Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 23-7-2017
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика

1. ПотребителÑ?ката Ñ?ила и ограничителните практики

ИÑ?о-икономиката е Ñ?ъчетание между интереÑ?ите на бизнеÑ?а и на потребителите. ДоÑ?ега бизнеÑ?ÑŠÑ‚ Ñ?е възползваше от обединената покупателна Ñ?ила на потребителите, за да реализира икономиÑ? от мащаба. БизнеÑ?ÑŠÑ‚ има възможноÑ?Ñ‚ да прехвърли върху потребителите чаÑ?Ñ‚ от тези реализирани ползи поÑ?редÑ?твом по-ниÑ?ки цени. Ð?о иÑ?тината е, че никоÑ? компаниÑ? не го прави, оÑ?вен ако не е принудена от конкуренциÑ?та. Ð’ бъдеще можем да Ñ?танем Ñ?видетели на това как потребителите реализират изгода от Ñ?обÑ?твените Ñ?и покупателни Ñ?или чрез различни Ñ?редÑ?тва. Или поне да използват обединената Ñ?и покупателна Ñ?ила, за Ñ?е възползват от нÑ?кои от ползите, реализирани при икономиÑ? от мащаба.

За тези, които не Ñ?а запознати Ñ? икономиÑ?та от мащаба, ще Ñ?е опитам да Ñ? обÑ?Ñ?нÑ? по-проÑ?то: ИÑ?о-икономиката е движение към изравнÑ?ване между продавача /предприемача/ и купувача /потребителÑ?/. По наÑ?тоÑ?щем, когато един магазин бъде отворен на даден мÑ?Ñ?то, той закупува количеÑ?тво Ñ?тока, завиÑ?ещо от броÑ? на купувачите, които ще пазаруват в този магазин. Ð?ко Ñ?тава въпроÑ? за верига магазини, количеÑ?твото закупена Ñ?тока отговарÑ? на общиÑ? брой на купувачите, които ще пазаруват от магазините на тази верига. ЕдиничниÑ?Ñ‚ магазин има ограничени покупателни Ñ?поÑ?обноÑ?ти, което резултира в ограничена покупателна Ñ?ила на Ñ?амиÑ? магазин по отношение на производители, търговци на едро, вноÑ?ители, диÑ?трибутори и агенти.

Големите вериги магазини разполагат Ñ? комбинираната покупателна Ñ?ила на милиони потребители и това им дава още по-голÑ?ма Ñ?обÑ?твена покупателна Ñ?поÑ?обноÑ?Ñ‚. По този начин те могат закупуват Ñ?тока директно от производителите на изключително ниÑ?ки цени. Ð?аправената икономиÑ? от покупната цена Ñ?е уÑ?воÑ?ва от компаниÑ?та, притежаваща магазина и Ñ?амо в редки Ñ?лучай малка чаÑ?Ñ‚ от неÑ? бива транÑ?ферирана към купувачите под формата на по-ниÑ?ки крайни цени.

Когато купувачите решат, че Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е възползват от чаÑ?Ñ‚ от направената икономиÑ? от мащаба, те могат да принудÑ?Ñ‚ магазините да Ñ? Ñ?поделÑ?Ñ‚. ПредÑ?тавете Ñ?и, че жителите на даден град заедно решат да не пазаруват от даден магазин. Покупателната Ñ?ила на магазина веднага ще падне на нула, защото той ще загуби клиентите Ñ?и.

Точната форма, по коÑ?то потребителите ще решат да Ñ?е възползват от ефекта на комбинираната Ñ?и покупателна Ñ?ила може да бъде различна. Тук аз ще Ñ?е опитaм да дам Ñ?амо нÑ?кои предложениÑ?. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚, Ñ?труктурата и дейноÑ?тите за поÑ?тигане на този ефект, ще нарека иÑ?о-икономика. Ще го нарека иÑ?о /равен/, защото поÑ?тепенно предприемачът и производителÑ?Ñ‚ ще Ñ?е приближат един до друг и ще изравнÑ?Ñ‚ Ñ?илите Ñ?и за разлика от положението при днешната капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема.

СъщиÑ?Ñ‚ оÑ?новен и опроÑ?тен принцип по-къÑ?но ще Ñ?е разраÑ?не и развие, докато обхване целиÑ? икономичеÑ?ки Ñ?ектор от производÑ?тво, до търговиÑ?, уÑ?луги, банкиране и Ñ‚.н.

Обобщено Ñ? проÑ?ти думи, ако възприемем, че потребителите на дадено мÑ?Ñ?то, например една Ñ?трана, решат да Ñ?прат да пазаруват в определен Ñ?упермаркет, покупателните Ñ?или на този Ñ?упермаркет веднага ще паднат. Следователно можем да заключим, огромната покупателна Ñ?ила на днешните Ñ?упермаркети, не би Ñ?ъщеÑ?твувала, ако потребителите решат да поемат контрол върху Ñ?обÑ?твените Ñ?и покупателни Ñ?или. По този начин може да Ñ?е разÑ?ъждава и за вÑ?еки друг икономичеÑ?ки Ñ?ектор, който оперира на база Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене и предлагане.

Същото Ñ?е наблюдава  и в международната търговиÑ?. Когато лидерите на една Ñ?трана договарÑ?Ñ‚ уÑ?ловиÑ? на търговиÑ?, тарифи и Ñ‚.н., те използват не друго, а комбинираната покупателна Ñ?ила на потребителите от Ñ?траната. Когато Ð?мерика убеждава другите Ñ?трани да премахнат или намалÑ?Ñ‚ вноÑ?ните тарифи за американÑ?ки Ñ?токи, те използват комбинираната покупателна Ñ?ила на Ñ?воите граждани. Когато Джордж СороÑ? купува или продава валута, той го прави, използвайки комбинираната покупателна Ñ?ила на потребителите на уÑ?лугите на неговата организациÑ?, за да инвеÑ?тира в инвеÑ?тиционните Ñ?и фондове.



2. Саморазпределение на богатÑ?твото

Развитието на иÑ?о-икономиката в крайна Ñ?метка ще доведе до Ñ?поделÑ?не и преразпределение на богатÑ?твото. ИÑ?о-икономичниÑ?Ñ‚ принцип ще Ñ?е разраÑ?не и ще доÑ?тигне вÑ?ички Ñ?ектори на икономиката – локална, национала, глобална, Ñ?тремÑ?ща Ñ?е или доÑ?тигаща равновеÑ?ие между продавач и купувач. Да Ñ?е надÑ?ваме.



3. МанипулациÑ? и екÑ?плоатациÑ? на потребителÑ?

Ð’ днешно време потребителÑ?Ñ‚ Ñ?иÑ?тематично е подложен на манипулации и злоупотреби от икономичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема. Ð?езавиÑ?имо от вида на Ñ?иÑ?темата – Ñ?вободен пазар, Ñ?оциализъм или автархиÑ?, потребителÑ?Ñ‚ е икономичеÑ?ки изолиран и навÑ?рно неÑ?поÑ?обен да изиÑ?ква и Ñ?печели пропорционална икономичеÑ?ка полза от Ñ?илата Ñ?и. ЕдинÑ?твената разлика между Ñ?егашните Ñ?иÑ?теми, е Ñ?тепента, до коÑ?то потребителÑ?Ñ‚ е подложен на манипулациÑ?, екÑ?плоатациÑ? и злоупотреби. ПотребителÑ?Ñ‚, разбира Ñ?е, не е нÑ?кой друг оÑ?вен широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚, включваща теб и мен. ПодчинÑ?ването на един регион или Ñ?трана и премахването на импортните й тарифи по отношение на друга Ñ?трана, заÑ?Ñ?га вÑ?ички потребители по Ñ?вета.

Защо? Едни и Ñ?ъщи продукти и уÑ?луги, произвеждани и диÑ?трибутирани от едни и Ñ?ъщи компании, Ñ?е продават на различни цени в различни Ñ?трани и региони. Ценовите разлики Ñ?а толкова големи, че Ñ?а напълно неприемливи. Ð’ днешно време можем да видим как един продукт Ñ?е продава на значително по-ниÑ?ка цена в Ñ?трана Ñ? виÑ?ок Ñ?тандарт на живот, в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?трана Ñ? ниÑ?ък Ñ?тандарт. Като махнем транÑ?портните и тарифните разходи, Ñ?итуациÑ?та не Ñ?е променÑ?. Ð?вторитарните Ñ?иÑ?теми ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да решат дали желаÑ?Ñ‚ да платÑ?Ñ‚ цената на това да Ñ?е Ñ?ринат или да изоÑ?танат чувÑ?твително.



4. Как да доÑ?тигнем иÑ?о-икономиката - нÑ?кои миÑ?ли

Ð’ бъдеще време ще Ñ?танем Ñ?видетели на това как потребителите ще решават дали даден Ñ?упермаркет ще Ñ?ъщеÑ?твува на Ñ‚Ñ?хната териториÑ? или не, и то при напълно Ñ?вободен локален, национален и глобален пазар. Ð’ бъдеще време ще Ñ?танем Ñ?видетели на това как фикÑ?ираните или плаващи маржове на печалбата ще Ñ?е договарÑ?Ñ‚ Ñ?ъвмеÑ?тно между потребители, доÑ?тавчици и производители. При вÑ?е това търговците ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да уважават потребителÑ? и да му предлагат по-ниÑ?ки крайни цени.



5. Съдружие между потребители и предприемачи

Магазинът ще изпитва реÑ?пект към Ñ?илата на меÑ?тните потребители. Ð’ противен Ñ?лучай, потребителите ще бъдат в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да направÑ?Ñ‚ този магазин нежелан на териториÑ?та; ще имат право да му отнемат лиценза за дейноÑ?Ñ‚ или да му наложат Ñ?анкции. ДнеÑ? подобни идеи може да изглеждат малко крайни. Ð’ близко бъдеще обаче, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ближаването на хората поÑ?редÑ?твом информационните технологии, това може да Ñ?е превърне в норма. Защо потребителите на едни и Ñ?ъщи Ñ?токи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да плащат различни цени в различните държави, облаÑ?ти и дори квартали?

Ð?е Ñ?лед дълго ще Ñ?танем Ñ?видетели как меÑ?тни и национални потребители ще упражнÑ?ват контрол върху Ñ?обÑ?твените Ñ?и покупателни Ñ?или. МеÑ?тното наÑ?еление може да Ñ?ъздаде доброволни комиÑ?ии или да платÑ?Ñ‚ на външни конÑ?ултанти, които да имат пълен доÑ?тъп до покупните фактури на магазините, за да инÑ?пектират и проверÑ?Ñ‚ доÑ?тавната цена по отношение на продажната цена и печалбата. ОтчаÑ?ти подобни функции изпълнÑ?ват днешните антимонополни комиÑ?ии.

Магазините на Ñ?вой ред ще имат възможноÑ?Ñ‚ да запазÑ?Ñ‚ по-виÑ?ока печалба от по-ниÑ?ки доÑ?тавни цени, коÑ?то ще бъде резултат от Ñ?обÑ?твените им ефективноÑ?Ñ‚ и уÑ?илиÑ?. ОÑ?татъка ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде прехвърлена на купувача. Или поне една Ñ?праведлива чаÑ?Ñ‚ от печалбата Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде прехвърлена на потребителÑ? поÑ?редÑ?твом по-ниÑ?ки крайни цени. Ползите във вÑ?еки отделен Ñ?лучай ще Ñ?е оценÑ?ват поотделно.

Ð’ крайна Ñ?метка покупателната Ñ?ила на магазините е вÑ?ъщноÑ?Ñ‚ покупателната Ñ?ила на потребителите. Ð’ бъдеще предÑ?тои да видим как потребителите ще започнат да контролират тази Ñ?ила чрез потребителÑ?ки аÑ?оциации. Големите организации за продажба на дребно днеÑ? процъфтÑ?ват Ñ?амо благодарение на обединените Ñ?или на потребителите Ñ?и, на конÑ?уматорите, на мен и теб.

3 юли 2002,  23:33ч

1 октомври 2002,  22:19ч

26 април 2004,  00:18ч

8 юли  2002  22:10ч

Ð’ Ñ?итуациÑ?, при коÑ?то един магазин Ñ?е опита да разшири маржа на печалбата Ñ?и извън позволеното, потребителите ще имат различни начини за ответна реакциÑ?. Ето два от оÑ?новните:

Първо, меÑ?тното наÑ?еление бойкотира Ñ?ъвмеÑ?тно вÑ?ички покупки от въпроÑ?ниÑ? магазин. Магазинът нÑ?ма да може да оцелее, ако злоупотребÑ?ва Ñ? влаÑ?тта Ñ?и за да Ñ?и докарат допълнителна печалба. ПредимÑ?твото за магазините ще бъде, че ще дейÑ?тват в определени граници Ñ? гарантирана печалба и ще могат да планират инвеÑ?тициите Ñ?и.

Второ, един магазин може да Ñ?е избере като нежелан за дадена териториÑ? и  в такъв Ñ?лучай меÑ?тните влаÑ?ти ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да му отнемат лиценза

Ð’ бъдеще незавиÑ?ими потребителÑ?ки аÑ?оциации могат да бъдат Ñ?ъздадени на меÑ?тно, национално и глобално ниво. Пример за Ñ?илата на потребителÑ?ки бойкот е този Ñ? продажбата на нови коли в Обединеното кралÑ?тво. Цените на новите коли в периода 2000/2001 Ñ?а били Ñ? 90% по-виÑ?оки от тези на Ñ?ъщите коли в европейÑ?ките държави. Това важи дори за коли, произведени в Ð?нглиÑ?.

След като производителите не поÑ?ледваха апела на потребителите да намалÑ?Ñ‚ цените, потребителÑ?ката аÑ?оциациÑ? Уич призова към бойкот на покупката на нови коли. Един-двама производители, които намалиха продажните Ñ?и цени,  увеличиха продажбите Ñ?и Ñ? 30-40%, докато оÑ?таналите ги Ñ?ведоха до нула. С разпроÑ?транението на Ñ?луха, положението Ñ?е влоши, докато Ñ?е наложи ПравителÑ?твото да Ñ?е намеÑ?и поÑ?редÑ?твом миниÑ?терÑ?твото на ТърговиÑ?та и ИндуÑ?триÑ?та Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пецифични наÑ?оки към автомобилните производители. Цените продължиха да падат.

Има множеÑ?тво примери за реÑ?триктивни практики като тази, при коÑ?то нÑ?колко големи Ñ?упермаркети във ВеликобританиÑ? решават да изнудват доÑ?тавчиците на зърнени закуÑ?ки и да Ñ?прат доÑ?тавките от Ñ‚Ñ?Ñ…, ако поÑ?ледните продължат да зареждат немÑ?ка верига магазини, отварÑ?ща магазин във ВеликобританиÑ?. Причината е, че немÑ?ките магазинни продават Ñ?ъщите брандове на цени Ñ? 50% по-ниÑ?ки от уÑ?тановените в Ð?нглиÑ? цени. КлаÑ?ичеÑ?ки пример за неоправдано виÑ?оки цени.

8th July 2002  23.27



6. Заплахата в днешната капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема

ГолемиÑ?Ñ‚ въпроÑ?, който запазва актуалноÑ?тта Ñ?и е "Ще заработи ли Ñ?вободниÑ?Ñ‚ капиталиÑ?тичеÑ?ки пазар гладко нÑ?кога?". Този въпроÑ? поражда друг: "Може ли да Ñ?ъщеÑ?твува такова нещо като Ñ?вободна капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема?". Ð?е вÑ?рвам, че в наÑ?тоÑ?щиÑ? й вид е възможно.

Ð’ наÑ?тоÑ?щиÑ? й вид пазарната Ñ?иÑ?тема в нÑ?кои чаÑ?ти на Ñ?вета е лишена от вÑ?Ñ?какви пазарни регулации, а в други  Ñ?трада от прекалено много такива. Пазарната намеÑ?а и регулации Ñ?а неизбежни, ако не иÑ?каме да допуÑ?нем обратното връщане на Ñ?вета към олигархиÑ?та, при коÑ?то шепа хора управлÑ?ват оÑ?таналите, политичеÑ?ки и икономичеÑ?ки. Това могат да бъдат нÑ?колко човека или конгломерати корпорации, налагащи политиката Ñ?и над маÑ?ите; или нÑ?колко държави, налагащи политиката над други държави или оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚.

С малки изключениÑ?, Ñ?ветът в Ñ?редата и втората половина на двадеÑ?ети век, Ñ?е раздели Ñ? империализма. Ð?о Ñ?ега Ñ?ме изправени пред заплахата, ако не бъдем внимателни, да преживеем нова форма на империализма; нова форма на империи, мрачно заклеймени като вампири. ИкономичеÑ?ки империализъм чрез икономичеÑ?ки империи. Глобални икономичеÑ?ки вампири.



7. ГлобалниÑ?Ñ‚ феномен

Ð’ уÑ?ловиÑ?та на икономичеÑ?ки глобализъм Ñ?таваме Ñ?видетели на икономиÑ? от мащаба, на коÑ?то липÑ?ва един важен елемент - елементът на мащабна политика. Свидетели Ñ?ме как мултинационалните компании започват да диктуват политиката на правителÑ?твата. Ð’ отÑ?ÑŠÑ?твието на подходÑ?ща мащабна политика, икономичеÑ?ката глобализациÑ? неизбежно ще доведе до Ñ?обÑ?твеното Ñ?и унищожение. Ð’Ñ?рвам, че глобализациÑ?та има още много да предложи за развитието на човечеÑ?твото. Затова Ñ?ъм убеден в абÑ?олютната необходимоÑ?Ñ‚ от мащабна политика. Ð’Ñ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? и иÑ?о-икономика могат да предложат тази мащабна политика, необходима за подобрението на живота на хората по Ñ?вета.

Ето защо Ñ?ъм убеден в необходимоÑ?тта от нÑ?каква форма на превантивен или друг тип пазарен контрол. Тази необходимоÑ?Ñ‚ наиÑ?тина Ñ?тава неотменима по отношение на наÑ?тоÑ?щата пазарна Ñ?иÑ?тема. Дори Ñ?меÑ? да твърдÑ?, че Ñ? оглед на човешката природа нÑ?каква форма на превантивен пазарен контрол ще бъде необходима винаги. Ð’ противен Ñ?лучай винаги ще Ñ?е намират нÑ?колко напреднали глобални икономики или глобални корпоративни гиганти, водещи играчи в новоÑ?формираната глобална икономика, които ще продължават да разÑ?тройват пазара и да затруднÑ?ват пазарното развитие.

Печалбата на такива организации винаги ще бъде Ñ?метка на Ñ?риването на по-малки икономики. Това на Ñ?вой ред заплашва глобалната икономика, тъй като ефектът би Ñ?е уÑ?етил навÑ?Ñ?къде. Бих казал, че дори вече Ñ?е уÑ?еща.

Ð’Ñ?рвам, че ако не Ñ?е вземат мерки и не бъде наложен баланÑ?, ще Ñ?е Ñ?лучи точно това. Подобно бездейÑ?твие ще бъде най-голÑ?мата заплаха за колапÑ?а на Ñ?вободната пазарна Ñ?иÑ?тема. Бих иÑ?кал да отворÑ? Ñ?коби и да кажа, че навÑ?рно това което днеÑ? наричаме Ñ?вободен капиталиÑ?тичеÑ?ки пазар,  не Ñ?ъвпада понÑ?тието, влагано в Ñ?ъщите думи преди нÑ?колко Ñ?тотин години.

СиÑ?темата Ñ?е е развила и разгърнала, и най-малкото в напредналите западни държави е претърпÑ?ла метаморфози. Ð’Ñ?рвам, че капитализмът или Ñ?вободниÑ?Ñ‚ пазар ще продължат да Ñ?е развиват. Вече чуваме академиците да използват различни понÑ?тиÑ? като американÑ?ки капитализъм, Ñ?оциалиÑ?тичеÑ?ки капитализъм и Ñ‚.н. УÑ?пешен бизнеÑ? може да Ñ?е изгради Ñ? минимум капитал, но Ñ? умениÑ? и ноухау. ПоÑ?ледните могат да привлекат целиÑ? необходим капитал.

Свободната пазарна Ñ?иÑ?тема вече не изиÑ?ква абÑ?олютното наличие на първоначален капитал за навлизане на пазара. Дори бих казал, че в много облаÑ?ти днеÑ? капиталът далеч не е главниÑ?Ñ‚ определÑ?щ фактор за пазарно проникване. КлаÑ?ичеÑ?ки пример тук е Бил ГейтÑ? и компаниÑ?та му МайкроÑ?офт. Факторът, който Ñ?печели на Бил ГейтÑ?  Ñ?ветовниÑ? пазар, беше неговото ноухау.

Можем да поÑ?очим още много примери за малки - Ñ?редни пазарни играчи, които Ñ?а навлезли на пазара, благодарение на знаниÑ?та и умениÑ?та Ñ?и, а капиталът е бил второÑ?тепенен елемент Ñ? далеч не толкова голÑ?мо значение. Това обаче беше Ñ?амо Ñ?коба и тази книга въобще нÑ?ма да намерение да разÑ?ъждава върху новата форма на капиталиÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема.

27 април 2004,  00:41ч



8. Пазарната интервенциÑ? - национален и глобален път към иÑ?о-икономика

Тук Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направим разграничение между Ñ?табилизиращите и превантивни колективни мерки, целÑ?щи да предотвратÑ?Ñ‚ разрухата и мизериÑ?та от политичеÑ?ки мотивираната пазарна намеÑ?а. Защото незавиÑ?имо дали е в затворената политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема на бившиÑ? СъветÑ?ки Ñ?ъюз или в една отворена икономика, политичеÑ?ката намеÑ?а може да има един и Ñ?ъщ катаÑ?трофален ефект. Каква е ползата да лекуваш болеÑ?тта, ако лекарÑ?твото може да убие пациента?

Ð?бÑ?олютната влаÑ?Ñ‚, коÑ?то наÑ?тоÑ?щите демократични Ñ?иÑ?теми поверÑ?ват в ръцете на демократично избраните Ñ?и лидери, чеÑ?то резултира в намеÑ?ата на тези лидери в икономиката по политичеÑ?ки причини. Ð’ миналото Ñ?ме Ñ?тавали Ñ?видетели на това как подобни политичеÑ?ки мотивирани намеÑ?и Ñ?а водили до тежки, болезнени и катаÑ?трофични икономичеÑ?ки и Ñ?оциални кризи. За Ñ?ъжаление най-жеÑ?токите удари от подобни пазарни намеÑ?и понаÑ?Ñ?Ñ‚ винаги маÑ?ите от хора, работещи в малките бизнеÑ? предприÑ?тиÑ?.

Примерите Ñ?а много. ИÑ?ториÑ?та познава Ñ?лучай на лидери на Ñ?трани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вободен пазар, които по политичеÑ?ки причини редовно упражнÑ?ват натиÑ?к върху пазара. Такъв е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? британÑ?ката миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателка Маргарет Тачер, извеÑ?тна като желÑ?зната лейди, коÑ?то Ñ?е намеÑ?ва както Ñ? икономичеÑ?ки, така и политичеÑ?ки Ñ?редÑ?тва.

Става въпроÑ? за намеÑ?а по политичеÑ?ки причини, коÑ?то заÑ?Ñ?га пазара, както на национално, така и на международно ниво, дори води до войни от вÑ?Ñ?какъв характер - икономичеÑ?ки, военни, гражданÑ?ки. Ð?ейната неортодокÑ?ална, политичеÑ?ки мотивирана пазарна намеÑ?а чрез екÑ?тремална монетарна политика причинÑ?ва най-голÑ?мата икономичеÑ?ка депреÑ?иÑ? и дори Ñ?тагнациÑ? във ВеликобританиÑ? Ñ?лед 1930г.

ТÑ? кара британÑ?ката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚ да преглътне лекарÑ?тво, което не е проÑ?то горчиво. Ð’ много Ñ?лучаи то Ñ?е отнаÑ?Ñ? пÑ?ихологичеÑ?ко фатално. Ð’ други Ñ?лучи е физичеÑ?ки фатално. Милиони хора изгубват домовете Ñ?и. ХилÑ?ди Ñ?е Ñ?амоубиват. През Ñ?ептември 2002 г е публикувана Ñ?татиÑ?тика, разкриваща че в годините на Тачър процентът на Ñ?амоубийÑ?твата е най-виÑ?ок. Съвпадение ли е това? Ð?е миÑ?лÑ? така. Ð?з живÑ?Ñ… през тези години. БÑ?Ñ… прÑ?к Ñ?видетел, уÑ?етих болката. Ð?ай-лошото на тези намеÑ?и беше, че не оÑ?тавÑ?ха никаква надежда за пазара, а оттам и за отделниÑ? човек. Ð?з имах къÑ?мет да запазÑ? дома Ñ?и, като го дадох под наем и Ñ?е премеÑ?тих в по-малък апартамент. Да, в Ñ?равнение Ñ? милионите, които изгубиха домовете и най-ценните Ñ?и вещи, аз имах къÑ?мет.

Като прÑ?к резултат от подобни, бих ги нарекъл зловредни пазарни практики, британÑ?ката здравно-оÑ?игурителна Ñ?иÑ?тема, за коÑ?то ни завиждаше целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚,  вÑ?е още изживÑ?ва катаÑ?трофични моменти. Хората вÑ?е още умират заради разрушителното подценÑ?ване на здравните грижи. Ð?ационалната здравно-оÑ?игурителна Ñ?иÑ?тема на ВеликобританиÑ? днеÑ? Ñ?е оценÑ?ва по-ниÑ?ко дори от тази на нÑ?кои развиващи Ñ?е Ñ?трани, въпреки положителниÑ?Ñ‚ приноÑ? на Ñ?ледващите правителÑ?тва. При вÑ?е това знаем, че Тачър имаше най-добри намерениÑ?. Това, което Ñ‚Ñ? и нейните Ñ?ъветници не уÑ?пÑ?ха да разберат, е че пазарът, колкото и да е толерантен, не прощава, и Ñ?лед като веднъж Ñ?е обърне, много трудно Ñ?е връща в първоначалното Ñ?и положение.

ТрÑ?бва да предотвратим повторението на подобни дейÑ?твиÑ? в бъдеще и вÑ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? в комбинациÑ? Ñ? иÑ?о-икономика може да предложи подобно решение.

Ð?амеÑ?ата на национално ниво Ñ?е извършва поÑ?редÑ?твом монетарна и фиÑ?кална политика точно тези интервенционни политика доведоха до горчивата рецеÑ?иÑ? във ВеликобританиÑ? през 90-те. Лихвените проценти бÑ?ха използвани, за да Ñ?е манипулира пазара. Милиони хора загубиха не Ñ?амо бизнеÑ?а Ñ?и, но Ñ?ъщо и домовете Ñ?и и най-ценните Ñ?и притежаниÑ?. КрайниÑ?Ñ‚ ефект от тези политики беше малкото количеÑ?тво, Ñ?печелени и натрупани активи, взети от обикновените хора, по цена по-ниÑ?ка от реалната им Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Страданието, довело до реални и пÑ?ихологичеÑ?ки Ñ?амоубийÑ?тва, оÑ?тави трайна  Ñ?леда върху много хора във ВеликобританиÑ?. Компании, които до неотдавна Ñ?а процъфтÑ?вали, бÑ?ха превърнати в трупове.

Ð?а международно ниво отново виждаме огромна прÑ?ка намеÑ?а и влиÑ?ние на чуждите инвеÑ?тиции, камуфлажно замаÑ?кирани като регионални инициативи и конкуренциÑ? Ñ? цел привличане на инвеÑ?тиции. Като пример можем да поÑ?очим Ñ?понÑ?ката автомобилна индуÑ?трии. СлучаÑ?Ñ‚, когато европейÑ?ките държави Ñ?е надпреварваха в уÑ?илиÑ?та Ñ?и да убедÑ?Ñ‚ Ñ?понÑ?ките производители да разположат заводите Ñ?и на Ñ‚Ñ?хна териториÑ?. Отново пример за интервенциÑ? на оÑ?новата на монетарна политика  като парични отÑ?тъпки, провизии, безплатни терени, данъчни облекчениÑ? и фиÑ?кални политики като дългоÑ?рочно оÑ?вобождаване от данъци. Стига Ñ?е дори до промени в трудовото законодателÑ?тво, за да бъдат привлечени чужди инвеÑ?титори.

Във ВеликобританиÑ? беше променено трудовото законодателÑ?тво, за да бъдат ограничи дейÑ?твиÑ?та на ПрофÑ?ъюзите. Стачките бÑ?ха обÑ?вени за незаконни и направени почти невъзможни. Ð?езавиÑ?имо, че в нÑ?кой Ñ?лучаи тези дейÑ?твиÑ? Ñ?а дейÑ?твително необходими заради екÑ?тремиÑ?тките дейÑ?твиÑ? на нÑ?кои профÑ?ъюзи през изминалите години, водещиÑ?Ñ‚ мотив за промÑ?на в закона е привличането на инвеÑ?тиции чрез защита на капитала. Ð’ крайна Ñ?метка тези закони Ñ?е превърнаха в определÑ?щ фактор, който привлече водещи Ñ?понÑ?ки производители да откриÑ?Ñ‚ заводи във ВеликобританиÑ?, въпреки че трудовата производителноÑ?Ñ‚ в кралÑ?твото е в пъти по-ниÑ?ка от тази в ГерманиÑ?.



9. Пазарната намеÑ?а не е монопол

ПравителÑ?твата нÑ?мат монопол в разрушителната пазарна намеÑ?а. ЕкÑ?тремиÑ?тките дейÑ?твиÑ? на профÑ?ъюзите от времето преди новите законови регулации Ñ?а Ñ?ъщо пример за пазарна намеÑ?а. Кой плаща цената за тези намеÑ?и? Обикновените граждани.

Причината за вредната намеÑ?а може понÑ?кога да бъде комбинациÑ? от политичеÑ?ки  и икономичеÑ?ки причини. Ð?амеÑ?а на Ñ?вободниÑ? пазар, повлиÑ?на от малцина. СлучаÑ?Ñ‚, за който веднага Ñ?е доÑ?ещам, е този при който Тони Блеър Ñ?прÑ? либерализирането на пазара на Ñ?тари автомобили, зарад заплахи от Ñ?трана на Ñ?понÑ?ките гиганти като Тойота и Ð?иÑ?ан да премеÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ продукциÑ?та Ñ?и от Ñ?траната.

Ð’ резултат вмеÑ?то пазарът да Ñ?е отвори за Ñ?вободен вноÑ? на Ñ?тари и нови коли, беше въведена квота, ограничаваща вноÑ?а, оÑ?ъщеÑ?твÑ?ван от лица извън завода производител до 50 броÑ? от модел на година за новите автомобили и пълно ограничение за вноÑ?а на Ñ?тари автомобили. Очевиден Ñ?лучай на нарушение на Ñ?вободата на индивида. Очевиден Ñ?лучай на нарушаване на пазарната конкуренциÑ?. Очевиден Ñ?лучай на правителÑ?твена политико-икономичеÑ?ка намеÑ?а. Очевиден Ñ?лучай на отрицателна правителÑ?твена пазарна намеÑ?а, коÑ?то доведе до изкуÑ?твено виÑ?оки цени на автомобилната индуÑ?триÑ? в кралÑ?твото.

Жертва, както винаги, е потребителÑ?Ñ‚ и широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. Ð?нглийÑ?киÑ?Ñ‚ потребител е наказан и принуден да заплаща по-виÑ?оки цени в Ñ?равнение Ñ? европейÑ?ките Ñ?и Ñ?ÑŠÑ?еди, дори за коли, произвеждани във ВеликобританиÑ?.  ПредÑ?тавете Ñ?и какво би Ñ?танало, ако хората имаха право да решат дали пазарниÑ?Ñ‚ вноÑ? да бъде Ñ?вободен или не. Едно иÑ?о-икономичеÑ?ко решение в ръцете на народа. Дали този народ би глаÑ?увал Ñ?рещу Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?редÑ?тва?



10. Пазарна намеÑ?а на международната Ñ?цена

От друга Ñ?трана международната пазарна намеÑ?а в националните икономики може да бъде погледната като инжектиране на огромни парични Ñ?редÑ?тва от Ñ?трана на МВФ. Лек, еднакво необходим на болните и на здравите, тъй като Ñ?пира заразата, преди да Ñ?е разпроÑ?трани.

Опрощаването на огромни национални дългове на изоÑ?таналите държави от Ñ?трана на напредналите, Ñ?ъщо е форма на пазарна намеÑ?а. Това обаче е оздравителна намеÑ?а. Превантивна намеÑ?а, Ñ?пираща Ñ?рива на тези икономики и предотвратÑ?ваща катаÑ?трофичните резултати от хуманитарен и икономичеÑ?ки характер за оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Тайната тук е да Ñ?е избегнат онези политики на намеÑ?а, които Ñ?а довели изоÑ?таналите икономики до ръба на разруха.

ДнеÑ? правителÑ?твото в СÐ?Щ проверÑ?ва чрез пазарна намеÑ?а дали да разруши целоÑ?тта на МайкроÑ?офт заради обвинениÑ?та за злоупотреба Ñ? монополна влаÑ?Ñ‚ Ñ?рещу компаниÑ?та. Друг пример за оздравителна намеÑ?а, коÑ?то цели да предпази потребителÑ? от злоупотреба Ñ? монопол, ако обвинениÑ?та Ñ?е окажат верни. Защото не вÑ?ичко, което блеÑ?ти е злато.

Ð’ дейÑ?твителноÑ?Ñ‚ знаем поне за четири Ñ?лучаÑ?, когато без намеÑ?ата на монетарните влаÑ?ти, би Ñ?е Ñ?тигнало до международен финанÑ?ов Ñ?рив: 1982, 1987, 1994 и 1997. въпреки това международниÑ? контрол Ñ?и оÑ?тава недоÑ?татъчен и му липÑ?ва необходимата глобалноÑ?Ñ‚.

По време на криза международните финанÑ?ови инÑ?титуции и националните монетарни влаÑ?ти Ñ?и Ñ?ътрудничат изцÑ?ло. Въпреки това не Ñ?ъщеÑ?твува международна централна банка, нито международен регулативен орган, които да кореÑ?пондират на Ñ?ъответните национални органи. Създаването на подобни инÑ?титуции и въвеждането на регулации нÑ?ма да бъде леÑ?но, разбира Ñ?е. Широко прието е, че парите и кредитът Ñ?а Ñ?вързани Ñ? националниÑ? Ñ?уверенитет и Ñ?а национален прерогатив. Ð?е би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да бъде така обаче.

За Ñ?ъжаление при наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема отделните нации не Ñ?а много Ñ?клонни да Ñ?и координират. ПроÑ?то защото вÑ?рват, че вÑ?Ñ?какви международни регулации ще нарушат националниÑ? им Ñ?уверенитет, което не е задължително. Ð?е е задължително, ако имаме една глобална Ñ?иÑ?тема като ИÑ?ократиÑ?, коÑ?то ще позволи и доведе до глобална иÑ?о-икономика в полза на целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Такъв ход на регионално ниво направи ЕС Ñ? въвеждането на еврото и ЕвропейÑ?ката централна банка. Този пример може да бъде поÑ?ледван и разширен в глобален размер.

Ð?апример ролÑ?та и функциите на МВФ могат да бъдат променени, за да отговарÑ?Ñ‚ на новите глобални изиÑ?кваниÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щите функции на МВФ и оÑ?новната му миÑ?иÑ? е запазване на международната банкова Ñ?иÑ?тема, а не на глобалниÑ? финанÑ?ов пазар. Ð?а МВФ в наÑ?тоÑ?щата му форма му липÑ?ват реÑ?урÑ?и, за да дейÑ?тва като глобална монетарно-Ñ?табилизираща Ñ?ила.

ЛипÑ?ата на глобален орган, който да регулира финанÑ?овите пазари в комбинациÑ? Ñ? неадекватната мултивалутна Ñ?иÑ?тема в глобалната икономика ще продължи да причинÑ?ва финанÑ?ови шокове, както в центъра, така и в перифериÑ?та. ИзменениÑ?та на валутните курÑ?ове между трите водещи валути могат да причинÑ?Ñ‚ Ñ?амо допълнителни уÑ?ложнениÑ?. ПромÑ?ната в лихвените проценти и валутните курÑ?ове Ñ?а проводник на финанÑ?ови шокове.

ТрÑ?бва Ñ?амо да Ñ?и Ñ?помним международната дъгова криза от 1982, коÑ?то беше предшеÑ?твана от драÑ?тично покачване на лихвените проценти в СÐ?Щ. Ð?зиатÑ?ката криза от 1997, коÑ?то беше Ñ?ледÑ?твие от покачването на щатÑ?киÑ? долар. Вътрешно европейÑ?ката валутната криза от 1992, причинена от подобни валутно-курÑ?ови изменениÑ? между ГерманиÑ? и оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Европа.  По начало такива Ñ?мущениÑ? в глобалната капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема и финанÑ?овите пазари имат пропорционално по-голÑ?м ефект в перифериÑ?та, отколкото в центъра.



11. Както Ñ?ме Ñ?е уверили, не Ñ?ъщеÑ?твува такова нещо като Ñ?вободен пазар

“Свободнатаâ€? пазарна търговиÑ? е контролирана както в Ñ‚.нар централизирани икономики като Китай, така и в Ñ‚.нар Ñ?вободни икономики. Така е и в напредналите западни държави, и в развиващите Ñ?е азиатÑ?ки Ñ?трани, и в изоÑ?таналите. Ð?едоÑ?татъците на капиталиÑ?тичеÑ?ката или Ñ?вободна пазарна Ñ?иÑ?тема, винаги ще изиÑ?кват нÑ?каква форма на пазарна намеÑ?а. Важното е да направим разграничение между оздравителна и разрушителна намеÑ?а. От значение е да наÑ?ърчим оздравителната и да ограничим разрушителната, политичеÑ?ки ръководена, оÑ?нована на лични интереÑ?и намеÑ?а, коÑ?то в икономичеÑ?ко отношение винаги ще бъде катаÑ?трофална.

1 октомври 2002, 23:55ч

2 октомври 2002, 23:02ч

13 октомври 2002, 23:25ч

30 април 2004, 00:40ч



12. ИкономичеÑ?ките колонии Ñ?рещу икономичеÑ?ките колонизатори – борбата за иÑ?о-икономика

С почти пълното изчезване на имериалиÑ?тичеÑ?киÑ? и политичеÑ?ки колниализъм, вÑ?е по-чеÑ?то Ñ?е заговорÑ? за едно ново Ñ?вление – икономичеÑ?ки колониализъм. Ð?апредналите икономики от развитиÑ? и развиващиÑ? Ñ?е Ñ?вÑ?Ñ‚ добиват пълен или чаÑ?тичен контрол върху неразвитите икономики от третиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. ПарадокÑ?ÑŠÑ‚ е, че икономичеÑ?ката колонизациÑ? на трети Ñ?вÑ?Ñ‚ е единÑ?твениÑ?Ñ‚ път за оцелÑ?ване на ТретиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ – начин за предвижване на Ñ?раните през етапите на развитие до развитоÑ?Ñ‚. Ð?ко имат доÑ?татъчно къÑ?мет.

Още по-голÑ?м парадокÑ? е фактът, че напредналите икономики и мултинационални компании вече Ñ?е възползват от влаÑ?тта. Те Ñ? притежават и Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ начини да налагат правила и уÑ?ловиÑ? при наÑ?тоÑ?щите неефективни регулативни органи, които защитават глобалните интереÑ?и. Тези небаланÑ?ирани правила, уÑ?ловиÑ? и регулативни органи Ñ?коро ще Ñ?танат причина за възхода на колонизираните икономики и превръщането им в конкуренти и колонизатори.

Ð?езавиÑ?имо дали ще Ñ?тане Ñ?лед нÑ?колко деÑ?етилетиÑ? или Ñ?лед нÑ?колко Ñ?толетиÑ?, или дори хилÑ?долетиÑ? днешните икономичеÑ?ки империи ще Ñ?е Ñ?ринат или ще загубÑ?Ñ‚ мощта Ñ?и. Подражавайки на икономичеÑ?ките империи, колониите ще Ñ?е разраÑ?нат и  ще увеличат икономичеÑ?ките Ñ?и дейноÑ?ти икономичеÑ?ките колонии чрез мултинационалите компании и политичеÑ?ката влаÑ?Ñ‚ поÑ?тепенно ще Ñ?е меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ от държава на държава в Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на по-евтини труд и реÑ?урÑ?и.

С превръщането на колониите в развиващи Ñ?е Ñ?трани, броÑ? на колониите ще намалÑ?ва. Предишните икономичеÑ?ки колонии ще Ñ?е превръщат в развити икономики. ТърÑ?енето на нови колонии, евтин труд и материали ще нараÑ?тва, докато предлагането ще Ñ?е Ñ?вива.

С намалÑ?ването на икономичеÑ?ките колонии, законите на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето и предлагането, ще ги приближат вÑ?е повече и повече до развитите държави. Или както казват нÑ?кой,  ще ги приближат до центъра. Законите на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето и предлагането ще причинÑ?Ñ‚  обратна колонизациÑ?. Ð’ нÑ?кои отношениÑ? ние вече Ñ?таваме Ñ?видетели на това Ñ?вление. Ð?зиатÑ?ките икономичеÑ?ки колонии започнаха да меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ производÑ?твото Ñ?и в нÑ?кои от развитите икономичеÑ?ки колонизатори. ЯпонÑ?ките автомобилопроизводители поÑ?троиха заводи в Ñ?трани от ЕС и СÐ?Щ.

С прихода от чужда икономичеÑ?ка дейноÑ?Ñ‚ икономичеÑ?ки колонии като ГърциÑ?, БългариÑ?, Кипър, нÑ?кои Далекоизточни държави, Хонк Конг и Ñ‚.н. направиха инвеÑ?тиции в други държави, което превърна Ñ?амите Ñ‚Ñ?Ñ… в колонизатори. Цената на труда в Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?е покачи, принуждавайки напредналите държави да премеÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ трудоемката Ñ?и продукциÑ? в други Ñ?трани като РумъниÑ?, Мароко, СириÑ?, ТурциÑ?, РуÑ?иÑ?, Тайланд, Филипините и Китай.

ДнеÑ? виждаме бившите колонии ГърциÑ? и Кипър да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ евтина работна ръка по подобие на икономичеÑ?ките колонизатори. Те меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ Ñ?обÑ?твената Ñ?и продукциÑ? в по-ниÑ?ко платени Ñ?трани като БългариÑ?, РумъниÑ?, СириÑ? и РуÑ?иÑ?. Докато Ñ?амо допреди 20 години ГърциÑ? и Кипър бÑ?ха Ñ?трани Ñ? евтин труд, днеÑ? те започнаха да Ñ?е превръщат в колонизатори. Същото Ñ?е Ñ?лучва Ñ? азиатÑ?ките държави и по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚.

Ð?зиатÑ?ките компании например меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ продукциÑ?та Ñ?и от доÑ?коро ниÑ?ко платените азиатÑ?ки държави в Ñ?читаните за виÑ?око платени икономики като ВеликобританиÑ?, ИÑ?паниÑ? и ГерманиÑ?. Ð?ай-големите инвеÑ?тиции в автомобилната индуÑ?триÑ? на ВеликобританиÑ? идват от ЯпониÑ?. Ð?ещо, което би било немиÑ?лимо Ñ?амо до преди две деÑ?етилетиÑ?, днеÑ? е факт. Ставаме ли Ñ?видетели на обратна колонизациÑ??

ЯпонÑ?ки компании като Ð?иÑ?ан, Хонда и Тойота притежават Ñ?ега половината от заводите за коли във ВеликобританиÑ? /ако не и повече/. Ставаме ли Ñ?видетели на клаÑ?ичеÑ?ки пример на превръщане на икономичеÑ?ките колонизатори в икономичеÑ?ки колонии? Колкото повече Ñ?е покачват цените в една напреднала икономика, толкова повече Ñ‚Ñ? Ñ?е приближава до разрухата, защото гражданите й наÑ?очват покупателните Ñ?и Ñ?или към други Ñ?трани. Рано или къÑ?но други Ñ?трани ще започнат на Ñ?вой ред да контролират  Ñ?редÑ?твата за производÑ?тво на напредналите икономики Ñ? разрушени индуÑ?трии.

ИкономичеÑ?ките колонизатори Ñ‚Ñ€Ñ?бва прÑ?ко и коÑ?вено да поддържат предимÑ?твата Ñ?и, за да Ñ?а Ñ?игурни, че икономичеÑ?ките колонии ще Ñ?и оÑ?танат такива. Ð’ крайна Ñ?метка обаче, пазарът на евтина работна ръка неминуемо ще Ñ?е изравни Ñ? този на виÑ?окоплатената. Чрез Ñ?обÑ?твени технологии или богатÑ?твото на природните Ñ?и реÑ?урÑ?и, икономичеÑ?ките колонии ще развиÑ?Ñ‚ икономиките и инфраÑ?труктурата Ñ?и.

След получаването на политичеÑ?ка незавиÑ?имоÑ?Ñ‚ нÑ?кои бивши колонии, не Ñ?амо наÑ?тигнаха империите, но дори ги изпревариха и Ñ?танаха по-могъщи. Ð?апример Ñ?амо до преди нÑ?колко години Ð?мерика беше британÑ?ка политичеÑ?ка и европейÑ?ка икономичеÑ?ка колониÑ?. Сега Ñ‚Ñ? е Ñ?ветовна Ñ?упер Ñ?ила, както на икономичеÑ?киÑ?, така и на военниÑ? фронт; Ñ?ила, коÑ?то кара европейÑ?ките държави да изглеждат като джуджета на глобалната Ñ?цена. Колонизираните Ñ?е превърнаха в колонизатори. Кои ще бъдат Ñ?ледващите колонизатори? Дори още по-добре би било да попитаме: Ñ‚Ñ€Ñ?бва ли да има Ñ?ледващи?

ЕвропейÑ?ките икономики Ñ?е разтреперват вÑ?еки път, когато американÑ?ката икономика изпитва нÑ?какви затруднениÑ?. Разбира Ñ?е, точно поради тази причина европейците доÑ?тигнаха до идеÑ?та за ЕвропейÑ?ката икономичеÑ?ка общноÑ?Ñ‚. Защото те бÑ?ха избутани вÑ?трани. Защото бÑ?ха изтлаÑ?кани от центъра в перифериÑ?та. Защото най-голÑ?мата им колониÑ? Ñ?е превърна в техен колонизатор. И Ñ?ъвÑ?ем нормално, европейците иÑ?кат да Ñ?и върнат влаÑ?тта над Ð?мерика в дългоÑ?рочен период. 

След това идват икономиките на БразилиÑ? и МекÑ?ико, които Ñ?танаха по-могъщи от бившиÑ? Ñ?и владетел ИÑ?паниÑ?. Друга бивша британÑ?ка колониÑ? /ИндиÑ? и ПакиÑ?тан/, макар и вÑ?е още непревърнала Ñ?е в икономичеÑ?ки колонизатор, Ñ?е приÑ?ъедини към Ñ?емейÑ?твото на Ñ?дрените Ñ?или. Примерите Ñ?а безкрайни, ако Ñ?е огледаме.



13. КолонизациÑ?та на отделна индуÑ?триÑ? в Ñ?трана-колонизатор от нейна колониÑ?

ТурциÑ? Ñ?рещу ГерманиÑ?. Дълго време ТурциÑ? беше германÑ?ка икономичеÑ?ка колониÑ?, заради близоÑ?тта Ñ?и, евтината Ñ?и работна ръка и природните Ñ?и реÑ?урÑ?и. Ð?Ð?К беше Ñ?ветовен лидер в производÑ?твото на платове и покриваше вÑ?ички Ñ?ектори на индуÑ?триÑ?та. Ð’ едни момент, въпреки, че производÑ?твото Ñ?е извършваше на Ñ?мени 24 чаÑ?а, разÑ?тоÑ?нието между поръчката и доÑ?тавката беше 6 меÑ?еца. Тогава започна инвеÑ?тирането в ТурциÑ?. По ирониÑ? на Ñ?ъдбата тези първоначални инвеÑ?тиции бÑ?ха извършени от ГерманиÑ?, въпреки че Ñ?коро Ñ? поÑ?ледваха и други Ñ?трани.

Ð’ поÑ?ледÑ?твие ТурциÑ? започна да произвежда платове като европейÑ?киÑ? лидер ГерманиÑ? на по-ниÑ?ка от половин цена. Дори още по-далновидно ТурциÑ? мобилизира големиÑ? Ñ?и ниÑ?ко-платен пазар на труда и започна да произвежда готови облекла. Това доведе до големи икономии от транÑ?порт, тъй като необработената продукциÑ? под формата на плат можеше да Ñ?е доÑ?тавÑ? директно в завода вмеÑ?то да обикалÑ? из Европа и да Ñ?е връща обратно в ТурциÑ?.

Резултатът беше разруха на германÑ?ката индуÑ?триÑ? за платове. Гиганти като Ð?Ð?К обÑ?виха банкрут, докато други, за да оцелеÑ?Ñ‚ премеÑ?тиха продукциÑ?та Ñ?и в ТурциÑ?. ИкономичеÑ?ка колониÑ? в една индуÑ?триÑ? Ñ?е развива, разрушава индуÑ?триÑ?та на колонизатора Ñ?и и Ñ? завладÑ?ва. Малка транÑ?формациÑ? в борбата за иÑ?о-икономика.

Ð’Ñ?ички напреднали днеÑ? икономики под една или друга форма практикуват икономичеÑ?ки колониализъм /нÑ?кой го наричат империализъм/. Тези икономики разчитат много на евтините Ñ?токи и природни реÑ?урÑ?и, които , които получават от Ñ‚.нар Трети Ñ?вÑ?Ñ‚, от неразвитите и развиващите Ñ?е Ñ?трани. ИкономичеÑ?киÑ?Ñ‚ колониализъм не Ñ?е интереÑ?ува от глобалната икономика

ИкономичеÑ?киÑ?Ñ‚ империализъм не винаги е негативен и понÑ?кога дори е доÑ?та необходим за развитието набедените и изоÑ?таващи Ñ?трани. ИкономичеÑ?ката колонизациÑ? нÑ?ма формата и характера на империализма. ИнвеÑ?тирането в една ниÑ?ко-платена икономика може да бъде Ñ?итуациÑ?, от коÑ?то да печелÑ?Ñ‚ и двете Ñ?трани. Това е, което иÑ?о-икономиката ще окуражава и поддържа: двойно печеливша Ñ?итуациÑ?.

Погледнат в перÑ?пектива, фактът, че днешните напреднали икономики разчитат на ниÑ?ките цени на икономичеÑ?ките колонии, означава, че поÑ?ледните биват изкуÑ?твено подхранвани. Ð?о Ñ?амите напреднали икономики не уÑ?пÑ?ват да разберат, че те Ñ?амите разчитат на изкуÑ?твено Ñ?ъздадени оÑ?нови.

Защото ниÑ?ките цени на реÑ?урÑ?ите, включително на човешките реÑ?урÑ?и не могат да оÑ?танат такива завинаги. Ð’ крайна Ñ?метка Ñ?траните по Ñ?вета ще Ñ?танат доÑ?татъчно Ñ?илни икономичеÑ?ки, за да не разчитат на нÑ?колкото напреднали държави като групата на Ñ?едемте /понаÑ?тоÑ?щем оÑ?емте/. Преди нÑ?колко години аз предÑ?казах, че Китай ще Ñ?е превърне в Ñ?ветовен лидер. През 1999 това Ñ?е Ñ?лучи. Китай Ñ?тана още един член на групата на Ñ?едемте икономичеÑ?ки Ñ?или. Още един член, Ñ?поделÑ?щ иÑ?о-икономика. Кой ще бъде Ñ?ледващиÑ??

Скоро и други ще Ñ?танат Ñ?амоÑ?тоÑ?телни икономичеÑ?ки Ñ?или. Скоро и други ще бъдат Ñ?ъщо толкова Ñ?илни, ако не и по-Ñ?илни от групата на оÑ?емте. РуÑ?иÑ?, въпреки икономичеÑ?ката Ñ?и разруха, поÑ?тавÑ? оÑ?новите. Веднъж Ñ?лед като поÑ?тавÑ?Ñ‚ началото, тези Ñ?трани Ñ?коро ще Ñ?е превърнат в икономичеÑ?ки Ñ?упер Ñ?или, защото притежават много от необходимите реÑ?урÑ?и като технологиÑ? и природни богатÑ?тва. ЕвропейÑ?киÑ?Ñ‚ Ñ?ъюз вече чука на вратата на РуÑ?иÑ?.

 Ð”руга Ñ?трана Ñ? виÑ?ок потенциал да Ñ?тане икономичеÑ?ка Ñ?ила е ТурциÑ?. След като веднъж Ñ?е приÑ?ъедини към ЕС, /което доколкото разбирам е Ñ?амо въпроÑ? на време/, Ñ?траната ще бъде поÑ?тавена на пътÑ? на икономичеÑ?кото развитие. Дори Ñ?ега инвеÑ?тиционниÑ?Ñ‚ поток набира Ñ?короÑ?Ñ‚ в ТурциÑ?. Тези инвеÑ?тиции в Ñ?ъчетание Ñ? природните реÑ?урÑ?и и геополитичеÑ?кото положение ще позволÑ?Ñ‚ на ТурциÑ? да прави не Ñ?тъпки, а Ñ?кокове напред към това да Ñ?тане икономичеÑ?ка Ñ?ила.

15 юли 2002,  23:35ч

 19 юли 2002  00:05ч

14  Ð¾ÐºÑ‚омври  2002  00:45ч

до тук   1 май 2004  02:17ч



14. ПрекиÑ?Ñ‚ потребител – глобално пазаруване

Тъй като вÑ?е повече и повече потребители от Ñ?трани Ñ? виÑ?оки цени и напреднали икономики започват да пазаруват директно в Ñ?траните Ñ? ниÑ?ки цени, Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на техните вътрешни пазари ще падне. Ð?ко Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето падне доÑ?татъчно много, знаем какво ще поÑ?ледва. Ð?е е нужно да Ñ?е Ñ?тига до икономичеÑ?ка криза или депреÑ?иÑ?, до каквито Ñ?е е Ñ?тигало в миналото. Възможно е в нÑ?кои Ñ?ектори да Ñ?е наблюдава икономичеÑ?ки раÑ?теж, докато други изпадат в криза. Това нÑ?ма  да Ñ?е Ñ?лучи изведнъж, но процеÑ?ÑŠÑ‚ вече е започнал поÑ?тепенно да напредва. Силата на потребителите разтварÑ? крилата Ñ?и към иÑ?о-икономиката.



15. ГлобализациÑ? Ñ?рещу меÑ?тни практики

Вече виждаме малки признаци на измеÑ?тване на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето. ВиÑ?оките цени в ЯпониÑ? доведоха до определен Ñ?пад на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето и Ñ?рив на финанÑ?овиÑ? пазар. Спадналото доверие на потребителите принуди Ñ?понÑ?ката икономика, наричана доÑ?коро икономика-чудо, не проÑ?то да падне на колене, но направо да Ñ?е търкалÑ? по земÑ?та.

Стигна Ñ?е до невероÑ?тната Ñ?итуациÑ?, при коÑ?то за да Ñ?ъживи икономиката, държавата дори предлагаше пари в брой на гражданите, за да пазаруват. СитуациÑ?, коÑ?то принуди нÑ?кои от Ñ?понÑ?ките мултинационални компании да изоÑ?тавÑ?Ñ‚ традиционните Ñ?и ценноÑ?ти до такава Ñ?тепен, че те дори назначиха американÑ?ки мениджъри. Точно обратна политика на тази, при коÑ?то Ñ?понците изнаÑ?Ñ?ха мениджърÑ?ки и производÑ?твени умениÑ?.



16. ИзноÑ? на евтини природни реÑ?урÑ?и

ИзноÑ?ÑŠÑ‚ на евтини природни реÑ?урÑ?и към напредналите икономики Ñ? виÑ?око потребление може да продължи Ñ?амо, докато потребноÑ?тите на поÑ?ледните бъдат задоволени. ТърÑ?енето ще Ñ?е покачва, а Ñ?лед това Ñ€Ñ?зко ще падне. Резултатът ще бъде катаÑ?трофален за изнаÑ?Ñ?щите държави. КлаÑ?ичеÑ?ки пример тук е този Ñ?ÑŠÑ? Ñ?томанената индуÑ?триÑ? на ЯпониÑ?. Ð’ продължение на 30 години чрез Ñ?пециални договори по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?понÑ?ката Ñ?томана Ñ?е изнаÑ?Ñ?ше за СÐ?Щ. Ð?мерика купуваше Ñ?томаната на изключително ниÑ?ки цени, което оÑ?тавÑ?ше ЯпониÑ? Ñ? погрешното впечатление, че Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето нÑ?ма да Ñ?пре никога. Веднага щом СÐ?Щ изгради цÑ?лата Ñ?и инфраÑ?труктура Ñ? евтината Ñ?понÑ?ка Ñ?томана, Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето Ñ?екна изведнъж. ОÑ?новниÑ?Ñ‚ потребител на Ñ?понÑ?ка Ñ?томана изведнъж преÑ?тана да Ñ?ъщеÑ?твува.

Ð’ Ñ?ъчетание Ñ?  намаленото Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене от Ñ?трана на СÐ?Щ, Ñ?понÑ?ката Ñ?томанена индуÑ?триÑ? получи и втори удар. СÐ?Щ наложи вноÑ?ни мита на Ñ?понÑ?ката Ñ?томана, за да защити домашната Ñ?и продукциÑ?. Така по трудниÑ? път ЯпониÑ? Ñ?е учи и опитва бързо да разшири броÑ? на потребителите Ñ?и, а не да разчита на една или на група от икономики за изноÑ?а на Ñ?понÑ?ки продукти и уÑ?луги. Това ще донеÑ?е много изгоди и на други икономики по Ñ?вета. Ще повтори ли ЯпониÑ? грешката Ñ?и отново? Или ще тръгне към глобален иÑ?о-икономичеÑ?ки модел?



17. ЕкÑ?порт на евтини Ñ?токи

Ð’ Европа започват да Ñ?а Ñ?е наблюдават първите признаци на Ñ?рив на автомобилниÑ? пазар на нови и употребÑ?вани коли, заради евтиниÑ? вноÑ? от ЯпониÑ?. ЯпонÑ?ката икономичеÑ?ка криза доведе до Ñ?рив в цените на употребÑ?ваните им коли – милиони автомобили бÑ?ха продадени на търг из цÑ?лата Ñ?трана за чаÑ?Ñ‚ от пазарната им Ñ?тойноÑ?Ñ‚.

Тъй като това бÑ?ха коли Ñ? деÑ?ен волан, те покачиха Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето в Ñ?трани Ñ? дÑ?Ñ?но каране като ВеликобританиÑ?, Ð?ова ЗаландиÑ?, Кипър и нÑ?кои Ð?зиатÑ?ки Ñ?трани. Ð’ резултат икономичеÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ на пазарите в тези Ñ?трани пое поÑ?ока надолу и отбелÑ?за 90% Ñ?пад  в малки икономики като Кипър. Ð’ разÑ?тоÑ?ние на една-две години пазарът на употребÑ?вани коли Ñ?ъщо Ñ?е Ñ?рина под влиÑ?ние на евтиниÑ? Ñ?понÑ?ки изноÑ?.

Ð?а пазара на употребÑ?вани коли Ñ?е извършиха големи преобразованиÑ?. Ð?а пазара на нови и употребÑ?вани коли във ВеликобританиÑ? и на пазара на нови коли в Европа цените паднаха под нивата от 97/98 година заради Ñ‚.нар Ñ?ив вноÑ? от Ñ?трани като ЯпониÑ?. Ð’ резултат Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на меÑ?тна продукциÑ? Ñ?падна Ñ€Ñ?зко и цените Ñ?е Ñ?ринаха, принуждавайки нÑ?кои заводи да прекратÑ?Ñ‚ производÑ?твото Ñ?и, а други бÑ?ха заплашени да го направÑ?Ñ‚, какъвто е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? Роувър, притежаван понаÑ?тоÑ?щем от БМВ. Роувър Ñ?ъкрати хилÑ?ди работни меÑ?та и Ñ?печели временно помилване от финанÑ?овата инжекциÑ? на правителÑ?твените фондове.

ПравителÑ?твото на Блеър бързо отговори на натиÑ?ка от Ñ?трана на лоби групите, предÑ?тавлÑ?ващи големите инвеÑ?титори в автомобилната индуÑ?триÑ? като Тойота и Ð?иÑ?ан, като наложи ограничение на броÑ? на директно внеÑ?ените от ЯпониÑ? коли. Държавната намеÑ?а не може да продължава вечно. ИзкуÑ?твените регулации рано или къÑ?но ще бъдат пометени от пазарните Ñ?или.

ИзкуÑ?твениÑ?Ñ‚ протекционизъм винаги има кратък живот. С намеÑ?ата на ЕС Обединеното кралÑ?тво ще бъде принудено да отвори пазара Ñ?и, което от Ñ?воÑ? Ñ?трана ще доведе до намаление на крайните цени. Точно това Ñ?е Ñ?лучва в момента. Ð’ резултат, Ñ?ектори от британÑ?ката икономика биват колонизирани от други икономики.

По ирониÑ? на Ñ?ъдбата това е единÑ?твениÑ?Ñ‚ начин за Ñ?игурно оцелÑ?ване на британÑ?ката икономика – да позволи чаÑ?тична пазарна колонизациÑ? или да Ñ?е изправи пред пълната разруха на цели Ñ?топанÑ?ки Ñ?ектори. Ð’ този Ñ?миÑ?ъл ВеликобританиÑ? имаше извеÑ?тен къÑ?мет или може би проÑ?ви далновидноÑ?Ñ‚ като не позволи на гигантите в автомобилната индуÑ?триÑ? да изчезнат, защото в противен Ñ?лучай тежеÑ?тта за оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ на британÑ?ката икономика би била непоноÑ?има.

Докато продължават тези ценови изменениÑ?, промени в Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето и потреблението, цените в напредналите икономики ще продължават да падат, а изоÑ?таналите да Ñ?е покачват. ОÑ?обено, когато цените Ñ?е изчиÑ?лÑ?ват цÑ?лоÑ?тно Ñ‚.е. включвайки диÑ?трибуционни, транÑ?портни и тарифни разходи. Това неизбежно ще доведе до премахване на ценовите разлики между напредналите и изоÑ?таналите държави.

Ð?еотдавна /на 18 юли 2002/ беше публикувано решението на ЕС, което позволÑ?ва Ñ?вободен вноÑ? на коли на по-ниÑ?ки цени, но Ñ?лед три-годишно отлагане поради натиÑ?ка на авто-производителите.



18. МакÑ?имизиране на печалбата Ñ?рещу Ñ?оциални ценноÑ?ти

Много топ икономиÑ?ти и финанÑ?ови Ñ?пециалиÑ?ти продължават да ни повтарÑ?Ñ‚, че макÑ?имизирането на печалбата е оÑ?новната цел на отворениÑ? пазар. Това поведение Ñ?ледва диктата на личната полза. Въпреки това многократно е доказвано, че макÑ?имизирането на печалбата не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде водеща цел. Има доÑ?та други възможноÑ?ти. Социалните ценноÑ?ти не могат да бъдат измервани Ñ? парични Ñ?тойноÑ?ти. Отказвам да приема, че не Ñ?ъщеÑ?твува друг измерител на щаÑ?тието и уÑ?пеха, различен от парите.

Ð’Ñ?рвам, че еуфоричното чувÑ?тво, което може да бъде извлечено от Ñ?оциално управленÑ?ката Ñ?иÑ?тема ИÑ?ократиÑ? и иÑ?о-икономика ще донеÑ?ат иÑ?тинÑ?ко щаÑ?тие на вÑ?ички граждани. Между макÑ?имизирането на печалбата и Ñ?оциалните ценноÑ?ти може да бъде открит баланÑ?, но Ñ?амо, когато хората, чийто живот е заÑ?егнат от този баланÑ?, Ñ?а ангажирани в процеÑ?а за взимане на решение; когато широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚ решава, отноÑ?но онова, което заÑ?Ñ?га живота й. Когато широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚ започне да зачита мотивите  за печалба на бизнеÑ?а. Когато бизнеÑ?ÑŠÑ‚ и общеÑ?твото започнат взаимно да уважават правата Ñ?и.

Това може да Ñ?е Ñ?лучи Ñ?амо при принципите на ИÑ?ократиÑ? и иÑ?о-икономика. Може да Ñ?е каже, че конкуренциÑ?та ще нараÑ?не, защото при иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, Ñ‚Ñ? ще вземе под внимание не Ñ?амо крайниÑ? потребител, но и не-потребителÑ?, и въобще цÑ?лата общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. Ð?апример Ñ?видетели Ñ?ме на конкуренциÑ?та между органичната и неорганична храна. Предполага Ñ?е, че производителите на органична храна взимат под внимание  ценноÑ?тите, грижите и здравето на потребителÑ?.



19. Ð?апредналите икономики – мултинационално и глобално равновеÑ?ие

РавновеÑ?ието нÑ?ма да бъде възможно, докато концепциÑ?та за отворено общеÑ?тво Ñ?е практикува чаÑ?тично по Ñ?вета. ПротиворечиÑ?та произтичат от факта, че докато напредналите икономики открито прокламират отвореното общеÑ?тво, те едновременно Ñ? това  Ñ?е превръщат в инÑ?трументи за потиÑ?кане на този тип общеÑ?тво в периферните чаÑ?ти на Ñ?вета. Тук Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?и зададем въпроÑ?а защо перифериÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да е по-малко демократична от напредналите западни икономики? Кой контролира демократизациÑ?та? Самите Ñ?трани от перифериÑ?та или западните икономики? РелигиÑ?та или културата? Или мултинационалните компании? Рано или къÑ?но глобалната иÑ?о-икономика ще уÑ?танови баланÑ?.

Ð’Ñ?рвам, че ако им бъде позволено икономичеÑ?ките империи никога не биха отÑ?лабили примката около икономичеÑ?ките колонии и винаги ще държат Ñ?лаби и под контрол. Един предубедено регулиран пазар ще помогне на Ñ?илните да Ñ?тават по-Ñ?илни, а на Ñ?лабите по-Ñ?лаби. Ето защо ИÑ?ократиÑ? в еднаква Ñ?тепен на глобалната и на локалната, на регионалната и на националната, на политичеÑ?ката и на икономичеÑ?ката Ñ?цена. 

Компаниите на кои държави например Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да погълнат компании на чужди държави чрез изкупуваниÑ?? Банките на кои държави могат да придобиÑ?Ñ‚ контрол върху банките на други държави?  Възможно ли е банките на нÑ?коÑ? развиваща Ñ?е държава в Ð?фрика да погълнат нÑ?коÑ? европейÑ?ка банка или по-Ñ?коро европейÑ?ките банки Ñ?а тези, които упражнÑ?ват контрол върху цели райони в Ð?фрика?   

Ð’Ñ?ички по Ñ?вета оÑ?ъзнават необходимоÑ?тта от по-голÑ?мо глобално Ñ?ътрудничеÑ?тво. Хората бързо Ñ?е учат да правÑ?Ñ‚ разлика между индивидуалното и колективното взимане на решениÑ?. ИÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще позволи глобалното Ñ?ътрудничеÑ?тво по Ñ?вета.. 

Можем да поÑ?очим като пример екологичните организации, които Ñ?и Ñ?ътрудничат по Ñ?вета. Друг пример е необходимоÑ?тта да Ñ?е предотвратÑ?Ñ‚ или Ñ?прат войни по Ñ?вета. Ð?еобходимоÑ?тта от обединÑ?ване на общноÑ?ти какъвто беше Ñ?лучаÑ? Ñ? Източна и Западна ГерманиÑ? и течащиÑ? в момента процеÑ? на обединение на Северна и Южна КореÑ?. Ð?еобходимо е да Ñ?е Ñ?табилизират икономиките в конфликтните точки по Ñ?вета, да Ñ?е преуÑ?танови изчерпването на природните реÑ?урÑ?и, като например реÑ?урÑ?ите от риба чрез доброволно Ñ?ътрудничеÑ?тво за ограничаване на незаконниÑ? риболов. Примерите Ñ?а твърде много и ще продължат да Ñ?е увеличават Ñ? разширÑ?ването на глобализациÑ?та.

ГлобалниÑ?Ñ‚ гражданин ще демонÑ?трира желание и готовноÑ?Ñ‚ да Ñ?ътрудничи. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ вече е започнал. Ð?ие вече наблюдаваме промÑ?на в отношението. Тази промÑ?на в крайна Ñ?метка неизбежно ще резултира в промÑ?на на политиките. Избраните предÑ?тавители ще бъдат принудени в резултат да прилагат политиката, за коÑ?то глобалните граждани наÑ?тоÑ?ват.

Ð’ момента Ñ?е намираме в ранните етапи на глобални общеÑ?тво, базирано на глобална икономичеÑ?ка активноÑ?Ñ‚. Ð?о вÑ?е още Ñ?ме чаÑ?Ñ‚ от общеÑ?тво където вземането на решениÑ? Ñ?е определÑ? от национални прерогативи, без доÑ?татъчно да Ñ?е Ñ?ъобрази глобалниÑ? ефект.



20. Вие можете да вземете учаÑ?тие! Вашето учаÑ?тие!

Тези от ваÑ?, които Ñ?а Ñ?ъглаÑ?ни Ñ? принципите на ИÑ?ократиÑ? и биха желали да Ñ?танат Ñ? приноÑ?а Ñ?и чаÑ?Ñ‚ от неÑ?, могат да го направÑ?Ñ‚ по редица начини. Развитието и разпроÑ?транението на иÑ?ократичната идеÑ?, е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да оÑ?ъщеÑ?твите. Бихте могли да поÑ?ветите време и уÑ?илиÑ? на възприемането, разпроÑ?транението, завършването и уÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? като нова, общеÑ?твено-управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема във вашата Ñ?трана.

Ð?ко можете да Ñ?и го позволите и чувÑ?твате необходимоÑ?Ñ‚ да го направите, можете да помогнете Ñ? финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва. Ð?ко вÑ?рвате, че ИÑ?ократиÑ? предлага ценноÑ?Ñ‚ за мнозина, чувÑ?твайте Ñ?е Ñ?вободни да Ñ? подкрепите финанÑ?ово Ñ? каквато и да е Ñ?ума. Ð?з не определÑ?м цена на тази книга. Предлагам Ñ? безплатно, но ще приема доброволни Ñ?редÑ?тва от вÑ?еки, който може да Ñ?и го позволи. Ще научите как да направите това на уеб-Ñ?айта www.isokratia.com.

Друг чудеÑ?ен начин да Ñ?е включите е като Ñ?е абонирате за билютина ИÑ?ократиÑ?. Дори не необходимо да плащате абонаментна такÑ?а. Електронното издание ще Ñ?е разпроÑ?транÑ?ва напълно безплатно по и-мейл от newsletter@isokratia.com За повече информациÑ? поÑ?етете Ñ?айта  www.isokratia.com. За абонамент по Ñ?тандартната поща, можете да изпратите заÑ?вка на адреÑ?а, който ще поÑ?очим на Ñ?айта, веднага щом имаме възможноÑ?тта да издаваме и разпроÑ?транÑ?ваме билютина на хартиен ноÑ?ител.

ПощенÑ?ките и админиÑ?тративни разходи за хартиеното издание ще завиÑ?Ñ?Ñ‚ от Ñ?ъответниÑ? район, в който живеете. Ð?о ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп и не можете да поÑ?рещнете финанÑ?овите разходи за абонамент, не Ñ?е тревожете. Ð?ие ще направим вÑ?ичко възможно да ви Ñ?набдÑ?ваме Ñ? безплатни копиÑ?, като открием Ñ?понÑ?ори, които да покриват пощенÑ?ките и админиÑ?тративни такÑ?и. Вие можете да учаÑ?твате като откриете и привлечете подобни Ñ?понÑ?ори. Това могат да бъдат вашите работодатели, приÑ?тели, меÑ?тни организации и Ñ‚.н. Само ги наÑ?очите към нашиÑ? Ñ?айт или им дайте пощенÑ?киÑ? ни адреÑ?. Ð?авÑ?рно бихте могли да убедите и меÑ?тната пощенÑ?ка Ñ?лужба да разпроÑ?транÑ?ва безплатно билютина на ИÑ?ократиÑ? за тези, които нÑ?мат Ñ?редÑ?твата да покриÑ?Ñ‚ пощенÑ?ката такÑ?а.

Можете да допринеÑ?ете Ñ? миÑ?ли и идеи в Ñ?пецифични екÑ?пертни облаÑ?ти. Една добре обмиÑ?лена идеÑ? или предложение е добре дошла от вÑ?еки. Ð?ко не Ñ?те профеÑ?ионалиÑ?Ñ‚ в дадена облаÑ?Ñ‚, запомнете, че не е необходимо човек да е академик, за да има добри идеи. Ð?ай-добре идеи, разбира Ñ?е, Ñ?е раждат от Ñ?ъвмеÑ?тното уÑ?илие на Ñ?ърцето и мозъка. Ð?ека не забравÑ?ме, че зад вÑ?еки изобретателÑ?ки импулÑ? Ñ?е крие една необходимоÑ?Ñ‚. Вашата необходимоÑ?Ñ‚ да вземете учаÑ?тие може да бъде извор на много миÑ?ли и идеи, които да формират базата за по-нататъшно развитие.

Можете да учаÑ?твате като Ñ?поделÑ?те. Може вашите миÑ?ли да Ñ?танат идеÑ?, коÑ?то друг да доразвие. Ð?е разчитайте, обаче, на мен. Създайте Ñ?обÑ?твени групи и форуми за взимане на решениÑ? и развийте идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ? в вашиÑ? район. Тези от ваÑ?, които иÑ?кат да Ñ?поделÑ?Ñ‚ Ñ? мен идеите Ñ?и, могат да ми ги изпращат на suggestion@isokratia.com или да ги изпратите на поÑ?очниÑ? на уеб-Ñ?айта пощенÑ?ки адреÑ?, ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп.

Когато ми изпращате идеите Ñ?и, молÑ? ви да ги формулирате кратко и Ñ?Ñ?но, за да редуцирате времето и Ñ?редÑ?твата за преглеждането им. Ð?ко имате идеÑ?, обÑ?ъдете Ñ?  Ñ? нÑ?кой друг или Ñ? групата Ñ?и за решениÑ?. Оформете Ñ? и ми Ñ? изпратете. Мога да обещаÑ?, че ще прегледам толкова от Ñ‚Ñ?Ñ…, колкото уÑ?пеÑ? в рамките на човешките възможноÑ?ти. Ð?ко обемът им е твърде голÑ?м, ще Ñ?е опитам да намерÑ? доброволец, а при необходимоÑ?Ñ‚ и платен аÑ?иÑ?тент, който да преглежда навреме предложениÑ?та ви.



21. Подчертавам, че най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да направите, е да помогнете за разпроÑ?транението на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?ещо повече, можете да Ñ?ъздадете диÑ?куÑ?ионни групи, в които незавиÑ?имо от мен да доразвиете и разпроÑ?траните във вашиÑ? край идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко е необходимо и би улеÑ?нило нещата, Ñ?айтът на ИÑ?ократиÑ? би могъл да Ñ?е направи на нÑ?колко езика. Ð?з от Ñ?воÑ? Ñ?трана бих приел помощта на онези, които могат да  преведат  ИÑ?ократиÑ? на други езици. Ще положа вÑ?ички уÑ?илиÑ? да публикувам на Ñ?айта, вÑ?ички, доÑ?тигнали до мен преводи.

Позволете ми да повторÑ?. РазпроÑ?транението и доразвитието на ИÑ?ократиÑ? е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?. Да привлечете вашите колеги и приÑ?тели. Да Ñ?поделите Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, да ги помолите да учаÑ?тват в билютина. Това нÑ?ма да ви Ñ?трува нищо, а от друга Ñ?трана ще упражни маркетингов ефект, който ще ни помогне да натрупаме финанÑ?ова преднина и да разпроÑ?траним книгата Ñ?ред онези, които нÑ?мат доÑ?тъп до Интернет.

Ð?уждаем Ñ?е от хора и Ñ?редÑ?тва, за да преведем книгата на други езици. Можете да Ñ?понÑ?орирате или да убедите нÑ?кой друг да Ñ?понÑ?орира тази дейноÑ?Ñ‚. Можете Ñ?амите вие да преведете книгата на родниÑ? Ñ?и език и да ни изпратите копие, което да публикуваме на уеб-Ñ?айта.



22. Бърз преглед на оÑ?новните начини за учаÑ?тие от Ñ?трана на тези, които Ñ?а доÑ?татъчно дръзки да прегърнат първи идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?

Можете да учаÑ?твате като лобирате в меÑ?тните и националните Ñ?и органи на управление за възприемане на ИÑ?ократиÑ?. Можете да учаÑ?твате като убедите Ñ?обÑ?твената Ñ?и политичеÑ?ка партиÑ? да възприеме иÑ?ократичниÑ? принцип на вземане на решениÑ?. Ð?ко уÑ?пеете да го направите, приноÑ?ÑŠÑ‚ ви ще бъде наиÑ?тина голÑ?м.

Ð?ко Ñ?те поддръжник на нÑ?каква партиÑ?, можете да й направите голÑ?ма уÑ?луга, като Ñ? убедите да възприеме принципа на ИÑ?ократиÑ?; защото, ако партийниÑ?Ñ‚ ви опонент ви изпревари, това може за дълго да ви избута вÑ?трани от политичеÑ?ката Ñ?цена. Toчно така Ñ?е Ñ?лучва през 19 век Ñ? Либералната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, когато Ñ‚Ñ? пропуÑ?ка да приеме една нова Ñ?оциално политика, Ñ?илно опонираща на ПрофÑ?ъюзите и широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. ЛейбъриÑ?тката партиÑ? идва на влаÑ?Ñ‚ и възприема въпроÑ?ната политика. Ð’ резултат на това един век по-къÑ?но либералната партиÑ? Ñ?и оÑ?тава малцинÑ?тво във ВеликобританиÑ?, докато лейбъриÑ?тите управлÑ?ват втори мандат Ñ? впечатлÑ?ваща изборна победа.

16 April 2002 23.40

19th July 2002  01.30

3rd October 2002  01.15

29th December 2002   23.18

3rd January 2003

10th May 2004 finished 10th draft




ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?
ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление
ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика
ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

111111111111