Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 20-9-2017
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление

1. ИÑ?о-глаÑ?уване (ИÑ?ократична Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване )

Ð?ай-проÑ?то казано ИÑ?ократиÑ? е Ñ?иÑ?тема за общеÑ?твено управление, при коÑ?то вземането на решениÑ? е изцÑ?ло в ръцете на тези, за които Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ тези решениÑ?. При ИÑ?ократиÑ? управлÑ?ваните контролират управлÑ?ващите. УправлÑ?ващите, такива каквито ги познаваме днеÑ?, Ñ?тават проÑ?то предÑ?тавители и изпълнители на иÑ?тинÑ?ките желаниÑ? на управлÑ?ваните.

ИÑ?ократиÑ? е най-напредналата Ñ?иÑ?тема за общеÑ?твено управление, позната на човечеÑ?твото днеÑ?. ТÑ? предÑ?тавлÑ?ва ултимална форма на общеÑ?твено управление. ПонаÑ?тоÑ?щем и вероÑ?тно дълго време занапред ИÑ?ократиÑ? ще бъде единÑ?твената Ñ?иÑ?тема, коÑ?то Ñ?е докоÑ?ва до човешката природа. Ð’Ñ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? е най-Ñ?ъвмеÑ?тимата Ñ? човешката Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ Ñ?иÑ?тема, Ñ?ъщеÑ?твувала нÑ?кога.

ИÑ?ократиÑ? е оÑ?новно базирана на принципа, при който глаÑ?оподавателите определÑ?Ñ‚ какъв е интереÑ?ÑŠÑ‚ им. Принцип, при който взимането на решениÑ? наиÑ?тина е в ръцете на заÑ?егнатите от тези решениÑ?. СиÑ?тема, при коÑ?то общноÑ?тта наиÑ?тина има думата във вземането на решениÑ?, каÑ?аещи живота им. СиÑ?тема, при коÑ?то глаÑ?оподавателите имат право да глаÑ?уват колкото пъти е нужно: ежедневно, ежеÑ?едмично, на две Ñ?едмици, вÑ?еки меÑ?ец.

Само тогава можем Ñ? право да наÑ?тоÑ?ваме, че влаÑ?тта принадлежи на народа. Само тогава политиците нÑ?ма да могат да твърдÑ?Ñ‚, че “вÑ?рватâ€?, че това, което правÑ?Ñ‚ е най-доброто за народа. Само тогава ще преÑ?танем да генерираме законно избрани диктатори Ñ? фикÑ?иран период на влаÑ?Ñ‚. Само тогава ще Ñ?прем да поверÑ?ваме влаÑ?тта на отделен индивид или група от индивиди. Тогава ще можем Ñ? оÑ?нование да твърдим, че никой отделен човек или група от хора не притежава абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚.

 ÐŸÑ€Ð¸ ИÑ?ократиÑ? ще Ñ?е нуждаем от нова Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване, даваща възможноÑ?Ñ‚ за електронно глаÑ?уване. ГлаÑ?оподавателите  ще имат възможноÑ?Ñ‚ да упражнÑ?ват глаÑ?овете Ñ?и от леÑ?но доÑ?тъпни меÑ?та като магазини, общинÑ?ки Ñ?лужби, полицейÑ?ки управлениÑ?, пощенÑ?ки Ñ?танции, банки и др. Биха могли да го правÑ?Ñ‚ и по вÑ?Ñ?ко време от вкъщи, както и от вÑ?Ñ?ко друго мÑ?Ñ?то в Ñ?траната или по Ñ?вета, където имат на разположение електронни уÑ?тройÑ?тва.

Електронното глаÑ?уване ще може да Ñ?е извършва по Интернет, телевизиÑ?, телефон, мобилни телефони, лаптопи или вÑ?Ñ?ка друга форма, коÑ?то ще бъде открита в бъдеще. За тези които вкъщи нÑ?мат доÑ?тъп до уÑ?тройÑ?тва като Интернет, телевизиÑ? или телефон, такъв ще бъде оÑ?игурен на публични меÑ?та. Електронното глаÑ?уване ще Ñ?е извършва от леÑ?но доÑ?тъпни меÑ?та, както лотарийните компютри, които днеÑ? могат да бъдат открити на вÑ?Ñ?ка улица. 

ПрактичеÑ?ки глаÑ?оподавателите ще могат да избират дали да глаÑ?уват чрез домашни или общеÑ?твени уÑ?тройÑ?тва, доÑ?тъпни във вÑ?Ñ?ка чаÑ?Ñ‚ на Ñ?траната и Ñ?вета. ДоÑ?татъчно ще бъде да Ñ?е попълни заÑ?вка за глаÑ?уване и да предÑ?тави региÑ?трационна  карта, чети ма Ñ?амо от един компютър, дигитален подпиÑ? или нÑ?какъв друг идентификационен Ñ?имвол. Машините за глаÑ?уване могат да бъдат разположени на охранÑ?еми меÑ?та, както банкоматите например, така че глаÑ?оподавателите да упражнÑ?ват глаÑ?а Ñ?и в удобно за Ñ‚Ñ?Ñ… време.

За гарантиране на автентичноÑ?тта машините за глаÑ?уване и компютрите ще могат да региÑ?трират подадениÑ? глаÑ? и да откажат да приемат повторно глаÑ?уване по Ñ?ъщиÑ? въпроÑ?, подадено чрез Ñ?ъщата региÑ?трационна карта. Приканвам екÑ?пертите да помиÑ?лÑ?Ñ‚ върху Ñ?ъздаването на Ñ?ъвършена Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване, коÑ?то да отговарÑ? на изиÑ?кваниÑ?та на ИÑ?ократиÑ?. Макар да Ñ?ъм убеден, че екÑ?пертите не Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от покана. Печалбата, коÑ?то ще генерира Ñ?ъздаването на подобна интегрирана програма, е доÑ?татъчно привлекателна Ñ?ама по Ñ?ебе Ñ?и.

Както вече Ñ?поменах, най-напред започнах да миÑ?лÑ? за Ñ?иÑ?темата  ИÑ?ократиÑ? през 70-те, докато пишех еÑ?е за оценка на демокрациÑ?та в ИзточниÑ? УниверÑ?итет в Лондон. Ð?ай-голÑ?мата пречка, коÑ?то виждах по онова време, беше Ñ?амото прилагане на Ñ?иÑ?темата. Как да Ñ?е даде възможноÑ?Ñ‚ на вÑ?еки леÑ?но и удобно да глаÑ?ува веднъж или два пъти в Ñ?едмицата или меÑ?еца, където и да Ñ?е намира.

СъщеÑ?твуващата по онова време технологиÑ? не предоÑ?тавÑ?ше подобна възможноÑ?Ñ‚. Ð’ резултат на което, аз отложих пиÑ?ането на теориÑ?та до днеÑ?, когато разполагаме Ñ? нужната технологиÑ?. Дори ако тази технологиÑ?, не е в точната форма, необходима за ИÑ?ократиÑ?, при Ñ?ъщеÑ?твуващите техничеÑ?ки възможноÑ?ти нÑ?ма да предÑ?тавлÑ?ва проблем бързо да Ñ?е Ñ?ъздадат необходимите машини за глаÑ?уване, гарантиращи пълна защита Ñ?рещу злоупотреби Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?темата.  И ако преди 25 години миÑ?лех, че идеите ми Ñ?а изпреварили времето, изведнъж имам чувÑ?твото, че ако Ñ?коро не завърша пиÑ?ането, бързиÑ?Ñ‚ напредък на техниката ще превърне идеите ми в Ñ?таромодни.

С днешните техничеÑ?ки Ñ?редÑ?тва глаÑ?уването на вÑ?екидневна или друга времева база е напълно възможно. Ð’ бъдеще вероÑ?тно ще Ñ?танат доÑ?тъпни и други начини. ТехнологиÑ?та е напълно готова да поÑ?рещне предизвикателÑ?твото на ИÑ?ократиÑ?. ВмеÑ?то хартиени билютини, бихме могли да използваме електронни, които глаÑ?оподавателÑ?Ñ‚ ще може да активира Ñ?амо Ñ?ÑŠÑ? Ñ?обÑ?твените Ñ?и пръÑ?тови отпечатъци върху машината за глаÑ?уване например. /Това е още една идеÑ?, върху коÑ?то хората на техниката могат да помиÑ?лÑ?Ñ‚/. Ð’Ñ?Ñ?ко бъдещо развитие на техниката може да Ñ?е окаже полезно.

ВеликобританиÑ?, ГерманиÑ? и Канада Ñ?а водещи Ñ?трани в Ñ?ъздаването на ефективни и Ñ?игурни Ñ?иÑ?теми за електронно глаÑ?уване. Ð?Ñ?кой меÑ?тни влаÑ?ти вече Ñ?а планирали електронно глаÑ?уване за първата чаÑ?Ñ‚ на 2002. ГлаÑ?оподавателите Ñ?ъщо започват да възприемат идеÑ?та. Ð’  началото на 2002 г в една лондонÑ?ка община е проведено проучване, Ñ?поред което 70% от наÑ?елението Ñ?е интереÑ?ува от онлайн форуми и телевизионно глаÑ?уване. Тези заключениÑ? Ñ?а подкрепени и от порталниÑ?Ñ‚ провайдер Touch, който заключава че 75% от имащите право на глаÑ?, Ñ?а по-Ñ?клонни да упражнÑ?Ñ‚ това Ñ?и право, ако глаÑ?уването Ñ?е извършва електронно, а не по Ñ?тандартниÑ? начин.



2. ИÑ?ократиÑ? Ñ?рещу наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема

Считам, че инÑ?титуциите на предÑ?тавителната демокрациÑ? днеÑ? Ñ?а заÑ?трашени. ИдеÑ?та на демократичната Ñ?иÑ?тема е да Ñ?е взимат колективни решениÑ?, подчинени на интереÑ?ите на общноÑ?тта. Гражданите избират предÑ?тавители, които на Ñ?вой ред взимат колективни решениÑ? чрез глаÑ?уване. Това е общиÑ?Ñ‚ принцип на предÑ?тавителната демокрациÑ?. Кандидатите предÑ?тавÑ?Ñ‚ пред избирателите идеите, които защитават, и на вÑ?еки 4-5 години избирателите дават глаÑ?а Ñ?и за онзи кандидат, чийто идеи Ñ?а най-близки до техните Ñ?обÑ?твеници. Много отдавна, обаче, кандидатите за прозрели, че има много по-леÑ?ен начин да бъдат избрани: като кажат на електората не това, което миÑ?лÑ?Ñ‚ в дейÑ?твителноÑ?Ñ‚, а това, което електоратът иÑ?ка да чуе. Ð?аиÑ?тина, опаÑ?на Ñ?итуациÑ?. И вÑ?е пак точно такъв е начина, по който демокрациÑ?та Ñ?е упражнÑ?ва днеÑ?.  

Кандидатите Ñ?а разработили изкуÑ?ни техники за баланÑ?иране между обещаниÑ? и дейÑ?твиÑ?. ПоÑ?редÑ?твом проучваниÑ? на общеÑ?твеното мнение и фокуÑ? групи те уÑ?тановÑ?ват какво точно техните избиратели иÑ?кат да чуÑ?Ñ‚. След това кандидатите изготвÑ?Ñ‚ Ñ?воите поÑ?ланиÑ?, така че да отговорÑ?Ñ‚ на желаниÑ?та на електората. При ИÑ?ократиÑ? това нÑ?ма да е възможно, защото избирателите ще имат право да Ñ?менÑ?Ñ‚ предÑ?тавителите Ñ?и по вÑ?Ñ?ко време; защото поÑ?ледната дума при взимането на решениÑ? за вÑ?Ñ?какви правила, регулации и промени в законите, ще бъде на електората

ПриÑ?ъединÑ?вам Ñ?е към Джордж СороÑ? и другите, които вÑ?рват, че днешната форма на демокрациÑ? е неефективна и корумпирана. Външната политика Ñ?е ръководи от вътрешни Ñ?ъображениÑ?. Примерите Ñ?а многобройни, като Ñ?лучаÑ? Ñ? президента на ФранциÑ? Жак Ширак, който на Ñ?реща Ñ? друг държавен глава, използва по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от времето, убеждавайки го да Ñ?ъдейÑ?тва на френÑ?ки купувач в приватизационна Ñ?делка. Друг пример Ñ?а африканÑ?ките държави, където богати и бедни на реÑ?урÑ?и Ñ?трани имат еднакъв Ñ?тандарт на живот. ЕдинÑ?твената разлика е, че управлÑ?ващите на богатите на реÑ?урÑ?и Ñ?трани Ñ?а много по-корумпирани.

Въпреки това вÑ?рвам, че не можем да Ñ?и позволим да Ñ?е върнем към олигархиÑ?та, нито да изоÑ?тавим демокрациÑ?та. Ð’Ñ?рвам, че Ñ?ега имаме избор. Имаме възможноÑ?Ñ‚ да използваме оÑ?новата на демократичната Ñ?иÑ?тема за Ñ?ъздаването на една по добра. Има обаче един фактор, който Ñ‚Ñ€Ñ?бва Ñ?мело да приемем и той е, че вÑ?ички хора Ñ?а неÑ?ъвършени и Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от развитие. Точно този фактор комуниÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема отказваше да приеме и затова Ñ?е оказа неÑ?поÑ?обна да оцелее. Ð?о точно върху човешката неÑ?ъвършеноÑ?Ñ‚ ние можем да изградим Ñ?ъвършената Ñ?иÑ?тема. Да надграждаме над демокрациÑ?та, докато доÑ?тигнем Ñ?иÑ?темата, коÑ?то макÑ?имално ограничава човешката неÑ?ъвършеноÑ?Ñ‚.

Считам, че една от най развитите форми на демокрациÑ? днеÑ? е тази на ВеликобританиÑ?. Забележително е, че Ñ‚Ñ? в по-голÑ?мата Ñ?и чаÑ?Ñ‚ Ñ?е базира на непиÑ?аната конÑ?титуциÑ? на Ñ?траната. Правото на избор Ñ?ъщеÑ?твува и въпреки това, Ñ?ъщо както в другите демократични държави, анахроничниÑ?Ñ‚ демократичен режим дава твърде ограничена влаÑ?Ñ‚ на народа. Ð’ най-добрата Ñ?и форма демокрациÑ?та дава влаÑ?тта на законно избрани диктатори или олигарÑ?и, а не на народа.  

Ден Ñ?лед ден веÑ?тниците и дори нÑ?кои членове на управлÑ?ващата лейбъриÑ?тка партиÑ? във ВеликобританиÑ? заклеймÑ?ват Тони Блеър като „шефът Блеърâ€?,  „човекът оркеÑ?Ñ‚ÑŠÑ€â€?, мъжът, който прави политика в движениеâ€?, „диктаторÑ?киÑ?Ñ‚ режим на Блеърâ€? и Ñ‚.н. ТрÑ?бва обаче да кажа, че Тони Блеър е много либерален и прогреÑ?ивен лидер,  загрижен за обикновените хора.                                              Самата Ñ?иÑ?тема обаче принуждава него и други като него да дейÑ?тват по един и Ñ?ъщ начин. Те Ñ?а хората, взимащи крайните решениÑ?. Ð? докато крайното решение Ñ?е определÑ? от един единÑ?твен човек, този човек рано или къÑ?на започва да взима диктаторÑ?ки решениÑ? и да управлÑ?ва диктаторÑ?ки

При Ñ?егашната форма на демокрациÑ?, избирателите, общноÑ?тта като цÑ?ло, имат много ограничен избор Обикновено той Ñ?е Ñ?вежда до една две водещи политичеÑ?ки партии. ПонÑ?кога изборът може да е между две-три Ñ?редно големи партии Ñ? малки различиÑ? в платформите Ñ?и. Избраните политичеÑ?ки партии не Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да предÑ?тавÑ?Ñ‚ иÑ?тинÑ?ките желаниÑ? на народа по вÑ?ички въпроÑ?и, каÑ?аещи икономичеÑ?ка и външна политика, Ñ?пазване на околната Ñ?реда и Ñ‚.н.

Ð?ко за момент Ñ?прем и Ñ?е замиÑ?лим, ще разберем, че както в миналото хората Ñ?а Ñ?е Ñ?ъбирали на групи, за да ловуват, да Ñ?е защитават Ñ?рещу други хора и   животни или за да влаÑ?тват над други, по Ñ?ъщиÑ? начин днеÑ? хората Ñ?е групират в политичеÑ?ки партии, за да Ñ?печелÑ?Ñ‚ влаÑ?тта, коÑ?то демократичната Ñ?иÑ?тема им предлага.

При Ñ?егашната демократична Ñ?иÑ?тема политиците и политичеÑ?ките партии Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ към предизборните Ñ?и обещаниÑ?, идеи и платформи като към търговÑ?ки Ñ?токи. Когато никоÑ? партиÑ? не Ñ?печели изборите Ñ? пълно мнозинÑ?тво, три или четири политичеÑ?ки партии започват да търгуват правителÑ?твени поÑ?тове и миниÑ?три и Ñ?е обединÑ?ват, формирайки управлÑ?ващо малцинÑ?тво. Само за да бъдат чаÑ?Ñ‚ от правителÑ?твото или да Ñ?печелÑ?Ñ‚ едно две миниÑ?терÑ?тва, политици и политичеÑ?ки партии Ñ? напълно противоположни платформи Ñ?тават партньори.

Ð’Ñ?рвам, че мултипартийниÑ?Ñ‚ режим, характерен за Ñ?егашната демокрациÑ?, не дава възможноÑ?Ñ‚ хората да бъдат предÑ?тавлÑ?вани във вÑ?ички, къÑ?ащи ги аÑ?пекти. При този режим е невъзможно да Ñ?е упражнÑ?ва иÑ?тинÑ?ка демокрациÑ?. Ð’Ñ?ички знаем, че предизборните обещаниÑ? Ñ?а мъглÑ?ви и Ñ€Ñ?дко Ñ?е изпълнÑ?ват.

След като веднъж бъдат избрани, лидерът, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едател или президент, както и политичеÑ?ката партиÑ? зад Ñ‚Ñ?Ñ…, получават абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚. С тази влаÑ?Ñ‚, те имат възможноÑ?Ñ‚ за времето, за което Ñ?а на влаÑ?Ñ‚, да налагат Ñ?обÑ?твените Ñ?и вижданиÑ? и желаниÑ?. Разбира Ñ?е, вÑ?ичко това Ñ?е прави Ñ? уговорката, че “те Ñ?а убедени, че в момента това е най-доброто за избирателитеâ€?. “Те Ñ?а убедениâ€?. Точно така, ние глаÑ?уваме за мъглÑ?ви обещаниÑ?, който в повечето Ñ?лучаи биват изоÑ?тавÑ?ни Ñ?лед изборите и прокламирани отново, когато наближат Ñ?ледващите избори. След като лидерът е веднъж избран, той получава  абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚ за Ñ?рока на мандата Ñ?и. 

Примерите Ñ?а неизброими. Ð?апример решението отноÑ?но каква Ñ?ума да Ñ?е отпуÑ?не за здравно оÑ?игурÑ?ване, образование, отбрана, държавните Ñ?лужби и околната Ñ?реда, Ñ?е променÑ? на 180 градуÑ?а при превръщането му от предизборен манифеÑ?Ñ‚ в реалноÑ?Ñ‚. Обикновено Ñ?е дават обÑ?Ñ?нениÑ? от Ñ?орта на “при наÑ?тоÑ?щите обÑ?тоÑ?телÑ?тваâ€?, “при новопоÑ?вилите Ñ?и тенденцииâ€? или “убедени Ñ?ме, че предишните вижданиÑ? вече не Ñ?а най-доброто за хоратаâ€?. Дори най-Ñ?тратегичеÑ?ки решениÑ? като това дали една Ñ?трана да влезе във военен конфликт Ñ?амоÑ?тоÑ?телно или в коалициÑ?, Ñ?е взима от един единÑ?твен човек. Плашещо! УжаÑ?Ñ?ващо! Повечето от войните по Ñ?вета Ñ?а резултат от еднолично решение и чеÑ?то пъти в пълно противоречие Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъветите на Ñ?пециалиÑ?тите.

За Ñ?ъжалениÑ? тези военни дейÑ?твиÑ? не Ñ?а Ñ?амо иÑ?торичеÑ?ки Ñ?ъбитиÑ? от миналото. Свидетели Ñ?ме как Ð?ржентина превзе ФалкландÑ?ките оÑ?трови под претекÑ?та за патриотизъм. Под Ñ?ъщиÑ? претекÑ?Ñ‚ и г-жа Тачер Ñ?е включи във войната за тези оÑ?трови.

Извън Ð?нглиÑ? мнозина вÑ?рваха и вÑ?е още вÑ?рват, че Ñ? този ход беше г-жа Тачер, използвайки националиÑ?тично-патриотичниÑ? претекÑ?Ñ‚ Ñ?и оÑ?игури популÑ?рноÑ?Ñ‚, за да бъде преизбрана на Ñ?ледващите избори. Същото разбира Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за аржентинÑ?кото правителÑ?тво. Ð?ко този Ñ?лучай Ñ‚Ñ€Ñ?бваше да Ñ?е реши от народа на Ð?ржентина и ВеликобританиÑ?, Ñ?ъмнÑ?вам Ñ?е, че щеше да Ñ?е Ñ?тигне до военни дейÑ?твиÑ?. Ð’Ñ?ички тези факти потвърждават опаÑ?ноÑ?тта пред, коÑ?то е изправено гражданÑ?кото общеÑ?тво в уÑ?ловиÑ?та на неÑ?ъвършената демокрациÑ?.



3. Разликите между наÑ?тоÑ?щите Ñ?иÑ?теми Ñ?а незначителни

Ð?аÑ?тоÑ?щите Ñ?иÑ?теми

Въпреки невероÑ?тниÑ? напредък, до който е доÑ?тигнала човешката цивилизациÑ?, въпреки хилÑ?дите години, през което демокрациÑ?та е упражнÑ?вана, вÑ?е още много народи днеÑ? не могат да приложат принципите на демокрациÑ?та и да Ñ?е възползват от предимÑ?твата й. Защо? Заради нейните недоÑ?татъци? Заради това че в нÑ?кои от Ñ?лучаите законно избраните олигарÑ?и Ñ?а чаÑ?Ñ‚ от причината? Или може би те Ñ?а Ñ?амата причина?

 

Ð?езавиÑ?имо от феноменалниÑ? напредък, до който е доÑ?тигнала нашата цивилизациÑ?, вÑ?е още има много хора, които не могат да Ñ?е радват на елементарни човешки права и Ñ?вободи. РавенÑ?твото, което вÑ?Ñ?ко човешко Ñ?ъщеÑ?тво заÑ?лужава, е недоÑ?тъпно за повечето хора. ОÑ?новни човешки права Ñ?а потъпкани при много от Ñ?ъщеÑ?твуващите днеÑ? Ñ?иÑ?теми на управление. Сред тези Ñ?иÑ?теми Ñ?а:

ДемокрациÑ?

Полу-демокрациÑ?

Военно-контролирана демокрациÑ?

Тоталитарни режими

Социализъм

Диктатура

МонархиÑ?

Ð?нархиÑ?. Да, дори анархиÑ? – Ð?фганиÑ?тан напр. /това беше пиÑ?ано преди 11 Ñ?ептември и падането на правителÑ?твото на талибаните/

ИÑ?ократиÑ? дава възможноÑ?Ñ‚ на тези неÑ?ъвършени Ñ?иÑ?теми да загърбÑ?Ñ‚ миналото и да направÑ?Ñ‚ голÑ?ма крачка напред. Да направÑ?Ñ‚ крачка, Ñ? коÑ?то да макÑ?имизират личната Ñ?вобода. ИÑ?ократиÑ? дава възможноÑ?Ñ‚ на вÑ?ички да оÑ?ъщеÑ?твÑ?Ñ‚ бърз напредък. Ð’Ñ?Ñ?ка една Ñ?трана, незавиÑ?имо от това коÑ? Ñ?иÑ?тема прилага по наÑ?тоÑ?щем, може да Ñ?е уÑ?ъвършенÑ?тва и развие. Може да доÑ?тигне до най-добрата форма на човешко управление, базирано на принципите на ИÑ?ократиÑ?.

Според  мен вÑ?ички извеÑ?тни и практикувани днеÑ? Ñ?иÑ?теми Ñ?традат от едни и Ñ?ъщи недоÑ?татъци и водÑ?Ñ‚ до еднакви резултати: от демокрациÑ?та и Ñ?вободниÑ? пазар до олигархичниÑ? тоталитаризъм и комунизъм, до монархиÑ?та и наÑ?илÑ?твените диктаторÑ?ки режими, до криещите Ñ?е под религиозен камуфлаж диктатури. При вÑ?ички Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е наблюдава една и Ñ?ъща характериÑ?тика: по един или друг начин малцината избрани налагат волÑ?та Ñ?и над мнозинÑ?твото.

При вÑ?Ñ?ка от тези Ñ?иÑ?теми нÑ?кои групи получават привилегирован Ñ?татут. Разликите Ñ?а в Ñ?тепента на привилегированоÑ?Ñ‚, в личната Ñ?вобода, коÑ?то Ñ?е предоÑ?тавÑ? на отделниÑ? гражданин. Би било преувеличено и неÑ?праведливо да кажа, че тези Ñ?иÑ?теми Ñ?а еднакви. Въпреки това между Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?ъщеÑ?твуват фундаментални прилики и Ñ?амо Ñ?тепени на различие. Ð?ека да ги разгледаме.

Демократична– многопартийна Ñ?иÑ?тема

Олигархично/тоталитарно – еднопартийна Ñ?иÑ?тема

 

Монархично/наÑ?ледÑ?твена и диктаторÑ?ка Ñ?иÑ?тема

1.  ДиктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚ за президента,миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едaтелÑ? и законно избраните предÑ?тавители

1.  ДиктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚ за президента и правителÑ?твото, избрани от една единÑ?твена партиÑ?.

1. Ð?аÑ?ледÑ?твена диктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚ или уÑ?тановена Ñ? брутална полицейÑ?ка/военна Ñ?ила

2. Ð’Ñ?ички законодателни и изпълнителни инÑ?титуции Ñ?а директно или индиректно подчинени на правителÑ?твото, което може да управлÑ?ва диктаторÑ?ки за период от 4 или 5 години

 

2.  Ð’Ñ?ички законодателни и изпълнителни инÑ?титуции Ñ?а подчинени на един лидер и нÑ?колко негови приближени.

2.  Ð’Ñ?ички законодателни и изпълнителни инÑ?титуции Ñ?а подчинени на един лидер и избраните от него.

3.  Избраните предÑ?тавители имат възможноÑ?Ñ‚ да злоупотребÑ?ват Ñ? влаÑ?тта до 4-5 години

3.  УправлÑ?ващите могат да злоупотребÑ?ват Ñ? влаÑ?тта в по-голÑ?ма Ñ?тепен и за по-дълго време, отколкото при демокрациÑ?та.

3. УправлÑ?ващите олицетворÑ?ват закона и Ñ?е поÑ?тавÑ?Ñ‚ над него, защото влаÑ?тта им е времево неограничена.

4. Богатите индивиди и групи потиÑ?кат Ñ?лабите чрез финанÑ?овата и политичеÑ?ката Ñ?и влаÑ?Ñ‚.ИкономичеÑ?ките могъщите инÑ?титуции определÑ?Ñ‚ политиката.

 

4.  УправлÑ?ващиÑ?Ñ‚ елит екÑ?плоатира маÑ?ите. Привилегиите и защитата, коÑ?то им оÑ?игурÑ?ва Ñ?иÑ?темата им дава неограничена политичеÑ?ка и икономичеÑ?ка влаÑ?Ñ‚.

4. Страхът и грубата Ñ?ила оÑ?игурÑ?ват влаÑ?тта над маÑ?ите. ОтделниÑ?Ñ‚ индивид е потиÑ?нат, лишен от мечти и надежди.

5.  ВъзможноÑ?ти Ñ?ъщеÑ?твуват, но те Ñ?а доÑ?тъпни Ñ?амо за малцина. Богатите личноÑ?ти и организации Ñ?а превилигировани,докато интереÑ?ите на обикновените граждани не винаги Ñ?е взимат под внимание.

5.  Малцина Ñ?е радват на влаÑ?Ñ‚ и богатÑ?тво. Те имат вÑ?ичко. ВлиÑ?нието и Ñ?илата им не подлежат на коментар от никой под Ñ‚Ñ?Ñ…. Тези блага Ñ?а доÑ?тъпни Ñ?амо за малцина членове на управлÑ?ващата партиÑ?.

 

5. ВлаÑ?тта и богатÑ?твото Ñ?а прерогатив единÑ?твено на управлÑ?ващиÑ? и антуража му. Ð?ационалното богатÑ?тво Ñ?е превръща в чаÑ?тно.

СпиÑ?ъкът може още дълго да продължи.

ЯÑ?но е, че в миналото никой не Ñ?и е помиÑ?лÑ?л дори, че общеÑ?твото в голÑ?мата Ñ?и чаÑ?Ñ‚ може да Ñ?е включи в процеÑ?а на вземане на решениÑ?. Ð’Ñ?еки глаÑ?оподавател да има право на вот по вÑ?еки закон, подложен на глаÑ?уване. Сега можем да Ñ?и го помиÑ?лим. Сега възможноÑ?тите Ñ?а реални. Хората Ñ?а доÑ?татъчно напреднали по отношение на Ñ?воето развитие и единÑ?твеното, което им липÑ?ва е нова политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Точно тази Ñ?иÑ?тема е ИÑ?ократиÑ?. ТÑ? дава възможноÑ?Ñ‚ на вÑ?еки гражданин да глаÑ?ува по вÑ?еки въпроÑ?, закон или проектозакон. ИÑ?ократиÑ? дава възможноÑ?ти. ОÑ?игурÑ?ва права. Ð?аÑ?тъпило е времето.



4. Сега е възможно

Модерната технологиÑ?, Ñ? коÑ?то разполагаме прави възприемането на ИÑ?ократиÑ? възможно точно Ñ?ега. Ð?апредъкът в облаÑ?тта на информационните технологии и революционните откритиÑ?, които Ñ?е правÑ?Ñ‚ вÑ?еки ден, правÑ?Ñ‚ напълно реално приложението на ИÑ?ократиÑ?. Компютрите и Интернет могат да оÑ?игурÑ?ват на хората по Ñ?вета много евтина, а в Ñ?коро време може би и безплатна връзка.

Хората от най-отдалечените краища на земÑ?та могат да комуникират в реално време. Ð’ по-напредналите Ñ?трани почти вÑ?Ñ?ко домакинÑ?тво е оборудвано Ñ? телефон и телевизор; Ñ?коро вÑ?еки ще има и мобилен телефон. По един или друг начин почти вÑ?Ñ?ко Ñ?емейÑ?тво има Интернет доÑ?тъп, за да общува Ñ? други и да обменÑ? мнениÑ?.

Ð?Ñ?кои Ñ?трани като ВеликобританиÑ? и ГерманиÑ? вече претендират, че вÑ?Ñ?ко домакинÑ?тво има Интернет връзка. Сега е времето за ИÑ?ократиÑ?. Сега е възможно да Ñ?е извърши отдавна чаканото подобрение на демократичната Ñ?иÑ?тема. Сега е възможно да Ñ?е отървем от избраните олигарÑ?и и диктаторÑ?кото управление.

Според мен единÑ?твениÑ?Ñ‚ начин иÑ?тинÑ?ката демокрациÑ? да възтържеÑ?твува е чрез ИÑ?ократиÑ?. Ð?бÑ?олютна демокрациÑ?, иÑ?тинÑ?ка демокрациÑ?. Само Ñ? помощта на нÑ?колко милиона лири във вÑ?еки дом могат да Ñ?е инÑ?талират компютърни уÑ?тройÑ?тва, които да позволÑ?Ñ‚ на хората да глаÑ?уват. Широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚ ще има възможноÑ?Ñ‚ да приема или отхвърлÑ? предложениÑ?, направени от правителÑ?твото, отделни групи или дори индивиди.

Ð?о нека не Ñ?тигаме толкова далече. Да вземем за пример лотарийната Ñ?иÑ?тема във ВеликобританиÑ?. УÑ?тройÑ?тва в магазини, Ñ?упермаркети, бензиноÑ?танции и други охранÑ?еми меÑ?та позволÑ?ват на хората Ñ?покойно и Ñ?игурно да учаÑ?тват в лотариÑ?та. ПоÑ?вÑ?ват Ñ?е автоматизирани телефонни Ñ?иÑ?теми за глаÑ?уване като тази, използвана в музикалната клаÑ?ациÑ? Евровижън. Подобни уÑ?тройÑ?тва и Ñ?редÑ?тва могат да Ñ?е прилагат, за да позволÑ?Ñ‚ на хората да глаÑ?уват прÑ?ко по вÑ?ички въпроÑ?и.

С новите технологични откритиÑ? в облаÑ?тта на електронниÑ? подпиÑ? и Ñ?ензорните компютри, хората могат да глаÑ?уват без опаÑ?ениÑ?, че нÑ?кой друг може да Ñ?е възползва от личното им право на глаÑ?. По този начин на правителÑ?твото ще Ñ?е даде възможноÑ?Ñ‚ да прилага иÑ?тинÑ?ките желаниÑ? и избор на народа.

При ИÑ?ократиÑ? правителÑ?твата вÑ?е повече и повече ще Ñ?е превръщат в реална изпълнителна влаÑ?Ñ‚. Вече нÑ?ма да има политици, които казват: “ вÑ?рвам, че това е най-доброто за Ñ?транатаâ€?. При ИÑ?ократиÑ? правителÑ?твата ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да правÑ?Ñ‚ това, което избирателите вÑ?рват, че е най-добро за Ñ?траната. Ð?ека не забравÑ?ме, че демократично избраните управлÑ?ващи Ñ?е превръщат диктатори и ще продължават да Ñ?е превръщат в диктатори, защото Ñ?иÑ?темата им го позволÑ?ва. Ð? това е една от оÑ?новните човешки Ñ?лабоÑ?ти.



5. Ð?ужна е нова ИÑ?о-медиÑ?

Ð?Ñ?кой от радикалните промени, необходими, за да Ñ?тане възможно приложението на ИÑ?ократиÑ?, Ñ?а в начина по който Ñ?а организирани медиите днеÑ?. СредÑ?твата за оÑ?ведомÑ?ване Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат задължени безприÑ?траÑ?тно да излагат вÑ?ички “заâ€? и “противâ€? Ñ?прÑ?мо новите проекто закони и нормативни актове. Ð’Ñ?ички предложениÑ? за промени в законите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е предÑ?тавÑ?Ñ‚ от медиите по точен и неподвеждащ начин. Хората Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат възможноÑ?Ñ‚ да Ñ?лушат или гледат безприÑ?траÑ?тни диÑ?куÑ?ии на Ñ?пециалиÑ?тите по вÑ?ички въпроÑ?и. Така вÑ?еки гражданин ще може Ñ?ам да реши какво да подкрепи или да не подкрепи.

При едно широко безприÑ?траÑ?тно медийно отразÑ?ване на мнениÑ?та и Ñ?ъветите на Ñ?пециалиÑ?тите, вÑ?еки Ñ?ам ще може да реши за Ñ?ебе Ñ?и каква позициÑ? да заеме. ТрÑ?бва да Ñ?е Ñ?ложи край на порочната практика, при коÑ?то една медиÑ? е изцÑ?ло за или изцÑ?ло против дадена политичеÑ?ка идеÑ? и оказва влиÑ?ние върху милиони хора, които Ñ?лушат, гледат или четат публикации./ вж. ИÑ?о-медиÑ? за повече подробноÑ?ти/



6. СпоÑ?обен ли е вÑ?еки човек да взима решениÑ? по вÑ?еки въпроÑ??

Има оÑ?нованиÑ? нÑ?кои да възразÑ?Ñ‚, че за да решаваш по определени въпроÑ?и е необходимо да притежаваш Ñ?пециализирани познаниÑ?. Такива например Ñ?а решениÑ?та, заÑ?Ñ?гащи Ñ?дреното въоръжаване, икономичеÑ?ката политика и др. Ð?о аз отново повтарÑ?м, че ако на хората Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ безприÑ?траÑ?тни и добре обоÑ?новани мнениÑ? на Ñ?пециалиÑ?ти, те ще могат Ñ?ами да вземат верните  решениÑ?. Още повече, че и политиците, натоварени Ñ?ÑŠÑ? законодателна влаÑ?Ñ‚, не Ñ?а Ñ?пециалиÑ?ти по вÑ?ички въпроÑ?и.

Ð?е е нужно хората да Ñ?а екÑ?перти, за да решават. Ð?е е нужно човек да знае как Ñ?е прави една машина, за да кара кола. Ð?е е нужно човек да може да управлÑ?ва Ñ?амолет, за да реши дали да пътува. Хората имат доÑ?татъчно разум Ñ?поÑ?обноÑ?ти, за да решават по Ñ?пециализирани въпроÑ?и, Ñ?лед като веднъж Ñ?а чули мнениÑ?та за и против на Ñ?амите Ñ?пециалиÑ?ти. Как ще Ñ?тава това, ще изÑ?Ñ?нÑ? по-къÑ?но в раздела ИÑ?о-медиÑ?.

Ð’Ñ?рвам, че по този начин вÑ?еки човек ще узрее доÑ?татъчно, за да решава правилно.  Ð?ко им Ñ?е даде възможноÑ?Ñ‚, гражданите ще Ñ?е развиÑ?Ñ‚, ще формират мнениÑ? и идеи. По-добре е те да допуÑ?нат грешка и да бъдат заÑ?егнати от поÑ?ледÑ?твиÑ?та, отколкото да бъдат заÑ?егнати от грешка, допуÑ?ната от Ñ‚Ñ?хно име, но от нÑ?кой друг. ДопуÑ?натата грешка, много по-леÑ?но ще  бъде коригирана в уÑ?ловиÑ?та на ИÑ?ократиÑ?.

ДоÑ?татъчно е да погледнем колко оÑ?тарели и погрешни Ñ?а нÑ?кои от днешните закони.  Защото ако един закон не обÑ?лужва нечий политичеÑ?ки интереÑ?и, никой не Ñ?и прави труда да го промени.



7. ОбщеÑ?твеноÑ?тта започва да взема решениÑ?та за вътрешната и външна

При ИÑ?ократиÑ? общноÑ?тта, ще може да контролира начина по който, нейните предÑ?тавители глаÑ?уват в парламента на Обединените Ð?ации. Защото в крайна Ñ?метка тези решениÑ? заÑ?Ñ?гат международната общноÑ?Ñ‚.

При глобалната Ñ?иÑ?тема  ИÑ?ократиÑ? хората ще могат да взимат отношение, както по локални и вътрешни въпроÑ?и, така и по международните проблеми. Така ще Ñ?е Ñ?ложи край на начина, по които по-Ñ?илните Ñ?трани злоупотребÑ?ват Ñ? по-Ñ?лабите, налагайки им регулации, които никога не биха приложили в Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?трани. СиÑ?темата ИÑ?ократиÑ? ще бъде така организирана, че общноÑ?тта да решава, както на вътрешно, така и на международно ниво.

За първи път хората ще бъдат иÑ?тинÑ?кото законодателно Ñ‚Ñ?ло, а правителÑ?твото ще изпълнÑ?ва иÑ?тинÑ?ките решениÑ? на народа. Оттук идва и името ИÑ?ократиÑ?. Защото правителÑ?твените Ñ?лужители: миниÑ?три, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели и президенти Ñ?амо ще изпълнÑ?ват решениÑ?та на хората, а иÑ?тинÑ?кото право на влаÑ?Ñ‚ ще принадлежи на народа.

Президентите, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателите, членовете на конгреÑ?а и Ñ‚.н. никога нÑ?ма да притежават абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚. Ð?икога нÑ?ма да могат да Ñ?читат, че притежават божеÑ?твено право да управлÑ?ват, и че народът ще заÑ?тане зад вÑ?Ñ?ко Ñ‚Ñ?хно решение.

Ще Ñ?е преуÑ?танови Ñ?егашната практика на налагане на закони и нормативни актове чрез изнудване или диÑ?циплинарни мерки, предприети Ñ?рещу членовете на Ñ?обÑ?твената партиÑ?. Ð’ английÑ?киÑ? парламент например даден депутат може да бъде изключен от партиÑ?та Ñ?и, ако не Ñ?ледва политиката й; ако не глаÑ?ува като вÑ?ички оÑ?танали. С други думи, ако не Ñ?е придържа към уÑ?тановената линиÑ?, може да Ñ?е окаже на улицата.



8. РолÑ?та на правителÑ?твото при ИÑ?ократиÑ?

Ð?Ñ?кой може да попита каква тогава ще бъде ролÑ?та на правителÑ?твото. При ИÑ?ократиÑ? правителÑ?твото ще бъде изпълнител, иÑ?тинÑ?ки предÑ?тавител на народа. Ð’ крайна Ñ?метка, това е ролÑ?та, отредена на миниÑ?трите: да предÑ?тавлÑ?ват и обÑ?лужват общноÑ?тта. ПравителÑ?твото, незавиÑ?имо от начина, по който е избрано Ñ?е превръща автоматично в законен предÑ?тавител на целиÑ? народ, а не Ñ?амо на онези, глаÑ?ували за него, не Ñ?амо на онези, подкрепили го финанÑ?ово.



9. ПредÑ?тавителните роли при ИÑ?ократиÑ?

Ð?езавиÑ?имо под каква точно форма ще Ñ?е въведе Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ?, никой отделен човек нÑ?ма да е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да придобие абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚, по начина по който това е възможно днеÑ?. РолÑ?та на президента, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ? и държавните Ñ?екретари ще бъде да предÑ?тавлÑ?ват и изпълнÑ?ват желаниÑ?та на народа.

Решение по вÑ?еки въпроÑ? ще Ñ?е взима от народа чрез иÑ?о-глаÑ?уване. Гражданите ще имат дори възможноÑ?Ñ‚ да глаÑ?уват вот на недоверие на правителÑ?твото в рамките на Ñ?едмици. Ð?Ñ?ма да е необходимо електоратът да чака до Ñ?ледващите общи избори, за да отÑ?трани правителÑ?тво или член на парламента, ако дейÑ?твиÑ?та им не отговарÑ?Ñ‚ на народните желаниÑ?. Разбира Ñ?е, ще мине време, докато Ñ?е уÑ?танови докъде точно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е проÑ?тират правомощиÑ?та на избраните народни предÑ?тавители миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели и президенти.



10. УправленÑ?ки органи и инÑ?титуции

ПравителÑ?твените инÑ?титуции и организации като полициÑ?, армиÑ?, Ñ?ъд и Ñ‚.н. ще бъдат натоварени Ñ? нÑ?кои предварително уточнени дейÑ?твиÑ?. По  отношение на тези дейÑ?твиÑ? инÑ?титуциите ще имат право да не изпълнÑ?Ñ‚ правителÑ?твено разпореждане, ако то не е в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? общеÑ?твениÑ? вот.

Президентът, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ?Ñ‚ и миниÑ?трите ще бъдат прÑ?ко отговорни, както пред парламента, така и пред Ñ?амите избиратели. Ð’Ñ?ичко ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде одобрено от глаÑ?оподавателите. ЯÑ?но е, че през един преходен период, /който Ñ?е надÑ?вам да не трае дълго/, нÑ?кой по-второÑ?тепенни въпроÑ?и, ще Ñ?е решават директно от парламента, до наÑ?тъпване на Ñ?ъщинÑ?ката ИÑ?ократиÑ? .

Разбира Ñ?е и при тези изключениÑ? ще има ограничениÑ?. Ð?апример ще Ñ?е поÑ?тави изиÑ?кване за поне 75% или 80% кворум от народните предÑ?тавители, избрани при ИÑ?ократиÑ?  ИÑ?о-предÑ?тавители и ИÑ?о-членове на парламента.

Ð?ко президентът или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ?Ñ‚ изгубÑ?Ñ‚ доверието на определен процент от народните предÑ?тавители, правата им могат да бъдат отнети и длъжноÑ?тта им временно изпълнÑ?вана от предÑ?едателÑ? на Ð?ародното Ñ?ъбрание.

Кой днеÑ? взима решениÑ? в отÑ?ÑŠÑ?твието на миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ?? Парламентът, разбира Ñ?е. При ИÑ?ократиÑ?  депутатите ще имат иÑ?тинÑ?ка изпълнителна влаÑ?Ñ‚. Те нÑ?ма да бъдат изложени на злоупотреби от Ñ?трана на партийниÑ? лидер или партиен комитет. Отделните членове на парламента нÑ?ма да Ñ?е Ñ?трахуват, че ще загубÑ?Ñ‚ меÑ?тата Ñ?и, ако не Ñ?ледват партийната линиÑ?. ВътрешниÑ?Ñ‚ механизъм на ИÑ?ократиÑ?  ще бъде развиван, уÑ?ъвършенÑ?тван и променÑ?н, докато Ñ?е доÑ?тигне до оптимален вариант, при който Ñ?иÑ?темата ще работи гладко и безпроблемно.

Ð?ко нÑ?кой член на иÑ?о-парламента дейÑ?тва в Ñ?ъглаÑ?ие Ñ? партийната политика, но против волÑ?та на избирателите Ñ?и, те ще могат моментално да поиÑ?кат вот на недоверие Ñ?рещу него. При тези уÑ?ловиÑ? едва ли нÑ?кой депутат ще Ñ?е оÑ?мели да наруши волÑ?та на тези, които предÑ?тавлÑ?ва.

Ð’ Ñ?ъщото време могат а бъдат Ñ?ъздадени комиÑ?ии или други организации, които да Ñ?ледÑ?Ñ‚ за подобни злоупотреби от Ñ?трана на депутатите. Тези организации ще имат влаÑ?тта да отнемат правата на даден депутат, докато бъде проведено глаÑ?уване за вот на доверие.



11. Локалната и Ñ?емейна ИÑ?ократиÑ? отговарÑ?Ñ‚ на човешката природа

Принципите на ИÑ?ократиÑ? могат да бъдат прилагани и на меÑ?тно ниво. Жителите на облаÑ?тта могат да глаÑ?уват на Ñ?едмична или меÑ?ечна база по проблемите, които ги каÑ?аÑ?Ñ‚ прÑ?ко и нÑ?мат национален обхват. Ð?Ñ?ма да Ñ?ъщеÑ?твуват кметове и общинÑ?ки Ñ?ъветници Ñ? диктаторÑ?ки правомощиÑ?. Ð’Ñ?еки нов закон, правило или регулациÑ? ще Ñ?е приема Ñ? одобрението на общноÑ?тта. Техните избрани предÑ?тавители в меÑ?тната управа ще изпълнÑ?ват иÑ?тинÑ?ките им желаниÑ?.

Принципите на ИÑ?ократиÑ? Ñ?ъвпадат Ñ? една от оÑ?новните  Ñ?клонноÑ?ти на хората – да формират групи. С помощта на ИÑ?ократиÑ? могат значително да Ñ?е подобрÑ?Ñ‚ уÑ?ловиÑ?та на живот във вÑ?Ñ?ка малка общноÑ?Ñ‚. Примери за подобна общноÑ?Ñ‚ Ñ?а Ñ?емейÑ?твото, Ñ?ÑŠÑ?еди и приÑ?тели и вÑ?Ñ?ка друга група. По-големи общноÑ?ти Ñ?а меÑ?тноÑ?тта, облаÑ?тта, държавата.

РешениÑ? Ñ?е взимат във вÑ?Ñ?ко Ñ?емейÑ?тво и вÑ?еки отделен член прави предложениÑ?, изразÑ?ва Ñ?ъглаÑ?ие или неÑ?ъглаÑ?ие. /Очевидно имам предвид нормални Ñ?емейÑ?тва, в които родителите не упражнÑ?ват диктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚ върху децата, нито единиÑ?Ñ‚ партньор върху другиÑ?./ Ð?ко разширим този начин на вземане на решениÑ? до локално, национално и глобално ниво, ще уÑ?тановим, че той еÑ?теÑ?твено Ñ?ъвпада Ñ? оÑ?новните характериÑ?тики на човешката природа.

Сред тези характериÑ?тики Ñ?а желанието да Ñ?и чаÑ?Ñ‚ от групата, но в Ñ?ъщото време да Ñ?и личноÑ?Ñ‚, чийто Ñ?обÑ?твено мнение Ñ?е зачита от оÑ?таналите членове на групата. Ð?ко анализираме тази характериÑ?тика в дълбочина, ще уÑ?тановим, че Ñ?тава въпроÑ? за генетично-заложеното желание на хората да бъдат възприемани като равни. Затова Ñ?читам, че Ñ?ъщинÑ?ката ИÑ?ократиÑ? може да наÑ?тъпи, когато поколениÑ?та Ñ?а израÑ?нали Ñ? нейните принципи вкъщи, в училище, на локално и национално ниво. Каквото и да твърдим днеÑ?, вÑ?еки от наÑ?, без да изключвам Ñ?ебе Ñ?и, е Ñ?клонен понÑ?кога да решава еднолично Ñ?емейни въпроÑ?и, защото така Ñ?ме били възпитавани от най-рана възраÑ?Ñ‚.

Ð?ай-опроÑ?тено казано, предÑ?тавете Ñ?и общноÑ?тта като едно Ñ?емейÑ?тво от пораÑ?нали, имащи право на глаÑ? индивиди. Също както в Ñ?емейÑ?твото, доÑ?тигайки до определена зрÑ?ла възраÑ?Ñ‚, отделните членове Ñ?е включват в процеÑ?а на вземане на решениÑ?. ПоÑ?ледните проучваниÑ? показват, че днеÑ? децата от най-ранна възраÑ?Ñ‚ /10 –12 години/, учаÑ?тват във вземането на решениÑ?. Ð’ нÑ?кои Ñ?лучай децата допринаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ? предложениÑ?, а в други Ñ?е превръщат в определÑ?щ фактор за дадено решение. Спектърът на влиÑ?ние на децата е доÑ?та широк: от това къде да бъде Ñ?емейната ваканциÑ? или друг вид пътуване, до покупката на различни продукти и Ñ?токи за дома.

Ð’ много демократични Ñ?трани цÑ?лото Ñ?емейÑ?тво глаÑ?ува като главата на Ñ?емейÑ?твото – бащата, дÑ?дото или чичото. Това далеч не е преувеличаване и дори бих казал е друг вид изкривÑ?ване на демократичната Ñ?иÑ?тема. За да доÑ?тигнем зрÑ?лата фаза на ИÑ?ократиÑ?, нÑ?ма да е доÑ?татъчно да дадем на вÑ?еки право на глаÑ?, а ще бъде необходимо да култивираме и окуражаваме правото на Ñ?вободен избор на индивида. Да наÑ?ърчим Ñ?ъпругата да не глаÑ?ува като Ñ?ъпруга Ñ?и или като друг по-възраÑ?тен глава на Ñ?емейÑ?твото.

Много важна ролÑ? в този аÑ?пект може да изиграе училището, където децата Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат наÑ?ърчавани да решават Ñ?ами, незавиÑ?имо от решениÑ?та на другите около Ñ‚Ñ?Ñ…, и още по-важно да не Ñ?е опитват да налагат Ñ?обÑ?твените Ñ?и решениÑ? върху другите, защото това ще Ñ?е отрази върху живота им по-къÑ?но като възраÑ?тни.



12. Задушаване на Ñ?иÑ?темата от Ñ?амата Ñ?иÑ?тема

Ð?е бива да допуÑ?каме превръщането на ИÑ?ократиÑ? в Ñ?ериÑ? от правила, закони, подзаконови норми и регулации, защото това ще задуши личната Ñ?вобода на индивида. Още по-лошо това би довело до задушаване на Ñ?амата ИÑ?ократиÑ? от множеÑ?твото правила и регулации. ТрÑ?бва да Ñ?е Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?и макÑ?имална опроÑ?теноÑ?Ñ‚. ОтменÑ?нето на Ñ?тари и ненужни закони Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е превърне в приоритет при уÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ?. Сложните закони Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е заменÑ?Ñ‚ Ñ? опроÑ?тени и разбираеми.

Също така не бива да Ñ?е допуÑ?ка ИÑ?ократиÑ? да задушава и пречи на Ñ?вободниÑ? пазарен механизъм. Такива примри могат да бъдат поÑ?очени. Ð’ една развита демократична Ñ?трана като ШвейцариÑ? например, Ñ?ъщеÑ?твуват толкова много закони и ограничениÑ?, че размерът на Ñ?амоубийÑ?твата е един от най-виÑ?оките по Ñ?вета.

До това Ñ?връхрегулиране и задушаване на личната Ñ?вобода Ñ?е Ñ?тига, точно защото отделни индивиди, получавайки политичеÑ?ка влаÑ?Ñ‚, започват да злоупотребÑ?ват Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?темата и да Ñ?ъздават купища нови правила. Ð?ко общноÑ?тта има възможноÑ?Ñ‚, Ñ‚Ñ? би предотвратила това.

Подобни злоупотреби нÑ?ма да Ñ?е допуÑ?кат при ИÑ?ократиÑ?. И ако нÑ?кога Ñ?е Ñ?тигне или Ñ?е поÑ?ви опаÑ?ноÑ?Ñ‚ да Ñ?е Ñ?тигне до подобно натрупване на правила, ще бъде много леÑ?но процеÑ?ÑŠÑ‚ да бъде коригиран. При днешната демократична Ñ?иÑ?тема е почти невъзможно да бъде отменен даден закон. Ð?Ñ?кои днешни закони датират от Ñ?тотици години и Ñ?а тотално неÑ?ъвмеÑ?тими Ñ? днешната реалноÑ?Ñ‚ и уÑ?ловиÑ? на живот.

Много Ñ€Ñ?дко Ñ?е правÑ?Ñ‚ законови промени или Ñ?е оÑ?ъвременÑ?ват закони Ñ? цел да отразÑ?Ñ‚ текущите промени. Защо? Много проÑ?то, защото политиците Ñ?а прекалено заети Ñ? приемането на нови и нови закони, които да опоÑ?редÑ?тват поÑ?тигането на личните им цели и налагането на техните желаниÑ? над общноÑ?тта; политиците нÑ?мат време и не Ñ?а Ñ?клонни да Ñ?е тревожат за оÑ?ъвременÑ?ването на Ñ?тари и неработещи закони.

ТрÑ?бва много да Ñ?е внимава, за да не бъдат разбрани погрешно принципите на ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко нÑ?кой екÑ?тремиÑ?Ñ‚ Ñ?е опита да използва принципите на ИÑ?ократиÑ? за да потиÑ?не личната Ñ?вобода и правата на общноÑ?тта, поÑ?ледната Ñ‚Ñ€Ñ?бва да реагира и да му попречи да упражни контрол върху неÑ?.

Свидетели Ñ?ме как безразличието на хората към политичеÑ?киÑ? живот е довело до катаÑ?трофални поÑ?ледици. ПрекалениÑ?Ñ‚ контрол чрез директна намеÑ?а разрушава личната Ñ?вобода. Прекалено много правила, наложени върху индивида, ограничават индивидуалноÑ?тта и водÑ?Ñ‚ до механично Ñ?ъщеÑ?твуване. Подобно Ñ?ъщеÑ?твуване води до отчаÑ?ни поÑ?тъпки.

Подобен задушаващ контрол ще наруши функционалноÑ?тта и на най-развитото либерално общеÑ?тво. С други думи не бива да Ñ?е допуÑ?ка погрешното разбиране на ИÑ?октратиÑ? като извинение за потиÑ?кане на личноÑ?тта. Личната Ñ?вобода, уважение и зачитане, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат защитавани и макÑ?имално разширÑ?вани.



13. МакÑ?имална Ñ?вобода – минимална намеÑ?а

ИÑ?ократиÑ? Ñ?е базира на макÑ?имална Ñ?вобода на индивида и на минимална външна намеÑ?а, на макÑ?имално взаимозачитане на правото на мнение на вÑ?еки и на равенÑ?тво. Това може да Ñ?е поÑ?тигне единÑ?твено Ñ? учаÑ?тие в процеÑ?ите на взимане на решениÑ? на вÑ?ички нива – от Ñ?емейÑ?твото и меÑ?тното управление, до национално и глобално ниво. Ð?о винаги Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?тава Ñ? минимална външна намеÑ?а и ограничение на личниÑ? избор.

Същото Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за икономичеÑ?киÑ? живот – на облаÑ?тта, на Ñ?траната, както и на глобалниÑ? икономичеÑ?ки живот. Потребителите като цÑ?ло ще определÑ?Ñ‚ Ñ? глаÑ?овете Ñ?и как даден човек или глобална корпорациÑ? ще въздейÑ?тва върху живота им. Разбира Ñ?е, без да Ñ?е допуÑ?ка екÑ?тремиÑ?ти да задушават или ограничават икономичеÑ?киÑ? живот и Ñ?вободната конкуренциÑ?.

Ставали Ñ?ме Ñ?видетели как дори в развити демократични държави шепа хора могат да Ñ?е обединÑ?Ñ‚ и упражнÑ?ват контрол върху оÑ?новните органи на влаÑ?тта. Веднъж взели контрола върху тези органи, те могат тотално да направлÑ?ват процеÑ?а на вземане на решениÑ?. След което това малцинÑ?тво започва да налага Ñ?обÑ?твените Ñ?и идеи и поÑ?ледиците от Ñ‚Ñ?Ñ… върху болшинÑ?твото от хора, заÑ?егнати от Ñ?ъответните решениÑ?. ЧеÑ?то пъти тези идеи и решениÑ? Ñ?а в абÑ?олютно противоречие Ñ? желаниÑ?та на общеÑ?твото.

Ð’ нÑ?кой Ñ?лучаи меÑ?тните влаÑ?ти изцÑ?ло игнорират предложениÑ?, направени от жителите на облаÑ?тта. Ð’ други Ñ?лучаи глаÑ?уването по тези решениÑ? Ñ?е отлага и проточва Ñ? години. Ð’ трети Ñ?лучаи при прилагането на взетите решениÑ?, те Ñ?е видоизменÑ?Ñ‚ до Ñ?тепен, коÑ?то нÑ?ма нищо общо Ñ? първоначалното предложение, произлÑ?зло от общноÑ?тта.



14. Управлението на микро-коÑ?моÑ?а от микро-хората

Един от дефектите на вÑ?ички познати до днеÑ? Ñ?иÑ?теми, незавиÑ?имо дали Ñ?а диктаторÑ?ки или демократични, е влиÑ?нието върху управлението на една група, коÑ?то аз наричам “микро-коÑ?моÑ?â€?. Под микро-коÑ?моÑ?  разбирам хората зад кулиÑ?ите. Онези които използват влиÑ?нието Ñ?и върху политиците, за да обÑ?лужват Ñ?обÑ?твените Ñ?и интереÑ?и.

При ИÑ?ократиÑ? тези хора нÑ?ма да имат възможноÑ?Ñ‚ да дейÑ?тват и да оказват влиÑ?ние върху правителÑ?твото, тъй като решениÑ?та нÑ?ма да Ñ?е взимат от отделни политици, а от народа като цÑ?ло.

Примерите за подобен микро-коÑ?моÑ? варират от организираните групи за натиÑ?к – екологични, етничеÑ?ки, бизнеÑ?, профÑ?ъюзи и лоби-групи,  до отделни индивиди като приÑ?тели, Ñ?ъпрузи, любовници и благодетели.

ТрÑ?бва да Ñ?ме Ñ?игурни обаче, че нÑ?ма да Ñ?грешим Ñ? този критерий, защото много чеÑ?то подобрениÑ?та за общеÑ?твото Ñ?а произведени точно под влиÑ?нието на групите за натиÑ?к. Така например профÑ?ъюзите на запад уÑ?пÑ?ват да извоюват нормални работни чаÑ?ове и уÑ?ловиÑ? на труд за работниците. Малките екологични групи алармират общеÑ?твото за разрушителните, да не кажа катаÑ?трофални практики, в които Ñ?а замеÑ?ени правителÑ?твата и големите конгломерати.

Примери за отрицателното, но ефективно влиÑ?ние на групите за натиÑ?к е могъщото влиÑ?ние на лоби групата на тютюневата индуÑ?триÑ?. Те Ñ?а Ñ?поÑ?обни дори да назначават и уволнÑ?ват миниÑ?три. Ð?е миÑ?лете, че тези примери заÑ?Ñ?гат, малки диктаторÑ?ки Ñ?трани. Те Ñ?е Ñ?рещат и в най-напредналите демократични държави като ВеликобританиÑ? и Щатите. Ð’ Щатите при управлението на Картър, здравниÑ?Ñ‚ миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ е принуден да Ñ?и подаде оÑ?тавката под прекиÑ? натиÑ?к на  лоби-групата на тютюневата индуÑ?триÑ?. Подобно влиÑ?ние има тютюневата индуÑ?триÑ? и във ВеликобританиÑ? при управлението на Мейджър.

При наÑ?тоÑ?щата демократична Ñ?иÑ?тема много чеÑ?то натиÑ?к при взимането на решениÑ? оказват не лоби-групи, а отделни хора като Ñ?ъпруги или любовници на политиците, техни приÑ?тели и Ñ‚.н. неизброими Ñ?а примерите в човешката иÑ?ториÑ?, при които зад решениÑ?та на влаÑ?Ñ‚-имащите Ñ?тои натиÑ?кът на могъщи групи за натиÑ?к или индивиди. При ИÑ?ократиÑ? тази практика ще бъде бързо ограничена до пълното й ликвидиране.

ВлиÑ?нието на лидерите и правителÑ?твените инÑ?титуции не е нито нееÑ?теÑ?твено, нито необичайно Ñ?вление. То е дълбоко заложено в човешката природа. Това е Ñ?влението, което общо опиÑ?ваме като борба за налагане на Ñ?обÑ?твените ни желаниÑ? и мнениÑ? върху другите. Ð?аблюдава Ñ?е вÑ?еки ден  между Ñ?ъпрузи, приÑ?тели и Ñ‚.н. ПонÑ?кога го правим дори неоÑ?ъзнато. Много по-Ñ?трашно е обаче, когато единиÑ?Ñ‚ партньор поÑ?редÑ?твом Ñ?ила, била Ñ‚Ñ? физичеÑ?ка, финанÑ?ова, емоционална или друга, Ñ?е опитва да упражнÑ?ва влиÑ?ние върху другиÑ?.



15. ПолитичеÑ?ките предизборни обещаниÑ?

ПоÑ?ланиÑ?та Ñ?тават Ñ?Ñ?ни. Това което хората иÑ?кат, и от което Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚, е Ñ?вободата за пълно, а не извънредно  ÑƒÑ‡Ð°Ñ?тие в процеÑ?а на взимане на решениÑ?, каÑ?аещи Ñ?траната им, живота им, Ñ?вета.

Ð?аÑ?тъпи време националните парламенти да Ñ?е превърнат в иÑ?тинÑ?ки предÑ?тавители на народа и изпълнители на волÑ?та му. Тези инÑ?титуции Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преÑ?танат да бъдат диктаторÑ?ки и да налагат на общеÑ?твото, онова което те Ñ?читат, че е от общеÑ?твен интереÑ?.



16. ПрофÑ?ъюзите

Водещо мÑ?Ñ?то при Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ? ще има иÑ?ократизациÑ?та на инÑ?титуциите. Това не Ñ?е отнаÑ?Ñ? Ñ?амо за правителÑ?твените организации, а Ñ?ъщо така за профÑ?ъюзите, търговÑ?ките гилдии, доброволни организации и Ñ‚.н. профÑ?ъюзите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преÑ?танат да бъдат оръжие в ръцете на политичеÑ?ките партии. ТÑ?хна оÑ?новна отговорноÑ?Ñ‚ е да защитават интереÑ?ите на членовете Ñ?и и да имат отговорно отношение  към Ñ‚Ñ?Ñ… и към Ñ?траната като цÑ?ло.

Ð’Ñ?ички инÑ?титуции от браншови тип като профÑ?ъюзите например Ñ‚Ñ€Ñ?бва да проумеÑ?Ñ‚, че не могат да Ñ?е подÑ?тавÑ?Ñ‚ над интереÑ?ите на Ñ?траната. ТÑ?хната дейноÑ?Ñ‚ може да има много Ñ?илен отрицателен ефект върху работната Ñ?ила на Ñ?траната. Поради тази причина профÑ?ъюзите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?танат първите иÑ?ократични инÑ?титуции във вътрешното управление.

При ИÑ?ократиÑ? членовете на профÑ?ъюзите ще имат право на таен вот по вÑ?ички въпроÑ?и, отнаÑ?Ñ?щи Ñ?е до профÑ?ъюзната политика. Самата политика ще Ñ?е диктува от членовете на техните предÑ?тавители чрез редовно глаÑ?уване.

За да бъдат извоювани правата, на които Ñ?е радват Ñ?лужителите в развитите Ñ?трани днеÑ?, Ñ?е е пролÑ?ла кръв, погубени Ñ?а животи, разрушени Ñ?а мечти. Ð’ други Ñ?трани днеÑ? вÑ?е още Ñ?е пролива кръв и Ñ?е погубват животи в борба за извоюване на минимални права за работниците. Тези права, обаче, които поколениÑ? от нашите предци Ñ?а Ñ?е борили и Ñ?а давали живота Ñ?и, за да извоюват, Ñ?а заплашени днеÑ? от екÑ?тремиÑ?тки дейÑ?тващи профÑ?ъюзи, които злоупотребÑ?ват Ñ? поверената им колективна влаÑ?Ñ‚. Такива екÑ?тремиÑ?тки профÑ?ъюзи нарушават оÑ?новната Ñ?вобода на индивида. ДиктаторÑ?ката влаÑ?Ñ‚, където и под каквато форма да Ñ?е упражнÑ?ва, противоречи на човешката природа. За Ñ?ъжаление подобни проÑ?ва на диктатура не Ñ?а изолирани Ñ?лучаи. Примери могат да Ñ?е поÑ?очат както в развиващите Ñ?е, така и в развитите държави. ПредÑ?тои ни вÑ?е още дълъг път да извървим.

При ИÑ?ократиÑ? би било възможно профÑ?ъюзите да поиÑ?кат народа да подкрепи и оторизира протеÑ?та им. Така те ще имат възможноÑ?Ñ‚ директно да изложат проблема пред хората и да ги направÑ?Ñ‚ Ñ?ъпричаÑ?тни. ОбщноÑ?тта ще Ñ?е превърне в краен арбитър и никое правителÑ?тво не би Ñ?е оÑ?мелило да наруши волÑ?та на народа.

СъщиÑ?Ñ‚ принцип би могъл да Ñ?е прилага и от чаÑ?тна компаниÑ?. ТÑ? ще има възможноÑ?Ñ‚ да предÑ?тави Ñ?лучаÑ? Ñ?и пред тези, които понаÑ?Ñ?Ñ‚ крайниÑ? ефект – потребителите. За една такава компаниÑ?, Ñ?ъщо както за един работничеÑ?ки профÑ?ъюз, би било равноÑ?илно на Ñ?амоубийÑ?тво да тръгне Ñ?рещу желаниÑ?та на народа.

Разбира Ñ?е, точната формула, по коÑ?то ще работи иÑ?ократичниÑ? принцип може да бъде допълнително Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ена и уÑ?ъвършенÑ?твана. Ð?о в нейната оÑ?нова задължително Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде Ñ?вободата на индивида да Ñ?е развива и уÑ?ъвършенÑ?тва.



17. ИÑ?ократиÑ? /Ð?ео-демокрациÑ?/

С наличната днеÑ? технологиÑ?, коÑ?то ни позволÑ?ва да упражнÑ?ваме правото Ñ?и на глаÑ? дори ежедневно, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да подлагаме на глаÑ?уване вÑ?еки въпроÑ?. Това Ñ?е отнаÑ?Ñ? както за меÑ?тните, така и за централните парламенти. ДиктаторÑ?кото управление от избрани предÑ?тавители или назначени миниÑ?три Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде напълно елиминирано, както на меÑ?тно, така и на централно ниво. Вот на доверие Ñ‚Ñ€Ñ?бва да глаÑ?уват обикновените граждани, а не шепа народни избраници.

При иÑ?ократичното управление вÑ?еки въпроÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е подлага на глаÑ?уване. Ð?ко една управлÑ?ваща партиÑ?, премиер или президент изгуби вота на доверие, те ще губÑ?Ñ‚ и правото Ñ?и да учаÑ?тват в Ñ?ледващите общи избори. ТÑ?хната длъжноÑ?Ñ‚ ще бъде временно изпълнÑ?вана от друг предÑ?тавител на изпълнителната влаÑ?Ñ‚ до провеждането на нови избори. Ð?ека не забравÑ?ме, че при ИÑ?ократиÑ? вÑ?ички членове на изпълнителната влаÑ?Ñ‚ ще имат за задача да предÑ?тавлÑ?ват народа и да изпълнÑ?ват волÑ?та му.

Ð’ новиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ обичайни ще Ñ?танат по-чеÑ?тите общи избори. ВъзможноÑ?тта за Ñ?викването на такъв тип избори ще бъде напълно реална. Практиката по провеждането им  ще бъде променÑ?на и уÑ?ъвършенÑ?твана до откриването на точната формула. По време на преходниÑ? период до наÑ?тъпването на Ñ?ъщинÑ?ката ИÑ?ократиÑ? на народните избраници може да Ñ?е дава минимален Ñ?рок от една година, преди да им Ñ?е глаÑ?ува вот на доверие, оÑ?вен ако не извършат нещо в тотален разрез Ñ? народната волÑ?.

Възможно е Ñ?ъщо така при ИÑ?ократиÑ? да не е необходимо глаÑ?уването на вот на доверие. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?трана ще определи практиките Ñ?ама за Ñ?ебе Ñ?и. Друга възможноÑ?Ñ‚ е комиÑ?иÑ?та, разÑ?ледваща дейÑ?твиÑ?та на иÑ?о-депутатите да има право да отнема и политичеÑ?ките им права и да наÑ?рочва нови избори.



18. Проектозакони и закони

При иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще изчезне олигархиÑ?та на партийните лидери. Може дори да Ñ?е окаже, че при развитието и узрÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? необходимоÑ?тта от политичеÑ?ки партии и парламентарни членове напълно ще отпадне. Едно е Ñ?игурно – Ñ‚Ñ?хната ролÑ? драÑ?тично ще Ñ?е промени.

Право да предложи проекто закон ще имат не Ñ?амо политичеÑ?ките партии и иÑ?о-депутатите, но и вÑ?еки гражданин. Такива предложениÑ? ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да отговарÑ?Ñ‚ на определени уÑ?ловиÑ? като например определен процент общеÑ?твено управление, изразено чрез подпиÑ?ка, глаÑ?уване или друг алтернативен начин. ВпоÑ?ледÑ?твие одобрението на тези закони пак ще Ñ?е извършва чрез вÑ?еобщо глаÑ?уване.

Механизмите и уÑ?ъвършенÑ?тването на иÑ?ократичните процедури ще бъде различно във вÑ?Ñ?ка облаÑ?Ñ‚. Възможно е нÑ?къде законът да Ñ?е глаÑ?ува първо от парламента, а на друго мÑ?Ñ?то първичнотo одобрение да бъде на народа и впоÑ?ледÑ?твие да бъде дообработен от парламента, без да Ñ?е правÑ?Ñ‚ Ñ?ъщеÑ?твени промени. Какъвто и вариант да Ñ?е избере, важното е, че решението ще принадлежи на народа. При ИÑ?ократиÑ? законодателната влаÑ?Ñ‚ ще принадлежи изцÑ?ло на народа.



19. MeдиÑ? и ИÑ?о-медиÑ?

При наÑ?тоÑ?щата демократична Ñ?иÑ?тема Ñ?а Ñ?е уÑ?тановили и развили нÑ?кои практики Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ериозен отрицателен ефект върху общеÑ?твеното мнение. 

При наÑ?тоÑ?щата демократична Ñ?иÑ?тема Ñ?а Ñ?е уÑ?тановили и  развили нÑ?кой практики Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ериозен отрицателен ефект върху общеÑ?твото. Пример за подобна практика е безпрецедентната Ñ?ила на влиÑ?ние на днешната медиÑ? във вÑ?ичките й форми. За Ñ?ъжаление тези изумителни Ñ?или на влиÑ?ние Ñ?иÑ?темно Ñ?е използват злоупотреби Ñ? общеÑ?твеното мнение от редактори и директори, правителÑ?тва, отделни индивиди или големи компании. Този порок на днешните Ñ?иÑ?теми на управление Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде отÑ?транен, за да Ñ?тане възможно практикуването на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?езавиÑ?имо дали ни хареÑ?ва или не, медиите Ñ?а Ñ?е превърнали в мощен източник на влиÑ?ние. Без значение за какъв тип медии говорим – аудио, видео, пиÑ?мена или Ñ?меÑ?ени, медиите днеÑ? не Ñ?а Ñ?редÑ?тво за разпроÑ?транение на информациÑ?, а за пренаÑ?Ñ?не на огромно влиÑ?ние върху общноÑ?тта.

По този начин общеÑ?твениÑ?Ñ‚ отклик на вÑ?Ñ?какви общеÑ?твени и политичеÑ?ки Ñ?ъбитиÑ? е в голÑ?ма Ñ?тепен повлиÑ?н, ако не и изцÑ?ло базиран на медийната култура и Ñ?ила. За Ñ?ъжаление тази медийна култура Ñ?е формира от  неколцина влиÑ?телни личноÑ?ти или медийни магнати като Рупърт Мърдок например, от неколцина главни редактори в отделна Ñ?трана или диктаторÑ?ки режими.

Подобно могъщо влиÑ?ние върху общноÑ?тта е напълно неÑ?ъвмеÑ?тимо както Ñ? иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, така и Ñ? морала и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?амата човешка природа. Тези Ñ?или Ñ?а олигархични, диктаторÑ?ки, и още по-лошо определÑ?Ñ‚ Ñ?е от нечии финанÑ?ови интереÑ?и.

 Ð?е иÑ?кам Ñ? коментара Ñ?и да омаловажавам труда на голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от репортерите, които вÑ?еки ден полагат уÑ?илиÑ?, за да ни информират за текущите Ñ?ъбитиÑ? и да ни предоÑ?тавÑ?Ñ‚ компетентни мнениÑ? по Ñ‚Ñ?Ñ…. Уважавам техните предупреждениÑ?, които провокират въпроÑ?и, Ñ?паÑ?Ñ?ват животи и предотвратÑ?ват катаÑ?трофални политики. Тези хора знаÑ?Ñ‚ най-добре колко пагубно влиÑ?ние върху работата им могат да имат редакторите или медийните Ñ?обÑ?твеници.

При наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема, медиÑ?та по един или друг начин упражнÑ?ва огромно влиÑ?ние върху Ñ?ъзнанието на хората. Ð?езавиÑ?имо дали това влиÑ?ние е директно или индиректно, Ñ?ъзнателно или неÑ?ъзнателно, то оказва прÑ?ко влиÑ?ние върху общеÑ?твенoто мнение и отклик. Ð’ нÑ?кои Ñ?трани Ñ? дикторÑ?ко ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ðµ медиÑ?та е тотално контролирана, цензурирана и използвана като Ñ?редÑ?тво за налагане на контрол.

За Ñ?ъжаление в немалко Ñ?лучаи медиÑ?та Ñ?е използва Ñ? пропагандни цели и от демократични правителÑ?тва. Ð? не Ñ?ъщеÑ?твува пропаганда, коÑ?то да Ñ?е използва за чеÑ?тни и чиÑ?ти цели. Ð?уждата от пропаганда възниква, когато управлÑ?ващите имат нужда да захранÑ?Ñ‚ публиката Ñ? фалшива информациÑ?.

Ð’ нÑ?кои Ñ?трани медиите Ñ?а толкова Ñ?вободни и нерегулирани, че отделни индивиди или малки групи могат да ги контролират изцÑ?ло. Този контрол им позволÑ?ва прÑ?ко и коÑ?вено да влиÑ?Ñ?Ñ‚ и наÑ?очват общеÑ?твеното мнение за поÑ?тигане на Ñ?обÑ?твените Ñ?и цели и изгоди. Ð?апример един веÑ?тник може да подкрепÑ? дейÑ?твиÑ?та на дадено правителÑ?тво, защото това облагодетелÑ?тва неговите Ñ?обÑ?твеници или редактори. Ð’ Ñ?ъщото време, Ñ?ъщото това правителÑ?тво може да е заклеймÑ?вано от друг веÑ?тник или друга медиÑ?, които биха Ñ?печелили, от Ñ?мÑ?ната на въпроÑ?ното правителÑ?тво.

За да Ñ?печелÑ?Ñ‚ аудиториÑ?, веÑ?тниците, а в нÑ?кой Ñ?трани и телевизиите, открито заÑ?вÑ?ват приÑ?траÑ?тиÑ?та Ñ?и към дадена политичеÑ?ка партиÑ?. Ð?ко тази партиÑ? е на влаÑ?Ñ‚, тогава подкрепÑ?щата Ñ? медиÑ?, благоÑ?лавÑ? вÑ?ичките й дейÑ?твиÑ?. Ð?ко партиÑ?та е в опозициÑ?, то медиÑ?та заклеймÑ?ва вÑ?ички правителÑ?твени планове и дейÑ?твиÑ?.

За да Ñ?е предотвратÑ?Ñ‚ злоупотребите и да Ñ?е намали вредното влиÑ?ние на медиите върху общноÑ?тта като цÑ?ло, е необходимо да бъдат предприети радикални мерки, които да променÑ?Ñ‚ начина, по които Ñ?а организирани Ñ?редÑ?твата за оÑ?ведомÑ?ване. Ð?еобходими Ñ?а драÑ?тични мерки, които да регулират медийниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ и да го принудÑ?Ñ‚ да отразÑ?ва абÑ?олютно безприÑ?траÑ?тно Ñ?ъбитиÑ?та. Ð’Ñ?Ñ?ка медиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде задължена да предÑ?тавÑ? аргументи, както за, така и против, и да оÑ?игурÑ?ва безприÑ?траÑ?тно /Ñ‚.нар. трето мнение/ по вÑ?Ñ?какви локални, национални и международни въпроÑ?и.

Репортери Ñ? противоположни идеи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да публикуват мнениÑ?та Ñ?и на една и Ñ?ъща Ñ?траница; да ги Ñ?поделÑ?Ñ‚ по аудио програмите в едно и Ñ?ъщо реално време, да ги изразÑ?ват по едни и Ñ?ъщи телевизионни програми. По вÑ?еки въпроÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е поÑ?очват аргументи за и против, както и неутрални мнениÑ?. Така общноÑ?тта ще може да формира Ñ?обÑ?твеното Ñ?и мнение и да реши какво да подкрепи и какво не.

Такъв тип иÑ?о-медиÑ? ще бъде ценен проводник на екÑ?пертни мнениÑ? и позиции по вÑ?ички въпроÑ?и и ще позволи на общноÑ?тта Ñ?ама да формира гледната Ñ?и точка.

ТрÑ?бва да Ñ?е внимава обаче, изиÑ?кването за безприÑ?траÑ?тноÑ?Ñ‚ на медиите да не Ñ?тане причина за ограничаване на Ñ?вободата на Ñ?ловото. Тази Ñ?вобода Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?тане ИСТИÐ?СКÐ? и макÑ?имална. Свободата на Ñ?ловото не може да Ñ?ъщеÑ?твува, когато мнениÑ?та и речите Ñ?а повлиÑ?ни от едноÑ?транни аргументи, какъвто е Ñ?лучаÑ? Ñ? медиите днеÑ?.

Свобода на Ñ?ловото не може да Ñ?ъщеÑ?твува, когато не вÑ?ички аргументи Ñ?а доÑ?тъпни. Свободата на Ñ?ловото е фалшива, когато ораторите изразÑ?ват едноÑ?транни мнениÑ?. Свободата на Ñ?ловото Ñ?е превръща в налагане на мнение, когато на публиката не Ñ?е предÑ?тавÑ?Ñ‚ вÑ?ички аргументи за и против, както и безприÑ?траÑ?тно трето мнение по въпроÑ?а. Днешните медии не уÑ?пÑ?ват да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ аргументи за и против, защото фаворизират едно или друго мнение, една или друга политика, политичеÑ?ка партиÑ?, правителÑ?тво или опозициÑ?. ИÑ?тината е, че много от днешните партии дължат оцелÑ?ването Ñ?и на връзките Ñ?и Ñ? една или друга политичеÑ?ка или общеÑ?твена група.

При ИÑ?ократиÑ? ще Ñ?е изиÑ?ква нов Ñ?тил и нов формат на медийна презентациÑ?. Ще Ñ?е нуждаем от нова медийна култура, при коÑ?то вÑ?еки от играчите, бил той веÑ?тник, Ñ?пиÑ?ание, радио или телевизиÑ?, ще бъде длъжен да предÑ?тавÑ? факти за против вÑ?еки политичеÑ?ки въпроÑ?. Това ще бъде нова медийна ера, в коÑ?то общноÑ?тта ще получава едновременно подкрепÑ?щите и отричащи дадена теза аргументи. Ð?Ñ?кои веÑ?тници и телевизионни програми вече опитват да прилагат подобен подход по избрани теми – предоÑ?тавÑ?Ñ‚ противоположните гледни точки и оÑ?тавÑ?Ñ‚ публиката Ñ?ама да реши. Същите изиÑ?кваниÑ? ще важат и за локалните медии.

Свободата на Ñ?ловото ще бъде подкрепена от правото на публиката да получи многоÑ?транни мнениÑ? по вÑ?ички въпроÑ?и

При ИÑ?о-медиÑ? вÑ?ички меÑ?тни и национални медии ще бъдат задължени по закон да публикуват вÑ?ички проектозакони, поправки в законите и нови правила. Законът ще задължава още тези публикации да бъдат придружени от безприÑ?траÑ?тни коментари за и против и от компетентно трето мнение.

Медии, за които Ñ?е докаже, че по нÑ?какъв начин Ñ?а подкрепÑ?ли или отричали дадено предложениÑ? ще бъдат Ñ?урово Ñ?анкционирани чрез парични глоби и отнемане на лиценза. ОбщноÑ?тта има право на доÑ?тъп до безприÑ?траÑ?тни компетентни мнениÑ? , както и Ñ?ама да решава Ñ?поред Ñ?обÑ?твените Ñ?и предпочитаниÑ?, отÑ?ъжданиÑ? и желаниÑ?. При днешното бързо развитие не е възможно хората да има екÑ?пертни мнениÑ? по вÑ?ички въпроÑ?и. Те могат да формира мнението Ñ?и, Ñ?амо когато детайлно Ñ?е запознаÑ?Ñ‚ Ñ? мнението на Ñ?пециалиÑ?тите.

Медиите днеÑ? Ñ?а Ñ?е превърнали в мощно оръжие. Те Ñ?а Ñ?е развили и Ñ?а получили водеща ролÑ? за днешното общеÑ?тво. Такава ролÑ? е публикуването на новини за Ñ?ъбитиÑ? и новини. Това личи дори от имената им CNN news, BBC news, Euro news и др. Ð’ Ñ?ъщото време днешните медиите изпълнÑ?ват и друга важна функциÑ? – те упражнÑ?ват огромен контрол върху аудиториÑ?та. ВлиÑ?нието им е толкова Ñ?илно, че може да предизвика избора или Ñ?валÑ?нето на правителÑ?тва, да направлÑ?ва националната и дори международната политика. Възможно ли е цивилизациÑ?та да продължи да Ñ?е развива при тези уÑ?ловиÑ?? СъмнÑ?вам Ñ?е.

При днешната информационна Ñ?иÑ?тема имаме един или нÑ?колко влиÑ?телни ежедневника, които Ñ?е четат от милиони и Ñ?ледват определена линиÑ? на подкрепа или отхвърлÑ?не на дадена партиÑ? или правителÑ?тво. Подобно неограничено влиÑ?ние може да бъде опаÑ?но, вредно и дори катаÑ?трофално. Подобна неконтролирана Ñ?ила води до фанатизъм и забавÑ? прогреÑ?а на човешката цивилизациÑ?.

Затова медиÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде регулирана, така че да обÑ?лужва нуждите на общеÑ?твото, докато то Ñ?е развива. Ð?а медиите не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е позволÑ?ва да провеждат кампании в подкрепа на даден политичеÑ?ки въпроÑ?, партиÑ? или личноÑ?Ñ‚. Това влиÑ?ние може да бъде отнето от медиите, като им бъде наложено да излагат вÑ?ички аргументи по даден въпроÑ?. Резултатът ще бъде премеÑ?тване на фокуÑ?а на вземане на решениÑ? върху общноÑ?тта. Ð’Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ при тази нова информационна практика иÑ?тинÑ?ката влаÑ?Ñ‚ ще принадлежи на народа. Ð’ този Ñ?лучай медиÑ?та наиÑ?тина ще бъде ценен източник на информациÑ? за вÑ?еки човек и за общеÑ?твото като цÑ?ло.



20. Ð?Ñ?кои от изиÑ?кваниÑ?та и характериÑ?тиките на ИÑ?о-медиÑ?та

Ð’Ñ?ички поправки в законите, заÑ?Ñ?гащи Ñ?траната като цÑ?ло, Ñ‚Ñ€Ñ?бва безплатно и задължително да Ñ?е отразÑ?ват във вÑ?ички медии. И не Ñ?амо това – Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат придружени от менениÑ? за и против, както и от безприÑ?траÑ?тни такива. По радиото, телевизиите и веÑ?тниците Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е водÑ?Ñ‚ диÑ?куÑ?ии, предÑ?тавÑ?щи мнението на групи, а не на отделни индивиди.

Moгат да бъдат Ñ?ъздадени програми, в които Ñ?пециалиÑ?тите ще изразÑ?ват мнението Ñ?и, а публиката ще задава въпроÑ?и. Ð’ тези програми ще Ñ?е анализира вÑ?Ñ?ко предложение, подлежащо на глаÑ?уване.

Ð?Ñ?кой може да Ñ?е запитат какво тогава ще отличава една медиÑ? от друга. ИÑ?тината е, че извън Ñ?оциално-управленÑ?ките и политичеÑ?ки въпроÑ?и, има много други теми, по които може да Ñ?е пише и коментира. Ð?о публиката Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ ще бъде привлечена от най-профеÑ?ионалните и безприÑ?траÑ?тни публикации.

По този начин и Ñ?амите медии ще повишат приходите Ñ?и, защото нÑ?ма да разчитат на материалното Ñ?понÑ?орÑ?тво на една или друга партиÑ?, а на читателÑ?ката аудиториÑ?.

След като даден въпроÑ? е бил широко диÑ?кутиран и обÑ?ъден в медиите, той би могъл да бъде подложен на глаÑ?уване. ВремевиÑ?Ñ‚ интервал между публикуването и Ñ?амото глаÑ?уване може да Ñ?е определÑ? отделно за вÑ?Ñ?ка държава. Той може да варира от Ñ?едмица, две до меÑ?ец и Ñ‚.н. Ñ? може би нещо като обобщаване на аргументите за и против в денÑ? преди глаÑ?уването.

Ð?а публиката Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е даде доÑ?татъчно време, за да чуе, прочете, обмени мнениÑ? и да размиÑ?ли по въпроÑ?а. ВероÑ?тно медиите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е въздържат от коментари в денÑ? на глаÑ?уването. Или например да имат право да публикуват Ñ?амо водещите аргументи.

За по-важните въпроÑ?и Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е дава по-дълъг период за обÑ?ъждане, отколкото на по-маловажните. Времевите рамки и програми могат да Ñ?е определÑ?Ñ‚ индивидуално за вÑ?Ñ?ка Ñ?трана и дори община. Ð?е е нужно на вÑ?ички да Ñ?е налагат универÑ?ални правила затова по какъв начин да разпределÑ?Ñ‚ времето между периода на диÑ?куÑ?иÑ? и глаÑ?уването на даден въпроÑ?.



21. Проектозакони

Право да внеÑ?ат проектозакон при ИÑ?ократиÑ? ще имат вÑ?еки отделен човек или група. Може да доÑ?тигнем етап, при който болшинÑ?твото, ако не и вÑ?ички закони ще Ñ?е предлагат от народа. Ð?езавиÑ?имо управлÑ?вани организации като полициÑ?та, образователните инÑ?титуции, пожарни бригади и др. може да Ñ?танат другите инициатори на ново законодателÑ?тво. Същото Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за отделни малки групи от чаÑ?тни лица.

Хората ще имат право да глаÑ?уват за приемането или отхвърлÑ?нето на подобни чаÑ?тно предложени проектозакони. След като бъдат подкрепени от определен кворум, тези проектозакони ще бъдат разгледани от органите на управление и Ñ?пециализираните комиÑ?ии, за да бъдат оформени Ñ?ъобразно изиÑ?кваниÑ?та.

Ð’ тези Ñ?лучаи хората или групите, внеÑ?ли проектозакона, ще имат право на вето върху него, ако не одобрÑ?Ñ‚ начина, по които той е предÑ?тавен на общноÑ?тта от влаÑ?тите. Така ще отпадне необходимоÑ?тта от комиÑ?ии и подкомиÑ?ии, изготвÑ?щи проектозакони. Отделни граждани или групи от граждани ще го правÑ?Ñ‚ Ñ?ами, а правителÑ?твото ще им оÑ?игурÑ?ва пълен доÑ?тъп до Ñ?пециализирани правни и екÑ?пертни Ñ?ъвети, за да формулират предложениÑ?та Ñ?и.

Възможно е да Ñ?е Ñ?ъздадат Ñ?пециални инÑ?титуции, които да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ екÑ?пертни Ñ?ъвети за формулирането на проектозаконите. Така вÑ?еки човек, без непременно да има Ñ?пециализирани познаниÑ? или финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва, за да получи екÑ?пертна конÑ?ултациÑ?, ще може да формулира един проектозакон.

Гражданите, внаÑ?Ñ?щи проектозакони при ИÑ?ократиÑ?, ще получават пълна екÑ?пертна и финанÑ?ова подкрепа, за да Ñ?е придвижи проектозакона им през вÑ?ички необходими етапи и процедури. Може да Ñ?е реши, че преди да Ñ?е глаÑ?ува даден проектозакон, незавиÑ?имо дали той произлиза от отделен гражданин, група граждани или правителÑ?твото, този проектозакон ще преминава през нÑ?каква комиÑ?иÑ? или друг филтриращ механизъм, които ще проверÑ?ва дали предложението отговарÑ? на законните изиÑ?кваниÑ? и дали не противоречи на наÑ?тоÑ?щото законодателÑ?тво. Тези процедури могат да бъдат определени незавиÑ?имо за вÑ?Ñ?ка Ñ?трана поотделно, Ñ?ъобразно желаниÑ?та на народа.

Ð?ко поправките, направени от комиÑ?иÑ?та или Ñ?ъответната филтрираща инÑ?титуциÑ?, не бъдат одобрени от вноÑ?ителите на проектозакона, то поÑ?ледните ще имат право на вето върху Ñ?обÑ?твеното Ñ?и предложение. Ð’ този Ñ?лучай проектозаконът ще бъде предÑ?тавен за глаÑ?уване в първоначалниÑ? Ñ?и вариант, Ñ?тига, разбира Ñ?е, той да отговарÑ? на минимумът от изиÑ?кваниÑ?, необходими за дадено предложение да бъде подложено на глаÑ?уване.



22. ИÑ?ократични групи

С развитието и уÑ?ъвършенÑ?тването на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, меÑ?тните правителÑ?тва, училища, болници и Ñ‚.н. могат  да започнат да изиÑ?кват кворум от вÑ?ички заинтереÑ?овани лица. Ð?апример гражданите на дадена териториÑ? ще имат право да определÑ? училищната програма на училищата, покриващи тази териториÑ?. За изходна точка, разбира Ñ?е, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е взима нÑ?каква общонационална рамка.

Жителите на дадена териториÑ?, обÑ?лужвана от една болница, ще имат правото да определÑ?Ñ‚ практиките и процедурите, прилагани от тази болница. Ð?епрекъÑ?нато Ñ?таваме Ñ?видетели на това как политиките на подобни инÑ?титуции Ñ?е определÑ?Ñ‚ от хора, незаÑ?егнати от въпроÑ?ните политики. Политиките Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е определÑ?Ñ‚ от онези, които понаÑ?Ñ?Ñ‚ ефекта от Ñ‚Ñ?Ñ…. Принципът на ИÑ?ократиÑ? е единÑ?твениÑ?Ñ‚ начин да Ñ? поÑ?тигне това.



23. ПолитичеÑ?ката Ñ?цена: ИД /иÑ?о-депутати/ или ИК /иÑ?о-конгреÑ?мени/

Може да Ñ?е Ñ?ъздаде Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то да имаме незавиÑ?ими иÑ?о-депутати. Ð’Ñ?еки иÑ?о-депутат ще глаÑ?ува Ñ?поред Ñ?обÑ?твените Ñ?и убеждениÑ?. Това ще Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за депутатите в меÑ?тните парламенти. Ще Ñ?е наÑ?ърчава чеÑ?тноÑ?тта и провеждането на политика, извън влиÑ?нието на политичеÑ?ките партии. ИÑ?ократиÑ? не може да Ñ?е развие на оÑ?новата на днешното диктаторÑ?ко управление на политичеÑ?ките партии. Възможно е да Ñ?е Ñ?тигне и до тоталното им премахване. Възможно е да Ñ?е развие иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема, базирана на непартийна Ñ?иÑ?тема. Също така, обаче, е възможно в бъдеще да Ñ?е поÑ?вÑ?Ñ‚ политичеÑ?ки партии от нов тип.

Възможно е един ден болшинÑ?твото от иÑ?о-депутатите да не бъдат партийно обвързани. Възможно е да доÑ?тигнем етап, при който партийно обвързаните депутати да бъдат по-малко от 45%, а оÑ?таналите да Ñ?а незавиÑ?ими. Същото може да Ñ?е отнаÑ?Ñ? за правителÑ?твото и парламентарните комиÑ?ии. Това Ñ?а Ñ?амо грубо-щрихирани идеи. За да бъдат превърнати в перфектни решениÑ?, те Ñ‚Ñ€Ñ?бва детайлно и прецизно да бъдат обработени.

ИÑ?одепутатите нÑ?ма да имат право да управлÑ?ват, притежават или имат дÑ?лово учаÑ?тие в каквито и да е бизнеÑ? организации или организации Ñ? идеална цел по време на мандата Ñ?и. С други думи, членовете на парламента ще бъдат Ñ?амо членове на парламента и ще им Ñ?е плаща да бъдат незавиÑ?ими. Разходите им ще бъдат заплащани, а възнаграждението им ще бъде, Ñ?ъобразно работните им чаÑ?ове и задължениÑ?, доÑ?татъчно виÑ?око, за да не им позволи да Ñ?танат жертва на външни влиÑ?ниÑ?.

13 април 2002, 12.10ч

30 юни 2002, 20:47ч

13 април 2002, 22:55ч



24. Ползите от незавиÑ?имите депутати

Ще Ñ?е избегне влиÑ?нието на групите за натиÑ?к, които налагат влиÑ?нието Ñ?и върху дадена партиÑ? или група. Примери за такова влиÑ?ние е конÑ?ервативната група и влиÑ?нието и върху КонÑ?ервативната партиÑ? през 1922, както и влиÑ?нието на ПрофÑ?ъюзите върху ЛейбъриÑ?тката партиÑ?. Друг пример Ñ?а бизнеÑ? групите, като тази на тютюневата индуÑ?триÑ?, коÑ?то дори е принуждавала миниÑ?три да Ñ?и подадат оÑ?тавките.

Подобна политичеÑ?ка реформа може да наÑ?ърчи отделни иÑ?о-депутати да възприемат нови идеи, да уÑ?етÑ?Ñ‚ Ñ?ебе Ñ?и като иÑ?тинÑ?ки народни предÑ?тавители. Строгото Ñ?ледване на дадена политичеÑ?ка линиÑ?, подчинÑ?ването на партийното ръководÑ?тво, президента или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ?, доказано води до олигархично диктаторÑ?ко управление под камуфлажа на демокрациÑ?та.

При новата Ñ?иÑ?тема ИÑ?ократиÑ?, това че дадена партиÑ? ще Ñ?печели или загуби глаÑ?ове, нÑ?ма да има ефект върху Ñ?траната. Партиите нÑ?ма да Ñ?е опитват да променÑ?Ñ‚ държавната политика, за да Ñ?печелÑ?Ñ‚ подкрепа, нито ще наÑ?ърчават националиÑ?тични дейÑ?твиÑ?, за да получат допълнителни глаÑ?ове. Ð?Ñ?ма да Ñ?е допуÑ?ка опаÑ?на патриотична риторика Ñ? фалшива пропаганда, за да Ñ?е Ñ?печели народна подкрепа за военни дейÑ?твиÑ? или други подобни. Защото ефектът от подобни дейÑ?твиÑ? днеÑ? резултира в това даден депутат да премине от подкрепата на едни крайни дейÑ?твиÑ? до тъкмо противоположни такива.



25. ИÑ?ократичен парламент – централен и меÑ?тен

Парламентът ще има Ñ?пециално упълномощени комиÑ?ии, които да прилагат закона и да контролират дейноÑ?тта на Ñ?пециализираните органи като полициÑ?, здравеопазване и Ñ‚.н. Ð’ нÑ?кои Ñ?лучаи органи като полициÑ?та може да получават инÑ?трукции директно от народа, но правителÑ?твата вÑ?е още ще имат право на контрол. Разликата ще бъде в това, че вÑ?ички правителÑ?твени органи ще Ñ?а подчинени на народниÑ? вот, а не на индивидуални управници. Очевидно е, че тези практики ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е развиват и оформÑ?Ñ‚ Ñ?  развитието на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?а вÑ?ички държавни инÑ?титуции като полициÑ?, здравеопазване и образование ще бъде дадена макÑ?имална автономиÑ?, коÑ?то ще позволи на профеÑ?ионалиÑ?тите да изпълнÑ?ват задължениÑ?та Ñ?и. Ð’ Ñ?ъщото време, тези инÑ?титуции ще бъдат Ñ?ъблюдавани от правителÑ?твото, за да не Ñ?е допуÑ?нат Ñ?ъздаването на нÑ?каква олигархична, диктаторÑ?ка или друг тип злоупотреба Ñ? влаÑ?тта. Те обаче, ще имат право да отхвърлÑ?Ñ‚ дадени, наложени им от правителÑ?твото дейноÑ?ти, ако тези дейноÑ?ти не Ñ?а получили предварително одобрение чрез иÑ?о-глаÑ?уване от народа.



26. Парламентарните Ñ?или

26 март 2004,  23:05ч

При ИÑ?ократиÑ? парламентът ще дейÑ?тва като изпълнителен орган, изпълнÑ?ващ желаниÑ?та на гражданите на Ñ?траната. Тези желаниÑ? ще бъдат подлагани на глаÑ?уване на определени интервали – били те на Ñ?едмична, двуÑ?едмична или меÑ?ечна база. Ð?Ñ?ма да е необходимо да Ñ?е взимат бързи и необмиÑ?лени решениÑ?. СиÑ?темата нÑ?ма да поÑ?трада от това дали дадено решение е прието през наÑ?тоÑ?щиÑ? или през Ñ?ледващиÑ? меÑ?ец. Ð?ко възникне нÑ?какъв Ñ?пешен въпроÑ?, той ще може да получи приоритет при глаÑ?уване.

При наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема превръщането на един законопроект в закон може да отнеме години. Ð?ко не друго, при ИÑ?ократиÑ? законите ще бъдат приемани и прилагани много по-бързо, отколкото това Ñ?е прави днеÑ?. СблъÑ?ъкът между водещи парламентарни Ñ?или и опозициÑ? ще изчезне, тъй като решениÑ?та ще Ñ?е взимат от широката публика, а не Ñ? диктаторÑ?ки инÑ?трукции на управлÑ?ващата партиÑ?, президентът, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ?Ñ‚ и не на поÑ?ледно мÑ?Ñ?то монарÑ?ите.



27. МеÑ?тните парламенти

При ИÑ?ократиÑ? меÑ?тните парламенти ще Ñ?е ползват Ñ? иÑ?тинÑ?ка автономиÑ?. ВъпроÑ?ите, заÑ?Ñ?гащи Ñ?ъответната облаÑ?Ñ‚, ще Ñ?е решават непоÑ?редÑ?твено Ñ? глаÑ?овете на хората, които Ñ? наÑ?елÑ?ват. И отново глаÑ?уването може да Ñ?е извършва на Ñ?едмична, двуÑ?едмична, меÑ?ечна или друга база. МеÑ?тниÑ?Ñ‚ парламент ще притежава по-голÑ?ма иÑ?тинÑ?ка влаÑ?Ñ‚ по отношение на меÑ?тните въпроÑ?и. По Ñ?ъщиÑ?Ñ‚ начин както хората ще глаÑ?уват по национални въпроÑ?и по електронен път или в Ñ?пециално Ñ?ъздадени центрове, те ще имат право да глаÑ?уват и  по меÑ?тни въпроÑ?и, закони и подзаконови нормативни актове, които Ñ?а извън обхвата на централното управление.

Специално Ñ?ъздадените центрове за глаÑ?уване, машини и каквито и да били други Ñ?редÑ?тва, които ще бъдат подÑ?игурени за национално глаÑ?уване, ще могат да Ñ?е използват и за меÑ?тно. МеÑ?тните парламенти нÑ?ма повече да разчитат на управлението на малцината партийни лидери, който Ñ?ледват Ñ‚Ñ?Ñ?на партийна политика. ПоÑ?ледната дума ще принадлежи на наÑ?елението чрез реално глаÑ?уване.

Същото може да Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за регионални въпроÑ?и. Взимането на решениÑ? и админиÑ?трациÑ?та на даден регион може отново да Ñ?е поверÑ?ва на регионалните влаÑ?ти под директниÑ? контрол на народа. ВъпроÑ?ите, каÑ?аещи нациÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е решават на национално ниво от вÑ?ички граждани, а за тези Ñ? локален и регионален характер, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ Ñ?ъответно регионални и локални решениÑ? от меÑ?тните граждани.



28. ИÑ?ократичните профÑ?ъюзи

По деликатниÑ? въпроÑ? Ñ? профÑ?ъюзите, където непрекъÑ?нато Ñ?таваме Ñ?видетели на злоупотреби, както от Ñ?трана на Ñ?амите профÑ?ъюзи, така и от Ñ?трана на работодателите, вероÑ?тно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е даде право на широката публика да решава националните въпроÑ?и. По-възраÑ?тните, по-Ñ?лабите, по-уÑ?звимите, не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат оÑ?тавÑ?ни на милоÑ?тта на един профÑ?ъюз по въпроÑ?и, които заÑ?Ñ?гат държавните помощи в облаÑ?тта на Ñ?набдÑ?ването Ñ? електричеÑ?тво, газ, телефон, транÑ?порт и Ñ‚.н.

Ð?авÑ?рно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да потърÑ?им по-цивилизован начин за разрешаване на Ñ?поровете. По-цивилизовани и по-работещи решениÑ?. РешениÑ?, които ще позволÑ?Ñ‚ на работещите да получават приличен доход и да подържат доÑ?тоен Ñ?тандарт на живот и в Ñ?ъщото време ще позволÑ?Ñ‚  на работодателите да поддържат печеливш бизнеÑ?а Ñ?и.

Ð?ека не забравÑ?ме, че под изнудването на профÑ?ъюзите, които чеÑ?то парализират дадена Ñ?трана, цели правителÑ?тва Ñ?а Ñ?е поддавали на нереалиÑ?тични иÑ?каниÑ? от Ñ?трах да не загубÑ?Ñ‚ глаÑ?ове. КлаÑ?ичеÑ?ки пример тук Ñ?а френÑ?ките блокади. Или обратното – профÑ?ъюзите Ñ?а отÑ?тъпвали пред демонÑ?трациÑ?та на Ñ?ила от Ñ?трана на правителÑ?твото, което заплашва Ñ? неблагоприÑ?тни промени в законодателÑ?твото, употреба на военна Ñ?ила, намалÑ?ване на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на труд и индуциране на безработица.



29. Как да накараме ИÑ?ократиÑ? да заработи – Ñ?ÑŠÑ? или без политичеÑ?ки партии

Ð?е мога да отговорÑ? на този въпроÑ?. Ð?аиÑ?тина не мога. Като начало би могло партийно обвързаните иÑ?о-депутати да бъдат лимитирани до 50% от общиÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на иÑ?о-парламента. ОÑ?таналите депутати да бъдат незавиÑ?ими.

ТрÑ?бва да бъдат повдигнати редица Ñ?ериозни въпроÑ?и и да бъдат намерени отговори. Ð?з не претендирам да знам вÑ?ички тези отговори, защото за нÑ?кои от Ñ‚Ñ?Ñ… е нужен приноÑ?ÑŠÑ‚ на теÑ?ни Ñ?пециалиÑ?ти. Ð?ещо повече, необходимо е време, за да Ñ?е доÑ?тигне до най-правилните решениÑ?. Ð?з бих могъл да доÑ?тигна до редица ценни изводи по много въпроÑ?и, ако разполагах Ñ? необходимото време. За Ñ?ъжаление точно Ñ?ега не мога да Ñ?и го позволÑ?. Ð? и не претендирам, че притежавам необходимите екÑ?пертни познаниÑ? по редица деликатни въпроÑ?и. Ð?з Ñ?амо поÑ?тавÑ?м оÑ?новите, върху които ви приканвам да надÑ?троÑ?вате Ñ? приноÑ?а Ñ?и.

Затова очаквам вÑ?ички вие да Ñ?поделите миÑ?лите Ñ?и за ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко Ñ?те Ñ?пециалиÑ?ти в дадена облаÑ?Ñ‚, вашите идеи може да Ñ?е окажат безценни. Ð?з вÑ?рвам, че оÑ?новите Ñ?а поÑ?тавени правилно, принципът на ИÑ?ократиÑ? ще доведе в крайна Ñ?метка до поÑ?тигането на най-добрите решениÑ? във вÑ?Ñ?ка облаÑ?Ñ‚.

Ð?Ñ?кои от решениÑ?та могат да произлÑ?зат и от управлÑ?ващите днеÑ? инÑ?титуции. Други може да изиÑ?кват Ñ?ъздаването на нови локални, национални или международни органи и инÑ?титуции. Тези инÑ?титуции нÑ?ма да бъдат Ñ? авторитарен характер, а ще имат за цел да предотвратÑ?Ñ‚ жеÑ?токоÑ?тта, произтичаща от нÑ?каква злоупотреба, била Ñ‚Ñ? криминална, политичеÑ?ка или икономичеÑ?ка. Хората от днешните организации могат да допринеÑ?ат Ñ? ценни предложениÑ?.



30. Сега е времето

СиÑ?теми, които Ñ?а претендирали, че призовават за равенÑ?тво, като комуниÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема например, Ñ?а Ñ?е оказвали Ñ?амо камуфлаж за прехвърлÑ?не на дикторÑ?ката влаÑ?Ñ‚ на партийните членове, на лидера и неговите приближени. Резултатът е бил замÑ?на на един диктатор Ñ? друг. Същото, разбра Ñ?е, но в по-Ñ?мекчена форма, Ñ?е Ñ?лучва и при демократичната Ñ?иÑ?тема.

Ð’Ñ?рвам, че при днешниÑ? напредък, иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще донеÑ?е хармониÑ? и ще Ñ?печели привърженици. ИÑ?ократиÑ? ще донеÑ?е щаÑ?тие, защото Ñ‚Ñ? наиÑ?тина е близка до човешката природа, до човешкиÑ? инÑ?тинкт за оцелÑ?ване и напредък, които тлаÑ?ка вÑ?ички ни напред и ни казва, че човек никога не може да бъде роб. ПодчинÑ?ването на волÑ?та на чужди желаниÑ? противоречи на човешката природа. ИÑ?ократиÑ? защитава идеÑ?та, че човешкиÑ?Ñ‚ дух не може никога да бъде подчинен на друг. ТÑ? Ñ?ъответÑ?тва на човешкиÑ? Ñ?тремеж към цÑ?лоÑ?Ñ‚, който от Ñ?воÑ? Ñ?трана изиÑ?ква уважение и зачитане незавиÑ?имо от раÑ?ата, религиÑ?та, цвета на кожата или финанÑ?овото положение.



31. ИÑ?ократиÑ? - мечта или реална възможноÑ?Ñ‚

Ð?Ñ?кои могат леÑ?но да заклеймÑ?Ñ‚ ИÑ?ократиÑ? като “теоретични фантазииâ€?. Колкото повече аз изÑ?ледвам и обмиÑ?лÑ?м идеÑ?та, толкова по-реална започва да ми изглежда Ñ‚Ñ?. ИÑ?ократиÑ? е реална възможноÑ?Ñ‚. ПоÑ?тижима възможноÑ?Ñ‚. Защото идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ? е напълно Ñ?ъвмеÑ?тима Ñ? човешката природа. ИÑ?ократиÑ? е първата Ñ?оциално-управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то Ñ?е докоÑ?ва до човешката природа, вÑ?рвам, че Ñ‚Ñ? е най-Ñ?ъвмеÑ?тима Ñ? човека Ñ?иÑ?тема. Затова именно ИÑ?ократиÑ? е реалноÑ?Ñ‚ и може да бъде упражнÑ?вана.

ИÑ?ократиÑ? е на път да Ñ?е Ñ?лучи. ТÑ? не е проÑ?то идеÑ?. Може още днеÑ? и Ñ?ега да бъде практикувана в развитите държави. След това тези държави могат да помогнат за разпроÑ?транението на ИÑ?ократиÑ? и в оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета. Да помогнат  Ñ?иÑ?темата да Ñ?е уÑ?танови и наложи заради доброто на вÑ?ички.

ИÑ?ократиÑ? ще започне от Ñ?емейÑ?твото, Ñ?ÑŠÑ?едите, меÑ?тноÑ?тта, региона, държавата и ще Ñ?е разпроÑ?тре на цÑ?лата Ñ?ветовна Ñ?цена. ИÑ?ократиÑ? може да Ñ?е разпроÑ?трани до глобалното управление на днешниÑ? цвÑ?Ñ‚. Ð?апример дадено решение може да Ñ?е взима на меÑ?тно или национално ниво, да Ñ?е предаде на Обединените Ð?ации, които ще Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? това решение. Това нÑ?ма да бъде решение на президента или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ?, предÑ?тавлÑ?ващ тази Ñ?трана, а на народа. Ð?Ñ?ма да Ñ?е допуÑ?ка група лица или държави  да имат право на вето. Правото на вето е проклÑ?тието и отровата, коÑ?то прави днешната ООÐ? неефективна и неÑ?праведлива.

Възможно е в началото ИÑ?ократиÑ? да Ñ?е прилага Ñ?амо по определени въпроÑ?и и поÑ?тепенно да Ñ?е разпроÑ?трани до пълно и вÑ?еобхватно прилагане. Това важи Ñ? оÑ?обена Ñ?ила за глобалните въпроÑ?и.

Убеден Ñ?ъм, че ИÑ?ократиÑ? е леÑ?но поÑ?тижима Ñ?иÑ?тема и дори решение, защото Ñ‚Ñ? предÑ?тавлÑ?ва иÑ?тинÑ?ки демократичниÑ? начин на живот. Базирана е на иÑ?тинÑ?ко равенÑ?тво, при което гледната точка на отделниÑ? гражданин е от значение. С други думи, това е Ñ?иÑ?тема, където вÑ?еки е уважаван и зачитан. Светът на ИÑ?ократиÑ? е Ñ?вÑ?Ñ‚, където вÑ?еки ще учаÑ?тва в управлението на вÑ?ички нива и мнозинÑ?твото ще определÑ? как да бъде управлÑ?вано и регулирано.



32. СиÑ?темите Ñ?а готови – времето е дошло

Ð?аÑ?тоÑ?щите политичеÑ?ки Ñ?иÑ?теми в западниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ?а готови. Времето е дошло. СъÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ може да Ñ?е каже, че за демократичните държави директното преминаване към ИÑ?ократиÑ? ще бъде по-леÑ?но. Ð?о, бъдете внимателни. Бъдете внимателни затова как тези, които жадуват за абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚, Ñ?лава и контрол, ще Ñ?е опълчат Ñ?рещу ИÑ?ократиÑ?. Сигурен Ñ?ъм, че вÑ?ички които имат какво да загубÑ?Ñ‚ по отношение на влаÑ?Ñ‚, Ñ?лава и икономичеÑ?ки придобивки ще Ñ?е борÑ?Ñ‚ по вÑ?еки възможен начин Ñ?рещу възприемането на ИÑ?ократиÑ?.



33. Против ИÑ?ократиÑ?

Против ИÑ?ократиÑ? ще бъдат хората, които Ñ?е чувÑ?тват неÑ?игурни. Онези дребни души, които хранÑ?Ñ‚ в Ñ?ебе Ñ?и диктаторÑ?ки емоции. Макар и понÑ?кога изобщо да не получат доÑ?тъп до влаÑ?Ñ‚. Въпреки това те ще отÑ?тоÑ?ват докрай Ñ?иÑ?темата, коÑ?то им дава надежда нÑ?кой ден да получат абÑ?олютна олигархична Ñ?ила.

Тези хора Ñ?а леÑ?но различими. Това Ñ?а емоционално неÑ?табилни личноÑ?ти, които Ñ?е чувÑ?тват значими, единÑ?твено когато по един или друг начин имат възможноÑ?Ñ‚ да диктуват мнението Ñ?и на другите. Срещу ИÑ?ократиÑ? ще заÑ?танат тези хора, които тайно вътре в Ñ?ебе Ñ?и таÑ?Ñ‚ фашиÑ?тки илюзии, че имат божеÑ?твено право да управлÑ?ват и да налагат волÑ?та Ñ?и над другите. Те биха Ñ?е отказали от вÑ?ичко хубаво в живота Ñ?и, за да ръководÑ?Ñ‚ или Ñ?танат чаÑ?Ñ‚ от група, коÑ?то има доÑ?тъп до влаÑ?тта, заблуждавайки Ñ?ебе Ñ?и и другите, че го правÑ?Ñ‚ в името на дадена политичеÑ?ка доктрина, Ñ?оциалното равенÑ?тво, Ñ?праведливото разпределение на богатÑ?твото и Ñ‚.н.



34. Ð’ подкрепа на ИÑ?ократиÑ?

Също така Ñ?ъм убеден, че онези, които Ñ?ега Ñ?а чаÑ?Ñ‚ от управлÑ?ващата Ñ?иÑ?тема, и които иÑ?кат да бъдат иÑ?тинÑ?ки предÑ?тавители на народа, ще подкрепÑ?Ñ‚ идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Сигурен Ñ?ъм, а и напълно логично е, онези, които наиÑ?тина Ñ?а загрижени за другите да Ñ?танат моментално привърженици на ИÑ?ократиÑ?. Ð’Ñ?рвам, че онези, които наиÑ?тина Ñ?а поÑ?ветили живота Ñ?и в Ñ?лужба на Ñ?воите Ñ?ънародници или на хората по Ñ?вета, ще Ñ?танат най-големите поддръжници на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема. За щаÑ?тие такива хора има много, както вътре, така и извън политиката, поддръжници на леви, деÑ?ни и центриÑ?тки идеи.

Въпреки извеÑ?тноÑ?тта и другите изгоди, от които Ñ?е ползват членовете на правителÑ?твото и парламента, Ñ‚Ñ?хната работа е наÑ?тина много тежка и изиÑ?кваща, и аз вÑ?рвам, че болшинÑ?твото от Ñ‚Ñ?Ñ… имат наиÑ?тина добри намерениÑ? или поне Ñ?а имали в началото.

ИÑ?крените хора, които вÑ?рват в хуманноÑ?тта, и наÑ?тоÑ?ват за бързото прилагане на ИÑ?ократиÑ?. И ще го поÑ?тигнат. Ще го поÑ?тигнат, защото Ñ?е интереÑ?уват от другите, така като Ñ?е интереÑ?уват от Ñ?амите Ñ?ебе Ñ?и. Ще го поÑ?тигнат, защото болшинÑ?твото от обикновените хора ще ги подкрепи на мига.

Помнете, че нищо на този Ñ?вÑ?Ñ‚ не е поÑ?тигнато без борба никоÑ? Ñ?оциална промÑ?на или подобрение не е била приемана Ñ? готовноÑ?Ñ‚ от онези, които черпÑ?Ñ‚ изгода от наÑ?тоÑ?щото Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние на нещата. ОÑ?вен, ако те не Ñ?а изправени пред опаÑ?ноÑ?тта от революциÑ?. Такъв е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? конÑ?ервативната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, коÑ?то е принудена да приеме нова Ñ?оциална политика, за да избегне възможноÑ?тта от кървава революциÑ?. КонÑ?ерваторите, които защитават правата на заможната чаÑ?Ñ‚ от наÑ?елението Ñ?а принудени да възприемат новата Ñ?оциална политика, защото в противен Ñ?лучай Ñ?а били заплашени от надигаща Ñ?е въÑ?таничеÑ?ка вълна, Ñ?поÑ?обна да помете вÑ?ичко и дори да уÑ?танови комуниÑ?тичеÑ?ки режим.

26 март 2004, 00:42ч



35. ИÑ?ократичната революциÑ?

ХарактериÑ?тиката, коÑ?то отличава ИÑ?ократиÑ?, е че приемането й не изиÑ?ква революциÑ?. Ð?ай-малкото в наÑ?тоÑ?щите демократични държави хората проÑ?то ще дадат глаÑ?овете Ñ?и за онези, които подкрепÑ?Ñ‚ идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. УправлÑ?ващите, партийните лидери, избраните политици, партии и организации ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направÑ?Ñ‚ много леÑ?ен избор: да приемат ИÑ?ократиÑ? и да оÑ?танат чаÑ?Ñ‚ от влаÑ?Ñ‚ или да й Ñ?е противопоÑ?тавÑ?Ñ‚ и да Ñ‚Ñ€Ñ?бва  да Ñ?и отидат. Да Ñ?и отидат не Ñ?амо от влаÑ?тта, но и от политиката изобщо.

КраÑ?отата на ИÑ?ократиÑ? е в това, че Ñ‚Ñ? може да бъде въведена и прилагана не Ñ?амо при многопартийна, но и при еднопартийна Ñ?иÑ?тема като китайÑ?ката например. Също така е леÑ?но да бъде въведена и прилагана в монархична държава. При ИÑ?ократиÑ? еднопартийниÑ?Ñ‚ режим или монархичеÑ?ката инÑ?титуциÑ? ще Ñ?танат проÑ?то изпълнители на желаниÑ?та на народа, който ще глаÑ?ува по вÑ?ички въпроÑ?и.

Би могло да Ñ?е каже, че в малка Ñ?тепен подобна Ñ?иÑ?тема наблюдаваме в Ð?рабÑ?киÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, където монархичеÑ?ката инÑ?титуциÑ? е запазена, но Ñ‚Ñ? Ñ?е ръководи от желаниÑ?та на народа. Ð?е иÑ?кам погрешно да бъда разбран, че подкрепÑ?м монархиÑ?та, което в никакъв Ñ?лучай не е така, но твърдÑ?, че дори държавни Ñ?иÑ?теми, които поради културни, религиозни или нÑ?какви други причини вÑ?е още не Ñ?а възприели демокрациÑ?та, могат директно да преминат към ИÑ?ократиÑ?, запазвайки Ñ?егашната Ñ?и форма на държавно управление.

Ð?ко гражданите на нÑ?коÑ? държава, Ñ?вободно и без чужда намеÑ?а, изберат да запазÑ?Ñ‚ наÑ?тоÑ?щата Ñ?и форма на управление /еднопартийна или монархичеÑ?ка/, Ñ‚Ñ?хното желание Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде възприето от външниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ и вътре в Ñ?траната.



36. Кои ще бъдат първи

СъÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ наÑ?тоÑ?щите демократични държави имат извеÑ?тни предимÑ?тва. Може да Ñ?е каже, че те в голÑ?ма Ñ?тепен Ñ?а възприели идеÑ?та за “Ñ?поделÑ?неâ€? на влаÑ?тта. Въпреки това, аз вÑ?рвам, че те навÑ?рно определÑ?Ñ‚ политичеÑ?ките Ñ?и режими като демократични. Ð?аÑ?тоÑ?щите демократични Ñ?иÑ?теми имат оÑ?новите да преминат веднага към ИÑ?ократиÑ?. За това коÑ? държава ще го направи първа, на наÑ?тоÑ?щиÑ? момент можем Ñ?амо да предполагаме.

КоÑ? политичеÑ?ка партиÑ? ще приеме първа ИÑ?ократиÑ?? Колко нови партии ще възникнат под принципите на ИÑ?ократиÑ?? Колко от наÑ?тоÑ?щите партии, които ще Ñ?е противопоÑ?тавÑ?Ñ‚ на ИÑ?ократиÑ? ще оцелеÑ?Ñ‚? Ð?икой не е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да предположи. Това което аз Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ мога да предположа, че онези които приемат ИÑ?ократиÑ?, отделни индивиди или партии, ще оÑ?танат на политичеÑ?ката Ñ?цена. Онези, които Ñ?е противопоÑ?тавÑ?Ñ‚ на ИÑ?ократиÑ? риÑ?куват а загубÑ?Ñ‚ политичеÑ?киÑ? Ñ?татут, на които Ñ?е радват днеÑ?.

30 юни 2002  21:06ч



37. Защо днешните демокрации Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преминат към ИÑ?ократиÑ?

Питам днешните демократични Ñ?трани: кой предприема дейÑ?твиÑ?, поÑ?тановÑ?ва правила и регулации, претендира, че защитава широката публика? Кой определÑ? партийните лидери? Кой определÑ? миниÑ?трите? Ð?е широката публика. ПравÑ?Ñ‚ го партийните членове при лимитиран избор и Ñ?троги реÑ?трикции, под влиÑ?ние отгоре и отвътре; чрез търгуване на позиции. Ето защо демократичните Ñ?иÑ?теми Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат заменени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.

Лидерите, предÑ?тавителите и миниÑ?трите биват избирани от малцина и затова днешната демократична Ñ?иÑ?тема може да Ñ?е нарече олигархична. Само това малцинÑ?тво и хора, които не Ñ?а членове на партиÑ?та, но притежават политичеÑ?ка и финанÑ?ова мощ, могат да упражнÑ?ват влиÑ?ние върху тази олигархична Ñ?иÑ?тема, прикрита под камуфлажа на демокрациÑ?. Ð?е е необичайно в напреднали Ñ?трани като ВеликобританиÑ?, ГерманиÑ?, СÐ?Щ, да Ñ?е дават огромни парични Ñ?редÑ?тва в замÑ?на на нÑ?какви портфолиÑ? и позиции, било то миниÑ?терÑ?ки, поÑ?ланичеÑ?ки, бизнеÑ? или дори парламентарни. Ето защо наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема Ñ‚Ñ€Ñ?бва да премине към ИÑ?ократиÑ?.

Примерите по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ?а многобройни. Чувал Ñ?ъм, че позициите на поÑ?ланици в много от Ñ?траните Ñ?а Ñ?амо източник на Ñ?редÑ?тва за предизборниÑ? бюджет. ПрофÑ?ъюзите във ВеликобританиÑ? определÑ?Ñ‚ не Ñ?амо политиката на лейбъриÑ?тката партиÑ?, но и изборът на нейниÑ? предÑ?едател, което значи и миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ? на Ñ?траната, в Ñ?лучай че партиÑ?та Ñ?печели изборите. Ð’ други Ñ?лучаи бизнеÑ? групи влиÑ?Ñ?Ñ‚ върху определÑ?нето на кандидат и избора на президент.

За вÑ?ички е Ñ?Ñ?но кой управлÑ?ва в днешните демократични държави, които по презумциÑ? поверÑ?ват пълната влаÑ?Ñ‚ на Ñ?воите миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели и президенти. Ð?бÑ?олютна влаÑ?Ñ‚, коÑ?то им позволÑ?ва да налагат мнениÑ?та и волÑ?та Ñ?и на партийните членове, а това значи да налагат мнението и волÑ?та Ñ?и на цÑ?лата Ñ?трана. Именно президентът или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ?Ñ‚ назначават миниÑ?трите. Много малко миниÑ?три биха риÑ?кували работата Ñ?и, противоречейки на лидери, които могат леÑ?но да ги уволнÑ?Ñ‚. Ето защо е необходимо Ñ?иÑ?темата да Ñ?е Ñ?мени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.

СъщеÑ?твуват редица примери за миниÑ?три, загубили работата Ñ?и, поради влиÑ?нието, което финанÑ?ови групи и организации Ñ?а оказали върху държавните лидери. Поради заплахата от прекиÑ? или коÑ?вен ефект, които подобни организации могат да окажат върху изборите, лидери и миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели Ñ?а наÑ?тоÑ?вали за оÑ?тавките на миниÑ?три.

Това винаги Ñ?е прави под фалшивото извинение за загуба на работни меÑ?та, загуба на данъчни приходи, докато иÑ?тинÑ?ката причина е потенциална загуба на донори за предизборните кампании. КлаÑ?ичеÑ?ки пример е админиÑ?трациÑ?та на Картер в СÐ?Щ, коÑ?то моли/принуждава здравниÑ? миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ да Ñ?и подаде оÑ?тавката заради разноглаÑ?иÑ?та му Ñ? тютюневата индуÑ?триÑ?. Същото Ñ?е повтарÑ? и във ВеликобританиÑ? при управлението на Мейджър, Ñ?трува ми Ñ?е. Ето защо демокрациÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?мени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.  

Дори членове на парламента, които принадлежат на различни партийни групи и партии приемат възгледите и желаниÑ?та на миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ? или президента, наложени им чрез партийно-диÑ?циплиниращата машина. Ð’ Ð?нглиÑ? партийно-диÑ?циплиниращата машина е извеÑ?тна като “камшикътâ€?. Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от важноÑ?тта на дадено Ñ?ъбитие, което е подложено на глаÑ?уване, до депутатите Ñ?е изпраща пиÑ?мо Ñ? единична, двойна или тройна червена линиÑ?. Депутат, който Ñ?е оÑ?мели да не поÑ?ледва партийната линиÑ?, риÑ?кува да изгуби членÑ?твото Ñ?и в партиÑ?та. Ето защо.

Макар и да Ñ?е предполага, че членовете на парламента Ñ?е избират Ñ? прекиÑ? глаÑ? на народа, и тук партийните членове, лидери и комитети уÑ?пÑ?ват да наложат избора Ñ?и. Въпреки че Ñ?а избрани от Ñ?ъгражданите Ñ?и, депутатите глаÑ?уват в подкрепа или против даден проект, Ñ?ъобразно желаниÑ?та на миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ? и президента.

Ето защо аз определÑ?м днешните демократични Ñ?иÑ?теми като избрани олигархични диктатури. Ето защо толкова чеÑ?то дадена политичеÑ?ка партиÑ? залага определени ценноÑ?ти и идеи в предизборната Ñ?и платформа, и демонÑ?трира напълно противоположно държание Ñ?лед изборите. Ето защо ИÑ?ократиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да дойде, а демокрациÑ?та да Ñ?и отиде.

Ето защо. Защото при ИÑ?ократиÑ? подобни диктаторÑ?ки Ñ?воеволиÑ? ще преÑ?танат да Ñ?ъщеÑ?твуват. При ИÑ?ократиÑ? дори членовете на политичеÑ?ки партии, групи и комитети, нÑ?ма да имат възможноÑ?Ñ‚ да налагат мнениÑ?та и желаниÑ?та Ñ?и на парламентариÑ?тите. Ð’Ñ?ички парламентарни членове при ИÑ?ократиÑ? ще бъдат избирани на иÑ?ократичен принцип. Ð’Ñ?ички въпроÑ?и, заÑ?Ñ?гащи партиÑ?та ще Ñ?е глаÑ?уват от членовете й.

При ИÑ?ократиÑ? вÑ?ички членове на парламента, на конгреÑ?а и на комиÑ?иите ще имат много повече автономиÑ?, ако не и абÑ?олютна автономиÑ?. Така те ще могат да предÑ?тавÑ?Ñ‚ най-цÑ?лоÑ?тно интереÑ?ите на общноÑ?тта, коÑ?то предÑ?тавлÑ?ват. ИнтереÑ?ите на вÑ?еки отделен член ще имат приоритет пред интереÑ?ите на партиÑ?та.

Ð’ идните години, когато демокрациÑ?та Ñ?е развие, узрее, напредне и пригоди, можем да Ñ?танем Ñ?видетели на Ñ?вÑ?Ñ‚ без политичеÑ?ки партии. Ð?ека Ñ?и признаем: наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема допуÑ?ка олигархична, диктаторÑ?ка, влаÑ?Ñ‚, макар и за ограничен период. Ð’Ñ?рвам, че иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще донеÑ?е иÑ?тинÑ?ко щаÑ?тие и хармонично Ñ?ъжителÑ?тво на хората. Един променен и подобрен Ñ?вÑ?Ñ‚, където на хората нÑ?ма да бъдат налагани чужди мнениÑ?.



38. Ð?амалÑ?ващата разлика между противоположните политичеÑ?ки партии

Ð?иÑ?киÑ?Ñ‚ процент на глаÑ?уване в демократичните държави, в които глаÑ?уването не е задължително, е Ñ?видетелÑ?тво за разочарованието на хората. Избирателите знаÑ?Ñ‚, че незавиÑ?имо за кого глаÑ?уват, получавайки влаÑ?тта, техните избраници Ñ?коро забравÑ?Ñ‚ предизборните Ñ?и обещаниÑ?.  Свидетели Ñ?ме на Ñ?вÑ?Ñ‚, в които разликите между политичеÑ?ките партии Ñ?тават вÑ?е по-малко в името на борбата за Ñ?печелване на глаÑ?ове. Виждаме традиционно деÑ?ни партии да Ñ?е обÑ?вÑ?ват в защита на народа и да подкрепÑ?Ñ‚ политики на Ñ?екторите Ñ? ниÑ?ки доходи. Ð’ Ñ?ъщото време Ñ?ме Ñ?видетели на традиционно леви партии, които Ñ?е обÑ?вÑ?ват в подкрепа на бизнеÑ?а, обещават ниÑ?ки данъци и възможноÑ?ти за избÑ?гването им.

Ð?Ñ?ма нищо лошо в такива движениÑ? вÑ?трани от фанатичните крайноÑ?ти. Ð?Ñ?ма нищо лошо, ако такива движениÑ? Ñ?а открити и поÑ?ледователни. Ð?о иÑ?тината е, че те Ñ?е правÑ?Ñ‚ изцÑ?ло Ñ? пропагандна цел в уÑ?илиÑ?та на партиÑ?та да Ñ?печели повече глаÑ?ове. ИÑ?тината е, че партиите не Ñ?ледват обещаниÑ?та, направени Ñ? цел печалба на глаÑ?ове. Колкото повече подобни неща Ñ?е практикуват, толкова общноÑ?тта Ñ?е разочарова и изразÑ?ва протеÑ?та Ñ?и чрез отказ от глаÑ?уване. СвидетелÑ?тво за това е ниÑ?киÑ?Ñ‚ процент на глаÑ?уване.



39. Позорът на задължителното глаÑ?уване

СиÑ?теми, при които глаÑ?уването е задължително и подлежи на Ñ?анкции, направо ме отвращават. Такива Ñ?трани Ñ?а иÑ?тинÑ?ки позор за личната и човешка Ñ?вобода. Подобни регулации Ñ?а чиÑ?та проба злоупотреба Ñ? човешките права и Ñ?вободата на личен избор. Импозантни актове от този Ñ?орт Ñ?а иÑ?тинÑ?ки пример за пълно олигархично-диктаторÑ?ко поведение, при което нÑ?колко политици използват държавниÑ? закон, за да принудÑ?Ñ‚ общноÑ?тта да направи нещо. Подобни дейÑ?твиÑ? проÑ?то разкъÑ?ват вътрешниÑ? дух на човешката цÑ?лоÑ?Ñ‚ и индивидуална Ñ?вобода. Затова те не могат да бъдат наречени демократични дейÑ?твиÑ?. 

Как Ñ?меÑ?Ñ‚ да Ñ?е наричат демократи? Как Ñ?меÑ?Ñ‚ да Ñ?е наричат защитници на човешките права? Къде е Ñ?вободата на индивида да Ñ?ледва Ñ?обÑ?твените Ñ?и желаниÑ?? Къде е Ñ?вободата му да избира дали или да глаÑ?ува или не? ЦелиÑ?Ñ‚ Ñ?миÑ?ъл на демокрациÑ?та е в това хората да имат право на избор. Право да решават дали да упражнÑ?Ñ‚ правото Ñ?и на глаÑ? или не. ПоÑ?тановÑ?ването от закона, че този човек Ñ‚Ñ€Ñ?бва да отиде и да глаÑ?ува е Ñ?амо по Ñ?ебе Ñ?и погрешна интерпретациÑ? на демокрациÑ?та; злоупотреба Ñ? демократичните принципи.

Сперете политиците да злоупотребÑ?ват Ñ? желанието на хората да глаÑ?уват и хората Ñ?ами ще проÑ?вÑ?Ñ‚ това желание. Дайте на хората възможноÑ?Ñ‚ да глаÑ?уват по алтернативен начин от вÑ?Ñ?ка точка а Ñ?вета и те ще го правÑ?Ñ‚. И ако нÑ?кои не желаÑ?Ñ‚ да го правÑ?Ñ‚, нека бъде така. Ð?ко нÑ?кои предпочетат да Ñ?е въздържат от глаÑ?уване по даден въпроÑ?, Ñ‚Ñ?хно право е да го направÑ?Ñ‚. Това е техен избор. Човешко право е да избереш дали да глаÑ?уваш по даден въпроÑ? или не.



40. Вие можете да помогнете

Ð?з вÑ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? може да Ñ?е поÑ?тигне леÑ?но. Чрез тази книга Ñ? миÑ?ли аз поÑ?тавÑ?м началото и отправÑ?м покана към вÑ?ички хора по Ñ?вета да Ñ?е приÑ?ъединÑ?Ñ‚ Ñ? предложениÑ?та Ñ?и. Това е първата Ñ?тъпка. Ð?адÑ?вам Ñ?е това да е оÑ?новата. Бих приветÑ?твал вÑ?Ñ?какви идеи, предложениÑ?, конÑ?труктивна критика и приноÑ? от вÑ?еки, незавиÑ?имо от коÑ? чаÑ?Ñ‚ на Ñ?вета е, дали е богат, беден, ниÑ?ък, виÑ?ок, дебел, Ñ?лаб, бÑ?л или черен, незавиÑ?имо от религиÑ?та и раÑ?ата му, вÑ?еки е добре дошъл да помогне за равиване на идеите на ИÑ?ократиÑ?. Бих работил Ñ? вÑ?еки върху детайлите за укрепване на оÑ?новите, върху малките детайли, които ще направÑ?Ñ‚ механизма на ИÑ?ократиÑ? леÑ?но приложим за доброто на хората по Ñ?вета.

ТехнологичниÑ?Ñ‚ напредък днеÑ? ни позволÑ?ва да Ñ?поделÑ?ме и затова приветÑ?твам вÑ?ички предложениÑ? по Интернет, чрез билютина на ИÑ?ократиÑ?, чрез диÑ?куÑ?ионни групи, които могат да бъдат Ñ?формирани по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Бих наÑ?ърчил вÑ?еки от ваÑ? да оÑ?нове диÑ?куÑ?ионна група и да изпраща по Интерент крайните Ñ?и, оформени предложениÑ?, идеи или критика. Ð?з ще проуча вашите предложениÑ?, доколкото времето ми позволÑ?ва.

За Ñ?ледващото издание на ИÑ?ократиÑ? може да Ñ?е Ñ?формира и Ñ?пециален комитет, който да одобри и включи чаÑ?Ñ‚ от тези предложениÑ?. Ð?бонирайте Ñ?е за билютина на ИÑ?ократиÑ? и проÑ?ледете развитието, чаÑ?Ñ‚ от което може да бъдете Ñ?амите вие.

ОпаÑ?Ñ?вам Ñ?е, че поради времеви ограничениÑ? и други неща, Ñ? които Ñ?е занимавам, не мога да отделÑ? доÑ?татъчно внимание на този въпроÑ?. Ð?адÑ?вам Ñ?е в бъдеще да мога да Ñ?е концентрирам и поÑ?ветÑ? по-голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от времето Ñ?и на развитието и уÑ?ъвършенÑ?тването ноа Ñ?иÑ?темата. Разбира Ñ?е подобна Ñ?иÑ?тема не може да бъде уÑ?ъвършенÑ?твана от един човек, затова призовавам вÑ?еки от ваÑ?, който вÑ?рва, че може да допринеÑ?е Ñ? нÑ?какви идеи, да го направи. Сформирайте Ñ?обÑ?твени групи. ПредÑ?твете ИÑ?ократиÑ? на организациите, групите или политичеÑ?ките партии, в които членувате.



41. Помогнете като направите ИÑ?ократиÑ? извеÑ?тна

РазпроÑ?транете идеÑ?та, учаÑ?твайте, помогнете по вÑ?еки начин, който ви хареÑ?ва. Още веднъж повтарÑ?м, че добър начин да помогнете е да оÑ?новете диÑ?куÑ?ионни групи. Може да бъде група от приÑ?тели, Ñ?ÑŠÑ?еди, Ñ?ъграждани. Ð?аправете го. Ð?е е нужно аз да учаÑ?твам. Ð?е бих могъл да го направÑ?. Ð?аправете така, че ИÑ?ократиÑ? да продължи да Ñ?е развива. Ð?е забравÑ?ите, че вашите предложениÑ? могат да бъдат вдъхновение за по нататъшното уÑ?ъвършенÑ?тване на Ñ?иÑ?темата. Точно по този начин Ñ?е е развил нашиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚: вÑ?Ñ?ко поколение е доразвило идеите на предходното.

Убеден Ñ?ъм, че Ñ?иÑ?темата ИÑ?ократиÑ? може да докара до еуфориÑ? вÑ?еки народ. Да даде на вÑ?еки Ñ?трахотното уÑ?ещане, че той наиÑ?тина принадлежи на този народ, че е чаÑ?Ñ‚ от Ñ?ъбитиÑ?та, които Ñ?тават в Ñ?траната му и по Ñ?вета. Да получи удовлетворение, че Ñ?обÑ?твеното му мнение и глаÑ? Ñ?е зачитат. Ð?е бих Ñ?е учудил, ако в резултат преÑ?тъплениÑ?та и злоупотребита намалеÑ?Ñ‚, защото хората ще Ñ?е чувÑ?тват уважавани и зачитани. Хората ще Ñ?парат да чувÑ?тват, че вÑ?ичко им е «наложено», ще чувÑ?тват, че допринаÑ?Ñ?Ñ‚, и че принадлежат, че Ñ?а чаÑ?Ñ‚ от ежедневието на държавната и меÑ?тната влаÑ?Ñ‚.



42. ТърÑ?ете вината в Ñ?ебе Ñ?и, не в политиците

Ð?ай-чеÑ?тиÑ?Ñ‚ коментар днеÑ? е, че хората не вÑ?рват на политиците. Самите политици приемат, че хората не им вÑ?рват. Защо? Защото Ñ?лед като Ñ?а веднъж избрани, политиците започват да правÑ?Ñ‚ каквото Ñ?и иÑ?кат под предлог, че го правÑ?Ñ‚ за доброто на хората. Е, време е вече хората дапоемат контрол и Ñ?ами да решават кое е добро за Ñ‚Ñ?Ñ…. Време е да Ñ?прем да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?им вината в политиците, като упражнÑ?ваме Ñ?обÑ?твениÑ? Ñ?и глаÑ? по въпроÑ?ите, които ни заÑ?Ñ?гат. Когато хората получат правото да учаÑ?тват директно във влаÑ?та, те нÑ?ма да могат да казват повече, че не вÑ?рват на политиците.



43. ПредÑ?вете правата Ñ?и

СекÑ?уалното, раÑ?ово, религиозно и Ñ?оциално равенÑ?тво, ще Ñ?е развиÑ?Ñ‚ напълно при ИÑ?ократиÑ?. Хората ще Ñ?е научат да бъдат равни, да уважават и зачитат желаниÑ?та и мнениÑ?та Ñ?и, незавиÑ?имо от положението, пола, раÑ?ата или религиÑ?та Ñ?и. Ð?ека Ñ?е огледаме наоколо и видим дали определени Ñ?оциални групи, като жените например, Ñ?е радват на равни права при наÑ?тоÑ?щата олигархично управлÑ?вана демократична Ñ?иÑ?тема.

При наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема, жените до неотдавна нÑ?маха дори право да глаÑ?уват. Ð’ нÑ?кои Ñ?трани те вÑ?е още нÑ?мат това право. Дори за най-развитите Ñ?трани не можем да кажем, че жените имат равен глаÑ? в управлението на Ñ?траната. Само Ñ?е огледйте наоколо и вижте Ñ?татиÑ?тиката. Колко жени членуват в парламента, конгреÑ?а или друг подобен орган? Колко Ñ?а жените премиери или президенти? Колко жени прдÑ?едателÑ?тват комиÑ?ии? Колко жени Ñ?а миниÑ?три или държавни Ñ?екретари? Колко жени Ñ?а поÑ?ланици?

Виждал Ñ?ъм жени, учаÑ?тващи в комиÑ?ии и  когато Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е дейÑ?тва, те могат да надминат мнозина мъже по отношение на конÑ?труктивни нововъведениÑ? и положени уÑ?илиÑ?. Ð?е казвам, че вÑ?ички жени Ñ?а подходÑ?щи за лидери, но Ñ?ъщото Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за мъжете. Ð?е казвам, че вÑ?еки е роден или е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да придобие  еднакво количеÑ?тво знаниÑ? и умениÑ?. Ð?о казвам, че вÑ?ички имат право да учаÑ?тват в начина, по които Ñ?е управлÑ?ва живота им.



44. Ð?е обвинÑ?вайте другите

Било то поради еÑ?теÑ?твото на човешката природа или култура, болшинÑ?твото от хора днеÑ? използват едно и Ñ?ъщо извинение за вÑ?еки провал: „не беше моÑ? грешкаâ€?, “не беше наша грешкаâ€?. Тези думи Ñ?е употребÑ?ват още по-чеÑ?то дори, когато Ñ?тава въпроÑ? за управлението на дадена Ñ?трана. До днеÑ? хората бÑ?ха убедени, че могат да Ñ?товарÑ?Ñ‚ вÑ?Ñ?ка вина на политиците. Този начин на миÑ?лене прави болшинÑ?твото от Ñ‚Ñ?Ñ… напълно безразлични и допринаÑ?Ñ? за изключително ниÑ?киÑ? процент на глаÑ?уване по време на избори в демократичните държави, в които глаÑ?уването не е задължително.

При ИÑ?ократиÑ? гражданите нÑ?ма да могат да използват извинението, че това не е Ñ‚Ñ?хна грешка; Ñ? други думи нÑ?ма да могат да Ñ?и измиват ръцете. ПрехвърлÑ?нето на отговорноÑ?тта  върху политиците или нÑ?кои друг нÑ?ма да бъде възможно. Хората ще разберат, че Ñ‚Ñ€Ñ?бва да упражнÑ?ват влаÑ?тта Ñ?и при взимане на решениÑ?, и че чаÑ?Ñ‚ от отговорноÑ?тта, по-точно цÑ?лата отговорноÑ?Ñ‚, ще бъде Ñ‚Ñ?хна. ОтговорноÑ?тта ще бъде наша, на глаÑ?уващите граждани, защото ние ще Ñ?ме чаÑ?Ñ‚ от управлението.

ДоÑ?тигането до този извод ще направи хората по-внимателни при вземането на решениÑ?. Те ще знаÑ?Ñ‚, че не могат вече да прехвърлÑ?Ñ‚ вината на политиците и ще започнат да Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ? повече внимание към въпроÑ?ите, изиÑ?кващи вниманието им. Тъй като политиците ще Ñ?танат Ñ?амо изпълнители на решениÑ?та на глаÑ?оподавателите, поÑ?ледните нÑ?ма да могат да продължат да прехвърлÑ?Ñ‚ вината върху нÑ?кой друг.



45. ИÑ?ократиÑ? и учаÑ?тието на отделниÑ? човек

При ИÑ?ократиÑ? вÑ?еки ще взима учаÑ?тие в управлението и това ще породи инициатива и уÑ?ещане за принадлежноÑ?Ñ‚. Ð’Ñ?еки отделен човек ще Ñ?е чувÑ?тва длъжен да взима по-голÑ?мо учаÑ?тие в общеÑ?твените дела, незавиÑ?имо дали Ñ?е отнаÑ?Ñ? за въвеждането на закони, почиÑ?тването на меÑ?тноÑ?тта, образователната, външната политика или друг въпроÑ?.

Хората ще Ñ?е чувÑ?тват чаÑ?Ñ‚ от Ñ?иÑ?темата, защото те ще Ñ?а Ñ?ъздателите на Ñ?иÑ?темата, онези които взимат решениÑ? за Ñ?иÑ?темата. Ето защо аз дълбоко вÑ?рвам и знаÑ?, че вие може да допринеÑ?ете, можете да учаÑ?твате Ñ? вашите миÑ?ли и идеи в уÑ?ъвършенÑ?тването на ИÑ?ократиÑ?. Можете да помогнете за ефективното, бързо и безконфликтно въвеждане и укрепване на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема.



46. Възгледите Ñ?а Ñ?е променили и продължават да Ñ?е променÑ?Ñ‚

За щаÑ?тие в днешното общеÑ?тво не вÑ?еки Ñ?е ръководи от алчноÑ?Ñ‚. Виждаме учители, които Ñ?а доволни от живота Ñ?и, макар да знаÑ?Ñ‚, че никога нÑ?ма да Ñ?танат мултимилионери. Виждаме други, както опитни така и неопитни Ñ?лужители и мениджъри, които пелечейки доÑ?татъчно, за да живеÑ?Ñ‚ прилично, Ñ?а доволни от работата Ñ?и и от приноÑ?а Ñ?и към общеÑ?твото. Виждаме фермерът, който работи на загуба. Ð?ко този човек предложи труда Ñ?и на пазара на труда, той би могъл да печели много по-добре, но въпреки това Ñ?и оÑ?тава фермер, защото това му хареÑ?ва.

Виждаме медицинÑ?ките Ñ?еÑ?три, които работÑ?Ñ‚ изумително дълги чаÑ?ове, ограничават личното Ñ?и Ñ?вободно време и удоволÑ?твиÑ?, в Ñ?лужба на онези, които Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚. Светът Ñ?е е променил; възгледите Ñ?а Ñ?е променили и продължават да Ñ?е променÑ?Ñ‚ да Ñ?е. След като веднъж Ñ?е почувÑ?тваме Ñ?игурни и защитени, ние ще продължим да Ñ?е развиваме, без да бъдем ръководени от алчноÑ?Ñ‚.

Въпреки непрекъÑ?натите твърдениÑ? на медийте, които днеÑ? Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тезават да ни шокират, за да привлекат вниманието, въпреки ужаÑ?ните неща които Ñ?е Ñ?лучват, аз вÑ?рвам, че Ñ?ветът днеÑ? е по-добър от преди. Въпреки приÑ?ъщите ни човешки неÑ?ъвършенÑ?тва, ние Ñ?ме Ñ?ъумели да направим живота Ñ?и по-цивилизован и по-леÑ?ен. Светът Ñ?е е развил и бързо Ñ?е отдалечава от  принципите на егоизма, Ñ?ебелюбието и личниÑ? интереÑ?; далече от принципа «Ñ?амо Ñ?илните оцелÑ?ват». Ñ?ветът бързо Ñ?е доближава до общите интереÑ?и, Ñ?поделÑ?нето на ценноÑ?ти, уважението и зачитането правата на другите.

Това е точната причина, поради коÑ?то нова Ñ?иÑ?тема като ИÑ?ократиÑ? Ñ?тава Ñ?пешно необходима; нова Ñ?иÑ?тема, коÑ?то да отговарÑ? на формиращото Ñ?е поведение на днешното и бъдещите поколениÑ?; Ñ?иÑ?тема коÑ?то да подхожда на общото поведение, на поведението на загриженоÑ?Ñ‚ към оÑ?таналите, незавиÑ?имо дали те Ñ?а от Ñ?ъщото положение, раÑ?а, националноÑ?Ñ‚ и религиÑ?.



47. ПътÑ?Ñ‚ напред. Приближаването към глобална ИÑ?ократиÑ?

Ð’Ñ?рвам, че принципите на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема в едно отворено общеÑ?тво ще генерират общи ценноÑ?ти, които ще Ñ?плотÑ?ват глобалното общеÑ?тво, много по-добре и по-ефективно, отколкото крехките глобални връзки днеÑ?. ПонаÑ?тоÑ?щем не Ñ?ъщеÑ?твува глобална политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то да обÑ?лужва нуждите на глобалното човешко общеÑ?тво, нито Ñ?иÑ?темата на глобалниÑ? Ñ?вободен пазар. СъбитиÑ?та днеÑ? правÑ?Ñ‚ подобна глобална Ñ?иÑ?тема абÑ?олютна желана, защото Ñ?ме Ñ?видетели на това как наÑ?тоÑ?щите държавни правителÑ?тва злоупотребÑ?ват Ñ? поверените им правомощиÑ?.

Страните, които вÑ?еки днеÑ? признава за Ñ?ветовни лидери, като Съединените Щати, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да положат оÑ?новите за въвеждането на глобална иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема. Това Ñ?а Ñ?траните, които и първи ще Ñ?печелÑ?Ñ‚ от новата Ñ?иÑ?тема. Ð?апредналите западни общеÑ?тва Ñ?а изправени пред невероÑ?тна възможноÑ?Ñ‚. ВъзможноÑ?тта да поведат Ñ?вета напред към едно по-добро утрешно общеÑ?тво, чрез въвеждането на ИÑ?ократиÑ?.

ДнеÑ? Ñ?ме Ñ?видетели на Ñ?трани, които злоупотребÑ?ват не Ñ?амо по отношение на Ñ?обÑ?твените Ñ?и граждани, но и по отношение на други Ñ?трани. Въпреки демократичните принципи на управление, държавата днеÑ? управлÑ?ва общеÑ?твото вмеÑ?то да му Ñ?лужи. ВмеÑ?то да поÑ?рещне нуждите на хората, държавата дава приоритет на Ñ?обÑ?твените Ñ?и нужди и на възможноÑ?тта управлÑ?ващите да бъдат преизбрани. При днешните демократични Ñ?иÑ?теми, решениÑ?та Ñ?е взимат от правителÑ?твото, което не Ñ?е интереÑ?ува от наÑ?троениÑ?та и желаниÑ?та на хората, оÑ?вен ако не Ñ?тава въпроÑ? за Ñ?печелване на изборни глаÑ?ове.

Какво е добро Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е решава от хората, не от правителÑ?твото и точно това предлага ИÑ?ократиÑ?: взимане на решениÑ? от хората, не от държавата. Може да Ñ?е каже, че на днешното общеÑ?тво му липÑ?ва един много важен елемент, а именно как Ñ?е Ñ?тига до едно решение. ДоÑ?тигането до решението Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде конÑ?титуционно право на гражданите, не на правителÑ?твото.



48. Идването на ИÑ?ократиÑ?

Локалното, национално и глобално иÑ?ократично общеÑ?тво ще бъде Ñ?ъздадено от Ñ?амите хора, а не от правителÑ?твени организации. Тези хора Ñ? глаÑ?овете Ñ?и ще принудÑ?Ñ‚ държавата да Ñ?ъдейÑ?тва. ОбщеÑ?твеното мнение и гражданÑ?кото общеÑ?тво ще наложат иÑ?каниÑ?та Ñ?и над държавните инÑ?титуции. Ð’ демократичните държави политиците Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?ъобразÑ?ват Ñ? общеÑ?твените наглаÑ?и и тези наглаÑ?и ще ги принудÑ?Ñ‚ да въведат иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, както на националната, така и на международната политичеÑ?ка Ñ?цена.

Под знамето на ИÑ?ократиÑ? ще възникнат нови политичеÑ?ки партии и организации, които ще призовават за глаÑ?овете на хората. СъщеÑ?твуващите партии ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е променÑ?Ñ‚ и да възприемат принципите на ИÑ?ократиÑ?, или да преÑ?танат да Ñ?ъщеÑ?твуват. Ð?еизбежно тези партии и организации ще предадат пълномощиÑ?та за взимане на решениÑ? в ръцете на хората.

Ð’Ñ?рвам, че благодарение на напредъка, както на политичеÑ?кото, така и на гражданÑ?кото общеÑ?тво, човешкото поведение Ñ?е развива и бързо Ñ?е отдалечава от дарвиниÑ?тката доктрина, Ñ?поред коÑ?то Ñ?амо Ñ?илните оцелÑ?ват. ДоÑ?таъчно е Ñ?амо да Ñ?е огледаме наоколо и да видим онези, които Ñ?е радват на Ñ?ъвÑ?ем обикновен живот, за да Ñ?е уверим.

По целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ възникват и израÑ?тват благотворителни организации, които оÑ?игурÑ?ват безпрецедентна помощ на нуждаещите Ñ?е. Виждаме гражданите на една Ñ?трана да Ñ?е надпреварват да допринеÑ?ат Ñ? дарениÑ?, които да облекчат трагедиÑ?та на гражданите на друга Ñ?трана. Много пъти такива граждани и организации могат да допринеÑ?ат много повече, отколкото правителÑ?твото. Преди да помогне едно правителÑ?тво може да поÑ?тави уÑ?ловиÑ? и дори да поиÑ?ка нÑ?каква уÑ?луга в замÑ?на, докато благотворителните организации и обикновените граждани предлагат безвъзмездна помощ  и не очакват уÑ?луги в замÑ?на.

Това поведение Ñ?е разраÑ?тва от общноÑ?тта към региона, от региона към държавата и от държавата към целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Ð?ие бързо Ñ?е доближаваме към глобално общеÑ?тво, което отговарÑ? на глобалната икономика, а това Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ е изиÑ?кването за една глобална политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема като ИÑ?ократиÑ?. Бързо Ñ?е доближаваме до едно глобално общеÑ?тво, в което принципите на национален Ñ?уверенитет намалÑ?ват.

Знаем, че при наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема интереÑ?ите на една държава не Ñ?ъвпадат непременно Ñ? интереÑ?ите на друга. Много чеÑ?то интереÑ?ите на държавата не Ñ?ъвпадат дори Ñ? тези на гражданите. Това е резултат от доктрината за оцелÑ?ване на Ñ?илните.

2 юли 2003



49. ФобиÑ? от глобализма или фобиÑ? от контрола

Приканвам тези антиглобалиÑ?ти да помиÑ?лÑ?Ñ‚ още веднъж преди да Ñ?е опълчат Ñ?рещу глобализациÑ?та. От глобализациÑ?та ли Ñ?е Ñ?трахуват в дейÑ?твителноÑ?Ñ‚ или от глобалната манипулациÑ?. Ð?аиÑ?тина ли Ñ?а против глобалното Ñ?ътрудничеÑ?тво и развитие? Или Ñ?а против използването на глобализациÑ?та като прикритие за директно и индиректно налагане на влаÑ?тта на нÑ?колкото могъщи днеÑ? държави и организации.

ИÑ?ократиÑ? може и ще облекчи тези Ñ?трахове. Защото глобалното прилагане на ИÑ?ократиÑ? ще елиминира възможноÑ?тта от прÑ?ко или непрÑ?ко налагане на влиÑ?нието на една Ñ?упер-Ñ?ила. При глобалната ИÑ?ократиÑ? глобалниÑ?Ñ‚ гражданин ще има право да взима решениÑ?. МеÑ?тните и държавни правителÑ?тва ще бъдат проÑ?то изпълнители на желаниÑ?та на глобалниÑ? гражданин.

Държавните връзки вÑ?е повече Ñ?е превръщат в отношениÑ? между хора, отколкото в отношениÑ? между държави. ОбщеÑ?твото бързо Ñ?е мобилизира и принуждава държавите да Ñ?ледват неговите принципи и поведение. Ð’Ñ?е още обаче ни предÑ?тои да извървим дълъг път. Ð?ай-малко защото процеÑ?ÑŠÑ‚ е започнал от дъното /от хората/ и върви нагоре към върха. ИÑ?ократиÑ? може значително да го уÑ?кори.

Въпреки, че липÑ?ва единен международен закон, такъв Ñ?ъщо започва да Ñ?е Ñ?ъздава. Виждаме как ефектът от Ñ?ъвмеÑ?тната борба Ñ? трафика Ñ? наркотици и международната преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ Ñ?тава по-ефективна Ñ? вÑ?еки изминал ден. Доброволни организации като тези екологичните групи започват вÑ?е повече да влиÑ?Ñ?Ñ‚ върху политиката на редица Ñ?трани. МедицинÑ?ки организации от целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ?е обединÑ?ват, за да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ лек Ñ?рещу различни болеÑ?ти.

Считам за необходим прегледа на глобалниÑ? аÑ?пект на ИÑ?ократиÑ? и ще го направÑ? в поÑ?ледната глава на книгата "Глобалната ИÑ?ократиÑ?".



50. МонархиÑ?та

Ще има ли мÑ?Ñ?то при ИÑ?ократиÑ? за монархиÑ? или монархичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема като тези в СаудитÑ?ка Ð?рабиÑ?, ЙорданиÑ? /не Ñ?поменавам ВеликобританиÑ?, ШвециÑ? и другите предÑ?тавителни монархии без дейÑ?твителна влаÑ?Ñ‚/ или дори за една тоталитарна затворена Ñ?иÑ?тема като тази в днешен Китай? Отговорът ми е да или поне би могло. ИÑ?ократиÑ? може да Ñ?ъщеÑ?твува Ñ?ъвмеÑ?тно дори Ñ? такива Ñ?иÑ?теми. Ð?ко по нÑ?какви културни, религиозни или други причини е необходимо монархиÑ?та да бъде запазена като предÑ?тавителна Ñ?иÑ?тема на управление в дадена Ñ?трана, не виждам защо ИÑ?ократиÑ? да не Ñ?ъщеÑ?твува Ñ?ъвмеÑ?тно  Ñ? тази Ñ?иÑ?тема. ДоÑ?татъчно е влаÑ?тта за взимане на решениÑ? да бъде дадена на народа. ДоÑ?татъчно е кралÑ?ките Ñ?емейÑ?тва да не Ñ?е намеÑ?ват; да нÑ?мат право да Ñ?е намеÑ?ват.

ВъпроÑ?ÑŠÑ‚ е ще бъдат ли в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние такива автократични и диктаторÑ?ки режими да предадат влаÑ?тта на гражданите Ñ?и. Ð’ днешно време преходът не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е извършва чрез кървава революциÑ?. Преходът Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде плавен и безболезнен. Ð?ко гражданите на една Ñ?трана Ñ? глаÑ?овете Ñ?и определÑ?Ñ‚, че Ñ‚Ñ€Ñ?бва да има монархиÑ? или еднопартиен режим, нека бъде така, но това решение Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде Ñ?вободно и доброволно. ЦелиÑ?Ñ‚ Ñ?миÑ?ъл на ИÑ?ократиÑ? е в зачитането на народните решениÑ? и желаниÑ?.

Възможно е управлÑ?ващите органи на една монархична или еднопартийна държава да възприемат ИÑ?ократиÑ? , ако преценÑ?Ñ‚, че това е единÑ?твениÑ?Ñ‚ начин да оцелеÑ?Ñ‚. Ð?ко алтернативата е народът да им отнеме влаÑ?тта. Изправени Ñ?рещу подобна алтернатива, те ще поÑ?ледват единÑ?твениÑ? мъдър изход - приемането на ИÑ?ократиÑ?.

Подобни дейÑ?твиÑ? нÑ?ма да Ñ?а прецедент. Много от политичеÑ?ките партии в напредналите днеÑ? демократични държави, Ñ?а били принудени да възприемат реформи, Ñ?рещу които тотално Ñ?а Ñ?е противопоÑ?тавÑ?ли, пред алтернативата да изгубÑ?Ñ‚ привилегиите Ñ?и. Веднага Ñ?е доÑ?ещаме за конÑ?ервативната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, коÑ?то одобрÑ?ва нова Ñ?оциална политика в началото на миналиÑ? век, не защото Ñ?а одобрÑ?вали Ñ?амата политика, а защото алтернативата е била Ñ?траната да  възприеме комунизма.

Ð?е отричам, че по отношение на монархичеÑ?ките и еднопартийните режими Ñ‚Ñ€Ñ?бва добре да Ñ?е помиÑ?ли. Ð?о като начало, ако желанието на хората е да запазÑ?Ñ‚ монархиÑ?та, тогава защо не? Докато реалната влаÑ?Ñ‚ за взимане на решениÑ? е в ръцете на народа, то каквато и форма, фигура или формациÑ? да има предÑ?тавителна държавна влаÑ?Ñ‚, това ще е без значение. ЕдинÑ?твеното, което ще е от значение, е че жителите на тази държава имат влаÑ?тта да взимат решениÑ?.



51. Запомнете Вие можете да допринеÑ?ете!

Как вÑ?еки един може да допринеÑ?е за ИÑ?ократиÑ?!

Вие можете да вземете учаÑ?тие! Вашето учаÑ?тие!

Тези от ваÑ?, които Ñ?а Ñ?ъглаÑ?ни Ñ? принципите на ИÑ?ократиÑ? и биха желали да Ñ?танат Ñ? приноÑ?а Ñ?и чаÑ?Ñ‚ от неÑ?, могат да го направÑ?Ñ‚ по редица начини. Развитието и разпроÑ?транението на иÑ?ократичната идеÑ?, е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да оÑ?ъщеÑ?твите. Бихте могли да поÑ?ветите време и уÑ?илиÑ? на възприемането, разпроÑ?транението, завършването и уÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? като нова, общеÑ?твено-управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема във вашата Ñ?трана.

Ð?ко можете да Ñ?и го позволите и чувÑ?твате необходимоÑ?Ñ‚ да го направите, можете да помогнете Ñ? финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва. Ð?ко вÑ?рвате, че ИÑ?ократиÑ? предлага ценноÑ?Ñ‚ за мнозина, чувÑ?твайте Ñ?е Ñ?вободни да Ñ? подкрепите финанÑ?ово Ñ? каквато и да е Ñ?ума. Ð?з не определÑ?м цена на тази книга. Предлагам Ñ? безплатно, но ще приема доброволни Ñ?редÑ?тва от вÑ?еки, който може да Ñ?и го позволи. Ще научите как да направите това на уеб-Ñ?айта www.isokratia.com.

Друг чудеÑ?ен начин да Ñ?е включите е като Ñ?е абонирате за билютина ИÑ?ократиÑ?. Дори не е необходимо да плащате абонаментна такÑ?а. Електронното издание ще Ñ?е разпроÑ?транÑ?ва напълно безплатно по и-мейл от newsletter newsletter@isokratia.com За повече информациÑ? поÑ?етете Ñ?айта  www.isokratia.com. за абонамент по Ñ?тандартната поща, можете да изпратите заÑ?вка на адреÑ?а, който ще  поÑ?очим на Ñ?айта, веднага щом имаме възможноÑ?тта да издаваме и разпроÑ?транÑ?ваме билютина на хартиен ноÑ?ител.

ПощенÑ?ките и админиÑ?тративни разходи за хартиеното издание ще завиÑ?Ñ?Ñ‚ от Ñ?ъответниÑ? район, в който живеете. Ð?о ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп и не можете да поÑ?рещнете финанÑ?овите разходи за абонамент, не Ñ?е тревожете. Ð?ие ще направим вÑ?ичко възможно да ви Ñ?набдÑ?ваме Ñ? безплатни копиÑ?, като открием Ñ?понÑ?ори, които да покриват пощенÑ?ките и админиÑ?тративни такÑ?и. Вие можете да учаÑ?твате като откриете и привлечете подобни Ñ?понÑ?ори. Това могат да бъдат вашите работодатели, приÑ?тели, меÑ?тни организации и Ñ‚.н. Само ги наÑ?очите към нашиÑ? Ñ?айт или им дайте пощенÑ?киÑ? ни адреÑ?. Ð?авÑ?рно бихте могли да убедите и меÑ?тната пощенÑ?ка Ñ?лужба да разпроÑ?транÑ?ва безплатно билютина на ИÑ?ократиÑ? за тези, които нÑ?мат Ñ?редÑ?твата да покриÑ?Ñ‚ пощенÑ?ката такÑ?а.

Можете да допринеÑ?ете Ñ? миÑ?ли и идеи в Ñ?пецифични екÑ?пертни облаÑ?ти. Една добре обмиÑ?лена идеÑ? или предложение е добре дошла от вÑ?еки. Ð?ко не Ñ?те профеÑ?ионалиÑ?Ñ‚ в дадена облаÑ?Ñ‚, запомнете, че не е необходимо човек да е академик, за да има добри идеи. Ð?ай-добрите идеи, разбира Ñ?е, Ñ?е раждат от Ñ?ъвмеÑ?тното уÑ?илие на Ñ?ърцето и мозъка. Ð?ека не забравÑ?ме, че зад вÑ?еки изобретателÑ?ки импулÑ? Ñ?е крие една необходимоÑ?Ñ‚. Вашата необходимоÑ?Ñ‚ да вземете учаÑ?тие може да бъде извор на много миÑ?ли и идеи, които да формират базата за по-нататъшно развитие.

Можете да учаÑ?твате като Ñ?поделÑ?те. Може вашите миÑ?ли да Ñ?танат идеÑ?, коÑ?то друг да доразвие. Ð?е разчитайте, обаче, на мен. Създайте Ñ?обÑ?твени групи и форуми за взимане на решениÑ? и развийте идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ? в вашиÑ? район. Тези от ваÑ?, които иÑ?кат да Ñ?поделÑ?Ñ‚ Ñ? мен идеите Ñ?и, могат да ми ги изпращат на suggestion@isokratia.com или да ги изпратите на поÑ?очниÑ? на уеб-Ñ?айта пощенÑ?ки адреÑ?, ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп.

Когато ми изпращате идеите Ñ?и, молÑ? ви да ги формулирате кратко и Ñ?Ñ?но, за да редуцирате времето и Ñ?редÑ?твата за преглеждането им. Ð?ко имате идеÑ?, обÑ?ъдете Ñ?  Ñ? нÑ?кой друг или Ñ? групата Ñ?и за решениÑ?. Оформете Ñ? и ми Ñ? изпратете. Мога да обещаÑ?, че ще прегледам толкова от Ñ‚Ñ?Ñ…, колкото уÑ?пеÑ? в рамките на човешките възможноÑ?ти. Ð?ко обемът им е твърде голÑ?м, ще Ñ?е опитам да намерÑ? доброволец, а при необходимоÑ?Ñ‚ и платен аÑ?иÑ?тент, който да преглежда навреме предложениÑ?та ви.

Подчертавам, че най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да направите, е да помогнете за разпроÑ?транението на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?ещо повече, можете да Ñ?ъздадете диÑ?куÑ?ионни групи, в които незавиÑ?имо от мен да доразвиете и разпроÑ?траните във вашиÑ? край идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко необходимо и би улеÑ?нило нещата, Ñ?айтът на ИÑ?ократиÑ? би могъл да Ñ?е направи на нÑ?колко езика. Ð?з от Ñ?воÑ? Ñ?трана бих приел помощта на онези, които могат да  преведат  ИÑ?ократиÑ? на други езици. Ще положа вÑ?ички уÑ?илиÑ? да публикувам на Ñ?айта, вÑ?ички, доÑ?тигнали до мен преводи.

Позволете ми да повторÑ?. РазпроÑ?транението и доразвитието на ИÑ?ократиÑ? е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?. Да привлечете вашите колеги и приÑ?тели. Да Ñ?поделите Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, да ги помолите да учаÑ?тват в билютина. Това нÑ?ма да ви Ñ?трува нищо, а от друга Ñ?трана ще упражни маркетингов ефект, който ще ни помогне да натрупаме финанÑ?ова преднина и да разпроÑ?траним книгата Ñ?ред онези, които нÑ?мат доÑ?тъп до Интернет.

Ð?уждаем Ñ?е от хора и Ñ?редÑ?тва, за да преведем книгата на други езици. Можете да Ñ?понÑ?орирате или да убедите нÑ?кой друг да Ñ?понÑ?орира тази дейноÑ?Ñ‚. Можете Ñ?амите вие да преведете книгата на родниÑ? Ñ?и език и да ни изпратите копие, което да публикуваме на уеб-Ñ?айта.

Бърз преглед на оÑ?новните начини за учаÑ?тие от Ñ?трана на тези, които Ñ?а доÑ?татъчно дръзки да прегърнат първи идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?.

Можете да учаÑ?твате като лобирате в меÑ?тните и националните Ñ?и органи на управление за възприемане на ИÑ?ократиÑ?. Можете да учаÑ?твате като убедите Ñ?обÑ?твената Ñ?и политичеÑ?ка да възприеме иÑ?ократичниÑ? принцип на вземане на решениÑ?. Ð?ко уÑ?пеете да го направите, приноÑ?ÑŠÑ‚ ви ще бъде наиÑ?тина голÑ?м.

Ð?ко Ñ?те поддръжник на нÑ?каква партиÑ?, можете да й направите голÑ?ма уÑ?луга, като Ñ? убедите да възприеме принципа на ИÑ?ократиÑ?; защото, ако партийниÑ?Ñ‚ ви опонент ви изпревари, това може за дълго да ви избута вÑ?трани от политичеÑ?ката Ñ?цена. Toчно така Ñ?е Ñ?лучва през 19 век Ñ? Либералната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, когато Ñ‚Ñ? пропуÑ?ка да приеме една нова Ñ?оциално политика, Ñ?илно опонираща на ПрофÑ?ъюзите и широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. ЛейбъриÑ?тката партиÑ? идва на влаÑ?Ñ‚ и възприема въпроÑ?ната политика. Ð’ резултат на това един век по-къÑ?но либералната партиÑ? Ñ?и оÑ?тава малцинÑ?тво във ВеликобританиÑ?, докато лейбъриÑ?тите управлÑ?ват втори мандат Ñ? впечатлÑ?ваща изборна победа.

14 април  2003, 02:15ч

25 април 2004  23.20ч




ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?
ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление
ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика
ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

111111111111