпки към Ñ?ъздаването на Ñ?иÑ?тема, коÑ?то давала на жителите на вÑ?еки град или държава чаÑ?тично учаÑ?тие в процеÑ?а на вземане на решение, каÑ?аещ управлението на Ñ‚Ñ?хната общноÑ?Ñ‚. Управлението Ñ?танало изборно, а не наÑ?ледÑ?твено или тиранично, наложено от отделни индивиди.


Демократичната Ñ?иÑ?тема веднага Ñ?е превърнала в заплаха за могъщата по онова време ПерÑ?ийÑ?ка империÑ?. Въпреки атаките на многочиÑ?лена армиÑ? Ñ?рещу Ñ?илно уÑ?звимата държава Ð?тина, вътрешните качеÑ?тва на демократичната Ñ?иÑ?тема помогнали на атинÑ?ните да вземат повратно вÑ?еобщо решение, което довело до Ñ‚Ñ?хната победа и оцелÑ?ване. Ð? това Ñ?е оказало Ñ?ъщо така оцелÑ?ването и разпроÑ?транението на демократичната Ñ?иÑ?тема. Същата Ñ?иÑ?тема, върху коÑ?то Ñ?ъвременниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ изгражда днеÑ? Ñ?воето управление. Същата Ñ?иÑ?тема, за коÑ?то много от нашите предци Ñ?а пожертвали живота Ñ?и, за да можем ние днеÑ? да Ñ?е радваме на права, Ñ?вободи и Ñ?тандарти.


Макар и твърде различна от първоначално възприетата и упражнÑ?вана от Ð?тинÑ?ните, демократичната Ñ?иÑ?тема и днеÑ? вÑ?е още Ñ?е прилага в много Ñ?трани; /макар да е нужно Ñ? огорчение да приема, че това не Ñ?е отнаÑ?Ñ? за вÑ?ички Ñ?трани в днешното общеÑ?тво/. ДемокрациÑ?та Ñ?е е развила, видоизменÑ?ла и уÑ?ъвършенÑ?твала до наÑ?тоÑ?щата Ñ?и форма, прилагана в много държави. И е Ñ?лужила много добре на човечеÑ?твото.


Бих могъл да кажа, че демокрациÑ?та е най-важниÑ?Ñ‚ фактор, допринеÑ?ъл за развитието на цивилизациÑ?та до днешниÑ? й напреднал етап. Главната Ñ?ила, довела до днешното виÑ?око напреднало ниво на човека и качеÑ?твото на живот. ДоказателÑ?тво за това е неоÑ?поримиÑ?Ñ‚ факт, че водещи Ñ?упер-Ñ?или днеÑ?, както в икономичеÑ?ко, така и в технологично отношение Ñ?а Ñ?траните Ñ? дългогодишна демокрациÑ?.


Макар и да Ñ?ъм убеден, че демокрациÑ?та има какво още да предложи на човечеÑ?твото, вÑ?рвам, че днешните човешки граници Ñ?е проÑ?тират отвъд възможноÑ?тите на демократичната Ñ?иÑ?тема. Ð’Ñ?рвам, че вътрешните неÑ?ъвършенÑ?тва на демократичната Ñ?иÑ?тема започват да Ñ?е превръщат в опаÑ?ноÑ?Ñ‚ за Ñ?амата неÑ?. Ð?ещо повече, вÑ?рвам, че Ñ?ъщите тези дефекти Ñ?а заплаха за оцелÑ?ването на човечеÑ?твото.


Ð’Ñ?рвам в това, защото при Ñ?егашната Ñ?иÑ?тема напредналите демократични държави Ñ?ÑŠÑ? Ñ?татуÑ? на Ñ?упер-Ñ?или поверÑ?ват пълната влаÑ?Ñ‚ на един единÑ?твен човек или на малка група от хора. При нашата демократична Ñ?иÑ?тема отделен човек или група от хора могат да получат влаÑ?Ñ‚, даваща им възможноÑ?Ñ‚ да нанеÑ?ат огромни, непоправимо катаÑ?трофични и неудържими удари на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Считам тази влаÑ?Ñ‚ не Ñ?амо за опаÑ?на, но Ñ?ъщо така не намирам за мъдро и приемливо Ñ?ÑŠÑ?редоточаването й в ръцете н един човек, тъй като нееднократно Ñ?ме Ñ?тавали Ñ?видетели колко неÑ?ъвършени можем да бъдем ние хората.


Ето защо вÑ?рвам, че днешното човешко общеÑ?тво Ñ?илно Ñ?е нуждае от нова Ñ?иÑ?тема за управление – една нова Ñ?иÑ?тема, развита отвъд възможноÑ?тите на демокрациÑ?та. СиÑ?тема, коÑ?то Ñ?тъпва върху оÑ?новите на демокрациÑ?та, но в Ñ?ъщото време Ñ?е наÑ?очва към нови хоризонти на общеÑ?твеното управление. Ð?ова Ñ?иÑ?тема, в коÑ?то Ñ?а преодолени дефектите и ограничениÑ?та на демокрациÑ?та. Ð?ова Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще позволи човешкиÑ?Ñ‚ живот да Ñ?е развие и подобри.


Човешкото общеÑ?тво в началото на 21 век е доÑ?тигнало ниво на зрÑ?лоÑ?Ñ‚, което му позволÑ?ва да Ñ?е наÑ?очи към крайната Ñ?иÑ?тема на управление. Оптималната Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще позволи общеÑ?твеното управлението да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва на вÑ?ички нива по начин по-Ñ?ъвмеÑ?тим Ñ? човешката природа. СиÑ?тема на управление, коÑ?то ще бъде защитена от човешките Ñ?лабоÑ?ти и неÑ?ъвършенÑ?тва. Колкото повече човечеÑ?твото Ñ?е доближава до пълната глобализациÑ?, толкова по-очевидна Ñ?тава необходимоÑ?тта от подобна Ñ?иÑ?тема на управление.


Книгата Ñ? миÑ?ли за ИÑ?ократиÑ? дава предложениÑ? как може да бъде Ñ?ъздадена, пригодена и поÑ?троена подобна Ñ?иÑ?тема. Ð’ тази книга Ñ?е поÑ?тавÑ?Ñ‚ оÑ?новите, необходими за поÑ?троÑ?ването на подобна Ñ?иÑ?тема.


Друг важен приноÑ? направен тук е поканата към вÑ?еки, който може и желае да допринеÑ?е Ñ? миÑ?лите Ñ?и за идеÑ?та.


ОтправÑ?м покана и предизвикателÑ?тво към вÑ?ички читатели да тръгнат на това пътешеÑ?твие из ИÑ?ократиÑ? без предубеденоÑ?Ñ‚ и задръжки. Ð’Ñ?еки от ваÑ? може да допринеÑ?е за по-добра Ñ?иÑ?тема на управление и подобрение на човешкото общеÑ?тво. Тази по-добра Ñ?иÑ?тема Ñ?е нарича ИÑ?ократиÑ?.



13. Ð?уждата от ИÑ?ократиÑ?

Ð?апълно Ñ?ъм Ñ?ъглаÑ?ен Ñ? Джордж СороÑ?, който в книгата Ñ?и “Криза на глобалниÑ? капитализъмâ€? от 1998/99 изразÑ?ва тревогата Ñ?и по отношение на глобалната икономика. Глобалното общеÑ?тво наÑ?тоÑ?ва за драÑ?тични мерки и промени, за да избегне болзнените конфликти, познати от миналото и причинили Ñ?траданиÑ? на милиарди хора, водейки ги до пълна мизериÑ?.


Убеден Ñ?ъм, че единÑ?твениÑ?Ñ‚ начин, да Ñ?е избегне това е поÑ?редÑ?твом глобализициÑ? на двата фронта: политичеÑ?ки и икономичеÑ?ки. ИкономичеÑ?ките империи и колонии, характерни за поÑ?ледното хилÑ?долетие поÑ?тепенно ще погинат, ще Ñ?е изравнÑ?Ñ‚ по финанÑ?ова мощ или поне ще Ñ?е уравновеÑ?Ñ?Ñ‚ на едно по-баланÑ?ирано ниво. ЧаÑ?Ñ‚ от този процеÑ? неминуемо ще Ñ?е оÑ?ъщеÑ?тви поÑ?редÑ?твом Ñ?вободниÑ? пазар. Пълното му оÑ?ъщеÑ?твÑ?ване обаче може да бъде поÑ?тигнато Ñ?амо чрез Ñ?ъвмеÑ?тните уÑ?илиÑ? на вÑ?ички нации. Отделните нации Ñ‚Ñ€Ñ?бва да работÑ?Ñ‚ в по-Ñ‚Ñ?Ñ?но Ñ?ътрудничеÑ?тво за напредъка на вÑ?ички държави, а не Ñ?амо на отделни такива. ДейÑ?твиÑ?та на една отделна нациÑ? в най-отдалеченото кътче на Ñ?вета оказват ефект на много други нации и в крайна Ñ?метка на Ñ?амата нациÑ?, предприела тези дейÑ?твиÑ?, били те политичеÑ?ки или икономичеÑ?ки.


Ето защо вÑ?рвам, че е необходимо да изградим едно глобално общеÑ?тво, където отделниÑ?Ñ‚ индивид хармонизира личните Ñ?и интереÑ?и Ñ? тези на оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от човечеÑ?твото. Едно общеÑ?тво, в което вÑ?еки отделен човек е готов да отÑ?тоÑ?ва тези принципи. Да ги отÑ?тоÑ?ва пред вÑ?еки, който би Ñ?е опитал да ги наруши, бил той отделен човек, група, религиозна инÑ?титуциÑ? или Ñ?уверенна държава. Време е човешката раÑ?а да Ñ?е изправи в защита на оÑ?новните човешки принципи от икономичеÑ?ки и политичеÑ?ки характер в Ñ?ветовен мащаб. Да ги защити пред вÑ?еки потиÑ?ник, бил той приÑ?тел или враг, или дори родината. ОтделниÑ?Ñ‚ човек, обаче, или хората в групи от хилÑ?ди и дори милиони никога не биха могли да поÑ?тигнат тази цел. Сами те никога биха могли да оÑ?ъщеÑ?твÑ?Ñ‚ общеÑ?твениÑ? напредък.


ОÑ?новниÑ?Ñ‚ фактор, който би позволил оÑ?ъщеÑ?твÑ?ването на подобен напредък е учаÑ?тието на вÑ?Ñ?ка нациÑ?. Затова вÑ?ички и вÑ?еки от наÑ? поотделно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?треми да накара Ñ?воÑ?та нациÑ?/държава да дейÑ?тва и Ñ?пазва Ñ?ъщите правила, принципи, програми и дейÑ?твиÑ?. ТрÑ?бва да Ñ?е Ñ?тремим да накараме вÑ?Ñ?ка Ñ?трана да пригоди Ñ?воÑ?та външна и икономичеÑ?ка политика, както и политиката на околната Ñ?реда към глобалниÑ? контекÑ?Ñ‚, а не да преÑ?ледваме единÑ?твено към локални облаги.


Това поражда необходимоÑ?тта от иÑ?тинÑ?ка глобална политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Ð’Ñ?рвам, че тази нужда вече е факт. Ð?о Ñ?ъщеÑ?твуването на иÑ?тинÑ?ка глобална политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема не е доÑ?татъчна. Сегашните управлÑ?ващи инÑ?титуции, били те предÑ?тавителна демокрациÑ?, автокрациÑ?, авторитаризъм или затворено диктаторÑ?ко общеÑ?тво не Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да оÑ?ъщеÑ?твÑ?Ñ‚ прехода към отворено глобално общеÑ?тво. Затова вÑ?рвам, че през 21 век е узрÑ?ла и Ñ?танала неотложна необходимоÑ?тта ни от нова, Ñ?ъвмеÑ?тима политичеÑ?ко-икономичеÑ?ка, Ñ?оциално-управлÑ?вана политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема.


Ð?аÑ?тоÑ?щите управлÑ?ващи инÑ?титуции Ñ?е ръководÑ?Ñ‚ и Ñ?а повлиÑ?ни от лични интереÑ?и, мотивациÑ? за печалба и националиÑ?тични увлечениÑ?. ИÑ?тинÑ?ки отворената глобална Ñ?иÑ?тема не може да бъде наложена по диктаторÑ?ки маниер чрез мощта на нÑ?колко икономичеÑ?ки Ñ?или. Ð?ито може да бъде приложена в уÑ?ловиÑ?та на диктатура, автокрациÑ? или изборно-предÑ?тавителна Ñ?иÑ?тема, в каквато Ñ?е е превърнала демокрациÑ?та днеÑ?.


Ð’Ñ?рвам, че в крайна Ñ?метка решениÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е взимат на едно по-ниÑ?ко ниво Ñ? пълното учаÑ?тие на обикновените граждани. За да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?тви това, е необходима напреднала политико-икономичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Това е Ñ?иÑ?темата, коÑ?то предлагам, и на коÑ?то давам името ИÑ?ократиÑ?.


Ð’Ñ?рвам, че по нÑ?какъв начин оÑ?новите на Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ? вече Ñ?а поÑ?тавени. ГолÑ?мата електронна революциÑ? и Ñ?ветовната компютърна мрежа вече позволÑ?ват на хората по Ñ?вета доÑ?тъп и влиÑ?ние върху глобалните Ñ?ъбитиÑ?. Вече Ñ?е чуват глаÑ?ове, говорещи глобалниÑ? език.


Ще цитирам г-н СороÑ?: “За да Ñ?табилизираме и регулираме глобалната икономика, Ñ?е нуждаем от глобална Ñ?иÑ?тема за политичеÑ?ки решениÑ?. Ð?акратко казано, нуждаем Ñ?е от глобално общеÑ?тво, което да поддържа глобалната икономика.â€?. Ð?з бих добавил Ñ?ледното: “необходимоÑ?тта от глобална Ñ?иÑ?тема, коÑ?то да поддържа глобалната икономика е точно толкова голÑ?ма, колкото и необходимоÑ?тта от глобална икономика, коÑ?то да поддържа глобалната политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Поради тази причина огромна е нуждата ни от глобална политико-икономичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема на управление.


Твърдо Ñ?ъм убеден, че Ñ?е нуждаем от политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то леÑ?но да Ñ?инхронизира националните и интернационални политики и икономика на глобалната Ñ?цена. Глобална Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то вÑ?ички ще учаÑ?тват в процеÑ?а на взимане на решениÑ?. СиÑ?тема, при коÑ?то отделниÑ?Ñ‚ човек ще Ñ?е включва в определÑ?нето, както на локалната, така и на централната политика; както на националната, така и на глобалната политика. СиÑ?тема на меÑ?тна автономиÑ?, гарантиране на индивидуалната Ñ?вобода и отричане на егоиÑ?тичните Ñ?тремежи. Считам, че подобна Ñ?иÑ?тема е оÑ?ъщеÑ?твима Ñ?амо в уÑ?ловиÑ?та на ИÑ?ократиÑ?.


Както мъдриÑ?Ñ‚ Далай Лама казва: “ Ð’Ñ?еки от наÑ? е индивидуална цÑ?лоÑ?Ñ‚. Ð?о в Ñ?ъщото време вÑ?Ñ?ка цÑ?лоÑ?Ñ‚ е чаÑ?Ñ‚ от по-голÑ?ма цÑ?лоÑ?Ñ‚.â€?



14. Защо хората откликват на ИÑ?ократиÑ?

 

Преди да публикувам миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, ги Ñ?поделих Ñ? нÑ?колко избрани приÑ?тели – от обикновени хора до адвокати, банкери и други учени, млади и Ñ?тари, мъже и жени. Помолих ги да бъдат критични и да Ñ?поделÑ?Ñ‚ мнението Ñ?и. ОÑ?новниÑ?Ñ‚ коментар, който получих от вÑ?ички Ñ‚Ñ?Ñ…, беше че днешните хора Ñ?а твърде политичеÑ?ки диÑ?танцирани. Днешното общеÑ?тво е прекалено заето, за да Ñ?е занимава Ñ? въпроÑ?а за Ñ?оциално-управлÑ?ваната Ñ?иÑ?тема. Ð?Ñ?кои дори не изчетоха теориÑ?та до краÑ?.


ПочувÑ?твах Ñ?е наиÑ?тина много разочарован от общите коментари. Те, обаче, Ñ?а напълно обоÑ?новани – оÑ?обено в днешниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ на развити държави. Ð’ напредналите икономики общноÑ?тта е твърде заета да поддържа и увеличава Ñ?тандарта Ñ?и на живот. Прекалено заета Ñ? работа и развлечениÑ?, хората пуÑ?кат глаÑ?овете Ñ?и за една или друга партиÑ? веднъж на нÑ?колко години. Ð?Ñ?кои дори не Ñ?и правÑ?Ñ‚ труда да упражнÑ?Ñ‚ глаÑ?а Ñ?и. Ð’ развиващите Ñ?е държави и религиозните общеÑ?тва хората Ñ?е борÑ?Ñ‚ за оцелÑ?ване и чеÑ?то пъти биват заблуждавани от Ñ?воите избраници и управници. За тези хора глаÑ?уването е разточителен лукÑ?, за които те нÑ?мат нужното време.


Ð?езавиÑ?имо дали Ñ?а граждани на напреднала или развиваща Ñ?е държава, поÑ?ледното, което хората иÑ?кат, е да учаÑ?тват в нÑ?какви промени. Още повече когато Ñ?е каÑ?ае за радикална промÑ?на, коÑ?то може да заÑ?егне нÑ?кои от управлÑ?ващите личноÑ?ти или групи. Можем да приемем, че голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от гражданите на Ñ?вета днеÑ? Ñ?а Ñ?танали апатични към Ñ?иÑ?темата на управление и Ñ?амите управлÑ?ващи. Това, обаче, е Ñ?амо още една причина за мен да не Ñ?е откажа и за ваÑ? да Ñ?е опитате да превърнете апатиÑ?та в Ñ?ъпричаÑ?тноÑ?Ñ‚. Ключът е в отговора на въпроÑ?а: “Защо хората днеÑ? Ñ?а Ñ?танали апатични към Ñ?иÑ?темата на управление и управлÑ?ващите?â€?


ИÑ?тината е, че хората Ñ?а такива, защото възгледите им Ñ?иÑ?темно Ñ?а били манипулирани от Ñ?егашната влаÑ?Ñ‚. Хората Ñ?читат промÑ?ната за невъзможна. Ð?езавиÑ?имо кои ще поеме влаÑ?тта и по какъв начин – чрез избори, назначение или по наÑ?ледÑ?тво, нищо Ñ?ъщеÑ?твено нÑ?ма да Ñ?е промени за обикновените хора.


След като веднъж минат изборите, коментарите обикновено Ñ?а: “това вече не е най-удачно за гражданитеâ€? и “най-доброто за Ñ?траната в момента е да изоÑ?тавим предизборните обещаниÑ? и да предприемем точно обратните меркиâ€?. Ð?епрекъÑ?натата злоупотреба от Ñ?трана на демократично избраните дикторÑ?ки режими неизбежно е довела хората до днешната апатиÑ? по отношение на Ñ?иÑ?темата на управление. Тази апатиÑ? е едно от поÑ?ледÑ?твиÑ?та на демокрациÑ?та или едно от нейните неÑ?ъвършенÑ?тва, което ще доведе до краÑ? й и може би до разрушението на Ñ?вета такъв, какъвто го познаваме.


Въпреки това, аз Ñ?илно вÑ?рвам, че Ñ?лед като хората Ñ?е убедÑ?Ñ‚, че при Ñ?иÑ?темата, на ИÑ?ократиÑ?, техните мнениÑ? и глаÑ? наиÑ?тина ще Ñ?а от значение, тази апатиÑ? ще бъде заличена. След като веднъж разберат, че правителÑ?твата нÑ?мат друг избор оÑ?вен да изпълнÑ?ват желаниÑ?та на глаÑ?оподавателите, гражданите на Ñ?вета ще започнат да Ñ?е интереÑ?уват и активно да учаÑ?тват в процеÑ?а на вземане на решениÑ?. След като веднъж бъде убедена, че влаÑ?тта не е прерогатив на управлÑ?ващите и правителÑ?твото, а на Ñ?амата неÑ?, общноÑ?тта ще започне активно да учаÑ?тва в Ñ?оциалното управление на Ñ?обÑ?твениÑ? Ñ?и живот.


При Ñ?иÑ?темата на ИÑ?ократиÑ? наÑ?тоÑ?щото убеждение, което аз Ñ?ъщо Ñ?поделÑ?м, че “нÑ?ма значение кой ще ни управлÑ?ваâ€?, нÑ?ма повече да бъде валидно. Хората ще знаÑ?Ñ‚, че при ИÑ?ократиÑ? техниÑ?Ñ‚ глаÑ? има значение. РешениÑ?та и изборът на общноÑ?тта ще бъдат от значение. ПоÑ?тепенно незаинтереÑ?ованоÑ?тта и безразличието ще бъдат заменени от радоÑ?тна и горда Ñ?ъпричаÑ?тноÑ?Ñ‚.



15. Покана към религиÑ?та

Ð?Ñ?ма значение каква религиÑ? изповÑ?двате – иÑ?лÑ?мÑ?ка, хриÑ?тиÑ?нÑ?ка, юдизъм, будизъм, хиндуизм или нÑ?каква друга; нÑ?ма значение в коÑ? чаÑ?Ñ‚ на Ñ?вета живеете; нÑ?ма значение какъв цвÑ?Ñ‚ е кожата ви, от каква раÑ?а, какъв е полът или общеÑ?твеното ви положение, Ñ?ветът Ñ?е глобализира за вÑ?ички.


Ð’Ñ?рата не може да продължи да Ñ?е оÑ?новава на Ñ?траха. Страхът от божието наказание, от църквата и духовенÑ?твото не може да продължи да привлича хората към религиозните принципи и поведение. Ð?апротив, подобно оÑ?новано на Ñ?траха поведение, отблъÑ?ква хората от религиозните ценноÑ?ти, които Ñ?поред мен не Ñ?а нищо друго оÑ?вен уважение, любов и взаимно зачитане.


Религиозните лидери Ñ‚Ñ€Ñ?бва да призоват вÑ?рващите, без да им вменÑ?ват Ñ?траха от наказание. ТрÑ?бва да опитат да Ñ?е развиÑ?Ñ‚ и променÑ?Ñ‚ в тон Ñ? модерното общеÑ?тво, иначе риÑ?куват да оÑ?танат Ñ?амо шепа духовници. Лидерите на вÑ?ички религии Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?ъберат и да премахнат религиозните граници, които в продължение на години Ñ?а Ñ?ериозна заплаха за човечеÑ?твото.


Разрушете духовните бариери, които разделÑ?Ñ‚ хората. Премахнете религиозните причини, поради които хората в продължение на хилÑ?ди години варварÑ?ки Ñ?е преÑ?ледват и избиват. Заедно предложете учение за любов, равенÑ?тво и взаимно зачитане на вÑ?ички. Започнете най-напред да проповÑ?двате любов и взимане на хората от вÑ?ички религии. Едва тогава, вие духовенÑ?твото, можете да наречете Ñ?ебе Ñ?и Ñ?луги на Бога и паÑ?тири на Ñ?тадото.


Страхът може да Ñ?лужи като оръжие за поробване на хора. Страхът може да породи омраза и агреÑ?иÑ?. Заради Ñ?траха от Бог мнозина Ñ?а причинÑ?вали жеÑ?токо Ñ?традание на други. Страхът винаги води до агреÑ?иÑ?. Ð?греÑ?иÑ?та не е чаÑ?Ñ‚ от човешката природа. Човешката природа е любов. Ð?греÑ?иÑ?та е Ñ?трахливоÑ?Ñ‚. Любовта е Ñ?мелоÑ?Ñ‚. Да обичаш, уважаваш и зачиташ другите е човешко.


Станете чаÑ?Ñ‚ от Ñ?тадото Ñ?и, а не Ñ?амо негови ариÑ?тократични водачи. ПреÑ?танете да го Ñ?очите Ñ? пръÑ?Ñ‚. ПреÑ?танете да бъдете чаÑ?Ñ‚ от хора, който пита: “Вижте какво е причинила религиÑ?та на хората?â€?. По-добре започнете да питате: “Какво хората и оÑ?обено духовенÑ?твото, политиците и управлÑ?ващите Ñ?а причинили на религиÑ?та и на вÑ?рата.â€? Точно виÑ?шето духовенÑ?тво, кралете и кралиците, както и правителÑ?твата Ñ?а тези, които използваха или по-Ñ?коро злоупотребÑ?ваха Ñ? различни религиозни доктрини, за да оправдаÑ?Ñ‚ учаÑ?тието Ñ?и катаÑ?трофични войни Ñ?рещу други религии. Ð?Ñ?кои от Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?а готови да направÑ?Ñ‚ Ñ?ъщото и днеÑ?.


Колкото до моето лично отношение към религиÑ?та, то не е по-различно от това на повечето хора. Ð?езавиÑ?имо дали вÑ?рваме в Бог или не, незавиÑ?имо дали ни хареÑ?ва или не, предназначението на религиÑ?та е да проповÑ?два любов, чеÑ?тноÑ?Ñ‚, равенÑ?тво, Ñ?ъжителÑ?тво, уважение и взаимно зачитане. Ð’ този й аÑ?пект, аз вÑ?рвам че на религиÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е обърне Ñ?ериозно внимание и Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?ъблюдава от вÑ?ички. Ð?з не определÑ?м религиозноÑ?тта на хората по това колко чеÑ?то ходÑ?Ñ‚ на църква. ОпределÑ?м Ñ? по техните дейÑ?твиÑ? и по чувÑ?твата, които хранÑ?Ñ‚ в Ñ?ърцата Ñ?и към другите хора, включително към тези от различна религиÑ?, цвÑ?Ñ‚, раÑ?а и група.


Горд Ñ?ъм да кажа, че уÑ?пÑ?Ñ… Ñ? немалко уÑ?илиÑ? да издигна една църква от оÑ?новите й, и днеÑ? Ñ‚Ñ? процъфтÑ?ва и обÑ?лужва меÑ?тната общноÑ?Ñ‚. Това е църквата на 12-те апоÑ?тола в БрукманÑ? Парк в ХертфордÑ?шир, Ð?нглиÑ?. Ð?з лично Ñ?ъм изпитал човешката Ñ?лабоÑ?Ñ‚, както на духовенÑ?твото, така и на паÑ?твото. Изпитал Ñ?ъм Ñ?лабоÑ?ти и Ñ?ила, които идват от Ñ?амите хора. Ð?ие вÑ?ички Ñ?ме Ñ?лаби и Ñ?клонни към грÑ?Ñ…. МоÑ?Ñ‚ призив е: “Ð?ека загърбим лицемерието и бъдем чеÑ?тни. Ð?ека загърбим недоверието и бъдем доверчиви. Ð?ека загърбим завиÑ?тта и започнем да Ñ?е радваме и възхищаваме на другите. Ð?ега загърбим омразата и запазим любовта. Ð?ека премахнем дивашкото религиозно разделение и започнем да Ñ?и помагаме и ценим хората от вÑ?ички религии.â€?


Ð?з например мечтаÑ? за Ñ?ъздаването на първата мултирелигиозна църква. Ð’ моÑ?та предÑ?тава това е парагонална Ñ?града, като Ñ?екторът на вÑ?Ñ?ка религиÑ? започва като лъч от центъра и доÑ?тига до външната Ñ?тена. Един триъгълен Ñ?ектор ще бъде за правоÑ?лавните хриÑ?тиÑ?ни, друг за католиците, трети за мюÑ?юлманите, евреите, хиндите и будиÑ?тите, но вÑ?ички ще използват един храм за молитвите Ñ?и. Ð’Ñ?еки Ñ?ектор да бъде Ñ?вързан Ñ? различна религиÑ?, но вÑ?ички религии да бъдат заедно. Възможно е вÑ?Ñ?ка религиÑ? да има определен чаÑ? за Ñ?воÑ?та Ñ?лужба/литургиÑ?, а веднъж Ñ?едмично вÑ?ички заедно да отправÑ?Ñ‚ към Бога молитвите Ñ?и. Това е един проект, към чието оÑ?ъщеÑ?твÑ?ване Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?тремим в бъдеще.


Това е моето предизвикателÑ?тво към днешните и утрешни религиозни лидери. Разрушете бариерите на вÑ?рата! ПроповÑ?двайте любов към вÑ?ички, без значение от религиозната им принадлежноÑ?Ñ‚!



16. Вие можете да вземете учаÑ?тие! Вашето учаÑ?тие!

Тези от ваÑ?, които Ñ?а Ñ?ъглаÑ?ни Ñ? принципите на ИÑ?ократиÑ? и биха желали да Ñ?танат Ñ? приноÑ?а Ñ?и чаÑ?Ñ‚ от неÑ?, могат да го направÑ?Ñ‚ по редица начини. Развитието и разпроÑ?транението на иÑ?ократичната идеÑ?, е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да оÑ?ъщеÑ?твите. Бихте могли да поÑ?ветите време и уÑ?илиÑ? на възприемането, разпроÑ?транението, завършването и уÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? като нова, общеÑ?твено-управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема във вашата Ñ?трана.


Ð?ко можете да Ñ?и го позволите и чувÑ?твате необходимоÑ?Ñ‚ да го направите, можете да помогнете Ñ? финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва. Ð?ко вÑ?рвате, че ИÑ?ократиÑ? предлага ценноÑ?Ñ‚ за мнозина, чувÑ?твайте Ñ?е Ñ?вободни да Ñ? подкрепите финанÑ?ово Ñ? каквато и да е Ñ?ума. Ð?з не определÑ?м цена на тази книга. Предлагам Ñ? безплатно, но ще приема доброволни Ñ?редÑ?тва от вÑ?еки, който може да Ñ?и го позволи. Ще научите как да направите това на уеб-Ñ?айта www.isokratia.com.


Друг чудеÑ?ен начин да Ñ?е включите е като Ñ?е абонирате за билютина ИÑ?ократиÑ?. Дори не необходимо да плащате абонаментна такÑ?а. Електронното издание ще Ñ?е разпроÑ?транÑ?ва напълно безплатно по и-мейл от newsletter newsletter@isokratia.com За повече информациÑ? поÑ?етете Ñ?айта www.isokratia.com. за абонамент по Ñ?тандартната поща, можете да изпратите заÑ?вка на адреÑ?а, който ще поÑ?очим на Ñ?айта, веднага щом имаме възможноÑ?тта да издаваме и разпроÑ?транÑ?ваме билютина на хартиен ноÑ?ител.


ПощенÑ?ките и админиÑ?тративни разходи за хартиеното издание ще завиÑ?Ñ?Ñ‚ от Ñ?ъответниÑ? район, в който живеете. Ð?о ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп и не можете да поÑ?рещнете финанÑ?овите разходи за абонамент, не Ñ?е тревожете. Ð?ие ще направим вÑ?ичко възможно да ви Ñ?набдÑ?ваме Ñ? безплатни копиÑ?, като открием Ñ?понÑ?ори, които да покриват пощенÑ?ките и админиÑ?тративни такÑ?и. Вие можете да учаÑ?твате като откриете и привлечете подобни Ñ?понÑ?ори. Това могат да бъдат вашите работодатели, приÑ?тели, меÑ?тни организации и Ñ‚.н. Само ги наÑ?очите към нашиÑ? Ñ?айт или им дайте пощенÑ?киÑ? ни адреÑ?. Ð?авÑ?рно бихте могли да убедите и меÑ?тната пощенÑ?ка Ñ?лужба да разпроÑ?транÑ?ва безплатно билютина на ИÑ?ократиÑ? за тези, които нÑ?мат Ñ?редÑ?твата да покриÑ?Ñ‚ пощенÑ?ката такÑ?а.


Можете да допринеÑ?ете Ñ? миÑ?ли и идеи в Ñ?пецифични екÑ?пертни облаÑ?ти. Една добре обмиÑ?лена идеÑ? или предложение е добре дошла от вÑ?еки. Ð?ко не Ñ?те профеÑ?ионалиÑ?Ñ‚ в дадена облаÑ?Ñ‚, запомнете, че не е необходимо човек да е академик, за да има добри идеи. Ð?ай-добрите идеи, разбира Ñ?е, Ñ?е раждат от Ñ?ъвмеÑ?тното уÑ?илие на Ñ?ърцето и мозъка. Ð?ека не забравÑ?ме, че зад вÑ?еки изобретателÑ?ки импулÑ? Ñ?е крие една необходимоÑ?Ñ‚. Вашата необходимоÑ?Ñ‚ да вземете учаÑ?тие може да бъде извор на много миÑ?ли и идеи, които да формират базата за по-нататъшно развитие.


Можете да учаÑ?твате като Ñ?поделÑ?те. Може вашите миÑ?ли да Ñ?танат идеÑ?, коÑ?то друг да доразвие. Ð?е разчитайте, обаче, на мен. Създайте Ñ?обÑ?твени групи и форуми за взимане на решениÑ? и развийте идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ? в вашиÑ? район. Тези от ваÑ?, които иÑ?кат да Ñ?поделÑ?Ñ‚ Ñ? мен идеите Ñ?и, могат да ми ги изпращат на suggestion@isokratia.com или да ги изпратите на поÑ?очниÑ? на уеб-Ñ?айта пощенÑ?ки адреÑ?, ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп.


Когато ми изпращате идеите Ñ?и, молÑ? ви да ги формулирате кратко и Ñ?Ñ?но, за да редуцирате времето и Ñ?редÑ?твата за преглеждането им. Ð?ко имате идеÑ?, обÑ?ъдете Ñ? Ñ? нÑ?кой друг или Ñ? групата Ñ?и за решениÑ?. Оформете Ñ? и ми Ñ? изпратете. Мога да обещаÑ?, че ще прегледам толкова от Ñ‚Ñ?Ñ…, колкото уÑ?пеÑ? в рамките на човешките възможноÑ?ти. Ð?ко обемът им е твърде голÑ?м, ще Ñ?е опитам да намерÑ? доброволец, а при необходимоÑ?Ñ‚ и платен аÑ?иÑ?тент, който да преглежда навреме предложениÑ?та ви.



17. Подчертавам, че най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да направите, е да помогнете за разпроÑ?транението на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?ещо повече, можете да Ñ?ъздадете диÑ?куÑ?ионни групи, в които незавиÑ?имо от мен да доразвиете и разпроÑ?траните във вашиÑ? край идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко необходимо и би улеÑ?нило нещата, Ñ?айтът на ИÑ?ократиÑ? би могъл да Ñ?е направи на нÑ?колко езика. Ð?з от Ñ?воÑ? Ñ?трана бих приел помощта на онези, които могат да преведат ИÑ?ократиÑ? на други езици. Ще положа вÑ?ички уÑ?илиÑ? да публикувам на Ñ?айта, вÑ?ички, доÑ?тигнали до мен преводи.


Позволете ми да повторÑ?. РазпроÑ?транението и доразвитието на ИÑ?ократиÑ? е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?. Да привлечете вашите колеги и приÑ?тели. Да Ñ?поделите Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, да ги помолите да учаÑ?тват в билютина. Това нÑ?ма да ви Ñ?трува нищо, а от друга Ñ?трана ще упражни маркетингов ефект, който ще ни помогне да натрупаме финанÑ?ова преднина и да разпроÑ?траним книгата Ñ?ред онези, които нÑ?мат доÑ?тъп до Интернет.


Ð?уждаем Ñ?е от хора и Ñ?редÑ?тва, за да преведем книгата на други езици. Можете да Ñ?понÑ?орирате или да убедите нÑ?кой друг да Ñ?понÑ?орира тази дейноÑ?Ñ‚. Можете Ñ?амите вие да преведете книгата на родниÑ? Ñ?и език и да ни изпратите копие, което да публикуваме на уеб-Ñ?айта.



18. Бърз преглед на оÑ?новните начини за учаÑ?тие от Ñ?трана на тези, които Ñ?а доÑ?татъчно дръзки да прегърнат първи идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?

Можете да учаÑ?твате като лобирате в меÑ?тните и националните Ñ?и органи на управление за възприемане на ИÑ?ократиÑ?. Можете да учаÑ?твате като убедите Ñ?обÑ?твената Ñ?и политичеÑ?ка партиÑ? да възприеме иÑ?ократичниÑ? принцип на вземане на решениÑ?. Ð?ко уÑ?пеете да го направите, приноÑ?ÑŠÑ‚ ви ще бъде наиÑ?тина голÑ?м.


Ð?ко Ñ?те поддръжник на нÑ?каква партиÑ?, можете да й направите голÑ?ма уÑ?луга, като Ñ? убедите да възприеме принципа на ИÑ?ократиÑ?; защото, ако партийниÑ?Ñ‚ ви опонент ви изпревари, това може за дълго да ви избута вÑ?трани от политичеÑ?ката Ñ?цена. Toчно така Ñ?е Ñ?лучва през 19 век Ñ? Либералната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, когато Ñ‚Ñ? пропуÑ?ка да приеме една нова Ñ?оциална политика, Ñ?илно опонираща на ПрофÑ?ъюзите и широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. ЛейбъриÑ?тката партиÑ? идва на влаÑ?Ñ‚ и възприема въпроÑ?ната политика. Ð’ резултат на това един век по-къÑ?но либералната партиÑ? Ñ?и оÑ?тава малцинÑ?тво във ВеликобританиÑ?, докато лейбъриÑ?тите управлÑ?ват втори мандат Ñ? впечатлÑ?ваща изборна победа.




ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?
ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление
ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика
ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

111111111111