Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 20-9-2017
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

1. Глобалната политичеÑ?ка арена

Ð’Ñ?ички днеÑ? говорÑ?Ñ‚ за формиращата Ñ?е глобална икономика. РÑ?дко Ñ?е Ñ?поменава за формиращото Ñ?е глобално общеÑ?тво. Ð? точно там Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?ÑŠÑ?редоточим вниманието Ñ?и. Ð?ужно е да Ñ?е фокуÑ?ираме върху глобалното общеÑ?тво, което Ñ?е формира в момента от отделни индивиди, доброволни организации, търговÑ?ки Ñ?дружениÑ?, правителÑ?тва и регионални организации. Без Ñ?ъщеÑ?твуването на глобално човешко общеÑ?тво, никога нÑ?ма да е възможно изграждането на Ñ?табилна глобална икономика.

ГоворÑ? за глобално човешко общеÑ?тво, защото Ñ?ме Ñ?викнали, когато говорим за глобализациÑ?та, винаги да имаме предвид глобалниÑ? пазар, глобалната икономика, глобалната търговиÑ?, финанÑ?овите Ñ?делки. ЧовечеÑ?твото изглежда забравÑ? или пренебрегва най-важниÑ? фактор за глобализациÑ?та – формирането на глобално общеÑ?тво. Ð?е е трудно да докажем това. Вижте медиите – от веÑ?тниците и Ñ?пециализираните Ñ?пиÑ?аниÑ?, до телевизионните новини, документалните филми и Интернет – навÑ?Ñ?къде Ñ?е диÑ?кутират вÑ?ички фактори за глобалното общеÑ?тво, оÑ?вен човешкиÑ?Ñ‚.

Ð?о точно глобалната икономика и пазарната търговиÑ? Ñ?а факторите, които ще ни отведат, незавиÑ?имо дали го желаем, до човешкиÑ? фактор на глобалното общеÑ?тво. Без развитие на глобалната икономика, не би могло да Ñ?е Ñ?тигне до повишаване на глобалниÑ? Ñ?тандарт на живот. Без напредъка на глобалната икономика, болшинÑ?твото от глобалното общеÑ?тво ще бъде обречено на безнадеждно Ñ?традание. Затова нашето внимание Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде наÑ?очено оÑ?новно към човешкиÑ? фактор на глобализациÑ?та, а Ñ?лед това към икономичеÑ?киÑ? и оÑ?таналите фактори.

След като веднъж обърнем внимание, ще уÑ?тановим, че глобалното общеÑ?тво е наиÑ?тина в процеÑ? на формиране. УÑ?тановили този факт, ще проумеем, че е необходима глобална политичеÑ?ка и Ñ?оциално управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Ð?икоÑ? от Ñ?ега Ñ?ъщеÑ?твуващите Ñ?иÑ?теми не е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да Ñ?лужи на такова глобално общеÑ?тво. Глобалната ИÑ?ократиÑ? предлага решение. ТÑ? е оÑ?новата, върху коÑ?то глобалната Ñ?иÑ?тема, може да бъде поÑ?троена и да ноÑ?и полза на вÑ?ички.



2. Какво е глобалната ИÑ?ократиÑ??

Глобалната ИÑ?ократиÑ? е продължение на националната. Същите принципи, но пренеÑ?ени на глобално ниво. Ð’ уÑ?ловиÑ?та на глобална ИÑ?ократиÑ? решениÑ?та ще Ñ?е взимат от глобалниÑ? гражданин и ще Ñ?е изпълнÑ?ват от иÑ?ократични органи на управление. ИÑ?ократичните глобални Обединени нации ще имат реална влаÑ?Ñ‚. Ð’ глобалниÑ? иÑ?ократичен Съвет по Ñ?игурноÑ?тта ще членуват вÑ?ички, а не Ñ?амо нÑ?колко Ñ?уперÑ?или. Глобален иÑ?ократичен здравен Ñ?ъвет, глобален иÑ?ократичен Ñ?ъвет за борба Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта и прилагане на закона. Глобален екологичен Ñ?ъвет Ñ? реална и приложима влаÑ?Ñ‚. Без отделни Ñ?трани Ñ? право на вето. Без възможноÑ?ти за злоупотреба от Ñ?трана на отделни държави.

ВлаÑ?тта за взимане на решениÑ? винаги ще принадлежи на народа, а не на правителÑ?твените олигарÑ?и или техните избраници.

Органите на изпълнение да бъдат незавиÑ?ими. След като веднъж народът вземе нÑ?какво решение, незавиÑ?имо дали е военно, гражданÑ?ко или комбинациÑ? от двете, тези органи ще го изпълнÑ?Ñ‚, без отделна Ñ?трана или група Ñ?трани да имат право да им попречат.

За тази цел изпълнителите, или по - точно изпълнителните органи,              незавиÑ?имо дали Ñ?а военни, полицейÑ?ки или други, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат поÑ?тоÑ?нен Ñ?ÑŠÑ?тав от войници,  полицаи, Ñ?ъдии и Ñ‚. н. Този перÑ?онал Ñ‚Ñ€Ñ?бва да е Ñ?ÑŠÑ?тавен от граждани от целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ? пропорционално учаÑ?тие на вÑ?еки район и Ñ?трана. По този начин ще Ñ?е избегне влиÑ?нието и намеÑ?ата на отделна държава. Ще Ñ?е избегне или изцÑ?ло ще Ñ?е елиминира възможноÑ?тта отделна държава или група от държави да влиÑ?Ñ?Ñ‚ на глобалниÑ? вот поÑ?редÑ?твом международен орган като Обединените Ð?ации.

Ð?икоÑ? отделна Ñ?трана или група Ñ?трани нÑ?ма да може да оказва натиÑ?к или намеÑ?а върху друга Ñ?трана без разрешение от глобалното общеÑ?тво; и Ñ?ъщо толкова важно, никоÑ? отделна Ñ?трана или група Ñ?трани нÑ?ма да има право да Ñ?е въздържа от подобни дейÑ?твиÑ?, ако това е поÑ?тановено от глобалното общеÑ?тво.

ФинанÑ?ирането на подобни организации може да бъде уредено по много начини – под формата на държавни контрибуции и глобални данъци. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?трана член ще изплаща годишни контрибуции, пропорционални на броÑ? на наÑ?елението или нÑ?какъв друг определен критерий. Ð?ко нÑ?коÑ? Ñ?трана преÑ?тане да  внаÑ?Ñ? чаÑ?тта Ñ?и, членÑ?твото й автоматично ще Ñ?е прекратÑ?ва и правата й ще Ñ?е отнемат.

ИкономичеÑ?ки Ñ?лабите държави може да бъдат временно оÑ?вободени от финанÑ?овиÑ? товар на парични вноÑ?ки за поддържане на  международните органи, докато икономиките им Ñ?е хармонизират Ñ? тези на оÑ?таналите Ñ?трани членки. От тези Ñ?трани обаче ще Ñ?е очаква да Ñ?е включват Ñ? природни и човешки реÑ?урÑ?и, както и под каквато друга форма имат възможноÑ?Ñ‚.

ЧленÑ?твото в тези международни органи ще бъде възможно Ñ?амо за иÑ?ократични и демократични Ñ?трани, както и за такива, които дадат убедителни доказателÑ?тва, че Ñ?а в процеÑ? на преход към ИÑ?ократиÑ? или демокрациÑ?. Страни, които нÑ?мат финанÑ?ова или техничеÑ?ка възможноÑ?Ñ‚, но желаÑ?Ñ‚ да прилагат иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, ще могат да получават финанÑ?ови Ñ?убÑ?идии и указаниÑ?, за да въведат глобална електронна иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване.

Ð?ко народът на една Ñ?трана желае иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема, а меÑ?тниÑ?Ñ‚ режим Ñ?е противопоÑ?тавÑ?, на каквото и да е оÑ?нование, международниÑ?Ñ‚ регулативен орган ще бъде задължен първо да поÑ?тави проблема на глаÑ?уване, и ако вотът е Ñ?рещу управлÑ?ващиÑ? режим, да предприеме дейÑ?твиÑ? за премахването му.  Възможните дейÑ?твиÑ? Ñ?а финанÑ?ово или търговÑ?ко ембарго, а Ñ?лед определено време, ако е необходимо и глаÑ?увано от глобалните глаÑ?оподаватели, дори военни дейÑ?твиÑ?.

ТрÑ?бва да Ñ?е полагат грижи за широката публика. ДългоÑ?рочни Ñ?анкции от финанÑ?ово или друго еÑ?теÑ?тво в крайна Ñ?метка наказват общеÑ?твото, а не политичеÑ?ките лидери. ТрÑ?бва да Ñ?е Ñ?пре практиката, при коÑ?то народът на една Ñ?трана бива доведен до мизериÑ?, Ñ?амо защото международната общноÑ?Ñ‚ Ñ?е бори Ñ? лидера на този народ. За това може би най-доброто лекарÑ?тво е бързата и решителна намеÑ?а на Ñ?ила, наÑ?очена директно в целта. И то единÑ?твено Ñ?лед пълно одобрение от иÑ?ократичните Обединени Ð?ации, чийто членове ще глаÑ?уват Ñ?поред желаниÑ?та на глаÑ?оподавателите от Ñ?траните, които предÑ?тавлÑ?ват.

При наÑ?тоÑ?щата организациÑ? на Обединените Ð?ации налагането на Ñ?анкции и ембарго е много леÑ?но и в Ñ?ъщото време може а бъде изключително неефективно. Ще ви дам пример: Ñ?поред Хералд Трибюн от 23 Ñ?нуари 2001г през 2001г СÐ?Щ  налагат Ñ?анкции под една или друга форма на 75 от общо 193 Ñ?трани членки на ОÐ?. Причините варират от нарушениÑ? на човешките права и военни злоупотреби до трафик на наркотици, лъжливи етикети на конÑ?ерви Ñ? риба тон, тарифи и Ñ‚.н. Тук аз не оÑ?порвам валидноÑ?тта на тези Ñ?анкции, а поÑ?очвам факти, които чеÑ?то обÑ?гват на широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚.

ИÑ?кам още веднъж да подчертаÑ?, че подобни дейÑ?твиÑ? могат да бъдат допуÑ?нати Ñ?амо когато народът на дадена Ñ?трана желае ИÑ?ократиÑ?, а не когато оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от глобалното общеÑ?тво Ñ? изиÑ?ква. Ð?ко народът на една Ñ?трана Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вободниÑ? Ñ?и глаÑ? /Ñ?леден от глобални агенции/ законно избере предÑ?тавители, които международната общноÑ?Ñ‚ не одобрÑ?ва, Ñ‚Ñ? ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?ъобрази, да уважава и подкрепÑ? народниÑ? избор.

Ð?а Ñ?траните Ñ? недемократичен или неиÑ?ократичен режим Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е дава разумен Ñ?рок за преминаване от диктаторÑ?ка или автократична Ñ?иÑ?тема към иÑ?ократична. Времето за преход Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде доÑ?татъчно за поÑ?тепенната иÑ?ократизациÑ? на Ñ?траната и пълното въвеждане на Ñ?иÑ?темата.

Ð?з лично вÑ?рвам, че колкото по-рано, толкова по-добре. Ð’Ñ?рвам, че ако на хората, незавиÑ?имо дали те Ñ?а образовани или не, бъдат изложени аргументите за и против, те ще Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да формират вÑ?рно решение в процеÑ?а на глаÑ?уване. Бих предпочел погрешни решениÑ?, взети от един цÑ?л, добре информиран народ, отколкото от неколцина избраници, решаващи от името на милиони и милиарди хора.



3. Ð?еобходимоÑ?тта от Ñ?ъвмеÑ?тима глобална Ñ?оциално-управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема

С разраÑ?тването на глобалното поведение нараÑ?тва и необходимоÑ?тта от Ñ?ъвмеÑ?тима глобална политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Ð’Ñ?рвам, че принципите на отвореното общеÑ?тво в дух на взаимопомощ вече Ñ?а породили общите ценноÑ?ти, които формират гръбнака на глобалното общеÑ?тво. Течението набира Ñ?короÑ?Ñ‚ и не може да бъде Ñ?прÑ?но. Това глобално течение обаче Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде направлÑ?вано, за да Ñ?е избегнат катаÑ?трофи и а Ñ?е поÑ?тигне вÑ?еобща изгода.

Преди да навлезем по-дълбоко в изиÑ?кваниÑ?та и механизмите на глобалната ИÑ?ократиÑ?, нека хвърлим бърз поглед върху широко диÑ?кутираните наÑ?тоÑ?щи проблеми - другите причини, поради които Ñ?е нуждаем от глобална управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Ще цитирам Джордж СороÑ? в "Кризата на капитализма": "Ð?ко на пазарните Ñ?или, дори на чиÑ?то икономичеÑ?ката и финанÑ?ова Ñ?цена, бъде дадена пълна влаÑ?Ñ‚, това ще породи хаоÑ? и ще доведе в крайна Ñ?метка до Ñ?рив на глобалната капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема". Сривът на Ñ?иÑ?темата, незавиÑ?имо дали е породен от прекалено много регулаторни намеÑ?и или от пълно разчитане на пазарните Ñ?или, може да доведе единÑ?твено да катаÑ?трофален резултат.

Ð’ уÑ?ловиÑ?та на икономичеÑ?ка глобализациÑ? Ñ?таваме Ñ?видетели на икономика от мащаба, на коÑ?то липÑ?ва един оÑ?новен елемент. Елементът на политика от мащаба. Ð?амираме Ñ?е в ранните етапи на правителÑ?твена политика, диктувана от мултинационалните компании. При отÑ?ÑŠÑ?твието на подходÑ?ща политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, икономичеÑ?ката глобализациÑ? неизбежно ще доведе до провал на глобализациÑ?та. Ð’Ñ?рвам, че глобализациÑ?та има твърде много да предложи за човешкото развитие. Затова вÑ?рвам, че политика от мащаба е абÑ?олютно необходима. Също така вÑ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? е единÑ?твената Ñ?иÑ?тема, Ñ?поÑ?обна да предложи подобна политика - както в облаÑ?тта на Ñ?оциалното управление, така и в облаÑ?тта на глобалната икономика от мащаба.



4. Ð?аÑ?тоÑ?щите заплахи пред глобалната икономика

ПолитичеÑ?ката и икономичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема винаги вървÑ?Ñ‚ ръка за ръка. Светът е Ñ?тавал Ñ?видетел на големи разрушениÑ? - катаÑ?трофи, в които Ñ?а умирали милиони, а коренът е бил проÑ?то финанÑ?ова криза. Ð’ нÑ?кои Ñ?лучаи подобни катаÑ?трофи Ñ?а били причинÑ?вани от финанÑ?ов колапÑ? и Ñ?а водили до най-болезнени брожениÑ? и радикални промени в иÑ?ториÑ?та на човечеÑ?твото. Пример за това може да бъде Втората Световна Война, коÑ?то в крайна Ñ?метка е породена от финанÑ?овиÑ? колапÑ? на германÑ?ката пазарна Ñ?иÑ?тема. Добре извеÑ?тен факт е, че колапÑ?ÑŠÑ‚ на немÑ?ката икономика води до катаÑ?трофа и неÑ?табилноÑ?Ñ‚, които на Ñ?вой ред Ñ?тават причина за идването на Хитлер на влаÑ?Ñ‚.

Ð’ това отношение твърдениÑ?та на Джордж СороÑ? Ñ?а абÑ?олютно верни и в двете поÑ?оки - както по отношение на времето, така и по отношение на причината; както за миналото, така и за бъдещето. Ð?бÑ?олютното разчитане на пазарните Ñ?или или прекалената намеÑ?а и игра Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…, могат да бъдат причина за катаÑ?трофа. Човешкото общеÑ?тво е преживÑ?ло миналото и е платило виÑ?ока цена и непоноÑ?има болка. Ð?ека внимаваме в бъдеще, за да избегнем подобни катаÑ?трофи. Ð?ека Ñ?е поучим от миналото и избегнем допуÑ?кането на Ñ?ъщите грешки.



5. ГлобалниÑ?Ñ‚ проблем днеÑ?

Ð?Ñ?ма да преувелича, ако кажа, че една финанÑ?ова криза е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да помете глобалниÑ? отворен пазар и Ñ?амата капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, каквато Ñ? познаваме днеÑ?. Както знаем, това Ñ?е е Ñ?лучвало преди. И затова човечеÑ?твото днеÑ?, повече от вÑ?Ñ?кога, Ñ?е нуждае от концепциÑ? за отвореното общеÑ?тво. Проблемът, пред който Ñ?ме изправени днеÑ? е, че Ñ?е опитваме да поÑ?троим глобална икономика, без да имаме Ñ?ъответÑ?тваща Ñ?оциално-управленÑ?ка политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то да подкрепи подобни глобални измерениÑ?.

За да можем наиÑ?тина да Ñ?табилизираме и регулираме една глобална икономика, Ñ?е нуждаем от нÑ?какъв вид глобална управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема за взимане на решениÑ?. Ð?акратко, нуждаем Ñ?е от подкрепата на глобалното общеÑ?тво. Тук точно Ñ?е намеÑ?ва глобалната ИÑ?ократиÑ?. ИÑ?ократиÑ? е новата глобална общеÑ?твено управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще позволи взимането на глобални политичеÑ?ки решениÑ?, Ñ?лужещи на нуждите на глобалната икономика, като в Ñ?ъщото време Ñ?лужат на нуждите на иÑ?тинÑ?ки отвореното глобално общеÑ?тво.

Може да Ñ?е каже, че Ñ?е нуждаем от политико-Ñ?оциална управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема, коÑ?то да Ñ?инхронизира националните и международни Ñ?оциални управлениÑ? и Ñ?ъответните им политики. Това не може да е нищо друго оÑ?вен глобалната иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема. Ð?ие Ñ?е приближаваме бързо до глобално общеÑ?тво Ñ? глобална икономика. Ð? това общеÑ?тво Ñ?е нуждае от универÑ?ални ценноÑ?ти, които да го обединÑ?ват. ИÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, чийто принципи Ñ?е прилагат на вÑ?ички нива, отговарÑ? на тези уÑ?ловиÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щото Ñ?оциално управление на предÑ?тавителната демокрациÑ? Ñ?тава вÑ?е по-неÑ?ъвмеÑ?тимо Ñ? глобалното общеÑ?тво и оÑ?обено Ñ? глобализациÑ?та.



6. Глобо-фобиÑ? или фобиÑ? от глобален икономичеÑ?ки империализъм

Виждаме реакциÑ?та на активиÑ?тките групи, демонÑ?триращи Ñ?рещу глобализациÑ?та. Тези групи, обаче Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?Ñ‚ от хора от голÑ?м брой различни държави, което означава, че тези активиÑ?ти, формират глобална група. Ð’ крайна Ñ?метка наблюдаваме глобална група, демонÑ?трираща Ñ?рещу глобализациÑ?та. Защо?

Международните политики, приоритети и дейÑ?твиÑ? на днешните национални демокрации Ñ?а диктаторÑ?ки и чеÑ?то пъти екÑ?панзиониÑ?тични. До нÑ?каква Ñ?тепен днешните международни политики под формата на икономичеÑ?ки империализъм водÑ?Ñ‚ недиректно до политичеÑ?ки империализъм. Затова виждаме екÑ?тремни протеÑ?ти от Ñ?трана на глобални групи, които Ñ?е Ñ?трахуват не от глобализациÑ?та, а от това да бъдат завладени и екÑ?плоатирани от нÑ?колко икономичеÑ?ки Ñ?или - правителÑ?твени или мултинационални.

Макар и да не приемам тактиките и екÑ?тремиÑ?тките дейÑ?твиÑ?, които напоÑ?ледък предприемат, както протеÑ?тиращите, така и полициÑ?та, разбирам мотивите и Ñ?траховете и на двете Ñ?трани. Ð?нти-глобалиÑ?ткиÑ?Ñ‚ активиÑ?Ñ‚ не Ñ?е Ñ?трахува от глобалниÑ? гражданин, нито от глобалната общноÑ?Ñ‚. Страхува Ñ?е от политиката на онези, чийто водещ мотив Ñ?а националните интереÑ?и, чеÑ?то пъти за Ñ?метка на интереÑ?ите на другите нации и глобалниÑ? гражданин.

Ð’Ñ?еки ден Ñ?таваме Ñ?видетели на хармониÑ?та, в коÑ?то хора от различен етничеÑ?ки произход, религиÑ?, пол и цвÑ?Ñ‚ могат да работÑ?Ñ‚ заедно за общиÑ? Ñ?и интереÑ?. С гордоÑ?Ñ‚ мога да кажа, че в нашата компаниÑ? /Caretower Ltd/, коÑ?то ръководÑ? заедно Ñ? двамата Ñ?и Ñ?инове, наемаме хора от вÑ?ички религии, цветове и различни националноÑ?ти. От 40 души перÑ?онал имаме 20 националноÑ?ти, девет или повече религии и различни цветове: гърци, кипърÑ?ки гърци, турци, кипърÑ?ки турци, англичани, уелÑ?ци, шотландци, американци, италианци, евреи, араби, холандци, ирландци, авганиÑ?танци, пакиÑ?танци, индианци, китайци, южноафриканци, авÑ?тралийци и дори кубинÑ?ки американци. Хора Ñ? различни религии: правоÑ?лавни хриÑ?тиÑ?ни, католици, англиканци и методиÑ?ти, мюÑ?юлмани, евреи, хинди, будиÑ?ти и много други.

Ð’Ñ?ички работÑ?Ñ‚ заедно, за да печелÑ?Ñ‚ издръжката Ñ?и и в името на общиÑ? ни интереÑ?. За тези, които твърдÑ?Ñ‚, че различните етничеÑ?ки, религиозни и цветови групи не могат да работÑ?Ñ‚ Ñ?ъвмеÑ?тно, аз казвам да погледнат горната група. При отÑ?ÑŠÑ?твие на намеÑ?ата на политичеÑ?ки и религиозни лидери, те живеÑ?Ñ‚ и работÑ?Ñ‚ заедно. Ð’Ñ?ички Ñ?е гордеÑ?Ñ‚ Ñ? етничеÑ?ката, религиозната и раÑ?овата Ñ?и идентичноÑ?Ñ‚, като в Ñ?ъщото време уважават идентичноÑ?тта на оÑ?таналите. Ð’Ñ?ички Ñ?и Ñ?ътрудничат като членове на екип и колеги, като членове на глобалното общеÑ?тво.



7. Гражданите Ñ?рещу държавата - универÑ?ални права за ангажираноÑ?Ñ‚

Дошло е време за вÑ?ички наÑ? в така наречениÑ? Ñ?вободен демократичен Ñ?вÑ?Ñ‚ да помогнем и наÑ?очим оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета в приÑ?ъединÑ?ването й на Ñ?ъщото ниво. Ð?ужни Ñ?а универÑ?ално валидни правила за ангажираноÑ?Ñ‚, за да бъдат управлÑ?вани връзките между държавите; да гарантират правата на индивида, незавиÑ?имо дали Ñ?тава въпроÑ? за граждани на богата Ñ?трана или на бедна, на Ñ?ъюзник или не.

Ð?е е нужно да гледаме далеко, за да видим, че нещо подобно може да бъде направено Ñ? голÑ?м уÑ?пех. ЕвропейÑ?киÑ?Ñ‚ Ñ?ъюз и непрекъÑ?натото му разраÑ?тване не Ñ?а нищо по-различно от това, към което призовавам. Група Ñ?трани, чиито връзки и Ñ?оциално управление Ñ?тават вÑ?е по-теÑ?ни. Целта им Ñ?а еднакви права на вÑ?ички държави и на гражданите на тези държави. Само Ñ?и предÑ?тавете Ñ?ъщото да Ñ?е Ñ?лучи на глобално ниво.

Може би е дошло време общеÑ?твото да Ñ?е мобилизира и да наложи принципи на поведение на Ñ?обÑ?твените Ñ?и държави. Като пример може да вземем организациÑ?та Грийн ПийÑ?, коÑ?то Ñ?е е разраÑ?нала в Ñ?ветовен мащаб. Глобална мобилизациÑ? на едни и Ñ?ъщи Ñ?поделени ценноÑ?ти, поÑ?тигнали Ñ?ветовно признание, заради нуждата и призива на глобалниÑ? гражданин да запази нашата околна Ñ?реда. Ð?е Ñ?амо заради една Ñ?трана, а заради вÑ?ички Ñ?трани.

За нещаÑ?тие днеÑ? в отÑ?ÑŠÑ?твието на глобална управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема Ñ? универÑ?ални ценноÑ?ти, при липÑ?ата на права на глобалните граждани да решават чрез глаÑ?овете Ñ?и какви да бъдат политиките за управление на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ по такива въпроÑ?и като глобалната екологиÑ?, понÑ?кога Ñ?таваме Ñ?видетели на екÑ?тремиÑ?тки проÑ?ви от Ñ?трана на групи, чиÑ?то единÑ?твена цел е да запазÑ?Ñ‚ земÑ?та от разруха. Ð?ко и когато глобалната ИÑ?ократиÑ? бъде уÑ?тановена, глобалните граждани ще решават чрез глаÑ?овете Ñ?и. Тогава нÑ?ма да Ñ?е налага никакви групи  да прибÑ?гват до екÑ?тремиÑ?тки дейÑ?твиÑ?.

При ИÑ?ократиÑ? глобалните граждани ще имат Ñ?иÑ?тема, Ñ? коÑ?то ще налагат политичеÑ?ки контрол върху управлÑ?ващите национални правителÑ?тва. ИÑ?ократиÑ? поÑ?тавÑ? оÑ?новите на общеÑ?тво, което изиÑ?ка промени в поведението на държавите, както към Ñ?обÑ?твените й граждани, така и към гражданите на Ñ?вета, извън границите на отделната държава.

ИÑ?ократиÑ? предлага иÑ?тинÑ?ка възможноÑ?Ñ‚ за общеÑ?твата на отделните държави да Ñ?е Ñ?меÑ?Ñ?Ñ‚ в едно хармонично, глобално политичеÑ?ко общеÑ?тво, в Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то иÑ?тинÑ?ките желаниÑ? на хората ще направлÑ?ват живота им. Подобно на националната ИÑ?ократиÑ?, при глобалниÑ? иÑ?ократичен Ñ?вÑ?Ñ‚ хората ще упражнÑ?ват директен политичеÑ?ки контрол над правителÑ?твата, както на национално, така и на международно ниво.

Когато глобалната ИÑ?ократиÑ? бъде уÑ?тановена и започне да Ñ?е развива, Ñ‚Ñ? ще намери начини да превъзмогне препÑ?Ñ‚Ñ?твиÑ?та, поÑ?тавени от националниÑ? Ñ?уверенитет. ПреÑ?ледването на общи интереÑ?и в глобалното общеÑ?тво ще подтикне към иновационни решениÑ? за превъзмогване на препÑ?Ñ‚Ñ?твиÑ?та. Демократично диктаторÑ?киÑ?Ñ‚ Ñ?тил на правителÑ?тва Ñ? гражданÑ?ки Ñ?луги, отговарÑ?щи за формирането на външната политика, ще преÑ?тане да Ñ?ъщеÑ?твува. Само погледнете ЕвропейÑ?киÑ? Съюз - неотклонно отдалечаване от етничеÑ?киÑ? Ñ?уверенитет и демократично-диктаторÑ?ките режими.



8. Глобална хармонизациÑ? и ролÑ?та на СÐ?Щ

С превръщането на глобалната хармонизациÑ? в реалноÑ?Ñ‚, на нито една отделна Ñ?трана нÑ?ма да й Ñ?е налага да поема отговорноÑ?тта да бъде Ñ?ветовен полицай или финанÑ?иÑ?Ñ‚. По наÑ?тоÑ?щем на СÐ?Щ им Ñ?е налага или дори можем да кажем, че Ñ?а принудени да изпълнÑ?ват ролÑ?та на Ñ?ветовен пазител на реда. От Европа до Ð?зиÑ? и вÑ?Ñ?ко кътче на Ñ?вета Ñ?траните Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ помощта и намеÑ?ата на Ð?мерика за решаване на локалните и регионалните Ñ?и проблеми. Ð?мерика не беше Ñ?клонна да учаÑ?тва във Втората Световна Война. Британците, руÑ?наците и други Ñ?трани Ñ? умолÑ?ваха да им Ñ?тане Ñ?ъюзник. Без помощта на Ð?мерика кой знае дали днеÑ? нÑ?маше да имаме немÑ?ки имена. И въпреки това вмеÑ?то да бъде обичана навÑ?Ñ?къде по Ñ?вета, Ð?мерика е мразена точно заради тази й ролÑ?.



9. Какво пчели и какво губи СÐ?Щ

Причината за това е, че понÑ?кога Щатите могат да бъдат определени като агреÑ?ор, както заради дейÑ?твиÑ?та им в определени Ñ?лучаи, така и заради липÑ?ата или отказа им да дейÑ?тват в други Ñ?лучаи. Ð’Ñ?рвам, че тежеÑ?тта, Ñ? коÑ?то е натоварена Ð?мерика, както на политичеÑ?ката, така и на икономичеÑ?ката Ñ?цена, е доÑ?тигнала непоноÑ?ими размери. Този огромен товар може да подтикне Ð?мерика към злоупотреби Ñ? други по-Ñ?лаби нации. Ð?мериканците  Ñ?а Ñ?клонни към грешки, както вÑ?ички други хора.

Подобен товар в материално, финанÑ?ово и технологично, но най-вече в човешко отношение е непоноÑ?им за коÑ?то и да е Ñ?трана, била Ñ‚Ñ? и Ñ?уперÑ?ила. Ð’Ñ?рвам, че това положение на нещата е неÑ?праведливо Ñ?прÑ?мо Щатите, както е неÑ?праведливо и Ñ?прÑ?мо оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Ð’Ñ?рвам, че Ñ?ъщо така е опаÑ?но за Ñ?вета.

ОпаÑ?но е, защото реÑ?урÑ?ите на СÐ?Щ ще Ñ?е окажат недоÑ?татъчни да Ñ?е Ñ?правÑ?Ñ‚, а пропаÑ?тта, коÑ?то би Ñ?е получила, ако СÐ?Щ Ñ?е оттеглÑ?Ñ‚, ще бъде толкова голÑ?ма, че никоÑ? държава или групи държави нÑ?ма да е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да Ñ? запълни. Докато продължаваме да практикуваме демократична диктатура на абÑ?олютната влаÑ?Ñ‚, риÑ?кът от подобни дейÑ?твиÑ?, отговори и пропаÑ?ти ще раÑ?те вÑ?е повече и повече. Като вÑ?ички други Ñ?трани Ð?мерика практикува диктаторÑ?ка демокрациÑ?, при коÑ?то един човек разполага Ñ? пълната влаÑ?Ñ‚.

Подобни пропаÑ?ти могат да бъдат изключително опаÑ?ен вакуум за Ñ?вета. От друга Ñ?трана,  докато Ð?мерика изпълнÑ?ва ролÑ?та на глобален пазител на реда, дейÑ?твиÑ?та й започват да Ñ?е възприемат вÑ?е по-двузначно. Ð’Ñ?Ñ?ко отделно дейÑ?твие печели подкрепата на нÑ?кой нации и бива оÑ?ъдено от други. Ð’Ñ?рвам, че тази двойÑ?твеноÑ?Ñ‚ доведе, както до атентатите на 11 Ñ?ептември, така и до Ñ?ъбитиÑ?та Ñ?лед това.

При иÑ?окртичната Ñ?иÑ?тема Ð?мерика ще бъде горда, ценена и обичана за ролÑ?та Ñ?и по Ñ?вета. ИÑ?ократиÑ? предлага на Ð?мерика и оÑ?таналите могъщи и влиÑ?телни нации днеÑ?, възможноÑ?тта да ръководÑ?Ñ‚ Ñ?вета, като бъдат иÑ?тинÑ?ки Ñ?ъдружници на този Ñ?вÑ?Ñ‚. Предлага възможноÑ?тта за прилагане на еднакви правила и практики при вÑ?ички Ñ?лучаи и по отношение на вÑ?ички вътрешни и външни въпроÑ?и. Глобалната ИÑ?ократиÑ? ще премахне тежеÑ?тта и отговорноÑ?тта от раменете на Ð?мерика.

ВъзможноÑ?тта да реагира и отговори по Ñ?ъщиÑ? начин и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщите мерки на нечовешки поÑ?тъпки, незавиÑ?имо дали те Ñ?а извършени от Ñ?ъюзници или врагове. Ð?ай-вече ИÑ?ократиÑ? ще даде възможноÑ?Ñ‚ да бъде облекчен товарът, който по наÑ?тоÑ?щем ноÑ?и Ð?мерика на Ñ?ветовната Ñ?цена. По този начин Ñ‚Ñ? предотвратÑ?ва възможноÑ?тта за развитие на глобална диктатура. Същото така премахва омразата, коÑ?то много хора изпитват към Ð?мерика. Кой знае дали Ñ‚Ñ? нÑ?ма да доведе и до изчезване на терориÑ?тичните атаки Ñ?рещу Ð?мерика и нейните граждани, на които Ñ?танахме Ñ?видетели, и които по наÑ?тоÑ?щем заплашват Ñ?траната. Глобалната ИÑ?ократиÑ? ще позволи на Ð?мериканÑ?ките глаÑ?оподаватели да диктуват на Ñ?воите управлÑ?ващи предÑ?тавители глобални правила за ангажираноÑ?Ñ‚.



10. Вътрешните принципи и политики противоречат на външните принципи и политики

Ð?аÑ?тоÑ?щата Ñ?вободна международна Ñ?иÑ?тема позволÑ?ва и понÑ?кога дори подтиква СÐ?Щ и други водещи Ñ?трани да Ñ?е държат в противоречие Ñ? вътрешните Ñ?и принципи. Ð?апример Съединените Щати бÑ?ха Ñ?ред единÑ?твените Ñ?едем Ñ?трани, които глаÑ?уваха Ñ?рещу международниÑ? Съдебен КодекÑ?. Причината беше неÑ?ъглаÑ?ието на американÑ?ките военни да преминат под международна юриÑ?дикциÑ?та. Другите Ñ?трани, които глаÑ?уваха  Ñ?рещу КодекÑ?а бÑ?ха Китай, Ирак, Израел, ЛибиÑ?, Катан и Йемен.

Почти вÑ?ички те Ñ?а Ñ?трани, Ñ?рещу чийто диктаторÑ?ки режими Ñ?е бори СÐ?Щ. Каква ирониÑ?. Тогавашните правителÑ?тва и управлÑ?ващи на тази група Ñ?трани предпочетоха да игнорират глобалните правила за ангажираноÑ?Ñ‚ и международниÑ? Съдебен кодекÑ?. Ð’Ñ?рвам, че подобни дейÑ?твиÑ? Ñ?а наиÑ?тина тъжен пример за Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на днешното общеÑ?тво. Затова имаме много за преодолÑ?ване като жители на този Ñ?вÑ?Ñ‚.

При наÑ?тоÑ?щите Ñ?оциално-управленÑ?ки Ñ?иÑ?теми, незавиÑ?имо дали Ñ?а демократични или не, Ñ?траните Ñ?а изградили практика да диктуват външната Ñ?и политика на база на вътрешни Ñ?ъображениÑ?: понÑ?кога Ñ? намерение да угодÑ?Ñ‚ и въздейÑ?тват на избирателите Ñ?и; друг път пренебрегвайки изцÑ?ло Ñ?обÑ?твените Ñ?и граждани. Малък пример тук е преувеличеното ембарго върху Куба от Ñ?трана на СÐ?Щ, което Ñ?поред нÑ?кои има за цел да направи доволни кубинÑ?ките граждани на Флорида. Така че, нÑ?ма нужда да поÑ?очваме много примери от много Ñ?трани, които ежедневно практикуват подобно поведение.



11. Ð?ад закона

Ð?аÑ?тоÑ?щите демократични Ñ?иÑ?теми дори позволÑ?ват на нÑ?кои правителÑ?твени членове да нарушават националните закони. Водещ пример тук Ñ?а дейÑ?твиÑ?та на бившиÑ? държавен Ñ?екретар Хенри КиÑ?инджър и в нÑ?каква Ñ?тепен на Ñ?ъветÑ?киÑ? му колега, когато двамата решават да разделÑ?Ñ‚ Ñ?вета на еднакви зони на контрол и влиÑ?ние.



12. Вече не

При глобалната ИÑ?ократиÑ? глобалниÑ?Ñ‚ гражданин ще може да Ñ?е радва на Ñ?иÑ?тема и влаÑ?Ñ‚, Ñ? коÑ?то той ще може да упражнÑ?ва политичеÑ?ки контрол върху управлÑ?ващите. ИÑ?ократиÑ? полага оÑ?новите за мобилизациÑ? на общеÑ?твото, така че то да наÑ?тоÑ?ва за промени в поведението на държавите по отношение на Ñ?обÑ?твените им граждани и глобалните граждани, извън границите на отделната държава. ИÑ?ократиÑ? предлага иÑ?тинÑ?ка база за Ñ?меÑ?ване на общеÑ?твото в хармонична глобално-Ñ?оциална управленÑ?ка Ñ?иÑ?тема; Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то реалните желаниÑ? на хората ще направлÑ?ват живота им.



13. Международните дела и политики: как?

Подобно на националната ИÑ?ократиÑ?, Ñ?ъщите принципи могат да бъдат приложени и на глобалната Ñ?цена. Глобалните граждани ще глаÑ?уват за глобалните въпроÑ?и. След това Ñ?ъответните иÑ?ократични органи ще изпълнÑ?ват тези решениÑ?.

Ð?ужни Ñ?а организации Ñ? реална глобална влаÑ?Ñ‚. ВлаÑ?Ñ‚ над националните правителÑ?тва. ВлаÑ?Ñ‚ да Ñ?ледÑ?Ñ‚ за изпълнението на решениÑ?та на глобалните граждани от Ñ?трана на глобални правителÑ?тва, демократично избрани от гражданите на Ñ?вета. Такива организации ще Ñ?е превърнат в изпълнителни инÑ?трументи за пълно налагане на влаÑ?тта на глобалните граждани.

Ð?Ñ?кои от оÑ?новните облаÑ?ти, на които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде обърнато внимание на локално, регионално, национално и глобално ниво Ñ?а: военната Ñ?игурноÑ?Ñ‚, икономика, финанÑ?и, търговиÑ?, образование, здравеопазване, околна Ñ?реда, Ñ?оциална политика, транÑ?порт и научно развитие. Ð’Ñ?ички те Ñ?а приоритетни въпроÑ?и. Жизнено важни въпроÑ?и. ВъпроÑ?и, изиÑ?кващи глобално учаÑ?тие. ВъпроÑ?и, които ако не получат нужното внимание, ще оÑ?тавÑ?Ñ‚ нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ уÑ?звим както в политичеÑ?ко, така и в икономичеÑ?ко отношение, без да Ñ?поменавам военниÑ? аÑ?пект.

РолÑ?та на тези организации нÑ?ма да бъде да оказват намеÑ?а, защото това би възпрÑ?ло прогреÑ?а. ТÑ?хната ролÑ? ще бъде да предотвратÑ?Ñ‚ катаÑ?трофи, да гарантират Ñ?вободата на глобалните граждани, да ги опазÑ?Ñ‚ от икономичеÑ?ка, политичеÑ?ка и криминална екÑ?плоатациÑ?, да подкрепÑ?Ñ‚ глобалното човешко общеÑ?тво и глобалната икономика, да наÑ?ърчават Ñ?ветовното развитие, да помагат на изоÑ?таващите да напреднат, да Ñ?е борÑ?Ñ‚ Ñ? бедноÑ?тта по Ñ?вета Ñ? дългоÑ?рочни решениÑ?, а не Ñ? моментни залъгалки; да облекчат Ñ?траданиÑ?та на Ñ?лабите.

ДнеÑ? 4 Ñ?ептември 2002 г ние Ñ?ме изправени пред едно предизвикателÑ?тво. ПредизвикателÑ?тво, идващо от тероризма и Ñ?траните, подкрепÑ?щи тероризма. Ð?мерика е готова, ако е необходимо и Ñ?ама, без помощта на ОÐ?, да попречи на Садам ХюÑ?еин да получи контрол върху оръжиÑ? за маÑ?ово унищожение.

Светът е разделен между онези, които Ñ?е Ñ?трахуват от евентуалното притежание на Ñ?дрени оръжиÑ? от Ñ?трана на Ирак, и онези, които поддържат принципите на Съвета за Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на ООÐ?. Мъчителна дилема за мнозина е колко глобални граждани биха подкрепили СÐ?Щ в Ñ?амотниÑ? им марш за Ñ?валÑ?не на Садам ХюÑ?ейн? Колко глобални граждани биха глаÑ?ували против външна намеÑ?а в Ирак?

Ð?ко в крайна Ñ?метка бъде взето решение за нападение на Ирак, нÑ?ма ли да е по добре, подобно дейÑ?твие да бъде резултат от вота на глобалниÑ? граждани? Ð?Ñ?ма ли да е по-добре да има Ñ?Ñ?ен мандат? Ð?Ñ?ма ли да е по-добре да има глобална военна организациÑ?, коÑ?то да предприеме нужните дейÑ?твиÑ? от името на глобалните граждани вмеÑ?то една отделна държава, чиÑ?то демократична Ñ?иÑ?тема позволÑ?ва на диктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚ на управлÑ?ващите Ñ?траната. (ДнеÑ? 2004 инвазиÑ?та на Ирак е факт. КатаÑ?трофата Ñ?е задълбочава Ñ? вÑ?еки изминат ден, въпреки Ñ?валÑ?нето на Садам ХюÑ?ейн. Ð? глобалното общеÑ?тво оÑ?тава раздвоено. Във вÑ?еки Ñ?лучай иракÑ?киÑ?Ñ‚ проблем е Ñ?амо един чаÑ?тен Ñ?лучай и нÑ?ма да Ñ?е впуÑ?кам в по-подробна диÑ?куÑ?иÑ?./

Ð?з поÑ?етих Ирак през 1979 и имах възможноÑ?Ñ‚ лично да Ñ?е уверÑ? в гоÑ?топриемÑ?твото на иракчани, което е неÑ?равнимо. ВидÑ?Ñ… гордоÑ?Ñ‚ и цивилизована култура, които понÑ?кога надминаваха тези в развитите западни държави. ВидÑ?Ñ… арабÑ?ка Ñ?трана Ñ? иÑ?тинÑ?ки парламент и избирателни права на жените. Положение, поÑ?тигнато благодарение на Садам ХюÑ?ейн. Станах Ñ?видетел на метаморфозата на един революционер, борил Ñ?е за отÑ?транÑ?ване на монархиÑ?та, и поÑ?тепенно превърнал Ñ?е Ñ?амиÑ?Ñ‚ той в монарх. ВидÑ?Ñ… как даването на абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚ на един човек превърна един Ñ?оциалиÑ?тичеÑ?ки революционер в един от най-Ñ?трашните диктатори на нашето време.

Виждали Ñ?ме демократично избрани управници да Ñ?е превръщат в диктатори. Виждали Ñ?ме Ñ?лучаи, в които външниÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ е Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да Ñ?е намеÑ?и, за да попречи на меÑ?тен етничеÑ?ки конфликт, предизвикан от демократично избрани политици, превърнали Ñ?е в поÑ?ледÑ?твие в диктатори, да прераÑ?тне в глобална катаÑ?трофа. СърбиÑ? и КоÑ?ово Ñ?а вÑ?е още кървÑ?щи рани.

Това Ñ?а оÑ?новните причини, поради които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да извървим пътÑ? от демокрациÑ?та към ИÑ?ократиÑ? на национално, но още по-важно на глобално ниво. Ð?а национално ниво ИÑ?ократиÑ? нÑ?ма да допуÑ?ка диктатори. Глобалната ИÑ?ократиÑ? ще контролира глобалната Ñ?цена.



14. УÑ?тановÑ?ване на глобален иÑ?ократичен механизъм

Много от Ñ?ъщеÑ?твуващите организации могат да бъдат използвани като иÑ?тинÑ?ка оÑ?нова за глобалното общеÑ?тво и глобалното правителÑ?тво: Обединените Ð?ации, Съвета за Ñ?игурноÑ?Ñ‚, Програмата за развитие на ОÐ?, ОрганизациÑ?та за ИндуÑ?триално Развитие на ООÐ?, ЮÐ?ЕСКО и Ñ‚.н. нужно е Ñ?амо те да бъдат наÑ?очен в правилната поÑ?ока на иÑ?ократични принципи, да бъдат развити и да получат необходимата влаÑ?Ñ‚, за да ни Ñ?лужат.

Съветът за Ñ?игурноÑ?Ñ‚, Ñ? нÑ?колко поправки като доÑ?тъпно за вÑ?ички Ñ?трани от ОÐ? членÑ?тво, може да бъде много добре проектиран и Ñ?труктуриран. Ð?ко му бъде даден шанÑ?, той много ефективно би могъл да оÑ?игурÑ?ва мира. Глобалната Ñ?игурноÑ?Ñ‚, коÑ?то е в опаÑ?ноÑ?Ñ‚ в различни чаÑ?ти на Ñ?вета, не може да бъде отговорноÑ?Ñ‚ и привилегиÑ? единÑ?твено на нÑ?колкото Ñ?трани наÑ?тоÑ?щи членки на Съвета за СигурноÑ?Ñ‚ на ООÐ?. Ð?ашата глобална Ñ?игурноÑ?Ñ‚ не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да разчита на военните муÑ?кули на нÑ?колко държави, които разполагат Ñ? абÑ?олютна диктаторÑ?ка влаÑ?Ñ‚, прикрита под чадъра на демокрациÑ?та.

Когато Съвета за СигурноÑ?Ñ‚ отвори врати за оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета оÑ?вен за привилегированите военни Ñ?или, тогава той ще може да Ñ?е нарича Съвет за Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на ООÐ?. С неотдавнашниÑ? край на Студената война, вÑ?рвам, че глобалното общеÑ?тво има отлична възможноÑ?Ñ‚ Съветът за Ñ?игурноÑ?Ñ‚ да Ñ?тане ефективна глобална организациÑ? за мир, без Ñ?трани Ñ? право на вето. Правото на вето е краÑ?Ñ‚ преди началото на вÑ?Ñ?ка такава организациÑ?. Ð?овата конÑ?титуциÑ? и Ñ?иÑ?тема за глаÑ?уване, възприета от ЕС може да бъде използвана и доразвита, за да Ñ?е използва от един Глобален Съвет за СигурноÑ?Ñ‚ Ñ? широка членÑ?ка маÑ?а.

Обединените Ð?ации могат да Ñ?е превърнат в нещо повече от реално глобално правителÑ?тво Ñ? влаÑ?Ñ‚ да възприема и прилага правилата и регулациите, които Ñ?а били иÑ?ократично глаÑ?увани от глобалните граждани. Как ще дейÑ?тва Ñ?иÑ?темата за глаÑ?уване в рамките на Обединените Ð?ации може да бъде уточнено допълнително. Може да Ñ?е определи мнозинÑ?тво, необходимо за приемане на даден глобален закон или друг нормативен документ. Възможни Ñ?а различни формули като например две трети от наÑ?елението или от членовете на Ñ?ъвета на ООÐ?, или комбинациÑ? от глобалните граждани и членовете на Ñ?ъвета. След като веднъж бъде поÑ?тавено началото, напълно реално е развитието на адекватна Ñ?иÑ?тема.

Ð’ глобалните иÑ?коратични Обединени Ð?ации предÑ?тавителите на отделните Ñ?трани ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да глаÑ?уват Ñ?поред желанието на Ñ?воите избиратели. Ð?икое правителÑ?тво нÑ?ма да може да глаÑ?ува в противоречие Ñ?ÑŠÑ? Ñ?обÑ?твените Ñ?и избиратели. При такива иÑ?ократични Обединени Ð?ации нÑ?ма да Ñ?е допуÑ?ка нÑ?коÑ? могъща нациÑ? да упражнÑ?ва влиÑ?ние върху членове на правителÑ?твото затова как да глаÑ?уват. Ð?аÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема на влиÑ?ние, договарÑ?не и размÑ?на на уÑ?луги между държавите е унизителна за целоÑ?тта на човечеÑ?твото и нарушава човешките права.

Страни, които не Ñ?пазват обвързаноÑ?тта Ñ?и Ñ? ООÐ? и не приемат регулациите, глаÑ?увани Ñ? мнозинÑ?тво, ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат изключвани от глобалната коалициÑ?. Срокове, правила, кодове на поведение и задължениÑ? за обвързване ще бъдат Ñ?ъздавани за общото добро. Ð’Ñ?рвам, че днешното общеÑ?тво е доÑ?тигнало необходимото ниво на зрÑ?лоÑ?Ñ‚, за да Ñ?е обедини в общи дейÑ?твиÑ? за доброто на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ и гражданите на този Ñ?вÑ?Ñ‚.

Ð’Ñ?рвам, че Ñ? глобалната ИÑ?ократиÑ? хората могат да Ñ?ъздадат отворено глобално общеÑ?тво. Това може да бъде поÑ?тигнато, както чрез неправителÑ?твени организации, така и чрез глобални правителÑ?твени организации, направлÑ?вани от глаÑ?овете на обикновените граждани.

При глобалната ИÑ?ократиÑ? Ñ?уверенните държави ще бъдат принудени да Ñ?и Ñ?ътрудничат. ОбщеÑ?твеното мнение на гражданÑ?кото общеÑ?тво ще доведе до иÑ?ократичен модел, както на национално, така и на глобално ниво. Ð’ крайна Ñ?метка политиците нÑ?ма да имат избор оÑ?вен да приемат желанието на народа. Ð?лтернативата за Ñ‚Ñ?Ñ… ще бъде да загубÑ?Ñ‚ подкрепата на избирателите Ñ?и. Кой глаÑ?оподавател би Ñ?е отказал от правото да може да решава как да бъде направлÑ?ван живота му на национално и глобално ниво?

Ð’Ñ?рвам, че глобалните граждани ще приемат и подкрепÑ?Ñ‚ вÑ?еки принцип, който по Ñ?воÑ?та Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ им предлага равенÑ?тво, еднакви правила, принципи и политика на управление.

Развитите демокрации поÑ?тавÑ?Ñ‚ оÑ?новата глобалната ИÑ?ократиÑ? да процъфтÑ?ва на национално и глобално ниво. Избраните предÑ?тавители могат да мобилизират общеÑ?твеното мнение и да го поведат. КоалициÑ?та от Ñ?ходно миÑ?лещи лидери ще поÑ?тави оÑ?новите на ИÑ?ократиÑ?. Ð?а Ñ?вой ред това ще предизвика Ñ?ъздаването на глобално общеÑ?тво.



15. Глобалната военна Ñ?игурноÑ?Ñ‚

Контрол на глобална военна формациÑ?. Как да Ñ?е Ñ?правим Ñ? нападение от друга Ñ?трана? Как да допринеÑ?ем за защитата на Ñ?лабите Ñ?трани, изправени пред заплахата от нападение на по-Ñ?илна във военно отношение Ñ?трана? Ð?з не Ñ?ъм военен екÑ?перт, но тези въпроÑ?и не изиÑ?кват Ñ?пециализирани военни знаниÑ?. След като веднъж бъде взето решение за дейÑ?твие, детайлите по изпълнението му могат да бъдат оÑ?тавени на екÑ?пертите.

Това, върху което Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?редоточим на този етап, е по какъв начин да бъдат предавани инÑ?трукциите на една глобална армиÑ?. Как тези инÑ?трукции да  Ñ?е взимат директно от гражданите. Как да избегнем Ñ?ÑŠÑ?редоточаването на абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚ в ръцете на един човек, което в момент на човешка Ñ?лабоÑ?Ñ‚ или антагонизъм би могло да доведе до Ñ?ветовна катаÑ?трофа. Как да попречим подобна Ñ?итуациÑ? да Ñ?е повтори нÑ?кога отново.

Ð’Ñ?рвам, че първоначалното решение е да Ñ?е Ñ?ъздаде ефективна регионална и международна военна организациÑ?, директно контролирана от глобалните ОÐ? на база иÑ?ократично глаÑ?уване. Ð’Ñ?ички заповеди, издадени от глобалното правителÑ?тво, ще бъдат предварително глаÑ?увани и одобрени от гражданите.

До възприемането на иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема от вÑ?ички Ñ?трани могат да бъдат намерени и други решениÑ?. Може първоначално по военните въпроÑ?и да глаÑ?уват не вÑ?ички граждани, а широка предÑ?тавителна извадка на общеÑ?твото, които отговарÑ?Ñ‚ на определени уÑ?ловиÑ? като например възраÑ?Ñ‚ над 21 години, определено минимално образователно ниво и други. Тези предположениÑ? Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ?амо за началото, за преходниÑ? период, докато вÑ?ички граждани получат възможноÑ?Ñ‚ да имат определÑ?щ глаÑ?. Съзнавам, че по Ñ?вета има райони, където още извеÑ?тно време нÑ?ма да е възможно иÑ?ократичното глаÑ?уване. Ð?о тези проблеми подлежат на разрешение.

Възможно решение на въпроÑ?а за глобална военна Ñ?ила може да бъде формирането на две глобални военни организации, екÑ?лузивно управлÑ?вани от две военни комиÑ?ии към ООÐ?. Ð?а Ñ?вой ред тези комиÑ?ии ще бъдат управлÑ?вани от иÑ?ократичното правителÑ?тво на ООÐ?.

Първата комиÑ?иÑ? на ООÐ? за разÑ?ледване на военни конфликти ще има за задача проучването и разÑ?ледването на конфликти, препоръчването на политики и дейÑ?твиÑ?, които да бъдат глаÑ?увани от глобалните граждани. Този вот ще бъде в крайна Ñ?метка определÑ?щ за дейÑ?твиÑ?та на комиÑ?иÑ?та. Глобалните граждани, както беше Ñ?поменато по-горе, може да глаÑ?уват по определена формула - вÑ?ички или широка извадка.

Втората комиÑ?иÑ? към ООÐ? за военни дейÑ?твиÑ? ще бъде чиÑ?та военна организациÑ?. ТÑ? ще има Ñ?амо изпълнителна ролÑ?. Ще изпълнÑ?ва желаниÑ?та, които глобалните граждани Ñ?а изразили чрез глаÑ?овете Ñ?и. Такава мощна глобална военна машина нÑ?ма да има влаÑ?тта да започне война, атака или интервенциÑ?, ако не е Ñ?пециално упълномощена от иÑ?ократичен вот в Ñ?ветовен мащаб или Ñ?ъответниÑ? регион, ако Ñ?тава въпроÑ? за изолиран регионален конфликт.

И двете военни комиÑ?ии на ООÐ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат разнороден членÑ?ки Ñ?ÑŠÑ?тав Ñ? предÑ?тавители от вÑ?ички държави. Ð?ещо повече, те Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат правото да откажат вÑ?Ñ?ко дейÑ?твие, което не е одобрено от глобалните граждани. Контролът върху дейноÑ?тите на тези организации Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде перфектно разработен за доброто, Ñ?игурноÑ?тта и интереÑ?а на вÑ?ички хора.

Ð?Ð?ТО може да бъде моделирано и превърнато в подобна военна формациÑ?, тъй като е организациÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ходни регионални функции. ЕС формира Ñ?воÑ? Ñ?обÑ?твена военна организациÑ?. Въпреки това, били Ñ?ме Ñ?видетели на това как Ð?Ð?ТО и другите бивши военни организации като ВаршавÑ?киÑ? пакт Ñ?а били управлÑ?вани от двете най-могъщи Ñ?трани техни членки. СÐ?Щ контролират Ð?Ð?ТО, както СССР контролираше ВаршавÑ?киÑ? пакт. Защо?

Защо ЕС формират Ñ?воÑ? Ñ?обÑ?твена военна организациÑ?? Защото Ñ?ме Ñ?видетели на злоупотребите на Ð?Ð?ТО, предизвикани отчаÑ?ти по политичеÑ?ки парични. Докато възможноÑ?тта Ñ?ъщеÑ?твува, подобни злоупотреби Ñ?а неизбежни. Какво ни гарантира, че Ñ?лед нÑ?колко години новоÑ?формираните европейÑ?ки военни Ñ?или нÑ?ма да извършват злоупотреби в полза на Ñ?траните от Ñ?ъюза и за Ñ?метка на тези извън него.

И нÑ?ма ли да имат тогава и други Ñ?трани оÑ?нованието да формират мощни военни алианÑ?и? Ð?рабÑ?киÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, африканÑ?ките държави, Ð?зиÑ?, ЛатинÑ?ка Ð?мерика? Какво ще Ñ?е Ñ?лучи тогава, ако конфликт на интереÑ?и между два такива пакта възпламени война? Какво ще Ñ?е Ñ?лучи, ако тези организации попаднат в ръцете на един или група фанатици?

Какво ще Ñ?е Ñ?лучи, ако една религиозна група, незавиÑ?имо дали е от запад или изток, реши, че нейно религиозно задължение да унищожи друга религиозна група, за да  запази Ñ?обÑ?твената Ñ?и филоÑ?офиÑ?? Подобни Ñ?ценарии може и да изглеждат малко крайни през двадеÑ?ет и първи век. Въпреки това, те Ñ?а реални. Докато една или групи Ñ?трани Ñ?а оÑ?тавени извън глобалното Ñ?емейÑ?тво, подобни Ñ?ценарии Ñ?а реални.

Принципите на ИÑ?ократиÑ? ще елиминират тази възможноÑ?Ñ‚ и възможноÑ?тта за злоупотреба. При глобалната ИÑ?ократиÑ? взимането на решениÑ? нÑ?ма да бъде поверÑ?вано на индивидуален лидер на Ñ?трана или на лидерите на групи Ñ?трани, а ще бъде разпределено между нациите по Ñ?вета. При ИÑ?ократиÑ? решениÑ?та нÑ?ма да бъдат взимани от военни или цивилни кариериÑ?ти, а ще бъдат поÑ?тавени директно в ръцете на глобалната общноÑ?Ñ‚.



16. ИнтервенциÑ? Ñ?рещу ненамеÑ?а

Това елиминиране на възможноÑ?тите за злоупотреба ще бъде полезно не Ñ?амо за жертвите, но и за извършителите на преÑ?тъплениÑ?. Защото, макар и да критикуваме СÐ?Щ и да ги заклеймÑ?ваме като преÑ?тъпници, които Ñ?е възползват от Ñ?ветовните Ñ?ъбитиÑ?, за да извлекат полза за Ñ?ебе Ñ?и, както мнозина Ñ?читат, че е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? войната в залива, ние Ñ‚Ñ€Ñ?бва Ñ?ъщо така да Ñ?е замиÑ?лим и да Ñ?е запитаме: "Какво би Ñ?е Ñ?лучило в региона и може би по Ñ?вета, ако американците не бÑ?ха дейÑ?твали?".

Ð?ко липÑ?ата на дейÑ?твиÑ? беше възприета като зелена Ñ?ветлина от държавите да не зачитат границите, целиÑ?Ñ‚ регион можеше да Ñ?е превърне във военна зона. Ð?ко товарът и отговорноÑ?тта за Ñ?ветовниÑ? ред не Ñ?е ноÑ?Ñ?Ñ‚ от една Ñ?трана или малка група Ñ?трани, никой нÑ?ма да бъде обвинÑ?ван, че Ñ?е възползва от Ñ?илата и нÑ?ма да плаща цена затова, че е предотвратила глобална катаÑ?трофа.

Пред какви опаÑ?ноÑ?ти Ñ?ме изправени Ñ?ега, ако СÐ?Щ не предприемат директни дейÑ?твиÑ? за Ñ?валÑ?нето на Садам ХюÑ?ейн. Сега по време на 9-тата редакциÑ?, 4 Ñ?нуари 2003, американÑ?ките и британÑ?ки Ñ?или Ñ?а в готовноÑ?Ñ‚.

Какви Ñ?а опаÑ?ноÑ?тите, ако СÐ?Щ предприемат Ñ?амоÑ?тоÑ?телни нападателни дейÑ?твиÑ?? Каквото и да е крайното решение, то ще има тежки поÑ?ледици за Ñ?вета. Ð?ко американците не дейÑ?тват, Ñ?коро може да Ñ?танем Ñ?видетели на библейÑ?ка катаÑ?трофа в района на СредниÑ? изток в Ñ?лучай, че Садам ХюÑ?ейн наиÑ?тина притежава оръжиÑ? за маÑ?ово унищожаване и реши да ги използва.

Ð?ко американците го направÑ?Ñ‚ Ñ?ами, то целиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ ще живее Ñ?ÑŠÑ? Ñ?траха от заплаха за военната Ñ?ила, поверÑ?вана в ръцете на американÑ?ките президенти. Ð?ко европейÑ?ките Ñ?трани Ñ?а членки на Ð?Ð?ТО, защо им е необходимо да Ñ?ъздават Ñ?обÑ?твена военна Ñ?ила, невключваща Ð?мерика? Защото Ñ?е Ñ?трахуват да не Ñ?танат обект на изнудване и заплахи от Ñ?трана на американците.

Докато Ð?мерика не възприеме иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема, оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета ще живее Ñ? чувÑ?тво за неÑ?игурноÑ?Ñ‚. Кой знае дали Ñ?дреното обезоръжаване нÑ?ма да поеме в обратна поÑ?ока, включвайки нови и нови Ñ?трани и увеличавайки още повече заплахата за нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. ТрÑ?бва ли да преживеем библейÑ?ка катаÑ?трофа, за да предприемем нещо?

Ð?апълно Ñ?ъзнавам разрушениÑ?та и неÑ?праведливоÑ?тта, които причинÑ?ват подобни интервенции. Много от онези, които подкрепÑ?ха идеÑ?та за намеÑ?а в КоÑ?ово, Ñ?е противопоÑ?тавиха на възможноÑ?тта за дейÑ?твиÑ?, защото нÑ?маше одобрение от ОÐ?. Ð’ резултат и двете Ñ?трани в конфликта понеÑ?оха тежки загуби и мъчениÑ?, защото операциÑ?та беше прибързана и неподкрепена официално от международната общноÑ?Ñ‚.

Също така напълно Ñ?ъзнавам неÑ?праведливоÑ?тта и разрушениÑ?та, причинени от неÑ?поÑ?обноÑ?тта или нежеланието да Ñ?е дейÑ?тва в други Ñ?лучаи. Ð?з Ñ?ъм един от малцината, които през 21 век в Европа не могат да поÑ?етÑ?Ñ‚ Ñ?обÑ?твеното Ñ?и родно мÑ?Ñ?то. Ð?е мога да отида в дома, в който Ñ?ъм роден във ФамагуÑ?та, Кипър, перлата на Средиземноморието, защото градът ми е под турÑ?ка военна окупациÑ?. И то Ñ?амо защото през 1974 Ñ?упер Ñ?илите не предприеха превантивни дейÑ?твиÑ?, както го направиха по време на войната в Залива.

Дори Ñ?ега Ñ?лед 20 /вече 28/ /вече 29/ години на турÑ?ка окупациÑ? Ñ?уперÑ?илите вÑ?е още не предприемат никакви дейÑ?твиÑ?, въпреки многобройните резолюции на Съвета за Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на ОÐ?. Може би КипърÑ?киÑ?Ñ‚ въпроÑ? е дал нужниÑ? урок на Ñ?упер Ñ?илите, за да не  допуÑ?нат Ñ?ъщата грешка в Кувейт и КоÑ?ово.

Ð?о кипърÑ?киÑ? урок вÑ?е още не научен. Този малък оÑ?тров оÑ?тава разделен от 1974, въпреки многобройните резолюции на ОÐ?, Ñ? които Съвета за Ñ?игурноÑ?Ñ‚ призовава турÑ?ките военни чаÑ?ти да Ñ?е оттеглÑ?Ñ‚. Въпреки, че кипърÑ?ките гърци и кипърÑ?ките турци не изпитват взаимна омраза и еднакво желаÑ?Ñ‚ мирно решение на проблема.

Имал Ñ?ъм турÑ?ки и кипърÑ?ко-турÑ?ки приÑ?тели и Ñ?лужители много години. Прекарвал Ñ?ъм Ñ?трахотни чаÑ?ове Ñ? турци в меÑ?тниÑ? клуб по Ñ?алÑ?а. Ð?аемам турци и кипърÑ?ки турци от години и работим в пълна хармониÑ?. Ð?ко утре има иÑ?ократично глаÑ?уваме, гарантирам, че 99% от кипърÑ?ките турци и гърци ще глаÑ?уват за обединение на оÑ?трова.



17. Ð?лтернативата може да бъде ужаÑ?на

Ð?з живеÑ? в Ñ?вÑ?Ñ‚, където при липÑ?ата на ефективна глобална организациÑ?, не Ñ€Ñ?дко Ñ?илните злоупотребÑ?ват Ñ?ÑŠÑ? Ñ?лабите. Въпреки това аз изпитвам ужаÑ? от идеÑ?та за Ñ?вÑ?Ñ‚, където наÑ?тоÑ?щите Ñ?уперÑ?или, играещи ролÑ?та на глобални полицаи, откажат да го правÑ?Ñ‚. Ð’Ñ?рвам че, това е най-доброто при наÑ?тоÑ?щото положение на нещата, дори ако това означава СÐ?Щ, ВеликобританиÑ?, РуÑ?иÑ?, Ð?Ð?ТО и подобните им в преÑ?ледване на Ñ?обÑ?твените Ñ?и интереÑ?и, периодично да злоупотребÑ?ват Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?темата за Ñ?метка на по-Ñ?лабите от Ñ‚Ñ?Ñ…. Защото оÑ?мелÑ?вам Ñ?е да кажа - алтернативата ме ужаÑ?Ñ?ва. Това не означава, обаче, че Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преÑ?танем да Ñ?е борим за по-добра алтернатива. Ð?ационалната и глобална ИÑ?ократиÑ? предлага подобна алтернатива и навÑ?рно крайно решение.

ОÑ?новно предимÑ?тво на глобалната иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема е, че никоÑ? Ñ?рана нÑ?ма да има възможноÑ?Ñ‚ да злоупотребÑ?ва Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?темата за Ñ?воÑ? Ñ?обÑ?твена полза или в полза на близък Ñ?ъюзник. Ð’ Ñ?ъщото време никоÑ? Ñ?трана нÑ?ма да Ñ?ама да поема цÑ?лата или оÑ?новната отговорноÑ?Ñ‚ за глобалните Ñ?ъбитиÑ?. Отделните Ñ?трани нÑ?ма да могат да дейÑ?тват, ако не Ñ?а упълномощени от глобалното иÑ?ократично правителÑ?тво на ОÐ?.

Ð?е Ñ?и помиÑ?лÑ?йте и за момент, че  напредналите икономичеÑ?ки Ñ?или като СÐ?Щ Ñ?а недоÑ?егаеми за оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета. Като при вÑ?Ñ?ка друга държава и американÑ?ката икономика е базирана на вноÑ?а и изноÑ?а. Едно търговÑ?ко ембарго, наложено от оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета, може да бъде Ñ?ъщо толкова катаÑ?трофално, както и за вÑ?Ñ?ка друга Ñ?трана.

Глобалната ИÑ?ократиÑ? ще донеÑ?е много повече ползи на развитите държави, защото те ще Ñ?печелÑ?Ñ‚ популÑ?рноÑ?Ñ‚. Ð’ допълнение те ще Ñ?и поделÑ?Ñ‚ Ñ? оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета разходите, измерени в пари и хора. Ð?ко например ОÐ? беше упълномощила СÐ?Щ и Обединеното кралÑ?тво за дейÑ?твиÑ?та им в КоÑ?ово, Ñ‚Ñ? щÑ?ха да платÑ?Ñ‚ много по-ниÑ?ка и щÑ?ха да Ñ?и Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ вÑ?ички обвинениÑ? за злоупотреба Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ила. Ð’Ñ?ичко, което Ð?мерика и ВеликобританиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бваше да направÑ?Ñ‚, беше да минат по правилниÑ? път и да получат одобрение от ОÐ?. Ð?о те избраха да пренебрегнат правилниÑ? път и затова Ñ?паÑ?ителните им дейÑ?твиÑ? бÑ?ха възприети като неоторизирани и в извеÑ?тен Ñ?миÑ?ъл агреÑ?ивни.



18. Специално за СÐ?Щ

Считам, че ще бъде неÑ?праведливо да не Ñ?помена нещо за СÐ?Щ, което, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да признаÑ?, бÑ?Ñ… изненадан да науча. Изненадан, защото ние вÑ?ички, по един или друг начин, гледаме на СÐ?Щ като на Ñ?ветовен тиранин. И Ñ? пълно оÑ?нование понÑ?кога, както в Ñ?лучаÑ? Ñ? бившиÑ? държавен Ñ?екретар на СÐ?Щ Хенри КиÑ?инджър, които Ñ? готовноÑ?Ñ‚ подкрепÑ?ше брутални диктаторÑ?ки режими по Ñ?вета и понÑ?кога дейÑ?тваше дори в разрез Ñ?ÑŠÑ? Ñ?обÑ?твените закони на СÐ?Щ.

За нещаÑ?тие поради миналото Ñ?и и дейÑ?твиÑ? като в горниÑ? пример, много хора по Ñ?вета, имат негативно отношение към Ð?мерика по въпроÑ?а за демокрациÑ?та. Много хора знаÑ?Ñ‚ твърде малко за опитите на Ð?мерика да популÑ?ризира демокрациÑ?та. Ð?апълно оправдано, Ñ?лед като Ð?мерика открито подкрепÑ? военни правителÑ?тва в широк кръг Ñ?трани. Дори по-лошо, когато знаем, че външната политика на СÐ?Щ е допринаÑ?Ñ?ла за отÑ?транÑ?ването на легални демократични правителÑ?тва, заменÑ?йки ги Ñ? незаконна диктатура, какъвто е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? ГърциÑ? през 1967, Чили и Ñ‚.н.

Ð?ещо повече, ние знаем, че американÑ?ката външна политика вÑ?е още подкрепÑ? диктаторÑ?ки режими или демокрации Ñ?ÑŠÑ? задкулиÑ?но военно управление като в ТурциÑ? и други Ñ?трани. Може би водещата причина за негативното отношение към Ð?мерика и опитите и да популÑ?ризира демокрациÑ?та, е неÑ?поÑ?обноÑ?тта на Ð?мерика да информира хората за уÑ?илиÑ?та, които полага за разпроÑ?транение на демокрациÑ?та.

Мнозина ще бъдат изненадани да научат за уÑ?илиÑ?та на СÐ?Щ да промотира демокрациÑ?, чеÑ?тни и Ñ?вободни избори по Ñ?вета. Мнозина ще бъдат изненадани да научат Ñ?ъщо така, че СÐ?Щ Ñ?реща Ñ?ъпротива в опитите Ñ?и да наложи Ñ?иÑ?тема на Ñ?вободни избори в Ñ?трани Ñ? неуÑ?тойчива демокрациÑ?, защото Ñ?ъщеÑ?твува опаÑ?ноÑ?Ñ‚ при подобни избори влаÑ?тта да получат нелиберални лидери и дори да Ñ?е Ñ?тигне до етничеÑ?ки конфликти.

Ð’ поÑ?ледно време има много Ñ?лучаи, където намеÑ?ата, помощта и натиÑ?кът от Ñ?трана на СÐ?Щ Ñ?а били определÑ?щ фактор за уÑ?тановÑ?ването, развитието и запазването на демокрациÑ?та. Миналата година /вече преди нÑ?колко години/ по блеÑ?Ñ‚Ñ?щ начин изборите Ñ?е оказаха ключов елемент за уÑ?тановÑ?ване на демокрациÑ? в нÑ?колко Ñ?трани. Във вÑ?еки отделен Ñ?лучай СÐ?Щ Ñ?а били главен поддръжник и Ñ?понÑ?ор на тези избори.

Такъв е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? избора на ВиÑ?енте ФокÑ? в МекÑ?ико. Резултатът беше пробив в Ñ?иÑ?темата и поемане на влаÑ?тта от демократично правителÑ?тво Ñ?лед 70 годишно управление на ИнÑ?титуционалната Революционна ПартиÑ?. УÑ?илието на СÐ?Щ да приÑ?ъедини МекÑ?ико в Ð?Ð?ФТÐ? беше един от оÑ?новните лоÑ?тове на влиÑ?ние върху мекÑ?иканÑ?киÑ? политичеÑ?ки елит да приеме либерализациÑ?та.

Ð’ СърбиÑ? изборите бÑ?ха преходът към отÑ?транÑ?ване на демократично избраниÑ? и превърнал Ñ?е в диктатор лидер Свободан Милошевич. Благодарение оÑ?новно на натиÑ?ка и задкулиÑ?ната игра на СÐ?Щ, Милошевич беше принуден да признае поражението Ñ?и и да Ñ?е оттегли.

 Ð?а Ñ?ÑŠÑ?едниÑ? континент подобна Ñ?ъдба очакваше перландÑ?киÑ? авторитарен лидер Ð?лберто Фуджимори, който направи опит да задържи влаÑ?тта за трети мандат, манипулирайки Ñ?илово изборите. Отново двигател за дейÑ?твиÑ?та на международната общноÑ?Ñ‚ и организациÑ?та на американÑ?ките държави, чийто дейÑ?твиÑ? Ñ?помогнаха за опазване на демокрациÑ?та, бÑ?ха СÐ?Щ.

Китай Ñ?ъщо е пример за позитивната намеÑ?а на СÐ?Щ по време на изборите през декември 2000 и идването на влаÑ?Ñ‚ на мирно демократично правителÑ?тво на мÑ?Ñ?тото на диктаторÑ?киÑ? режим на президента Джери РоулингÑ?. ПървиÑ?Ñ‚ американÑ?ки президент, поÑ?етил Китай, беше Бил Клинтън през 1998. Това поÑ?ещение прокара пътÑ? за деликатниÑ? процеÑ? на демократизациÑ?.

СъщеÑ?твуват и редица други примери. И въпреки това оÑ?новниÑ?Ñ‚ приноÑ? на СÐ?Щ за демократизациÑ?та на други Ñ?трани Ñ?и оÑ?тава Ñ?ъмнителен. Светът би желал да вижда по-Ñ?Ñ?ни доказателÑ?тва за ролÑ?та на СÐ?Щ като поÑ?ланик на мира в други държави по Ñ?вета. Ето защо аз вÑ?рвам, че СÐ?Щ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да изиграÑ?Ñ‚ ролÑ?та на водачи като приемат първи иÑ?ократичниÑ? модел и помогнат за разпроÑ?транението му по Ñ?вета.

14 април 2002  20:52ч

30 юли 2002    23:40ч

4 Ñ?ептември 2002 00:12ч

5 Ñ?нуари 2003  01:12ч

15 април 2002, 21:50ч

30 юли 2002, 23:40ч



19. Военната индуÑ?триÑ? Ñ?рещу глобалната демокрациÑ?

Изгубена инвеÑ?тициÑ?? ГлупоÑ?ти! Отворете очите Ñ?и, военни индуÑ?триалци.

Чуваме как даден закон е приет или отхвърлен под претекÑ?Ñ‚, че демилитаризациÑ?та ще Ñ?ъздаде безработица и икономичеÑ?ки Ñ?пад. Каква велика заблуда! Тези, които Ñ?е Ñ?трахуват от загуба на инвеÑ?тиции и безработица от военната индуÑ?триÑ?, нÑ?ма защо да Ñ?е тревожат.

Ð’Ñ?рно е, че Ñ?ъздаването на глобална военна организациÑ?, ще Ñ?ъкрати военните бюджети и разходи на отделните държави. Ð’Ñ?рно е, че под защитата на глобална военна организациÑ? на много Ñ?трани нÑ?ма да им Ñ?е налага да харчат огромни военни бюджети, както правÑ?Ñ‚ Ñ?ега и което повечето от Ñ‚Ñ?Ñ… не могат да Ñ?и  позволÑ?Ñ‚. Огромните бюджети, определени днеÑ? за Ñ?амоотбрана, ще бъдат Ñ?пеÑ?тени. Малките, или да кажем Ñ?лабите, Ñ?трани ще получат управлÑ?вани военни уÑ?луги от глобалната военна машина, за чаÑ?тица от това, което харчат за защитата Ñ?и днеÑ?.



20. БъдещиÑ?Ñ‚ модел за защита на малките държави

УправлÑ?вани военни уÑ?луги /УВ/ означава, че Ñ?траните могат да приÑ?ъединÑ?Ñ‚ отбранителните Ñ?и Ñ?или към иÑ?ократично контролираната глобална военна организациÑ? под прекиÑ? контрол на глобалното правителÑ?тво на ООÐ?. Това означа, че една Ñ?трана може да плаща нÑ?каква годишна такÑ?а и да разчита на Ñ?илата на мощна глобална военна армиÑ?, като е възможно във вÑ?Ñ?ка Ñ?трана да е разположена малка военна Ñ?ила.

Ð?е е нужно дори тези Ñ?трани да поддържат Ñ?обÑ?твени армии. ВмеÑ?то това, те биха могли да имат национална Ñ?лужба по Ñ?игурноÑ?Ñ‚, поÑ?тоÑ?нна или не, коÑ?то да реагира при извънредни Ñ?итуации. Поддържането на глобална армиÑ? ще оÑ?вободи тези Ñ?трани от тежкото финанÑ?ово бреме, което Ñ?е принудени да плащат Ñ?ега за поддържане на Ñ?обÑ?твена армиÑ?. Хората, оÑ?вободени от военна Ñ?лужба, нÑ?ма да бъдат безработни, а ще бъдат ангажирани Ñ? друга дейноÑ?Ñ‚.

ОпаÑ?ениÑ?та за загуба на инвеÑ?тиции и безработица Ñ?а напразни. Ð?апразни Ñ?а, защото ще бъдат Ñ?ъздадени политики за пренаÑ?очване на военните Ñ?редÑ?тва. Същите индуÑ?трии, заводи, производÑ?тва и търговÑ?ки организации ще бъдат ангажирани в алтернативни проекти за друг вид продукциÑ?. ТърÑ?енето на продукциÑ?та на тези заводи не Ñ?амо нÑ?ма да намалее, но и ще Ñ?е повиши многократно Ñ? пренаÑ?очването на материалните и човешки реÑ?урÑ?и.

Ще Ñ?е промени Ñ?амо вида на продукциÑ?та, за коÑ?то Ñ?е използват продуктите. ВмеÑ?то танкове, ще Ñ?е произвеждат тежки машини за пътно Ñ?троителÑ?тво, вмеÑ?то военно-транÑ?портно машини - гражданÑ?ки транÑ?портни Ñ?редÑ?тва от вÑ?Ñ?какъв вид за предвижване по земÑ?, въздух и море. ВмеÑ?то военни кораби ще Ñ?е Ñ?троÑ?Ñ‚ товарни такива. ВмеÑ?то военни Ñ?амолети - пътничеÑ?ки и товарни. ВмеÑ?то куршуми ще Ñ?е произвеждат потребителÑ?ки Ñ?токи.

ВмеÑ?то военни химикали - ще Ñ?е произвеждат животоÑ?паÑ?Ñ?ващи лекарÑ?тва. ВмеÑ?то хирургичеÑ?ки прецизни бомби - хирургичеÑ?ко оборудване за Ñ?паÑ?Ñ?ване на човешки животи. Ще Ñ?е нуждаем от повече приÑ?танища, шоÑ?ета, железопътни линии и летища. Ð’ цели райони от Ñ?вета липÑ?ва елементарна инфраÑ?труктура. Погледнете Ð?фрика, Южна Ð?мерика, Китай и РуÑ?иÑ?. Ð?ужно ни е хилÑ?долетие за да изградим необходимата инфраÑ?труктура, коÑ?то ще подобри икономичеÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ и човешкиÑ? живот по Ñ?вета.

Ще Ñ?е нуждаем от моÑ?тове да Ñ?ъединÑ?Ñ‚ региони, Ñ?трани и дори океани. Защо да нÑ?ма моÑ?Ñ‚ над Ð?тлантичеÑ?киÑ? океан, Ñ?ъединÑ?ващ Европа Ñ? Ð?мерика? Военните инженери могат да бъдат мобилизирани за Ñ?ъздаване на подобен проект. Ð?е знам как би могло да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?тви. Може би на оÑ?новата на непотъващи подвижни оÑ?нови. Може дори да има Ñ?танции и цели градове в океана. Можем да го поÑ?тигнем Ñ? пренаÑ?очването на маÑ?ово пропилÑ?ваните понаÑ?тоÑ?щем материални и човешки реÑ?урÑ?и за въоръжението на вÑ?Ñ?ка Ñ?трана.Същите принципи важат и за човешкиÑ? потенциал, впрегнат понаÑ?тоÑ?щем във военното дело. И не миÑ?лÑ?, че Ñ?амо Ñ?лабите Ñ?трани ще Ñ?печелÑ?Ñ‚ от пренаÑ?очването на реÑ?урÑ?ите. РазвитиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ в извеÑ?тен Ñ?миÑ?ъл Ñ?е нуждае дори повече от тези реÑ?урÑ?и. Във ВеликобританиÑ?, голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от Ñ?траните от ЕС, както и в Ð?мерика, има недоÑ?тиг, както на човешки, така и на материални реÑ?урÑ?и за обÑ?лужване на гражданите.

Ð?а много хора Ñ?е налага да чакат дълго за болнично лечение, поради нÑ?какъв недоÑ?тиг – бил той на хора: Ñ?еÑ?три, лекари и помощен перÑ?онал; бил на Ñ?гради и оборудване. Ð’ момента във ВеликобританиÑ? лекарите и Ñ?еÑ?трите изобщо не доÑ?тигат. ПредÑ?тавете Ñ?и какво би било, ако военно медицинÑ?киÑ?Ñ‚ перÑ?онал бъде оÑ?вободен и пренаÑ?очен към държавното и чаÑ?тно здравеопазване. Това не Ñ?е отнаÑ?Ñ? Ñ?амо за ВеликобританиÑ?. Ð?едоÑ?тиг на квалифициран перÑ?онал има във вÑ?ички водещи отраÑ?ли в развитите, развиващите Ñ?и и неразвитите Ñ?трани.

Има недоÑ?тиг на учители и на полицаи, докато хилÑ?ди войници по Ñ?вета Ñ?едÑ?Ñ‚ и Ñ?и лъÑ?кат ботушите. Ð?едоÑ?тиг на учени, които да правÑ?Ñ‚ медицинÑ?ки откритиÑ?, докато хилÑ?ди учени Ñ? редки познаниÑ? разработват оръжиÑ? за маÑ?ови епидемии. Ð’ нÑ?кои Ñ?трани има недоÑ?тиг на перÑ?онал, като например във ВеликобританиÑ?, където не доÑ?тигат преподаватели. Ð’ други Ñ?трани като ГърциÑ?, има Ñ?тотици безработни учители, защото държавата не може да Ñ?и позволи да ги наеме. Ð?акъдето и да погледнем, има недоÑ?тиг. Ð?акъдето и да погледнем има възможноÑ?Ñ‚ за подобрениÑ?, ако Ñ?амо пренаÑ?очим наличните реÑ?урÑ?и, които в момента пропилÑ?ваме в облаÑ?тта на военното дело. Ð?ие разполагаме Ñ? тези реÑ?урÑ?и. Разполагаме Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… в излишък, но ги пропилÑ?ваме за Ñ?връх милитаризациÑ?та на Ñ?вета.

Хората от военната индуÑ?триÑ?, които Ñ?е опаÑ?Ñ?ват, че ще загубÑ?Ñ‚ работата и дохода Ñ?и, не бива да Ñ? Ñ?трахуват. Ð?апротив, те биха могли да печелÑ?Ñ‚ повече, като удовлетворÑ?Ñ‚ едно дълго задържано Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене. ЕдинÑ?твената разлика, е че това Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене нÑ?ма да бъде на военни продукти. И без друго Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на такъв тип продукти намалÑ?ва. Ð?ко Ñ?амо преÑ?метнат колко тежки машини Ñ?а необходими за изграждането на Ñ?ветовната инфраÑ?труктура, ще  разберат, че това Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене е в пъти по-голÑ?мо от Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на танкове и друго военно оборудване. След това могат да преÑ?метнат дългоÑ?рочната печалба и необходимоÑ?Ñ‚ от работна Ñ?ила.

Подобно пренаÑ?очване на Ñ?редÑ?твата на производÑ?тво на вÑ?ички фронтове, ще оÑ?игури поÑ?тоÑ?нен икономичеÑ?ки раÑ?теж за години напред. РаÑ?теж, от който ще Ñ?печелÑ?Ñ‚ вÑ?ички – от отделниÑ? човек до големите индуÑ?триалци във вÑ?Ñ?ка Ñ?трана. Това пренаÑ?очване на реÑ?урÑ?ите ще генерира Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене, което ще донеÑ?е печалба на вÑ?ички в Ñ?итуациÑ?, в коÑ?то нÑ?ма губеща Ñ?трана.



21. Глобална полициÑ? и глобален Ñ?ъд

Политиката на междудържавни граници може да продължава да Ñ?ъщеÑ?твува и да Ñ?е подобрÑ?ва, докато необходимоÑ?тта от Ñ‚Ñ?Ñ… не отпадне изцÑ?ло. Докато един ден Ñ?вободата на движение не Ñ?е превърне в глобално право без ограничениÑ?. Ð?ека погледнем реалноÑ?тта. Защо емигрират хората? Има Ñ?амо две причини: да избегнат политичеÑ?ко/военно преÑ?ледване или в Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на по-добър Ñ?тандарт на живот. Ð?Ñ?кои като мен емигрират в Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на по-добри възможноÑ?ти за образование, които липÑ?ват по родните им меÑ?та. Ð’Ñ?еки емигрант, какъвто и да е мотивът му за напуÑ?кането на родното мÑ?Ñ?то, мечтае да Ñ?е завърне там. Ð’Ñ?еки емигрант, не би емигрирал въобще, ако оÑ?новните предпоÑ?тавки за задоволÑ?ване на нуждите му от препитаниÑ? и образование, Ñ?ъщеÑ?твуваха в Ñ?обÑ?твената му Ñ?трана. Ð?авÑ?рно, когато доÑ?тигнем етап на изравнÑ?ване на жизнениÑ? Ñ?тандарт по Ñ?вета, необходимоÑ?тта от миграциÑ?, а оттам и на граничен контрол ще отпадне.

ЕдинÑ?твената облаÑ?Ñ‚,  в коÑ?то Ñ?е нуждаем от повече полициÑ? е глобалната Ñ?цена. Ð?а прага на Европа и навÑ?Ñ?къде по Ñ?вета Ñ?таваме Ñ?видетели на организирана преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ – от терориÑ?тични групи до трафик на наркотици, изпиране на пари, а напоÑ?ледък дори Ñ?екÑ?уално робÑ?тво Ñ?е развива ефективно и в глобален мащаб. Така както Ñ?е нуждаем от глобална военна единица, Ñ?е нуждаем Ñ?ъщо и от глобална полицейÑ?ка Ñ?ила, коÑ?то да въдворÑ?ва законите по Ñ?вета.

Ð?уждаем Ñ?е от глобална полицейÑ?ка Ñ?ила под директниÑ? контрол на иÑ?ократичното правителÑ?тво на глобалните ООÐ?. Ð?е чаÑ?тичното кооперирано между държавно-контролираните малки офицерÑ?ки чаÑ?ти, които по-чеÑ?то Ñ?а ангажирани в Ñ?ÑŠÑ?тезание кой ще бъде звездата на шоуто. Можем да Ñ?е поучим от американците, които  използват подобна Ñ?иÑ?тема  Ñ? Ñ‚Ñ?хното Федерално бюро за разÑ?ледване. ВлаÑ?тта на ФБР на национално ниво е по-голÑ?ма от тази на полицейÑ?ките чаÑ?ти в отделните щати. Същите или подобни принципи могат да бъдат използвани като оÑ?нова и разработени, за да покриÑ?Ñ‚ цели райони и в крайна Ñ?метка Ñ?вета. Приканвам екÑ?пертите да излÑ?зат Ñ? предложениÑ?.

Ð’Ñ?ички Ñ?ъзнаваме, че на полициÑ?та днеÑ? не й доÑ?тигат хора. Ð?еоправдано е Ñ?ледователно изпращането на офицери да преÑ?ледват преÑ?тъпници по Ñ?вета, когато те не Ñ?а доÑ?татъчно на домашниÑ? фронт. Знаем, че дейноÑ?тта на Интерпол е бавна и незадоволителна. Почти рутинно Ñ?ледователите приÑ?тигат, когато е твърде къÑ?но. Ð’ нÑ?кои Ñ?трани, ниÑ?ко платените полицейÑ?ки Ñ?лужители Ñ?тават жертви на преÑ?тъпници, които им плащат, за да не бъдат на определени меÑ?та в определени чаÑ?ове. И това не Ñ?е Ñ?лучва Ñ?амо в изолирани и отдалечени меÑ?та о Ñ?вета.

Ð?еобходимоÑ?тта от глобална полицейÑ?ка Ñ?ила, обÑ?лужваща вÑ?ички нации, е факт. Тази необходимоÑ?Ñ‚ раÑ?те Ñ? вÑ?еки изминал чаÑ?. Във Ñ?ъщото време във вÑ?Ñ?ка Ñ?трана има излишък на човешки реÑ?урÑ?и. Повече от три четвърти от наÑ?елението на Ñ?вета чака да бъде обучено и ангажирано в Ñ?миÑ?лено производÑ?тво. Ð’Ñ?ичко, което Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направим е да инвеÑ?тираме в наличните човешки реÑ?урÑ?и.



22. Глобален Ñ?ъд

Ð?еобходимоÑ?тта от глобална полицейÑ?ка Ñ?ила, подкрепÑ?на от глобален Ñ?ъд е реална. Глобален Ñ?ъд, който не Ñ?е влиÑ?е от отделна държава или група държави. ИÑ?тинÑ?ки глобален Ñ?ъд под контрола на иÑ?ократично избраното правителÑ?тво на глобалните Обединени Ð?ации. Глобален Ñ?ъд Ñ? пълномощиÑ? да наказва не отделни преÑ?тъпници или групи преÑ?тъпници, но преÑ?тъпни правителÑ?тва и членове на правителÑ?тва, замеÑ?ени в преÑ?тъпни дейноÑ?ти. Това, Ñ? което разполагаме в момента е Ñ?елективен процеÑ?, при който политиците могат да намерÑ?Ñ‚ убежище в редица държави.

Дори в Ñ?лучаи на Ñ?ериозни военни преÑ?тъплениÑ?, Ñ?ъдебното преÑ?ледване е избирателно и бива оÑ?ъщеÑ?твено Ñ?амо, ако по този начин могат да Ñ?е Ñ?печелÑ?Ñ‚ изборни глаÑ?ове. За едни и Ñ?ъщи или подобни военни преÑ?тъплениÑ?, нÑ?кои биват величани като герои, а други заклеймÑ?вани като преÑ?тъпници в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от това, кой подход ще Ñ?печели повече изборни глаÑ?ове.

ЕдинÑ?твената причина за Ñ?елективното прилагане на наÑ?тоÑ?щата Ñ?ъдебна практика е отÑ?ÑŠÑ?твието на глобална правителÑ?твена Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ефективно да защитава интереÑ?ите на глобалните граждани. Ето защо необходимоÑ?тта от глобална полицейÑ?ка Ñ?ила и глобален Ñ?ъд е по-голÑ?ма от вÑ?Ñ?кога.

Тази необходимоÑ?Ñ‚ ще продължава непрекъÑ?нато да нараÑ?тва. Глобалната ИÑ?ократиÑ? прави възможно изграждането на подобна глобална Ñ?ъдебна Ñ?иÑ?тема и полицейÑ?ка Ñ?ила, извън контрола и влиÑ?нието на отделна държава. Ð? това е единÑ?твениÑ?Ñ‚ път напред към глобален мир и глобална борба Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта.

Глобалната полицейÑ?ка Ñ?ила Ñ?е нуждае от подкрепата на глобален Ñ?ъд. С формирането на глобална икономика и глобална политика, необходимоÑ?тта от глобален Ñ?ъд Ñ?тава вÑ?е по-голÑ?ма - не Ñ?амо за борба Ñ? глобалните терориÑ?ти и преÑ?тъпници, но и за вÑ?Ñ?какви дейноÑ?ти, излизащи извън границата на отделната държава.

Подобна дейноÑ?Ñ‚ е новопоÑ?вÑ?ващата Ñ?е електронна търговиÑ? и други онлайн дейноÑ?ти. С продължаващата глобализациÑ?, глобални проблеми ще продължават да възникват, и те ще изиÑ?кват глобален Ñ?ъд за Ñ?праведливоÑ?Ñ‚, който да ги решава. ОтговорноÑ?Ñ‚ пред този Ñ?ъд ще ноÑ?Ñ?Ñ‚ отделните държави, нарушаващи човешките права или извършващи други преÑ?тъплениÑ? в облаÑ?тта на търговиÑ?та, икономиката, околната Ñ?реда и други.

ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ Локърби е пример за процеÑ? Ñ? почти глобални измерениÑ?. Жертвите Ñ?а Ñ? мултинационален произход. ПреÑ?тъплението е замиÑ?лено на териториÑ?та на едни Ñ?трани, а оÑ?ъщеÑ?твено на териториÑ?та на друга. Жертвите и техните държави желаÑ?Ñ‚ процеÑ?а да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои на териториÑ?та на Ñ?траната, където е извършено преÑ?тъплението - ШотландиÑ?. Обвинените, които Ñ?а граждани на ЛибиÑ?, Ñ? право изиÑ?кват Ñ?ъдебен процеÑ? на териториÑ?та на неутрална държава. ЦелиÑ?Ñ‚ Ñ?лучай е Ñ? мултинационален характер, доÑ?тигащ почти глобални измерениÑ?.



23. Глобална валута

Парите не Ñ?а леÑ?на материÑ?, макар да вÑ?рвам, че ние хората Ñ?ме научили нÑ?кои неща за Ñ‚Ñ?Ñ…. Учат ни, че парите имат три оÑ?новни функции: разменна, разчетна и Ñ?редÑ?тво за натрупване.  Ето защо парите предÑ?тавлÑ?ват ценноÑ?Ñ‚ за размÑ?на, без да притежават Ñ?обÑ?твена Ñ?тойноÑ?Ñ‚. СтойноÑ?тта на парите  завиÑ?и от Ñ?тойноÑ?тта на Ñ?токите и уÑ?лугите, Ñ?рещу които могат да бъдат разменени.

Ð?ко направим Ñ?равнение Ñ? покупко-продажбата на валута, замÑ?ната на една валута Ñ? друга, ще видим, че парите нÑ?мат Ñ?обÑ?твена Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Много от валутите не Ñ?е търгуват по Ñ?вета. Въпреки, че дадена валута притежава разменна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ в Ñ?обÑ?твената Ñ?и държава, Ñ‚Ñ? нÑ?ма такава извън националните граници на международниÑ? пазар.

Ð?ека  Ñ?е опитаме например да продадем иракÑ?ка валута в Европа - никой не би Ñ? купил. ТÑ? нÑ?ма разменна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ и Ñ?ледователно е без Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Предложете на американци или германци да заменÑ?Ñ‚ един долар Ñ?рещу милион иракÑ?ки пари и те ще откажат. Същото ще Ñ?е Ñ?лучи и на вÑ?Ñ?ко мÑ?Ñ?то по Ñ?вета, защото иракÑ?ката валута нÑ?ма разменна Ñ?тойноÑ?Ñ‚, нÑ?ма номинална Ñ?тойноÑ?Ñ‚ извън границите на Ирак. Това Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за много други валути.

Разменната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на вÑ?ички валути, дори на най-Ñ?илните като долара, еврото, лирата, германÑ?ката марка /коÑ?то вече не Ñ?ъщеÑ?твува/, Ñ?понÑ?ката йена Ñ?е определÑ? от желанието на хората да ги използват като разменно Ñ?редÑ?тво за търговиÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?токи и уÑ?луги. Веднага щом хората Ñ?прат да употребÑ?ват Ñ?ъответната валута, Ñ‚Ñ? губи разменната Ñ?и Ñ?тойноÑ?Ñ‚ и автоматично Ñ?е обезценÑ?ва.

Може Ñ?ледователно да Ñ?е Ñ?пори дали парите предÑ?тавлÑ?ват търговÑ?ка Ñ?тока Ñ?лед като нÑ?мат търговÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Ето защо не е правилно валутите да Ñ?е търгуват и въпреки това при Ñ?егашното икономичеÑ?ко положение и търговÑ?ки климат, търговиÑ?та Ñ? валута е не Ñ?амо логична, но и Ñ?е впиÑ?ва в икономичеÑ?кото уравнение. Ð’Ñ?рвам, че това е тотална загуба, на коÑ?то рано или къÑ?но Ñ‚Ñ€Ñ?бва да обърнем внимание.

Ð’ извеÑ?тен Ñ?миÑ?ъл Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на глобалниÑ? капиталиÑ?тичеÑ?ки пазар през 19 век е било по-Ñ?табилно от наÑ?тоÑ?щото. Причина за това, е че тогавашниÑ?Ñ‚ финанÑ?ов пазар е бил базиран една единÑ?твена валута. Златото. ДнеÑ? в центъра има три водещи валути /щатÑ?киÑ? долар, британÑ?ката лира, Ñ?понÑ?ката йена/ и новоланÑ?ираното евро, които Ñ?е борÑ?Ñ‚ помежду Ñ?и /още Ñ? ланÑ?ирането Ñ?и еврото Ñ?е превърна в Ñ?илен претендент на валутниÑ? пазар/. Тези нÑ?колко валути Ñ?и оÑ?порват първенÑ?твото във валутната лига. ОÑ?таналите Ñ?е борÑ?Ñ‚ да запазÑ?Ñ‚ разменната Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тойноÑ?Ñ‚, но въпреки това не Ñ?труват и хартиÑ?та, на коÑ?то Ñ?а отпечатани в реалниÑ? валутен Ñ?вÑ?Ñ‚. Ð?икоÑ? от националните валути нÑ?ма златно покритие. Дори по-лошо валутите Ñ?а Ñ?е превърнали в Ñ?редÑ?тво за манипулациÑ? от Ñ?трана на държавните правителÑ?тва, използвани за непрÑ?к контрол на икономичеÑ?ките цели на държавата, чрез дейÑ?твиÑ? като девалвациÑ? и манипулациÑ? Ñ? лихвените проценти.

ПоÑ?ледно 2 авгуÑ?Ñ‚ 2002

4 Ñ?нуари 2003,  02:22ч

обратно 3 авгуÑ?Ñ‚ 2002  21:53ч

17 май 2004, 00:37ч Ñ?лед около чаÑ? работа

обратно 12 Ñ?ептември 2004  22:24ч



24. Глобалната Ñ?пекулациÑ? Ñ? валута

Ð’Ñ?рвам, че Ñ?пекулациÑ?та Ñ? валута е проклÑ?тие за реалниÑ? икономичеÑ?ки раÑ?теж. Валутата в наÑ?тоÑ?щата и хартиена форма не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде възприемана като търговÑ?ка Ñ?тока. Валутата не е продукт на производÑ?твото. Ð?е е уÑ?луга Ñ? търговÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Ð?е е потребителÑ?ка Ñ?тока. И въпреки това паричните Ñ?пекуланти Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ? неÑ? като Ñ? такава.

ТърговиÑ?та и Ñ?пекулациÑ?та Ñ? валута Ñ?а Ñ?е поÑ?вили и развили единÑ?твено поради чеÑ?тата правителÑ?твена намеÑ?а в определÑ?нето на валутната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ поÑ?редÑ?твом различни манипулативни дейÑ?твиÑ? като контрол на лихвените проценти, девалвациÑ? и Ñ‚.н. Затова можем леÑ?но да идентифицираме валутната Ñ?пекулациÑ? и търговиÑ?та Ñ? валута като един от вътрешните недъзи на наÑ?тоÑ?щата капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема. Ð?едъг, който вÑ?рвам, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде идентифициран и отÑ?транен заради доброто на Ñ?амата Ñ?иÑ?тема.

Валутата нÑ?ма вече златно покритие. Преди  1000 британÑ?ки лири или щатÑ?ки долари Ñ?а можели да Ñ?е разменÑ?Ñ‚ Ñ?рещу 1000 златни единици Вече не е така. /Ð?е иÑ?кам да  Ñ?е превръщам в защитник на златниÑ? Ñ?тандарт и предимÑ?твата му пред абÑ?трактниÑ?/. Ð?о валутата Ñ?ега нÑ?ма продуктова Ñ?тойноÑ?Ñ‚, продажна Ñ?тойноÑ?Ñ‚, а Ñ?амо чиÑ?та Ñ?пекулативна Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Спекулативна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ без разменна такава.

Ð’Ñ?рвам, че решението или лекарÑ?твото за Ñ?егашното Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние на безÑ?миÑ?лена валутна търговиÑ? и Ñ?пекулации е въвеждането на единна глобална валута. Това е Ñ?итуациÑ?та, коÑ?то предвиждам да Ñ?е Ñ?лучи. Знам, че ще отнеме време. Ð?о Ñ?ъм убеден, че е наиÑ?тина въпроÑ? Ñ?амо на време. Ð?ещо повече, това може да Ñ?е окаже единÑ?твеното дългоÑ?рочно разрешение.

Ð?авÑ?рно това ще бъде крайното изиÑ?кване за Ñ?ъздаването на една иÑ?тинÑ?ка глобална икономика. Съдбите на цели Ñ?трани ще Ñ?прат да Ñ?е определÑ?Ñ‚ от малцина. Мощните финанÑ?ови инÑ?титуции и техните ръководители, незавиÑ?имо дали Ñ?тава въпроÑ? за един човек или група от хора повече нÑ?ма да Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да причинÑ?ват колапÑ?а или издигането на дадена национална икономика. Ð?авÑ?рно тогава ще Ñ?тане възможна реалната конкуренциÑ? по Ñ?вета. Една глобална валута ще обÑ?лужва потребителÑ?, предприемача, държавата и откритиÑ? пазар без загуби, генерирани от днешниÑ? мултивалутен модел.



25. Глобална банка - глобална валута

Една централна глобална банка Ñ? глобална валута ще премахне много от недъзите на наÑ?тоÑ?щата  Ñ?иÑ?тема. Ð’ това отношение Джордж СороÑ? предлага нÑ?кои брилÑ?нтни идеи, на които никой доÑ?ега не е обърнал внимание. Други Ñ?ъщо Ñ?а изказвали подобни вижданиÑ?. Ð?авÑ?рно е време да Ñ?е Ñ?лушаме в Ñ‚Ñ?Ñ…. Ð?з дълбоко вÑ?рвам, че една глобална валута ще Ñ?ложи край на валутните Ñ?пекулации и ще допринеÑ?е за по-Ñ?табилен икономичеÑ?ки климат по Ñ?вета, докато в Ñ?ъщото време не допуÑ?ка болезнени катаклизми в нÑ?кои чаÑ?ти на Ñ?ветовниÑ? пазар.

Слабите и малки икономики нÑ?ма повече да бъдат изложени на милоÑ?тта на нÑ?колкото Ñ?илни Ñ?трани и дори още по-лошо на нÑ?колкото мощни организации. Слабите икономики нÑ?ма да Ñ?е превръщат в жертви на отделни хора. Страните в криза нÑ?ма да Ñ?тават жертви на онези, които владеÑ?Ñ‚ икономиката.

Свидетели Ñ?ме на признанието на Джордж СороÑ?, мощен Ñ?пекулант във валутниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, който казва, че докато Ñ?иÑ?темата предлага възможноÑ?Ñ‚ за злоупотреби, нÑ?кой винаги ще Ñ?е възползва от неÑ?. Ð?ко не е той, ще бъде нÑ?кой друг. Изходът е да премахнем възможноÑ?тта. Да не позволим на отделен индивид или група да придобива влаÑ?Ñ‚ над валутата на дадена Ñ?трана или група Ñ?трани. Като Ñ?е откажем от мултивалутната Ñ?иÑ?тема и приемем една глобална валута, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚ ще премахнем този риÑ?к.

МиналиÑ?Ñ‚ опит показва, че не можем да оÑ?тавим отделните Ñ?трани да Ñ?е защитават Ñ?ами на международниÑ? валутен пазар. Защото както мнозина екÑ?перти поÑ?очват, при наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема валутните пазари Ñ?а вътрешно неÑ?табилни. Ð?уждаÑ?Ñ‚ Ñ?е от ръководÑ?тво и регулации. Под ръководÑ?тво имам предвид здравоÑ?ловно, а не задържащо такова, не политичеÑ?ки мотивирани манипулации и намеÑ?и.



26. Сега ли да дейÑ?тваме или никога?

ВъпроÑ?ÑŠÑ‚ Ñ?ега е кога и как да доÑ?тигнем нужното Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние за една глобалнаикономика да дейÑ?тва Ñ?табилно. Дали да подÑ?илим наÑ?тоÑ?щите международни финанÑ?ови влаÑ?ти? Дали да ги изоÑ?тавим? Дали да ги премахнем и да въведем нови наиÑ?тина глобални влаÑ?ти, политики и Ñ?редÑ?тва като единна глобална валута.

Контролът върху капитала води до затворени икономики. Затворената икономика е заплаха за Ñ?вободата. И въпреки това както показва опитът на нÑ?кои азиатÑ?ки държави например, контролът върху капитала и реÑ?трикциите на екÑ?порта Ñ?а предотвратили колапÑ?а на финанÑ?овиÑ? пазар и икономиките на тези Ñ?трани. Контролът върху капитала ще Ñ?тане излишен тогава и Ñ?амо тогава, когато имаме единна глобална валута. Тогава ще Ñ?тане възможно уÑ?тановÑ?ването на Ñ?табилен Ñ?ветовен финанÑ?ов пазар.

Двигател за уÑ?тановÑ?ването на единна валута в Европа беше необходимоÑ?тта да Ñ?е даде Ñ?илен тлаÑ?ък на евро-конÑ?олидациÑ?та. Бихме могли например да използваме примера на ЕС като Ñ?лучай на мини глобализациÑ?, както на икономичеÑ?киÑ?, така и на политичеÑ?киÑ? фронтове. След въвеждането Ñ?и през Ñ?нуари 2002 еврото непрекъÑ?нато печели позиции, незавиÑ?имо от Ñ?лабото предÑ?тавÑ?не на нÑ?кои от оÑ?новните икономики в ЕС като тези на ФранциÑ? и ГерманиÑ?.

Въпреки заплахите и предупреждениÑ?та за катаÑ?трофи, въвеждането на еврото премина гладко. Въпреки неизбежните Ñ?ъпътÑ?тващи проблеми, то набира Ñ?короÑ?Ñ‚. Европа е готова да премахне многовалутната Ñ?иÑ?тема и загубите, произтичащи от неÑ?. Скоро през 2004 други 15 Ñ?трани Ñ?е приÑ?ъединÑ?ват към ЕС и евроÑ?иÑ?темата. Кои ще бъдат Ñ?ледващите? Докато РуÑ?иÑ? е изкушена от идеÑ?та за Ñ?ближаване на границите Ñ?и Ñ? тези на ЕС, ЕС Ñ?е изкушава от реÑ?урÑ?ите на РуÑ?иÑ?, както в облаÑ?тта на природни изкопаеми, така и в облаÑ?тта на научни откритиÑ?.

Въпреки титаничните трудноÑ?ти, еврото оживÑ?. Въпреки жеÑ?токите политичеÑ?ки борби и референдуми, еврото е живо. Обратно на катаÑ?трофалните прогнози на изтъкнати финанÑ?иÑ?ти, еврото процъфтÑ?ва. Обратно на прогнозите на нÑ?кои Ñ?уперÑ?или като СÐ?Щ, еврото набира Ñ?короÑ?Ñ‚. Въпреки нÑ?кои прогнози, че еврото нÑ?ма да издържи и шеÑ?Ñ‚ меÑ?еца, то Ñ?тава по-Ñ?илно от другите две водещи валути - щатÑ?киÑ? долар и британÑ?ката лира. Ð?езавиÑ?имо от вековната Ñ?табилноÑ?Ñ‚ на лирата и долара, еврото ги наÑ?тига много по-рано от очакваното И вÑ?е пак то е още, образно казано, в люлката. ПредÑ?тавете Ñ?и Ñ?илата му, когато проходи и Ñ?е превърне в централен бегач.

Приемам, че задачата за въвеждане на единна валута, нÑ?ма да е лека. Въпреки това, вÑ?рвам, че е възможна. Ð?ещо повече, вÑ?рвам, че е жизнено необходима за днешната глобална икономика и още по-важна за глобалното общеÑ?тво. СÐ?Щ предÑ?тавлÑ?ват множеÑ?тво от Ñ?амоуправлÑ?ващи Ñ?е държави. Ð?ай-мощната икономика на Ñ?вета е модел за мини глобализациÑ? от индивидуални държави, принадлежащи към централна организациÑ?. И въпреки това, те имат една единна валута, управлÑ?вана от единна федерална банка.

Какво значение има дали една Ñ?трана има държавни граници или не? Ð’ Европа видÑ?хме как валути Ñ? вековна иÑ?ториÑ? бÑ?ха премахнати в името на една обща валута. Ð?ай-мощната и най-употребÑ?ваната международна валута - щатÑ?киÑ?Ñ‚ долар е един за вÑ?ички щати.

Полза от общата валута ще извлекат вÑ?ички, включително големите играчи като американÑ?ката икономика. Мултинационалните американÑ?ки компании днеÑ? трупат загуби за милиони Ñ?амо от обръщането на валута при външнотърговÑ?ки операции. Тези пари могат да бъдат разпределени като дивиденти между акционерите. ПонÑ?кога такÑ?ите за обръщане на валута могат да определÑ?Ñ‚ дали компаниÑ?та е на печалба или не.

Същото важи и в глобален мащаб. Ð?е виждам защо глобалното общеÑ?тво да не положи оÑ?новите за Ñ?ъздаването на иÑ?тинÑ?ка глобална икономика. Може това да Ñ?е окаже лекарÑ?твото за премахване на периодите на цикличноÑ?Ñ‚ в икономиката на Ñ?вободниÑ? пазар. Ð’ извеÑ?тен Ñ?миÑ?ъл ние вече имаме валута Ñ? международна търговÑ?ка Ñ?тойноÑ?Ñ‚, валута коÑ?то Ñ?е търгува наиÑ?тина по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ - щатÑ?киÑ? долар. Дали ще Ñ? наречем ИÑ?оДоларtm или евро е без значение. Това, което има значение е възприемането на единна валута, а не името й.

12 Ñ?ептември 2004, 23:00ч

обратно 13 Ñ?ептември 2004, 23:15ч



27. ИÑ?оВалутаtm - глобална валута

Ð?авÑ?рно първата необходима Ñ?тъпка е Ñ?ъздаването на международна организациÑ? или инÑ?титуциÑ? като МВФ /Международен Валутен Фонд/; глобална банка, коÑ?то да обÑ?лужва националните икономики и да има за цел не печалба, а глобална икономичеÑ?ка Ñ?табилноÑ?Ñ‚. Ð?е Ñ?читам това решение за окончателно, но ако Ñ?е окаже уÑ?пешно, може да бъде възприето окончателно. Ð?з го виждам по-Ñ?коро като временно решение, хвърлÑ?що моÑ?Ñ‚ към оптималното решение, а именно Ñ?ъздаването на единна глобална валута.

Ð’Ñ?рвам, че интегрирането на вÑ?ички национални валути в единна глобална валута в идните години ще бъде в крайна Ñ?метка оптималното Ñ?табилизиращо решение. Може да Ñ?е Ñ?тане така, че първоначално малки групи от държави ще Ñ?е отказват от националните Ñ?и валути и ще Ñ?е обединÑ?Ñ‚ в териториална или регионална група Ñ? единна валута. Пример за такава регионална формациÑ? е ЕС и въвеждането на еврото, което Ñ?е превърна в обща валута за вÑ?ички Ñ?трани членки. Дори онези, които отказват да го приемат като ВеликобританиÑ?, търгуват Ñ? него. БританÑ?ките магазини и компании вече търгуват Ñ? евро.

Ð?фриканÑ?ките държави и арабÑ?киÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ вероÑ?тно вече обÑ?ъждат зад кулиÑ?ите подобен ход, докато гледат и Ñ?е учат от европейÑ?киÑ? опит. Ð’Ñ?рвам, че въпреки оÑ?трите, доÑ?тигащи фанатизъм риторики Ñ?рещу европейÑ?киÑ? валутен Ñ?ъюз, базирани на националиÑ?тичеÑ?ки и фашиÑ?тки оÑ?нованиÑ?, този Ñ?ъюз в крайна Ñ?метка ще преодолее препÑ?Ñ‚Ñ?твиÑ?та по пътÑ? Ñ?и и ще поÑ?тигнем уÑ?пех /вÑ?ъщноÑ?Ñ‚ вече Ñ?ме Ñ?видетели на уÑ?пеха/.

След като Ñ?ветовната икономика доÑ?тигне фазата на единна глобална валута, ще Ñ?е озовем в Ñ?итуациÑ? на иÑ?ократична валута. Това ще бъде една от Ñ?табилните оÑ?нови за иÑ?тинÑ?ка глобална икономика, коÑ?то ще оÑ?игури Ñ?табилноÑ?Ñ‚ на вÑ?ички Ñ?ектори. Ще оÑ?игури Ñ?ъщо защита за отделните Ñ?пеÑ?тители, чийто Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? нÑ?ма повече да бъдат изложени на опаÑ?ноÑ?Ñ‚ да бъдат пометени за една нощ нито от реални, нито от изкуÑ?твени валутни Ñ?пекулации, водещи до наÑ?илÑ?твени или доброволни обезценки на националната валута.

Като обобщение вÑ?рвам, че валутата не е нито Ñ?тока, нито ценен актив, който може да бъде търгуван. Валутата вече нÑ?ма златно покритие, нито нÑ?какъв друг Ñ?токов резерв. Ð?икои от ограничените икономичеÑ?ки реÑ?урÑ?и не Ñ?а въвлечени в продукциÑ?та и търговиÑ?та Ñ? валута. Валутата не е потребителÑ?ка Ñ?тока, нито имот, нито уÑ?луга. ТÑ? не Ñ?лужи за нищо друго, оÑ?вен като разчетно Ñ?редÑ?тво за размÑ?на Ñ?рещу Ñ?токи и уÑ?луги.

Ето защо може да Ñ?е Ñ?пори дали валутата може да Ñ?е клаÑ?ифицира като търгуем продукт или уÑ?луга. Ð’Ñ?ички валутни оценки Ñ?е базират на Ñ?пекулации и очакваниÑ?. ДоÑ?татъчно е президентът на дадена Ñ?трана да Ñ?е Ñ?годи или да има извънбрачен флирт, за да видим как валутата на тази Ñ?трана Ñ?е Ñ?рива Ñ? драматичен ефект за бизнеÑ? общеÑ?твото и за общноÑ?тта като цÑ?ло, оÑ?тавÑ?йки Ñ?леди както върху националната, така и върху Ñ?ветовната икономика.

Ð?ека не забравÑ?ме, че икономичеÑ?ките вълнениÑ? Ñ?а били причина за много войни, включително Втората Световна Война. Ð?ека не забравÑ?ме, че и днеÑ? Ñ?ветът понаÑ?Ñ? тежки и болезнени удари, дължащи Ñ?е на икономичеÑ?ка неÑ?табилноÑ?Ñ‚. Такива удари могат да обърнат поÑ?оката на развитие на една Ñ?трана и да доведат до Ñ?пад на жизнениÑ? Ñ?тандарт вмеÑ?то до повишаване. Дори за миг не Ñ?и помиÑ?лÑ?йте, че такива неща не Ñ?е Ñ?лучват днеÑ?. Ярки примери тук Ñ?а РуÑ?иÑ? и другите бивши Ñ?ъветÑ?ки републики, дори Ñ?ÑŠÑ?едни на Ñ‚Ñ?Ñ… държави като БългариÑ?, РумъниÑ? и други. Милиони интелигенти хора живеÑ?Ñ‚ под жизнениÑ? минимум дори в техните икономики Ñ? ниÑ?ки ценови равнища.

Ето защо леÑ?но може да бъде отÑ?тоÑ?вана тезата, че икономичеÑ?ката Ñ?табилноÑ?Ñ‚ и предотвратÑ?ването на икономичеÑ?ки загуби Ñ?а чаÑ?Ñ‚ от формулата за Ñ?ъздаване на Ñ?оциално управление и развитие а нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Затова вÑ?рвам, че единната глобална валута е не лукÑ?, а необходимоÑ?Ñ‚. Една дълго отлагана необходимоÑ?Ñ‚.



28. Още за загубите, причинени от мултивалутната Ñ?иÑ?тема

КлаÑ?ичеÑ?ки пример, доказващ необходимоÑ?тта от единна валута, е непрекъÑ?натото разхищение на Ñ?редÑ?тва от Ñ?трана на националните правителÑ?тва. Под натиÑ?ка на политичеÑ?ки водачи, групи за натиÑ?к, мултинационални компании и други правителÑ?твата във вÑ?Ñ?ка Ñ?трана Ñ?е пилеÑ?Ñ‚ Ñ?редÑ?тва от Ñ?трах, че финанÑ?ова криза в друга чаÑ?Ñ‚ на Ñ?вета може да Ñ?е разраÑ?не и да ги заÑ?егне.

Възникват парадокÑ?ални противоречиÑ? в политиките и целите на Ñ?траните от един регион, като например разноглаÑ?иÑ?та на Ñ?траните от Г7 по отношение на еврото. През третата Ñ?едмица на Ñ?ептември 2000г лидери като главниÑ? икономиÑ?Ñ‚ на МВФ в публикациÑ? в Дейли мейл от 21 Ñ?ептември 2000  Ñ?е обÑ?ви против еврото и Ñ?рина курÑ?а му. След това Г7 Ñ?е втурна да го Ñ?паÑ?Ñ?ва, защото те Ñ? право Ñ?е Ñ?трахуваха, че една Ñ?пекулативна девалвациÑ? на еврото ще заÑ?егне техните Ñ?обÑ?твени валути и Ñ?табилноÑ?тта на Ñ?ветовната търговиÑ?. Тези извън Ñ?ъюза, протеÑ?тираха Ñ?рещу Ñ€Ñ?зкото обезценÑ?ване на еврото, докато Ñ?трани от Ñ?ъюза като ИталиÑ? и ПортугалиÑ? благоÑ?лавÑ?ха шефа на МВФ, защото благодарение на Ñ?кандалното поевтинÑ?ване на еврото, бизнеÑ?ÑŠÑ‚ им процъфтÑ?ваше.

Ð?а 19 Ñ?ептември 2000г, вторник,главниÑ?Ñ‚ икономиÑ?Ñ‚ на МВФ Майкъл МенÑ?а каза, че Ñ?лабоÑ?тта на еврото е проблем, не проÑ?то пречка. След това, той обÑ?ви, че е наÑ?тъпило време за намеÑ?а, коÑ?то да предотврати по-нататъшно падане на еврото. Ð’ отговор на това лидерите на ИталиÑ? и ПортугалиÑ? Ñ?е обÑ?виха против вÑ?Ñ?каква намеÑ?а за подÑ?илване Ñ?тойноÑ?тта на еврото /Ñ?амо защото Ñ?итуациÑ?та беше изгодна за екÑ?портниÑ? им бизнеÑ?/. Те обвиниха виÑ?оките лихвени проценти в СÐ?Щ за подценÑ?ването на еврото Ñ?прÑ?мо долара и оÑ?таналите валути. Противоречиви твърдениÑ?, обÑ?лужващи различни интереÑ?и.

ПредупреждениÑ?та на Майкъл МенÑ?а отключиха бурна враждебна реакциÑ?. УправителÑ?Ñ‚ на португалÑ?ката централна банка Вито КонÑ?танцио обÑ?ви, че коментарите на г-н МенÑ?а Ñ?а неумеÑ?тни, и че никой друг на неговата позициÑ? не би ги направил. ИталианÑ?киÑ?Ñ‚ премиер Джулиано Ð?рмадо Ñ?подели, че Ñ?лабото евро помага на фирмите от Ñ?траната, защото прави евтин изноÑ?а им. Още противоречиÑ? между лидери и профеÑ?ионалиÑ?ти.

ХанÑ? Питър Щил обÑ?ви, че Ñ?илата на щатÑ?ката икономика и виÑ?оките лихвени проценти в СÐ?Щ Ñ?а главна причина за Ñ?лабото евро. Той добави, че Ñ?егашното Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние на еврото е добро за раÑ?тежа на европейÑ?киÑ? изноÑ?. Ð?о въпреки позициÑ?та на Ñ?траните вътре в Ñ?ъюза, намеÑ?ите продължиха.

Страните от Г7 Ñ?е договориха да използват валутниÑ? пазар и да закупÑ?Ñ‚ големи количеÑ?тва евро Ñ? надежда да покачат по този начин цената му. Закупуването Ñ?е извърши на три вълни рано в петък на 22 Ñ?ептември. Противоречащи Ñ?и желаниÑ? и дейÑ?твиÑ?. Европейците желаÑ?Ñ‚ да запазÑ?Ñ‚ ниÑ?ката Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на еврото, а оÑ?таналите техничеÑ?ки повишават Ñ?тойноÑ?тта му чрез изкуÑ?твено изкупуване.

Когато новината за изкупуването Ñ?е разчу, еврото Ñ?е покачи от 80 до над 90 цента за евро, а поÑ?ле Ñ?е Ñ?табилизира на 88.30. СъвмеÑ?тната интервенциÑ? на Ñ?траните от Г7 – СÐ?Щ, ЯпониÑ?, ВеликобританиÑ?, ГерманиÑ?, ФранциÑ?, Канада и ИталиÑ? е по принцип неумеÑ?тна. ПоÑ?ледниÑ?Ñ‚ път, когато те дейÑ?тваха Ñ?ъвмеÑ?тно, беше при опитът им да Ñ?паÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ?понÑ?ката йена през 1995г. Тогава отново имаше Ñ?ъмнениÑ?, че ЯпониÑ? изпада в ДепреÑ?иÑ?, коÑ?то може да обхване Ð?зиÑ? и оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. УÑ?пÑ?ха ли те да предотвратÑ?Ñ‚ депреÑ?иÑ?та? Разбира Ñ?е, че не. Само региÑ?рираха една голÑ?ма загуба.

Това, което Ñ?е Ñ?лучва е Ñ?ъздаването или заличаването на огромно богатÑ?тво  в резултат на чиÑ?та Ñ?пекулациÑ?. И вÑ?е пак ефектът от тези валутни движениÑ? е едновременно Ñ?ладък и горчив. Сладък за малцината, които извличат полза. Много горчив за вÑ?ички оÑ?танали – Ñ?трани, отделни индивиди, малки или по-големи бизнеÑ? организации, които Ñ?традат от подобни пазарни флуктуации. Ð?еоправдано. Ð?еоÑ?нователно. Ð?ещо, което може да бъде избегнато в Ñ?иÑ?темата на единна глобална валута.

Дори могъщите Ñ?ветовни инÑ?титуции днеÑ? Ñ?а безÑ?илни да обуздаÑ?Ñ‚ огромните загуби. Във време, когато милиони долари минават през валутниÑ? пазар вÑ?еки ден, финанÑ?овите миниÑ?три и централните банки Ñ?а безÑ?илни да обърнат вълната Ñ?ами. За да бъдат уÑ?пешни дейÑ?твиÑ?та им, те Ñ‚Ñ€Ñ?бва да привлекат на Ñ?воÑ? Ñ?трана валутните дилъри.

Въпреки Ñ?ериозната намеÑ?а на Ñ?траните от Г7 в подкрепа на еврото, напоÑ?ледък Ñ?е наблюдават Ñ?имптоми, че големите инвеÑ?тиционни фондове по Ñ?вета вÑ?е по-неуверено залагат Ñ?рещу еврото. БританÑ?киÑ?Ñ‚ финанÑ?ов миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ Гордън Браун замени на търг златните резерви Ñ? евро. Защо? ОÑ?обено Ñ?лед като Гордън Браун не е готов да Ñ?е приÑ?ъедини към еврото. Защото раÑ?тежът на екÑ?порта в резултат на подцененото евро може да означава, че в Ñ?коро време евро-икономиките могат да надминат Ð?мерика по показателÑ? икономичеÑ?ки раÑ?теж. Също така, защото финанÑ?овиÑ?Ñ‚ миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да печели. Въпреки това обаче, играта на валутниÑ? пазар Ñ? парите на британÑ?киÑ? народ може да бъде опаÑ?но! /До краÑ? на 2002 инвеÑ?тициите в злато бÑ?ха на първо мÑ?Ñ?то!/ Ñ? поÑ?вÑ?ването на първите знаци за забавÑ?не на американÑ?ката икономика Ñ?лед деÑ?етгодишен раÑ?теж, нÑ?кои хора изпаднаха в паника и предприеха отчаÑ?ни дейÑ?твиÑ?, неводещи до никакъв резултат.

ПонÑ?кога е трудно дейÑ?твиÑ?та на Г7 да бъдат оправдани. ПарадокÑ?ално и в разрез Ñ? вÑ?ички показатели, че еврото е Ñ?илно подценено, дори въпреки намеÑ?ата на Г7. ТрÑ?бва да Ñ?и зададем въпроÑ?а защо. Защо тази загуба? Защо такива големи интервенции, които не водÑ?Ñ‚ до желан резултат.

Ð’ крайна Ñ?метка в краÑ? на 2002 Ñ?ÑŠÑ? задаващата Ñ?е американÑ?ка атака над Ирак и огромниÑ? Ñ?пад на Ñ?тойноÑ?тта на акциите, оÑ?обено в Ð?нглиÑ? и Ð?мерика, еврото печели позиции и доÑ?тига $1.04.

КоÑ? е причината – провежданата политика или националните интереÑ?и? Свързано ли е Ñ? огромниÑ? натиÑ?к от американÑ?ките мултинационални компании, чиÑ?то печалба Ñ?е отчита в долари? Защото тези компании оперират в евро, печалбата им е в евро и впоÑ?ледÑ?твие Ñ?е обръща в долари. Този процеÑ? на обръщане от евро в долари донеÑ?Ñ? загуби за милиарди. Ð?а Ñ?вой ред загубите причинÑ?ват колебаниÑ? в Ñ?тойноÑ?тта на акциите, а те заÑ?Ñ?гат оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от борÑ?ата и икономиката като цÑ?ло; което на Ñ?вой ред оказва въздейÑ?твие върху обикновениÑ? гражданин.

Ð?е е ли това чиÑ?та загуба? Ð?е е ли това загуба на капиталова печалба? Каквито и да Ñ?а американците, не е Ñ?праведливо да понаÑ?Ñ?Ñ‚ огромни загуби, Ñ?амо защото Ñ?а търгували извън Ñ?обÑ?твената Ñ?и Ñ?трана и Ñ‚Ñ€Ñ?бва да обърщат огромни Ñ?уми от печалбата в националната Ñ?и валута. 

Почивка 14 Ñ?ептември 2004,  00.18ч  СофиÑ?, БългариÑ?

обратно 19 Ñ?ептември 2004, 22:46ч   СофиÑ?, БългариÑ?



29. Кой плаща цената?

Ð?мериканÑ?ките облигации поевтинÑ?ха значително през дванадеÑ?етте меÑ?еца от авгуÑ?Ñ‚ 1999 до авгуÑ?Ñ‚ 2000 /и още повече до краÑ? на 2002/. МакдоналдÑ? например, въпреки агреÑ?ивното Ñ?и международно разраÑ?тване, изгуби повече от 24% от Ñ?тойноÑ?тта Ñ?и през Ñ?ъщиÑ? този период от авгуÑ?Ñ‚ 1999 до авгуÑ?Ñ‚ 2000. Същото Ñ?е отнаÑ?Ñ? за много други мултинационални компании от Колгейт-Палмолив до Жилет.

Отново, отново и отново подцененото евро причини на най-големите американÑ?ки компании загуби за милиарди при превръщане на печалбите им от евро в долари. Дори в примамливата ИТ индуÑ?триÑ?, коÑ?то е доминиращ Ñ?ред мултинационалните американÑ?ки компании, Ñ?е Ñ?лучва Ñ?ъщото. Пример тук е гигантът производител на микрочипове Интел.

Бих попитал изпълнителните и финанÑ?овите директори на тези компании, уловени в капана на огромни загуби, причинени от превръщането на валутата: "Ð?Ñ?ма ли да е по-добре, ако Ñ?ъщеÑ?твуваше Ñ?амо една валута? Ð?Ñ?маше ли да е по-добре, ако можехте да запазите тази печалба? Ð?ко можехте да покажете тази печалба на акционерите Ñ?и?"

Бих задал Ñ?ъщиÑ? въпроÑ? и на акционерите на тези компании: "Ð?е бихте ли предпочели тези огромни загуби от валутни транзакции да Ñ?е бÑ?ха озовали в джобовете ви под формата на дивиденти или по-виÑ?ока Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на акциите?". Ð?е е необходимо да Ñ?и гениален, за да отговориш на този въпроÑ?.

Ð’Ñ?ички тези кратки примери и въпроÑ?и показват необходимоÑ?тта от единна глобална валута. Тези въпроÑ?и разкриват колко неотложно е Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на решение на въпроÑ?а Ñ? единната глобална валута. Ð?ко иÑ?каме да Ñ?табилизираме пазарите Ñ?и и да избегнем периоди на  раÑ?теж и упадък в отделни чаÑ?ти на Ñ?вета, въвеждането на единна глобална валута е един много Ñ?ъщеÑ?твен елемент.



30. Глобално образование

Глобалните иÑ?ократични принципи включват подобрÑ?ване на уÑ?лугите като например образованието. Глобалното, национално, регионално и локално образование ще бъде винаги базирано на избора на гражданите, за да им предложи равни възможноÑ?ти, да наÑ?ърчи развитието и уÑ?ъвършенÑ?тването на талантите на в името на общото добро. ОткритиÑ?та на нашите предци не Ñ?а Ñ?лужили Ñ?амо на техните Ñ?ъздатели. Те Ñ?а допринеÑ?ли за цÑ?лото човечеÑ?тво.

ЧовечеÑ?твото е доÑ?тигнало днешниÑ? Ñ?и напреднал етап в технологично и поведенчеÑ?ко отношение благодарение на образованието. Образованието е било и ще продължи да бъде пламъкът на  развитието, Ñ?ърцевината и оÑ?новата за напредъка на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ и нашата цивилизациÑ?. Образованието е допринеÑ?ло за откритиÑ?, които оÑ?игурÑ?ват днешниÑ? виÑ?ок Ñ?тандарт на живот. Тези откритиÑ?, направени от отделни хора или групи, Ñ?а донеÑ?ли ползи на цÑ?лото човечеÑ?тво.

Поне в нÑ?кои чаÑ?ти на Ñ?вета образованието винаги е било главниÑ?Ñ‚ фактор, допринаÑ?Ñ?щ за развитието и напредъка във вÑ?ички Ñ?фери на живота. Казвам в нÑ?кои чаÑ?ти, защото в много други, образованието  е недоÑ?татъчно и доÑ?тъпно Ñ?амо за малцината привилегировани. ФинанÑ?ово привилегировани! Ð’Ñ?е още има такива меÑ?та, където образованието  е привилегиÑ? на тези, които притежават финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва. И не Ñ?е заблуждавайте, че това Ñ?а Ñ?амо неразвити Ñ?трани от ТретиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Дори в развитите западни държави универÑ?итетÑ?кото образование днеÑ? Ñ?трува цÑ?ло Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние. ХилÑ?ди брилÑ?нтни умове не Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да доÑ?тигнат до гимназиÑ?.

Ð?Ñ?кои Ñ?трани като БългариÑ? Ñ?а пригодили Ñ?иÑ?темата на универÑ?итетÑ?кото Ñ?и образование, така че младите хора да продължат образованието Ñ?и, докато в Ñ?ъщото време работÑ?Ñ‚ на пълен работен ден. Ð’Ñ?е пак е по-добро от нищо. Въпреки това, тези Ñ?туденти, /които Ñ?а по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от българÑ?ките Ñ?туденти/ Ñ?а принудени да поÑ?ветÑ?Ñ‚ на образованието Ñ?и двойно по-дълго време, отколкото техните колеги в Ð?нглиÑ? например.

Като хора ние Ñ?ме доÑ?тигнали Ñ?амо до покрайнините на човешките Ñ?и Ñ?поÑ?обноÑ?ти и таланти. За да култивираме, развием и направим доÑ?тъпни тези таланти, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да ги наÑ?ърчим. ТрÑ?бва да ги култивираме. Ð?о на първо мÑ?Ñ?то Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направим образованието доÑ?тъпно за вÑ?ички, а не Ñ?амо  за малцина избрани, защото то е богатÑ?тво на богато-миÑ?лещите хора, а не на богатите държави и не на богатите Ñ?емейÑ?тва.

Доказано е, че човешките реÑ?урÑ?и Ñ?а най-ценни от вÑ?ички Ñ?редÑ?тва на производÑ?тво. ПриноÑ?ÑŠÑ‚ на хората е двигател за развитието и напредъка на цивилизациÑ?та. Затова образованието Ñ‚Ñ€Ñ?бва да получи приоритет пред вÑ?ички производÑ?тва. ИнвеÑ?тициÑ?та в човешки реÑ?урÑ?и винаги ще бъде жизнената движеща Ñ?ила на напредъка.

ГолÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от учените Ñ?а произлезли от народните маÑ?и, а не от богатите момчета и момичета, поÑ?ещавали Ñ?къпо платени чаÑ?тни училища. ГолÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от този човешки реÑ?урÑ? е вÑ?е още "необработен". ГолÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от него бива пропилÑ?на. Той може да бъде култивиран, Ñ?амо ако инвеÑ?тираме в глобална образователна Ñ?иÑ?тема. /Чувам нÑ?кои да казват: '"Той е луд да иÑ?ка още и още глобални инÑ?титуции и идеи."/

Могат да бъдат Ñ?ъздадени инÑ?титуции подобни на медицинÑ?ките организации, които предлагат уÑ?луги в бедни Ñ?трани Ñ? недоÑ?татъчно болници и обучен медицинÑ?ки перÑ?онал. Можем да започнем Ñ? оÑ?новаването на гимназии и универÑ?итети по Ñ?вета. СпонÑ?ори на подобни дейноÑ?ти могат да бъдат, както държавни правителÑ?тва, така и чаÑ?тни бизнеÑ? организации. Убеден Ñ?ъм, че голÑ?м брой преподаватели биха Ñ?е включили, защото ще им хареÑ?а идеÑ?та да прекарат на друго мÑ?Ñ?то нÑ?колко години. Ð?еобходимоÑ?тта от оÑ?новаването на глобална образователна организациÑ?, коÑ?то да определÑ? политики и да контролира дейÑ?твиÑ?та в глобален формат, Ñ?тава вÑ?е по-необходима.

почивка 20 Ñ?ептември 2004  00:33ч  СофиÑ?, БългариÑ?

обратно 21 Ñ?ептември 2004 22:53ч  Ð¡Ð¾Ñ„иÑ?, БългариÑ?



31. Глобални научни откритиÑ?

Знаем, че цената на научните откритиÑ? винаги е била препÑ?Ñ‚Ñ?твие за напредъка и то не Ñ?амо в бедни Ñ?трани, но дори в напреднали икономики. Ð?еизброими Ñ?а примерите за изобретениÑ?, които Ñ?а закупени и реализирани от американÑ?ки инÑ?титуции. Ð’ това чиÑ?ло попадат и  изобретениÑ? на напреднали държави като ВеликобританиÑ? и РуÑ?иÑ?. Ð?мериканците извличат облагите от тези откритиÑ?. И Ñ? пълно право, Ñ?лед като те Ñ?а ги извадили на бÑ?л Ñ?вÑ?Ñ‚ от рафтовете, на които тези изобретениÑ? Ñ?а Ñ?ъбирали прах Ñ? години в други Ñ?трани. Много изобретениÑ?, които Ñ?а подобрили човешкиÑ? живот по Ñ?вета. Ето защо американците заÑ?лужават да бъдат поздравени за това Ñ?и дело.

КоÑ?мичеÑ?ките проучваниÑ? показаха необходимоÑ?тта от близко Ñ?ътрудничеÑ?тво между великите Ñ?или. Дори във време, когато те гледаха една на друга като на врагове. Станахме Ñ?видетели на Ñ?ъвмеÑ?тни проекти между СÐ?Щ и бившиÑ? СъветÑ?ки Ñ?ъюз. По ирониÑ? на Ñ?ъдбата вÑ?Ñ?ка Ñ?трана би упълномощила подобни огромни разходи Ñ?амо по военни причини.

Ð?ие имаме нужда от повече. Повече такова Ñ?ътрудничеÑ?тво, но не за военни цели, а за по-нататъшно отмеÑ?тване на границите на развитието в полза на човека. Имаме нужда от повече научни откритиÑ? и Ñ?ътрудничеÑ?тво на глобално ниво; не Ñ?амо между нÑ?колко държави, а между много Ñ?трани по Ñ?вета. Ð?ужни Ñ?а глобални откритиÑ?, наÑ?оки и помощ, за да Ñ?е възползват от Ñ?ъщеÑ?твуващиÑ? ноухау и да го разширÑ?Ñ‚ в името на непрекъÑ?натото развитие на човечеÑ?твото.

Светът Ñ?е нуждае от много лекарÑ?тва – от лекарÑ?тва в облаÑ?тта на медицината до такива в облаÑ?тта на индуÑ?триалното развитие. Решението да Ñ?е Ñ?ъздадат глобални научни центрове, да Ñ?е даде възможноÑ?Ñ‚ да Ñ?е развиват таланти, които ще изобретÑ?Ñ‚ и произведат решениÑ? на глобалните проблеми. Глобалните нужди Ñ?а многобройни: образование, здравеопазване и природоÑ?ъобразни енергийни източници Ñ?а безÑ?порни приоритети.

ЕнергиÑ?та е Ñ?ред най-Ñ?пешните. Ð?ашите Ñ?ветовни запаÑ?и от енергиÑ? бързо Ñ?е изчерпват. Без тази енергиÑ? наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ Ñ?тандарт на живот нÑ?ма да може да бъде поддържан. Затова проблемът Ñ? енергиÑ?та има нужда от Ñ?пешно глобално научно изÑ?ледване. Ð?еобходимоÑ?тта от нова природоÑ?ъобразна форма на енергиÑ? Ñ?е заÑ?илва. Такова научно изÑ?ледване не може да Ñ?е финанÑ?ира Ñ?амо от търговÑ?ки организации Ñ? ограничени реÑ?урÑ?и. Ð?ито Ñ?амо от нÑ?колко напреднали Ñ?трани, чиито възможноÑ?ти Ñ?ъщо Ñ?а отграничени. Такова изÑ?ледване Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде глобална задача.

Ð?ие отчаÑ?но Ñ?е нуждаем от енергиÑ?, коÑ?то не е толкова Ñ?къпа, колкото наÑ?тоÑ?щата. Заради Ñ?пекулациите за война в Ирак, оÑ?таналиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да плаща по виÑ?оки цени за петрола. ДоÑ?тигнали Ñ?ме до предизвикващо Ñ?мÑ?Ñ… положение да разчитаме на петрола като на оÑ?новен източник на енергиÑ?, оÑ?обено Ñ?лед като знаем, че той е изчерпаем реÑ?урÑ?. Ð?уждаем Ñ?е от енергиÑ?, коÑ?то да е колкото може по евтина.

Дори в напреднали икономики като тази на ВеликобританиÑ?, в този момент, във време на напредък, хилÑ?ди Ñ?тари хора умират вÑ?Ñ?ка година, защото не могат да Ñ?и позволÑ?Ñ‚ цената за електричеÑ?тво в домовете Ñ?и през зимните вечери. Ð’ други Ñ?трани хората умират от топлинни удари през летните меÑ?еци защото не могат да Ñ?и позволÑ?Ñ‚ елементарното удоволÑ?твие на Ñ?вежеÑ?тта на климатика.

Изглежда, че Ñ?ме Ñ?ъздали Ñ?редÑ?твата за облекчение на живота, но не можем да Ñ?и ги позволим. Елементарни нужди като например енергиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?труват минимални Ñ?редÑ?тва. Да бъдат доÑ?тъпни за вÑ?ички. Ð?ко ме питате, те Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат оÑ?вободени и от данъци. Ð?мериканците отново дават пример затова как да Ñ?е наÑ?ърчи индуÑ?триÑ?та и икономичеÑ?ката активноÑ?Ñ‚ като Ñ?е поддържат ниÑ?ки цени на бензина и петрола. Ð?е можем ли да вземем пример един от друг?

Мощната групировка на Ñ?траните производителки на петрол е в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да причини икономичеÑ?ки катаклизми Ñ? катаÑ?трофични резултати по Ñ?вета. Спомнете Ñ?и познатото понÑ?тие – внеÑ?ена инфлациÑ? от икономичеÑ?ката криза през 80те. Криза, коÑ?то продължи години и причини катаÑ?трофични резултати на вÑ?Ñ?ка икономика и на вÑ?Ñ?ка индуÑ?триÑ?.

ОблаÑ?ти на откритиÑ? като енергийниÑ? Ñ?ектор Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от огромно финанÑ?иране и приноÑ?а на екÑ?перти. Тези Ñ?редÑ?тва и екÑ?пертен приноÑ? не Ñ?а по Ñ?илите дори на огромните търговÑ?ки организации. Те не Ñ?а по Ñ?илите на държавните правителÑ?тва. Подобни откритиÑ? Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от глобални уÑ?илиÑ? и глобален приноÑ? във вÑ?ички аÑ?пекти – финанÑ?ов, технологичен и екÑ?пертен.



32. Глобално здравеопазване

Друг приоритет Ñ?а откритиÑ?та в облаÑ?тта на здравеопазването. Ракът и СПИÐ?-ÑŠÑ‚ Ñ?а малка чаÑ?Ñ‚ облаÑ?тите, в които Ñ?а необходими глобални откритиÑ?. При вÑ?е по чеÑ?тите човешки взаимоотношениÑ? в резултат на пътуваниÑ? Ñ?е формират нови вируÑ?и, които вÑ?е по-бързо Ñ?е разпроÑ?транÑ?ват по Ñ?вета. Ð’Ñ?ички те Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от глобални откритиÑ?, които Ñ?а извън възможноÑ?тите на една отделна държава или фармацевтична организациÑ?. ЧаÑ?тните фармацевтични организации работÑ?Ñ‚ за печалба. Това уÑ?ловие чеÑ?то превръща продуктите им в недоÑ?тъпни за голÑ?ма чаÑ?Ñ‚  от хората.

СъщеÑ?твуват голÑ?м брой заболÑ?ваниÑ? за които Ñ?а Ñ?ъздадени лекарÑ?тва. Ð?о тъй като тези лекарÑ?тва Ñ?а прекалено Ñ?къпи, те на Ñ?а доÑ?тъпни за голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от хората. Ð?ко научните откритиÑ? и цената на производÑ?твото Ñ?е Ñ?понÑ?орират от една глобална здравна организациÑ?, те ще Ñ?танат много по-доÑ?тъпни. Подобна инвеÑ?тициÑ? ще доведе до Ñ?паÑ?ението на много човешки животи. Ð?ещо повече – ще доведе до подобрÑ?ване на Ñ?тандарта на живот на хората.

Държавните и чаÑ?тни Ñ?ектори Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е обединÑ?Ñ‚ и да Ñ?ъздадат глобална здравна програма. Програма за проучваниÑ? и откритиÑ?, обучение и оÑ?ъщеÑ?твÑ?ване на здравни уÑ?луги по Ñ?вета. ДейноÑ?ти, които не Ñ?а по Ñ?илата на една отделна държава или организациÑ?, могат да Ñ?танат възможни на глобално ниво. Такива дейноÑ?ти могат да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ват и в Ñ?траните Ñ? по-ниÑ?ък Ñ?тандарт на живот, а не Ñ?амо в напредналите държави.

Скоро националното здравеопазване ще преÑ?тане да бъде водещ въпроÑ?. ПървоÑ?тепенно значение ще добие глобалното и международно здравеопазване. ЗаболÑ?ваниÑ?та вече Ñ?е разпроÑ?транÑ?ват по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Пациентите вече пътуват от една в друга Ñ?трана, за да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?Ñ?Ñ‚ лечение. Много умират Ñ?амо заради финанÑ?овата невъзможноÑ?Ñ‚ да заплатÑ?Ñ‚ лечението Ñ?и – незавиÑ?имо дали е терапевтично или превантивно.

Ð’ наÑ?тоÑ?щиÑ? момент има Ñ?трани Ñ? излишък на болници и безработен медицинÑ?ки перÑ?онал и Ñ?трани, в които хората умират докато чакат за лечение. Ð?е миÑ?лете, че говорÑ? Ñ?амо за изоÑ?танали бедни Ñ?трани. ДнеÑ? / 2002 година/ този въпроÑ? е на дневен ред и в Ñ?трана като ВеликобританиÑ?. Да, хората умират върху болничните ноÑ?илки поради недоÑ?тиг на здравни реÑ?урÑ?и.

Ð?ужно е да управлÑ?ваме и извлечем полза от тези реÑ?урÑ?и на глобално ниво, за да облекчим макÑ?имално Ñ?траданиÑ?та на милиони хора. Ð’Ñ?рвам, че е позор за нашето време да имаме излишък на здравни уÑ?луги в едни Ñ?трани и да позволÑ?ваме хората да Ñ?традат и умират в други поради недоÑ?тиг на перÑ?онал, апаратура и Ñ?ъоръжениÑ?.

Ð?ови форми на заболÑ?ваниÑ? Ñ?е разпроÑ?транÑ?ват бързо от Ñ?трана на Ñ?трана. Ð’Ñ?е по-чеÑ?ти Ñ?тават Ñ?ветовните вируÑ?ни епидемии. Спомнете Ñ?и епидемиÑ?та на птичи грип през поÑ?ледните години. Той започна от Хонк Конг и бързо Ñ?е разпроÑ?трани по Ñ?вета. Ð?икой не знае от къде е тръгнал СПИÐ?-а. От коÑ? Ñ?трана е произлÑ?зъл. Подозираме, но не знаем Ñ?ÑŠÑ? Ñ?игурноÑ?Ñ‚. Въпреки това, за много кратко време, той обхвана целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚.

ЗаболÑ?ваниÑ?, разпроÑ?транÑ?вани чрез животните, като луда крава могат да унищожат целиÑ? животновъден отраÑ?ъл на дадена Ñ?трана или регион, като в Ñ?ъщото време Ñ?ъздадат заплаха и за човечеÑ?твото. Ð?еобходимоÑ?тта от глобално здравеопазване нÑ?ма да дойде в близко бъдеще. ТÑ? отдавна е дошла.

Това, което отлагаме, това, което вÑ?е още не Ñ?ме направили, Ñ?а дългоÑ?рочна, добре планирана глобална здравна политика и дейноÑ?Ñ‚. Ð?ко не Ñ?ъздадем глобална здравна организациÑ?, ние нÑ?ма да направим и крачка до разрешението на глобалните здравни проблеми. Ð?ко не предприемем нещо Ñ?ега,  може да не Ñ?ме в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да поÑ?рещнем утрешните здравни заплахи и предизвикателÑ?тва.



33. Глобален транÑ?порт

ТранÑ?портът Ñ?ъздава богатÑ?тво и възможноÑ?ти за меÑ?тните, национални и международни интереÑ?и. Ð?икоÑ? от днешните напреднали икономики нÑ?маше да Ñ?е развие без непрекъÑ?нати инвеÑ?тиции в транÑ?портната инфраÑ?труктура.  Глобални транÑ?портни Ñ?ъоръжениÑ? Ñ?а необходими както за развитието на бедните държави, така и за по-нататъшниÑ? напредък на развитите.

Ð’Ñ?Ñ?какви форми на транÑ?порт - от Ñ?ухоземен под формата на шоÑ?ета и железопътни мрежи до мрежи за морÑ?ки и въздушен транÑ?порт. Ð?ие Ñ?пешно Ñ?е нуждаем от развитие на глобалната икономика и глобалното общеÑ?тво. Спешно необходими Ñ?а глобални транÑ?портни Ñ?тратегии, които да допринеÑ?ат както за меÑ?тната, национална и регионална, така и за глобалната икономика.

Имаме Ñ?ъоръжениÑ?та. Разполагаме Ñ? индуÑ?триите. Притежаваме умениÑ?та. Ð’Ñ?ичко, от което Ñ?е нуждаем, Ñ?а глобално управлÑ?вани политики. Глобални политики, които да пренаÑ?очат производÑ?твото от военната към гражданÑ?ката инфраÑ?труктура в Ñ?ветовен мащаб. Други, Ñ?връх произвеждащи, индуÑ?трии като автомобилната например. Ñ?ъщо могат да бъдат пренаÑ?очени към такъв глобален проект. По този начин използването на работната Ñ?ила ще бъде запазено и увеличено.

Ð’ Ñ?ъщото време ще Ñ?е Ñ?ъздадат възможноÑ?ти за печалба за търговÑ?ките организации и компании. ВъзможноÑ?ти, които ще генерират полезни икономичеÑ?ки дейноÑ?ти, увеличаващи пазара на работна Ñ?ила, поддържащи икономичеÑ?киÑ? раÑ?теж и ноÑ?ещи полза както на маÑ?овиÑ? потребител, така и на предприемача.

Развитието на транÑ?портните Ñ?редÑ?твата Ñ?ъщо не е доÑ?татъчно. Главен фактор е транÑ?портът да Ñ?тане доÑ?тъпен. ДнеÑ? пътуването от една в друга Ñ?трана Ñ?трува Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние. Както евтината енергиÑ? и Ñ?редÑ?твата за комуникациÑ?, така и евтиниÑ?Ñ‚ транÑ?порт е задължителен фактор за развитието на глобалната дейноÑ?Ñ‚. ДейноÑ?Ñ‚ във вÑ?ички аÑ?пекти – икономичеÑ?ки, образователен, изÑ?ледователÑ?ки, здравен и Ñ‚.н.

ИнвеÑ?тирайте в транÑ?портната инфраÑ?труктура на вÑ?ички региони – оÑ?обено на изоÑ?таналите Ñ?трани. Създайте производÑ?твени планове за изграждане на транÑ?портни Ñ?ъоръжениÑ?. Обучете меÑ?тното наÑ?еление и го оÑ?тавете да поÑ?трои гъÑ?ти транÑ?портни мрежи. Позволете им да Ñ?танат чаÑ?Ñ‚ от глобалната икономичеÑ?ка Ñ?цена. Светът ще извлече полза от подобни дейноÑ?ти. Страните бавно ще започнат да Ñ?е Ñ?амоиздържат. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?трана и регион притежава Ñ?вои Ñ?обÑ?твени реÑ?урÑ?и, които да предложи на Ñ?вета.



34. Глобални комуникации

Глобалните комуникации Ñ?а още една облаÑ?Ñ‚, коÑ?то Ñ?е нуждае от дейÑ?твиÑ? и инвеÑ?тиции от Ñ?трана на глобалната група. Самата цена на глобалните комуникации пречи на глобалното развитие. ЕдинÑ?твено цената пречи на възможноÑ?тите, които иначе биха Ñ?е отворили пред глобалниÑ? пазар на труда. Ð?ко цените на международните разговори Ñ?е изравнÑ?Ñ‚ Ñ? тези на регионалните, милиони работни меÑ?та ще бъдат Ñ?ъздадени по Ñ?вета, предлагащи възможноÑ?Ñ‚ на хора, които Ñ?ега Ñ?а ограничени в Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?трани Ñ? изоÑ?танали икономики.

ВмеÑ?то да наема 40 души в моÑ?та компаниÑ?, бих могъл да наема Ñ?тотици. Само ако можех да използвам национални такÑ?и за комуникации, бих могъл по-леÑ?но и по-евтино да разширÑ? дейноÑ?тта на компаниÑ?та. Други биха могли да направÑ?Ñ‚ Ñ?ъщото в още по-голÑ?м мащаб. Подобни подобрениÑ? и възможноÑ?ти за глобални комуникации ще бъдат полезни не Ñ?амо за бедните Ñ?трани. Ð?апредналите икономики Ñ?ъщо ще извлекат огромни печалби.

ВмеÑ?то да Ñ?е налага вноÑ? на работна Ñ?ила, което Ñ?ъздава напрежение на вътрешниÑ? пазар, заÑ?Ñ?га гражданите и облаÑ?тта на уÑ?лугите, включително здравеопазване и дори полициÑ?, наемането на чужда работна Ñ?ила на меÑ?тниÑ? пазар ще ноÑ?и печалби на Ñ?траните-вноÑ?ителки. СъщеÑ?твуват и много други възможноÑ?ти, както за изнаÑ?Ñ?щите, така и за внаÑ?Ñ?щите региони. Цели нови пазари и индуÑ?трии ще Ñ?е поÑ?вÑ?Ñ‚ благодарение единÑ?твено на технологичниÑ? напредък и изравнÑ?ване на международните Ñ? локалните такÑ?и за комуникациÑ?.

Малък пример, от който можем да Ñ?е поучим е американÑ?киÑ?Ñ‚ Ñ?тил. Вътрешно-щатÑ?ките разговори Ñ?а безплатни. Доколкото знам, те плащат Ñ?амо междущатÑ?ки разговори. ТърговиÑ?та между отделните щати процъфтÑ?ва. Ð?аправете Ñ?равнение Ñ? Европа, където дори Ñ?траните от  ЕС заплащат за разговори помежду Ñ?и Ñ?ъщите неоправдано виÑ?оки такÑ?и като за международни разговори. Колкото по далече Ñ?е обаждате, толкова  по-Ñ?къпи Ñ?а разговорите, което Ñ?пира икономичеÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ дори в Ñ?трани Ñ? ниÑ?ки цени.

Комуникациите Ñ?а Ñ?ъщо толкова жизнено важни за глобалната икономика като транÑ?порта, финанÑ?ите, енергиÑ?та, природните и човешките реÑ?урÑ?и. Време е да оÑ?ъзнаем този факт. Време е да направим нещо по въпроÑ?а. Дали Ñ?ме на телекомите монополиÑ?тична влаÑ?Ñ‚ и чрез виÑ?оките цени те задържат развитието на икономичеÑ?ката дейноÑ?Ñ‚, както на локалната, така и на глобалната Ñ?цена.



35. Много въпроÑ?и Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от внимание. Ð?еобходими Ñ?а решениÑ? за възприемането на иÑ?ократичниÑ? модел, както на национално, така и на интернационално/глобално ниво.

Много въпроÑ?и Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от внимание. Ð?еобходимо е да доÑ?тигнем до баланÑ?ирани решениÑ? за глобалниÑ? иÑ?ократичен подход. ТрÑ?бва ли например малки Ñ?трани като Кипър и Малта да имат право на един глаÑ?, на колкото имат право и големи Ñ?трани като Китай, РуÑ?иÑ? и СÐ?Щ? Ð?ко да, ще бъде ли това Ñ?праведливо, баланÑ?ирано и издържано в духа на ИÑ?ократиÑ??

ПредÑ?тои голÑ?мо количеÑ?тво тежка работа преди да бъде уÑ?тановен иÑ?тинÑ?ки глобален иÑ?ократичен модел. Ð?Ñ?ма ли да бъде валиден аргументът, че големиÑ?Ñ‚ брой наÑ?еление не означава непременно верни решениÑ?? Ð?Ñ?ма ли да бъде Ñ?праведливо да бъде дадено право на вÑ?еки – незавиÑ?имо дали е образован или не – да решава кое е правилно и кое грешно. Възникват много въпроÑ?и, които наиÑ?тина заÑ?лужават вниманието ни, и ако им го поÑ?ветим ще открием верните решениÑ? и ще развием верните формули.

Как да баланÑ?ираме процеÑ?а на взимане на решениÑ? в глобалниÑ? парламент, незавиÑ?имо дали поÑ?ледниÑ?Ñ‚ е наречен Обединени Ð?ации, ИÑ?о-глобален парламент или друго. Може навÑ?рно да Ñ?е започне Ñ? едно баланÑ?ирано решение. Ð?апример дадена Ñ?трана да има право на един глаÑ? и той да Ñ?е определÑ? в завиÑ?иоÑ?Ñ‚ от желанието на мнозинÑ?твото от гражданите на тази Ñ?трана.

Може да Ñ?ъщеÑ?твува и друга формула. Ð?ко даден въпроÑ? каÑ?ае прÑ?ко Ñ?амо опреден регион, по-голÑ?ма тежеÑ?Ñ‚ да има мнението на хората от Ñ?траните от този регион. Ð?о ако Ñ?е каÑ?ае за глобален въпроÑ?, вÑ?ички имат равен глаÑ?. Ще Ñ?е разработÑ?Ñ‚ различни решениÑ?. Важното е те да Ñ?а оÑ?новани на иÑ?ократичните принципи, да решават иÑ?ократичните граждани и глобалните регулативни органи да Ñ?тават жертва на влаÑ?тта на отделни индивиди или групи.

Един глобален иÑ?ократичен парламент би бил иÑ?тинÑ?ки защитник на мира. Глобалната ИÑ?ократиÑ? ще Ñ?ложи край на вÑ?ички зверÑ?тва. ТÑ? ще отнеме възможноÑ?тта на централните управлениÑ? и отделни лидери да подкрепÑ?Ñ‚ нечовешки дейÑ?твиÑ? в отделни държави заради икономичеÑ?ки, политичеÑ?ки или други проблеми и влиÑ?ниÑ?.

Този глобален иÑ?ократичен парламент ще управлÑ?ва реÑ?урÑ?ите на планетата – още една облаÑ?Ñ‚, коÑ?то Ñ?е нуждае от внимание, още една облаÑ?Ñ‚, където можете да допринеÑ?ете за формулиране на точна и детайлна политика. Отново призовавам за приноÑ? и учаÑ?тие от вÑ?ички краища на Ñ?вета за Ñ?вета.

ИзоÑ?таващите Ñ?траниÐ? какво да кажем за изоÑ?таващите Ñ?трани? Ð?Ñ?кои от Ñ‚Ñ?Ñ… може изобщо никога да не Ñ?а били демокрации или да Ñ?а имали друга Ñ?вободна Ñ?иÑ?тема на управление. Ð?Ñ?кои от Ñ‚Ñ?Ñ… може да нÑ?мат инфраÑ?труктурата, необходима за прилагане на ИÑ?ократиÑ?. Възможно е те първо да Ñ?танат демокрации преди да Ñ?танат иÑ?окрартично управлÑ?вани Ñ?трани.

Възможно е те да Ñ?е научат как да ходÑ?Ñ‚ преди да започнат да бÑ?гат. Ð?ормално би било преди ИÑ?ократиÑ? за нÑ?колко години Ñ?траните да Ñ?викнат Ñ? демокрациÑ?. Въпреки това не виждам причина защо тези Ñ?трани да не възприемат директно и иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема. Ð?ко ли пък избирателите предпочитат да имат транзитен период не виждам причина защо да не бъде така. Както вече отбелÑ?зах по-Ñ?коро бих приел  една грешка, допуÑ?ната от информирани избиратели, отколкото от неколцината, поÑ?очени от избирателите.



36. Глобален пазарен на труда

Разликата между напредналите икономики на развитите Ñ?трани и изоÑ?таващите икономики намира отражение на пазара на труда. ТърÑ?енето на по-евтина работна ръка Ñ?тана причина за Ñ?ъздаването и дори за поддържането на икономики Ñ? ниÑ?ък Ñ?тандарт. Тези икономики Ñ? ниÑ?ко платен пазар на труда Ñ?е превърнаха в абÑ?олютна необходимоÑ?Ñ‚ за Ñ?табилноÑ?тта на капиталиÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема и на напредналите икономики. Ð’ Ñ?ъщото време необходимоÑ?тта от ниÑ?ко платен труд Ñ?тана мотив и необходимоÑ?Ñ‚ за развитието на такива  Ñ?трани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?лаба икономичеÑ?ка дейноÑ?Ñ‚. Ð?е е ли това Ñ?ценарий на Параграф 22?

Ð?ормата Ñ?ега е нормален и приет метод на релокациÑ? на индуÑ?триите. Ставаме Ñ?видетели на премеÑ?тването на цели индуÑ?триални отраÑ?ли от един регион в  друг, от една Ñ?трана в друга и дори от един континент в друг. Пример за това е непрекъÑ?натата емиграциÑ? на трудоемките отраÑ?ли като производÑ?твото на дрехи и обувки. Други примери включват тежката индуÑ?триÑ? като електроника и автомобилопроизводÑ?тво.

До неотдавна тези индуÑ?трии бÑ?ха наÑ?очвани главно към неразвитите Ñ?трани от Ð?зиÑ?, ДалечниÑ? Изток и ЛатинÑ?ка Ð?мерика. ДнеÑ? оÑ?новен източник на евтина работна ръка Ñ?а Ñ?траните от бившиÑ? СъветÑ?ки Съюз, РумъниÑ?, БългариÑ?,Полша и други Ñ?трани от перифериÑ?та на Европа като ТурциÑ?, Мароко и СириÑ?.

Ð?Ñ?кои от тези Ñ?трани буквално ограбват пазара на евтина работна Ñ?ила като поддържат изкуÑ?твено ниÑ?ки цени. Примери за това Ñ?траните от бившата Източна ГерманиÑ? и днешен Китай. Дори цените на природните реÑ?урÑ?и Ñ?а изкуÑ?твено ниÑ?ки поддържани Ñ? цел задържане на пазарниÑ?  дÑ?л.

Чрез вътрешен контрол тези Ñ?трани Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да налагат продукциÑ?та Ñ?и в други държави. Дори Ñ?упер-Ñ?или като СÐ?Щ Ñ?е оплакват, че ниÑ?ките цени на природните реÑ?урÑ?и, предлагани на вътрешниÑ? пазар от изкуÑ?твени филиали, измеÑ?тват домашната продукциÑ?. ДнеÑ? дори Ñ?е говори, че админиÑ?трациÑ?та на Буш Ñ?е готви да предприеми нÑ?какви протекциониÑ?тични мерки, за да Ñ?пре подбиването на цените на меÑ?тната Ñ?томанена индуÑ?триÑ?.  /Ð’Ñ?рвам, че днеÑ? - 2003г те вече го направиха./

Ð’ други Ñ?лучаи необходимоÑ?тта от такова ниÑ?ко-Ñ?труващо производÑ?тво, както по отношение на природните, така и по отношение на човешките реÑ?урÑ?и, Ñ?тава причина напредналите икономики да Ñ?е намеÑ?ват и наÑ?илÑ?твено да продължават доÑ?тавките на евтини материали и работна ръка. Само чрез икономичеÑ?ката Ñ?и влаÑ?Ñ‚ и влиÑ?ние, развитите икономики Ñ?а причинÑ?вали периодични Ñ?ривове на икономиките Ñ? ниÑ?ък Ñ?тандарт.

Правейки това, те целÑ?Ñ‚ Ñ?пад на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето, което води до виÑ?ока безработица, девалвациÑ?, а оттам и намÑ?лване цените на реÑ?урÑ?ите и труда, на които разчитат развитите държави. Тези намалениÑ? могат да Ñ?е изразÑ?Ñ‚, както в намалено заплащане на Ñ?тойноÑ?тта на труда, така и в намаление Ñ?тойноÑ?тта на националната валута, причинено от наÑ?илÑ?твена девалвациÑ?. Мощните мултинационални компании използват влаÑ?тта Ñ?и, за да изнудват меÑ?тните правителÑ?тва и да прокарват Ñ?обÑ?твените Ñ?и интереÑ?и.

Това неизбежно води до големи разлики в глобалните икономики. Разликите Ñ?тават балони които непрекъÑ?нато Ñ?е издуват, пълнÑ?Ñ‚ Ñ?е Ñ? въздух и в един момент не издържат и Ñ?е пукат. Можем да клаÑ?ифицираме тези балони като "икономичеÑ?ки Ñ?зви". Като пример за малки балони могат да бъдат дадени Ñ?траните от азиатÑ?киÑ? пазар като МалайзиÑ? и КореÑ?.

След Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?ледват по-големите балони, които при Ñ?пукването Ñ?и предизвикват екÑ?плозии - като този Ñ? Ñ?понÑ?кото икономичеÑ?ко чудо. Ефектът от Ñ?пукването на балона на голÑ?мата икономика води до Ñ?пукване на балоните на по-малки икономики. Подобни балони ръÑ?Ñ‚ÑŠÑ‚ много бързо и Ñ?ъщо така бързо Ñ?е пукат и като нÑ?каква зараза ефектът причинÑ?ва по-нататъшно формиране на балони в отÑ?лабналите икономики. Ð?ко една такава Ñ?итуациÑ? не бъде Ñ?прÑ?на, Ñ‚Ñ? може да доведе до глобални икономичеÑ?ки Ñ?блъÑ?ъци и неÑ?табилноÑ?Ñ‚.

Ð?ко доÑ?татъчно голÑ?м брой от тези балони Ñ?е Ñ?пукат едновременно, те бързо ще заÑ?егнат оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от глобалните икономики, дори развитите държави. Само бързата намеÑ?а на развитите държави Ñ?паÑ?и Ð?зиатÑ?ките тигри от катаÑ?трофален колапÑ? на финанÑ?овата индуÑ?триÑ?, който заплашваше цÑ?лата им икономика, и който в крайна Ñ?метка причини Ñ?тагнациÑ? на Ñ?понÑ?киÑ? пазар. Защо държавите Ñ?е намеÑ?иха и предотвратиха катаÑ?трофата? Беше ли това акт на Ñ?амарÑ?нÑ?тво? Или акт на Ñ?ебезащита, защото, ако не Ñ? бÑ?ха Ñ?прели, катаÑ?трофата щеше да доÑ?тигне Ñ?обÑ?твените им Ñ?трани?

Ð’Ñ?рвам, че напредналите икономики Ñ?е намеÑ?иха, Ñ?амо защото те Ñ?амите Ñ?е чувÑ?тваха заÑ?трашени. Ð?Ñ?кои дори Ñ?читат, че точно напредналите държави Ñ?а причинили кризата чрез бързото и маÑ?ово изтеглÑ?не на капиталовите Ñ?и инвеÑ?тиции. Целта разбира Ñ?е е била - поддържане на ниÑ?ките пазарни цени на природните реÑ?урÑ?и и труда. По този начин те биха били в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да предизвикат икономичеÑ?ки раÑ?теж в Ñ?обÑ?твените Ñ?и държави без инфлационно влиÑ?ние. Колко вÑ?рно е това?



37. ГлобалниÑ?Ñ‚ труд и икономичеÑ?кото развитие

Развитите Ñ?трани вече от доÑ?та време екÑ?плоатират пазара на квалифициран труд. Те предлагат атрактивно възнаграждение на Ñ?пециалиÑ?ти от по-бедни държави. По този начин виждаме как напреднали икономики като СÐ?Щ крадат мозъците на изоÑ?таващите държави. Отново Ñ‚Ñ€Ñ?бва да поздравим СÐ?Щ за новаторÑ?ката им инвеÑ?тициÑ? в човешки реÑ?урÑ?и. Ð?ещо, чиÑ?то Ñ?тойноÑ?Ñ‚ много Ñ?трани вÑ?е още не Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да оценÑ?Ñ‚ и в което не инвеÑ?тират дори днеÑ?.

ТърÑ?енето на техничеÑ?ки и мениджърÑ?ки умениÑ? в глобален мащаб бързо раÑ?те. ЗнаниÑ?та и умениÑ?та на наÑ?елението на изоÑ?таналите и развиващите Ñ?е държави или Ñ‚.нар. икономики на евтин труд, бързо Ñ?е увеличават. Разликата Ñ? напредналите държави Ñ?е Ñ?топÑ?ва.

Ð’ крайна Ñ?метка Ñ?ветовниÑ?Ñ‚ запаÑ? от човешки реÑ?урÑ?и ще позволи на развиващите Ñ?е икономики да уÑ?корÑ?Ñ‚ Ñ?обÑ?твеното Ñ?и икономичеÑ?ко развитие. Мултинационалните хай-тек компютърни компании например, използващи напреднали технологични Ñ?редÑ?тва за комуникациÑ?, наемат топ-Ñ?пециалиÑ?ти от целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚.

Чрез Ñ?ветовната компютърна мрежа /www/ екипи от различни Ñ?трани и континенти могат да формират група и  да работÑ?Ñ‚ по един и Ñ?ъщ проект, без да напуÑ?кат Ñ?обÑ?твената Ñ?и държава. С новите технологични Ñ?редÑ?тва емиграционната релокациÑ? на реÑ?урÑ?ите не е вече необходима. Хората могат да бъдат чаÑ?Ñ‚ от международниÑ? пазар на труда като оÑ?тават по родните Ñ?и меÑ?та. Ð? това е чудеÑ?но. С подобрениÑ?та и понижаването на цените на комуникациите и транÑ?порта можем да пренеÑ?ем тази възможноÑ?Ñ‚ и в други индуÑ?трии.

Примерите Ñ?а многобройни. Ð’ моÑ?та IT компаниÑ? аз непрекъÑ?нато получавам оферти от малки групи, предлагащи уÑ?луги за изработване на програмни продукти Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециализиран Ñ?офтуеърен дизайн, за Ñ?ъвмеÑ?тни проекти или дори Ñ?амо за учаÑ?тие в проекти. Мога да поверÑ? дизайна на уеб Ñ?траницата Ñ?и на екип в ИндиÑ?, а програмата за генериране на информациÑ? по Ñ?ъщиÑ? проект на друг екип в Сибир. След това мога да поиÑ?кам от моите лондонÑ?ки дизайнери да Ñ?ъединÑ?Ñ‚ отделните парчета и да формират един завършен продукт. Много от британÑ?ките компании прехвърлÑ?Ñ‚ чаÑ?Ñ‚ от дейноÑ?тите Ñ?и като например Ñ?четоводÑ?тво на компании от други Ñ?трани - например ИндиÑ?. Ð?ай-Ñ?рък пример тук Ñ?поред мен Ñ?а Бритиш ЕъруейÑ?. Същото Ñ?е Ñ?лучва и в други Ñ?трани.

Друг отличен и Ñ?пецифичен пример е този Ñ? NAI /Network Associate International/. Ð?мериканÑ?ка компютърна компаниÑ? за Ñ?офтуеър, Ñ?пециализирана в антивируÑ?ни програми и програми за защита, и поÑ?тепенно разраÑ?тнала Ñ?е до предлагане на пълно мрежово обÑ?лужване. Прилагайки Ñ‚.нар политика "Ñ?ледвай Ñ?лънцето" те разполагат Ñ? шеÑ?Ñ‚ екипа - по един на вÑ?еки континент, обединени под шапката на AVERT /изÑ?ледователÑ?ки екип за анти-вируÑ?но Ñ?пешно реагиране/. СиÑ?темата "Ñ?ледвай Ñ?лънцето" означава, че където и по Ñ?вета да не Ñ?е намират потребителите им, те могат да Ñ?е Ñ?вържат Ñ? нÑ?коÑ? от шеÑ?тте изÑ?ледователÑ?ки лаборатории и работещ в момента екип, дори ако в Ñ?обÑ?твената им Ñ?трана е нощ.

СпециалиÑ?тите от тези шеÑ?Ñ‚ екип работÑ?Ñ‚ по един и Ñ?ъщ проект, незавиÑ?имо дали Ñ?амоÑ?тоÑ?телно или по различно време. Един екип Ñ?тига донÑ?къде, Ñ?лед което друг екип, намиращ Ñ?е на хилÑ?ди километри, поема оттам, откъдето предишниÑ?Ñ‚ екип е Ñ?прÑ?л.

Тези изÑ?ледователÑ?ки екипи Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?Ñ‚ от меÑ?тни Ñ?пециалиÑ?ти. Ð?мериканÑ?ка компаниÑ? наема директно квалифицирани Ñ?пециалиÑ?ти по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Това Ñ?вление не е изключение. Откриваме го в много Ñ?ектори по Ñ?вета - от финанÑ?и до производÑ?тво. Такива глобални, пазарно-управлÑ?вани дейноÑ?ти, Ñ?ъздават ноу-хау за меÑ?тните Ñ?пециалиÑ?ти, за да започнат Ñ?обÑ?твен бизнеÑ? и да Ñ?танат конкуренти на бившите Ñ?и работодатели.

Ð?ай-голÑ?мата инвеÑ?тициÑ? на вÑ?Ñ?ка глобална компаниÑ? е инвеÑ?тициÑ?та в хора. Ð?о тази инвеÑ?тициÑ? не може да бъде защитена от авторÑ?ко право. Колко от  днешните икономичеÑ?ки Ñ?или ще бъдат надминати и вероÑ?тно превърнати в колонии от новите икономичеÑ?ки Ñ?или? ОгромниÑ?Ñ‚ недоÑ?тиг на квалифициран перÑ?онал в напредналите държави вече Ñ?е превръща в пречка за по-нататъшното им развитие.

Ð’ резултат виждаме, как Ñ?трани, традиционно недопуÑ?кащи имигранти, не Ñ?амо Ñ?е отварÑ?Ñ‚, но започват и да използват виÑ?оки възнаграждениÑ?, Ñ? които да привлекат квалифицирани кадри на вътрешниÑ? Ñ?и пазар. През 2000г СÐ?Щ издаде над 30 000 визи за IT Ñ?пециалиÑ?ти, Канада - 20 000, ГерманиÑ? - 20 000, ИталиÑ? - 15 000, ВеликобританиÑ? - 20 000. Много от квалифицираните Ñ?пециалиÑ?ти идват от изоÑ?танали и развиващи Ñ?е Ñ?трани. Ð?ационалните граници Ñ?е отвориха и хилÑ?ди хора по Ñ?вета Ñ?е уÑ?тановиха в друга държава. Може ли да определим това като първата крачка към Ñ?вÑ?Ñ‚ без граници. Може ли това да е първата крачка към глобална Ñ?вобода и право на уÑ?тановÑ?ване навÑ?Ñ?къде по Ñ?фера. 

РÑ?зкото отварÑ?не на вратите може да бъде Ñ?четено като заплаха, тъй като лишава развиващите Ñ?е Ñ?трани от необходимиÑ? им квалифициран труд. Това е вÑ?рно до извеÑ?тна Ñ?тепен. Ð?е Ñ?ъм Ñ?игурен обаче дали Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е възприема като заплаха. Ð?апротив - би могло да Ñ?е възприеме като възможноÑ?Ñ‚ за още по-бързо развитие на икономичеÑ?ките колонии. Защото Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на Ñ?пециалиÑ?ти навън, ще покачи предлагането в тези Ñ?трани. Погледнете инвеÑ?тициите, които ИндиÑ? прави в облаÑ?тта на виÑ?оките технологии. Външното Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене на Ñ?пециалиÑ?ти чрез меÑ?тни филиали е двигател на вътрешното предлагане.

Ð’ допълнение, Ñ?траните изноÑ?ителки на квалифицирани човешки реÑ?урÑ?и получават мощни финанÑ?ови инжекции, тъй като, работещите навън изпращат в родината Ñ?и пари. Колкото повече Ñ?викнем Ñ? движението на труда, толкова по-близо ще Ñ?е приближим до глобалниÑ? пазар на труда. Това може да подпомогне или да бъде първата крачка към иÑ?тинÑ?ката глобализациÑ? на Ñ?вета, при коÑ?то ограничениÑ?та за влизане ще бъдат премахнати от вÑ?ички държави.

4 авгуÑ?Ñ‚  2002 12:39ч

5 Ñ?нуари 2003  16:11ч

обратно 18 авгуÑ?Ñ‚ 2002 23:14ч и 5 Ñ?нуари 2003 16:11ч

доÑ?татъчно за тази вечер 22 Ñ?ептември 04 23:49ч СофиÑ?, БългариÑ?



38. ГлобалниÑ?Ñ‚ потребител, глобалните Ñ?ливаниÑ? и поглъщаниÑ?

ДейноÑ?тите по Ñ?ливаниÑ? и поглъщаниÑ? доÑ?тигат безпрецедентни размери Ñ? конÑ?олидациÑ?та на индуÑ?триите в глобален мащаб. Ð’ много Ñ?трани тези дейноÑ?ти Ñ?тават вÑ?е по-популÑ?рни. ПреÑ?труктурирането на компании Ñ?е извършва по-бързо, отколкото можем да Ñ?и предÑ?тавим. Започват да Ñ?е поÑ?вÑ?ват глобални монополи и олигополи. Примери тук Ñ?а Ñ?лучаите Ñ? МайкроÑ?офт и Интел, които Ñ?а на път да Ñ?е превърнат  в глобални монополи. Ð?а национално ниво Ñ?ъщеÑ?твуват правила и практичеÑ?ки кодове, които да защитÑ?Ñ‚ потребителÑ? от монополи и олигополи. Ð?о каква защита има потребителÑ?Ñ‚ извън националните граници?

Ð?икой пазар не е доÑ?татъчно отдалечен от глобалниÑ? потребител. ТехнологичниÑ?Ñ‚ напредък дава Ñ?вобода на потребителÑ? да купува от национални, регионални и глобални доÑ?тавчици. Ð?овите технологии позволÑ?ват на хората да купуват от вÑ?Ñ?ко мÑ?Ñ?то по Ñ?вета. Хората имат възможноÑ?Ñ‚ да получават медицинÑ?ки и образователни уÑ?луги от вÑ?Ñ?ка Ñ?трана или регион.

ЧаÑ?тната индуÑ?триÑ? на ВеликобританиÑ? разчиташе много на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ене от Ñ?ÑŠÑ?едни Ñ?трани – Ñ?трани от Европа и СредниÑ? Изток. Сега наблюдаваме обратен поток на британÑ?ки граждани, Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ещи медицинÑ?ко лечение в извън Обединеното кралÑ?тво, в Ñ?трани като БелгиÑ?, ГерманиÑ?, Ð?мерика, ИндиÑ? и дори по-малки Ñ?трани като Кипър, където хирургичните уÑ?луги Ñ?а по-доÑ?тъпни и нÑ?ма Ñ?пиÑ?ък на чакащи.

Възможно ли е в бъдеще да Ñ?е Ñ?тигне до обръщане на потока? Също както през ИндуÑ?триалната революциÑ? през 20 век хората напуÑ?кали малките Ñ?елÑ?ки райони и Ñ?е меÑ?тили в големите градове, за да намерÑ?Ñ‚ по-леÑ?но работа. Обръщането на поÑ?оката вече започна. Ð?овите технологии в бъдещето ще позволÑ?Ñ‚ на вÑ?е повече и повече хора да работÑ?Ñ‚ от домовете Ñ?и, като поддържат непрекъÑ?нат контакт Ñ? офиÑ?ите Ñ?и. Ð’ началото на 2003г британÑ?кото правителÑ?тво опита въпреки жеÑ?токата Ñ?ъпротива на Ñ?ъюза на работодателите да узакони правото на английÑ?ките работници да избират гъвкаво работно време и да работÑ?Ñ‚ от домовете Ñ?и. Ще Ñ?е Ñ?лучи ли това наиÑ?тина?

МоÑ?Ñ‚ фирмен банков мениджър /БарклиÑ?/ работи от дома Ñ?и вече две години. ТÑ? Ñ?чита това за много по-продуктивно и по-малко Ñ?треÑ?иращо. Ð?е Ñ?е губи време за път по време на натоварените чаÑ?ове и е много по-ефективно за нейниÑ? работодател Банка БарклиÑ?.-Ð?овите технологии позволÑ?ват на пазарните Ñ?убекти да закупуват и продават продукти и уÑ?луги, там където Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да поÑ?тигнат най-добра цена. Предвиждам обратен на урбанизациÑ?та поток, при който хората ще Ñ?е наÑ?очат обратно към Ñ?елата, нÑ?кои от които Ñ?а изцÑ?ло изоÑ?тавени Ñ?ега. Същото може да Ñ?е Ñ?лучи и в по-широка рамка в Ñ?ветовен мащаб. Хората Ñ?е меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ една Ñ?трана в друга, от един район в друг. Те ще могат да живеÑ?Ñ‚  в една Ñ?трана и да работÑ?Ñ‚ за компаниÑ? в друга или да живеÑ?Ñ‚ и работÑ?Ñ‚ на едно мÑ?Ñ?то, а Ñ?лед пенÑ?ионирането Ñ?и да Ñ?е премеÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚ в друга Ñ?трана или друг регион по Ñ?вета.

Ð’Ñ?рвам, че в извеÑ?тна Ñ?тепен това вече е започнало. Ярък пример тук е щатът Флорида. Доколкото знам, 11 милионното наÑ?еление Ñ?е е увеличило повече от два пъти до 26 милиона /не ме цитирайте отноÑ?но тези цифри, тъй като те не Ñ?а потвърдени/. Ð?мериканците не Ñ?а единÑ?твените, които Ñ?е меÑ?Ñ‚Ñ?Ñ‚. Ð’Ñ?ичко това ще има в крайна Ñ?метка глобален ефект.



39. ГлобализациÑ? на покупателната Ñ?ила на потребителите

От предишниÑ? анализ можем да видим, че вече Ñ?ъщеÑ?твува глобализациÑ? на Ñ?илата на потребителите. ГлобалниÑ?Ñ‚ потребител вече е факт. Глобалната потребителÑ?ка влаÑ?Ñ‚ Ñ?е увеличава Ñ? вÑ?еки изминал ден. Макар и едва прохождаща, електронната търговиÑ?, вече позволÑ?ва на хората да избегнат ограничението от пазаруване в меÑ?тниÑ? Ñ?упермаркет. Само Ñ? едно кликване на мишката мога да Ñ?е купуват музика, книги, обувки, вино, дрехи, коли, телевизори, фотоапарати, почивки, заÑ?траховки, медицинÑ?ки Ñ?ъвети и други от вÑ?Ñ?ко едно мÑ?Ñ?то по Ñ?вета. Вече има и още по напредничави начини за връзка Ñ? Интернет поÑ?редÑ?твом телевизор или мобилен телефон. Ð’Ñ?ичко това допълнително увеличава влаÑ?тта и избора на потребителÑ?, което в крайна Ñ?метка Ñ?ъздава и изгражда глобална икономика.

Потокът от такива икономичеÑ?ки дейноÑ?ти вече започна. И е неудържим. Ð’Ñ?Ñ?ка Ñ?трана, коÑ?то Ñ?е опитва да Ñ?пре електронната търговиÑ?, ще попречи на Ñ?ебе Ñ?и да бъде чаÑ?Ñ‚ от глобалната търговиÑ?. Такива Ñ?трани ще изоÑ?танат Ñ?прÑ?мо Ñ?траните, които отварÑ?Ñ‚ границите Ñ?и, за да улеÑ?нÑ?Ñ‚ търговиÑ?та онлайн. Ð?з Ñ?ъм поръчвал по Интернет продукти и уÑ?луги, вариращи от книги, почивки, музика, Ñ?офтуер, хардуер, лекарÑ?тва и дори индивидуално изработени дрехи от далечни Ñ?трани като СÐ?Щ и Тайланд.



40. Глобален диÑ?трибуционен център

ПоÑ?вÑ?ването на новиÑ? глобален потребител поражда нови Ñ?влениÑ? и Ñ?ъбитиÑ?. Предвиждам Ñ?ъздаването на огромни диÑ?трибуционни центрове в бъдеще. Такива центрове ще бъдат оÑ?новани от мултинационални компании, които ще опитат да монополизират онлайн търговиÑ?та на дребно. Ð’ допълнение ще нараÑ?не броÑ?Ñ‚ на незавиÑ?ими компании за Ñ?ъхранение и екÑ?порт на Ñ?токи.

Такива глобални диÑ?трибуционни центрове ще Ñ?е Ñ?ъздават на Ñ?тратегичеÑ?ки меÑ?та по Ñ?вета. Чрез Ñ‚Ñ?Ñ… организациите ще отговорÑ?Ñ‚ на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на глобалниÑ? потребител. ПроизводÑ?твото ще Ñ?е меÑ?ти от континент на континент и от държава на държава, водено от Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на ниÑ?ки цени, по-ниÑ?ки тарифи, по-ниÑ?ки транÑ?портни такÑ?и и пазарно проникване.



41. Глобално активни банки, финанÑ?ови инÑ?титуции и техниÑ?Ñ‚ ефект

ФинанÑ?овиÑ?Ñ‚ капитал Ñ? офшорното Ñ?и разположение натрупа такава преднина, че чеÑ?то големите мултинационални компании нарушават Ñ? дейÑ?твиÑ?та Ñ?и  Ñ?уверенитета на държавите.

Обединението на банки Ñ? други финанÑ?ови инÑ?титуции им позволÑ?ва да определÑ?Ñ‚ пазарната икономика. Те Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да причинÑ?Ñ‚ инфлационни тенденции и рецеÑ?ии на регионално, национално и глобално ниво. ПонÑ?кога причините за подобни намеÑ?и Ñ?а политичеÑ?ки, друг път икономичеÑ?ки, а понÑ?кога проÑ?то преÑ?ледват печалба. Банките и финанÑ?овите инÑ?титуции Ñ?а причинÑ?вали и продължават да причинÑ?ват икономичеÑ?ки катаклизми и дори Ñ?ривове, ако им бъде позволено. Ð?ачините да го направÑ?Ñ‚ Ñ?а чрез маÑ?ово оттеглÑ?не на уÑ?тройÑ?тва, инвеÑ?тиционни фондове от малки и Ñ?редни компании,  оттеглÑ?не на капитал от малки и уÑ?звими държави.

Ð?апоÑ?ледък Ñ?таваме Ñ?видетели на кризи на азиатÑ?ките пазари и на колапÑ?а на валути дори на Ñ?илни държави като ВеликобританиÑ?, когато Ñ?пекулациите на Джордж СороÑ? причиниха кризата на лирата. Това е плашещо, абÑ?олютно плашещо. Фактът, че един човек може да заÑ?егне живота на милиони хора, живеещи на хилÑ?ди километри. По неговите думи вратата е била отворена. Ð?ко той не е влÑ?зъл , нÑ?кой друг е щÑ?л да го направи. И аз Ñ?ъм Ñ?ъглаÑ?ен. Ð?ко не затворим вратата за такива индивиди и организации, винаги ще бъдем уÑ?звими от Ñ‚Ñ?хната невероÑ?тна влаÑ?Ñ‚.

РешениÑ? на този проблем не липÑ?ват, но не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?пираме да Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?им по-добри. СамиÑ?Ñ‚ Джордж СороÑ? поÑ?очва нÑ?кои опаÑ?ноÑ?ти и предлага разрешениÑ? или поне оÑ?нова, върху които да Ñ?е развиÑ?Ñ‚ разрешениÑ?. Други Ñ?ъщо Ñ?а предложили възможни разрешениÑ?.

Ð’Ñ?ички предложени разрешениÑ? изиÑ?кват глобални политики. Може банките да бъдат принудени да отпуÑ?кат гратиÑ?ни периоди преди обратното Ñ?ъбиране на дългове, незавиÑ?имо дали дължителите Ñ?а отделни граждани или Ñ?уверенни държави. По този начин ще бъде избегнат Ñ?рива на национални икономики, Ñ?тотици и малки и Ñ?редни фирми е избегнат опаÑ?ноÑ?тта от ликвидациÑ? и причинÑ?ването на икономичеÑ?ки хаоÑ?.

Ð?ко инвеÑ?титорÑ?ката организациÑ?, незавиÑ?имо дали банка, финанÑ?ова или друга инÑ?титуциÑ? иÑ?ка да Ñ?печели от инвеÑ?тициÑ?та Ñ?и в дадена държава, Ñ‚Ñ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да зачита правата на потребителите в тази държава. ТрÑ?бва да им бъде забранено да изтеглÑ?Ñ‚ инвеÑ?тициите Ñ?и без предупреждение, оÑ?вен в изключителни Ñ?лучай, когато това е доказуемо оправдано.

Банките и финанÑ?овите инÑ?титуции могат да бъдат контролирани, така че да не Ñ?е допуÑ?ка Ñ€Ñ?зкото и маÑ?ово оттеглÑ?не от националните пазари, което причинÑ?ва Ñ?рива им. Това важи оÑ?обено за Ñ?лучаите, когато размерът на една национална икономика е по-малък от този на дадена банка или национална инÑ?титуциÑ?. Банките Ñ? подвеждащите Ñ?и политики могат да причинÑ?Ñ‚ инфлациÑ? или девалвациÑ? на дадена икономика.

Виждали Ñ?ме как нÑ?кои банки не прехвърлÑ?Ñ‚ върху клиентите пълното намаление по лихвените проценти. Банките Ñ‚Ñ€Ñ?бва да имат печалба, да бъдат уÑ?тойчиви и да поддържат, а не  да задушават икономичеÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ в една Ñ?трана. Ð’ Ñ?ъщото време банките и другите финанÑ?ови инÑ?титуции Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?ледват определени наÑ?оки, които не позволÑ?ват дейÑ?твиÑ?та им да Ñ?е превърнат в катаÑ?трофални за икономиката на една Ñ?трана.

Същото Ñ?е Ñ?лучва на по-широка оÑ?нова на глобалната Ñ?цена. МВФ Ñ? наÑ?тоÑ?щата Ñ?и форма и функции Ñ?лужи Ñ?амо като болкоуÑ?покоÑ?ващо Ñ? ограничен ефект. Ð?овите глобални инÑ?титуции Ñ?пешно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да регулират и изгладÑ?Ñ‚ ефекта от глобализациÑ?та в икономичеÑ?ки и политичеÑ?ки аÑ?пект.

Ð?еобходимо е да Ñ?е Ñ?ъздаде организациÑ? от нови, дейÑ?тващи органи, които да контролират входÑ?щиÑ? и изходÑ?щиÑ? поток на валута в развиващите Ñ?е Ñ?трани. Ð’ противен Ñ?лучаи тези икономики ще продължат да Ñ?е мÑ?тат от период на възход при прилива на нови инвеÑ?тиции от фондовете към Ñ?рив при внезапното оттеглÑ?не на тези фондове.

От друга Ñ?трана, държавите - бенефециентки по тези фондове Ñ‚Ñ€Ñ?бва да предложат Ñ?табилноÑ?Ñ‚. Политиците Ñ‚Ñ€Ñ?бва да зачитат чуждите инвеÑ?тиции, а не ежедневно да променÑ?Ñ‚, заÑ?Ñ?гащите ги политики.

СпекулативниÑ?Ñ‚ капиталов поток е наиÑ?тина опаÑ?ен при днешната инÑ?титуционална неÑ?табилноÑ?Ñ‚. ОтÑ?ÑŠÑ?твието на глобална координациÑ? и Ñ?ъдейÑ?твие го прави вÑ?е по-опаÑ?ен Ñ? вÑ?еки изминал ден. Според мен подобни нерегулирани и некоординирани капиталови потоци Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да причинÑ?Ñ‚ икономичеÑ?ки Ñ?рив Ñ? ужаÑ?Ñ?ващи поÑ?ледици за хората. Подобни икономичеÑ?ки Ñ?ривове чеÑ?то Ñ?а били поÑ?ледвани и от политичеÑ?ки  такива.



42. Следвайте лидера - глобални формации

След приемането на Китай в клуба на Г7, поÑ?ледниÑ?Ñ‚ Ñ?е превърна в Г8 - клубът на оÑ?емте Ñ?ветовни индуÑ?триални Ñ?или. От Ñ?амото Ñ?и Ñ?ъздаване този клуб определÑ? индуÑ?триалната политика и оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета нÑ?ма друг избор оÑ?вен да Ñ? Ñ?ледва. Тази политика  на Ñ?ледване на лидера от доÑ?та време вече е доказано погрешна.

ОÑ?вен ако оÑ?таналите играчи или вÑ?ички играчи не Ñ?е включат в процеÑ?а на взимане на решениÑ?, Ñ?иÑ?темата ще продължи да Ñ?е руши. Ð’Ñ?еки път вÑ?е по-болезнено. Това, което Г7/Г8 не уÑ?пÑ?ват да проумеÑ?Ñ‚, е че вÑ?Ñ?ко разрушение, незавиÑ?имо колко малко и колко отдалечено е, винаги има Ñ?транични ефекти върху Ñ?обÑ?твените им икономики. Фериботът минава по обÑ?д, но вълната, коÑ?то формира, доÑ?тига брега много по-къÑ?но. Ð?Ñ?колко такива ефекти и Г7/Г8 ще ги уÑ?ети, незавиÑ?имо колко далеко е произходът им. ПонÑ?кога дори те могат да бъдат по-болезнени за Г8, отколкото за Ñ?траната, където Ñ?а Ñ?е породили.

Загрижени Ñ?амо за Ñ?обÑ?твената Ñ?и печалба, Ñ?траните от Г8 чеÑ?то Ñ?ледват политики, които не предлагат лек за Ñ?ветовните икономичеÑ?ки заболÑ?ваниÑ? и епидемии. Ð’Ñ?еки път обаче микробът доближава Ñ‚.нар Г8 вÑ?е повече и повече. ЕдинÑ?твено когато тези 8 Ñ?трани Ñ?а заÑ?егнати, те Ñ?и Ñ?помнÑ?тза оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета. Само защото микробът е доÑ?тигнал до Ñ‚Ñ?Ñ….

Много пъти микробът е Ñ?ъздаден и разпроÑ?транен като директен отговор на политиката на Г8 на нÑ?кой друг мощен клуб. Могъщите клубове имат влаÑ?тта да вилиÑ?Ñ‚ на глобалната икономичеÑ?ка активноÑ?Ñ‚. Когато това Ñ?вление ни заÑ?егне, резултатите обикновено Ñ?а по-Ñ?илни и по-катаÑ?трофални, отколкото за Ñ?траните извън клуба.

Ð?Ñ?кои от ваÑ? вероÑ?тно Ñ?и Ñ?помнÑ?Ñ‚ унищожителниÑ? икономичеÑ?ки ефект, нанеÑ?ен на глобалната икономика от отговора на ОПЕК на виÑ?оките цени, наложени от Г8 на екÑ?портните Ñ?токи и уÑ?луги. ВнеÑ?ената инфлациÑ? доведе до огромни цени на петрола.

ВнеÑ?ената инфлациÑ? е най-големиÑ?Ñ‚ кошмар на пазарите. Когато Ñ?траните от ОПЕК уÑ?етиха вкуÑ?а на внеÑ?ената инфлациÑ? от в пъти повишените цени от Г8, откъдето ОПЕК внаÑ?Ñ?ха оÑ?новната чаÑ?Ñ‚ от Ñ?токи и уÑ?луги, те отговориха Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщото и дори по-виÑ?око повишение на цените на Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?токи и най-вече на петрола. Ð’ крайна Ñ?метка Ñ?траните от Г8 Ñ?танаха жертва на Ñ?амите Ñ?ебе Ñ?и и Ñ?традаха от заразата на внеÑ?ената инфлациÑ?, коÑ?то първоначално Ñ?ами бÑ?ха изнеÑ?ли в Ñ?траните от ОПЕК.

ВнеÑ?ената инфлациÑ?, неподлежаща на никакъв пазарен контрол, поражда неконтролируем инфлационен натиÑ?к. ТÑ? поÑ?тепенно обхваща вÑ?ички вътрешни Ñ?ектори на икономиката. ПонÑ?кога превръща цели индуÑ?триални общеÑ?тва в индуÑ?триални гробища. Като например малките миньорÑ?ки общноÑ?ти в Ð?нглиÑ?, които бÑ?ха  тотално заличени.

Страните от Г8 могат да изпитат много по-малък и кратък икономичеÑ?ки Ñ?мут, отколкото другите Ñ?трани, но Ñ? по-болезнени поÑ?ледици. Ð?ека погледнем реалноÑ?тта – драÑ?тичните мерки, предприети от Г8 във връзка Ñ? глобалните икономичеÑ?ки Ñ?ъбитиÑ?, Ñ?е прилагат винаги по-къÑ?но, отколкото би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало. Когато чуем Г8 да казва, че Ñ?паÑ?Ñ?ва Ñ?ветовната или регионалната икономика, то е Ñ?амо защото те Ñ?амите Ñ?е чувÑ?тват заÑ?трашени от заразата. Или още по-точно, опитват Ñ?е да облекчат удара, когато вече Ñ?а заÑ?егнати. Г8 Ñ?е втурва да Ñ?паÑ?Ñ?ва перифериÑ?та, Ñ?амо когато заразата чука на Ñ?обÑ?твената им врата.

От краÑ? на Втората  Ñ?ветовна война /започнала очевидно поради икономичеÑ?ката неÑ?табилноÑ?Ñ‚ и катаклизми в ГерманиÑ?/ доÑ?ега, Ñ?а оÑ?новани различни международни органи Ñ? цел да Ñ?табилизиране и избÑ?гване на нови подобни изживÑ?ваниÑ?. Такива Ñ?а Съветът за Ñ?игурноÑ?Ñ‚, Обединените нации, МВФ, Г8 и Ñ‚.н. Ð’ дейÑ?твителноÑ?Ñ‚ обаче заблуда е да наричаме тези органи международни, тъй като те Ñ?а отворени Ñ?амо за малкото икономичеÑ?ки и военни и Ñ?или.

Други организации като ООÐ?, макар и отворени за вÑ?ички, Ñ?а повлиÑ?ни и биват използвани от Ñ?илните държави за Ñ?обÑ?твените им ползи и амбиции. Можем да кажем дори, че точно заради тази злоупотреба Ñ? влаÑ?тта и директно влиÑ?ние, оÑ?таналите учаÑ?тници в глобалната икономика Ñ?е чувÑ?тват заÑ?егнати и не намират общ език Ñ?ÑŠÑ? Ñ?илните държави.

Бившите колонии Ñ?е Ñ?ъпротивлÑ?ват на доминирането на Ñ?упер-глобалните западни общеÑ?тва. Дори нÑ?кои от членовете на Ñ?амите недоÑ?тъпни клубове Ñ?е почувÑ?тваха заÑ?трашени и предприеха нÑ?кои мерки. Такъв пример е ЯпониÑ?. Те предприеха гигантÑ?ки Ñ?тъпки към конÑ?олидациÑ?та  на банковата Ñ?и Ñ?иÑ?тема чрез тройното Ñ?ливане на Дай-кичи Кангио Банк, Фуджи Банк и ИндуÑ?триална банка на ЯпониÑ?. Техните обединени активи ще надвишат тези на Дойтче банк и Сити Груп при Ñ?ъздаването на най-голÑ?мата Ñ?ветовна банка.

Това Ñ?е Ñ?лучи през Ñ?ептември 1999. Само допреди години, никой не би предрекъл подобно Ñ?ъбитие. Ð’Ñ?ички миÑ?леха, че колапÑ?ÑŠÑ‚ и финанÑ?овата криза в Ð?зиÑ? ще донеÑ?ат облаги на други Ñ?трани. Ð’ този Ñ?лучай обаче изглежда, че плодовете от азиатÑ?ката криза нÑ?ма да попаднат в чужди ръце. Ð?ещо повече защитната битка на колониите беше подкрепена от нÑ?кои от великите Ñ?или. Защо? Поради Ñ?траха, че ефектът ще доÑ?тигне Ñ?обÑ?твените им Ñ?упер икономики. Порочен кръг, на който не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да позволÑ?ваме да Ñ?е повтарÑ? до безкрай.

Докъде доведе икономиката това Ñ?ъздаване на Ñ?илни затворени клубове? Спешно Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?и зададем този въпроÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва. ТрÑ?бва ли да Ñ?таваме Ñ?видетели на могъщи клубове, които взимано Ñ?и нанаÑ?Ñ?Ñ‚ удари и това рефлектира върху вÑ?ички оÑ?танали? ТрÑ?бва ли да преживеем още една военна или икономичеÑ?ка Ñ?ветовна война преди да отхвърлим подобни едноÑ?транни политики? ТрÑ?бва ли да изпитваме мизериÑ? и Ñ?траданиÑ? преди да накараме тези клубове да Ñ?е обединÑ?Ñ‚ в едно наиÑ?тина глобално цÑ?ло за доброто на вÑ?ички глобални икономики и глобални граждани.



43. ТреÑ?ката за превръщане в глобален играч

Глобални поглъщаниÑ?

СъÑ?тезанието вече започна. Битката за доминиране върху глобалната икономика тече. БританÑ?ки компании, заедно Ñ? компании от другите три водещи икономики СÐ?Щ, ГерманиÑ? и ФранциÑ? превземат Ñ?вета. Според базираната в Париж ОрганизациÑ? за икономичеÑ?ко Ñ?ътрудничеÑ?тво и развитие, през 1999г. ВеликобританиÑ? повежда Ñ?ÑŠÑ?тезанието за глобализациÑ? чрез поглъщането на чуждеÑ?транни конкуренти. През 1999г. британÑ?ките фирми Ñ?а похарчили 164 милиарда лири за придобиване на чужди компании. Това надминава дори СÐ?Щ, които Ñ?а похарчили 97 милиарда лири за Ñ?ъщото.

Трети Ñ?а германците, а четвърти французите. Една трета от общата Ñ?ума, похарчена в Ñ?вета за поглъщаниÑ? на фирми, идва от ВеликобританиÑ?. Фред Ървин, президент на американÑ?ката камара за търговиÑ? в ГерманиÑ?, казва:     „Това е началото на бум в европейÑ?ките поглъщаниÑ?â€?. ТенденциÑ?, коÑ?то започна през 80-те в СÐ?Щ и Ñ?е прехвърли в Европа. Ð?е бих могъл да бъда по-Ñ?ъглаÑ?ен Ñ? него.

Ð’ Ð?зиÑ? и оÑ?таналите чаÑ?ти от Ñ?вета Ñ?пециалиÑ?ти и политици наблюдават процеÑ?а на глобални поглъщаниÑ? много внимателно. Те Ñ‚Ñ€Ñ?бва да реагират по нÑ?какъв начин. Затова за Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?понÑ?киÑ?Ñ‚ пример предÑ?тавлÑ?ва голÑ?м интереÑ?. Ð’ ЯпониÑ? финанÑ?овите организации Ñ?е Ñ?лÑ?ха в гигантÑ?ки конгломерат, за да поиÑ?кат Ñ?воÑ? дÑ?л от глобалната икономика.

Ð’ МалайзиÑ? влаÑ?тите оповеÑ?тиха противоречиви планове за подтикване на 58-те водещи финанÑ?ови инÑ?титуции към обединение. Във вÑ?ички индуÑ?трии Ñ?е целÑ?Ñ‚ големи корпоративни Ñ?ливаниÑ? и поглъщаниÑ? на други големи корпорации отвъд океана. ОÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета реагира на заплахата от това да бъде погълната завинаги от Г8. ОÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета иÑ?ка Ñ?воÑ? дÑ?л от глобалната икономичеÑ?ка дейноÑ?Ñ‚.

Докъде ще доведат тези Ñ?ливаниÑ? и поглъщаниÑ?? Те ли Ñ?а оÑ?новата на бъдещата глобална икономика? Могат ли те да бъдат поддържани в уÑ?ловиÑ?та на днешната Ñ?ветовна търговиÑ?? Ð?а какъв вид намеÑ?а ще Ñ?танем Ñ?видетели в близко и по-далечно бъдеще на икономичеÑ?ката Ñ?цена – икономичеÑ?ка, политичеÑ?ка или политико-икономичеÑ?ка? Ð?Ñ?ма ли това да доведе до военна намеÑ?а? Ð’Ñ?е горещи и жизненоважни тревоги.

Ð’ отÑ?ÑŠÑ?твието на единна глобална валута и ефективни глобално-управлÑ?ващи органи, нÑ?ма да преувелича, ако кажа че в бъдеще великите икономичеÑ?ки Ñ?или ще намерÑ?Ñ‚ начин под една или друга форма да Ñ?танат военни Ñ?или, незавиÑ?имо дали ще използват претекÑ?та, че защитават глобалните Ñ?и компании, националните Ñ?и интереÑ?и или други. Може да Ñ?е Ñ?пекулира дори Ñ? глобалниÑ? интереÑ?. При Ñ?егашната не-иÑ?ократична Ñ?иÑ?тема, е добре извеÑ?тно как такива огромни конгломерати влиÑ?Ñ?Ñ‚ върху правителÑ?твените мнениÑ? и дейÑ?твиÑ?.



44. Битката за първата глобална Ñ?токова борÑ?а

Вече започна и битката за контрол на глобалната Ñ?токова борÑ?а. Европейците поведоха в неÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ливането на борÑ?ите в Лондон и Франкфурт, като обÑ?виха, че иÑ?кат да Ñ?тигнат и по-далече, обединÑ?вайки Ñ?е Ñ? Ð?Ð?СДÐ?К. Това отключи Ñ?тремежът на СÐ?Щ да Ñ?ъздадат най-голÑ?мата Ñ?ветовна борÑ?а като обединÑ?Ñ‚ Ð?юйоркÑ?ката борÑ?а и Ð?аÑ?дак.

Ð?юйоркÑ?ката борÑ?а вече преговарÑ? за Ñ?ливане Ñ? 9 други борÑ?и – тези в Ð?вÑ?тралиÑ?, Хонконг, МекÑ?ико, Сао Пауло, Токио и Торонто. Изглежда, че двете американÑ?ки борÑ?и Ñ?е Ñ?тремÑ?Ñ‚ към подобна конÑ?олидациÑ?, коÑ?то ще доведе до единна Ñ?ветовна борÑ?а, оперираща 24 чаÑ?а на ден.



45. Глобална концентрациÑ? на богатÑ?твото

Какво ще Ñ?е Ñ?лучи, ако глобалното богатÑ?тво попадне в ръцете на отделни хора? Те не биха могли да го похарчат или използват, дори да живеÑ?Ñ‚ хилÑ?да живота. Такъв пример е Бил ГейтÑ?. Въпреки това Ñ?ветът има нужда от подобни примери, за да наÑ?ърчи оÑ?таналите. Да ги наÑ?ърчи към материално и нематериално развитие и напредък. Да ги наÑ?ърчи да мечтаÑ?Ñ‚. Без надежда не Ñ?ъщеÑ?твуват мечти. Ð?ие, хората, можем да прогреÑ?ираме, Ñ?амо ако Ñ?е надÑ?ваме и мечтаем.

Въпреки това, въпроÑ?ÑŠÑ‚ вече е зададен. Какво ще Ñ?е Ñ?лучи Ñ? глобалната икономика, ако повече отделни индивиди и компании започнат да придобиват вÑ?е по-голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ от Ñ?ветовното богатÑ?тво?

ТрÑ?бва ли да има доброволно ограничение? ТрÑ?бва ли да Ñ?ъщеÑ?твува контрол? Такива хора, компании и инÑ?титуции могат да вилиÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ? Ñ?илата Ñ?и на оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Ñ?вета. Могат да поглъщат по-малки фирми, да ги изкупуват, да Ñ?е Ñ?ливат Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ…. Могат да източат най-добрите мозъци от целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ като им предложат възнаграждение, непоÑ?илно за родните им Ñ?трани. Тези хора, компании и инÑ?титуции могат да владеÑ?Ñ‚ човешките и материални реÑ?урÑ?и на човечеÑ?твото. Ð?Ñ?кои Ñ?читат, че разрешението е в разбиването на подобни мощни инÑ?титуции. Опит беше направен Ñ? МайкроÑ?офт в СÐ?Щ? Може ли това да бъде решение?



46. Глобалните човешки реÑ?урÑ?и

Подобно на отделни хора и организации, отделни Ñ?трани Ñ?ъщо могат да придобиÑ?Ñ‚ подобна влаÑ?Ñ‚. Малък пример е СÐ?Щ. Вече много време американците инвеÑ?тират в развитието на човешкиÑ? потенциал, като привличат най-добрите учени от целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ и им предлагат заплащане и уÑ?ловиÑ? за работа, за каквито те дори не могат да мечтаÑ?Ñ‚ в Ñ?обÑ?твените Ñ?и държави.

Ð’ това отношение поздравÑ?вам СÐ?Щ, защото те не Ñ?амо разбират, че инвеÑ?тициÑ?та в човешки потенциал е най-ценна, но Ñ?ъщо така Ñ? и извършват. Проекти, изоÑ?тавени от други държави, биват връщани към живота от СÐ?Щ. Такива примри Ñ?а военниÑ?Ñ‚ Ñ?амолет Хъриър Джет, проектиран малко Ñ?лед Втората Ñ?ветовна война от английÑ?ки дизайнер, но доведен на бÑ?л Ñ?вÑ?Ñ‚ едва преди нÑ?колко години, благодарение на американÑ?ки инвеÑ?тиции; руÑ?киÑ?Ñ‚ воден Ñ?амолет - един проект, изоÑ?тавен от руÑ?кото правителÑ?тво и Ñ?понÑ?ориран от СÐ?Щ; руÑ?ката коÑ?мичеÑ?ка ракета, коÑ?то Ñ?ега Ñ?е използва в Ð?Ð?СÐ?.

Много е леÑ?но да Ñ?е измъкнем и да кажем, че СÐ?Щ Ñ?иÑ?тематично крадат мозъците на Ñ?вета. От друга Ñ?трана, много от тези изобретениÑ? и напреднали технологии, които днеÑ? Ñ?е използват в целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, нÑ?маше да видÑ?Ñ‚ зелена Ñ?ветлина, ако не бÑ?ха СÐ?Щ. Ð?икога нÑ?маше да бъдат реализирани. ТехнологиÑ?та никога нÑ?маше да продължи напред. Ð?икога нÑ?маше да допринеÑ?е за развитието на Ñ?вета. Мнозина пропуÑ?наха от това. ЛеÑ?но е да Ñ?е каже какво Ñ?печели оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚, защото оÑ?таналиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ?печели от технологичниÑ? напредък. Само че Ñ?ега оÑ?таналиÑ?Ñ‚ Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ‚Ñ€Ñ?бва да плати на Ð?мерика. И да научи урока Ñ?и!

16 април, 01:40ч

5 Ñ?нуари 2003, 17:36ч



47. Глобалните финанÑ?и

Глобалните капиталови финанÑ?и Ñ?а друга чувÑ?твителна облаÑ?Ñ‚, коÑ?то в крайна Ñ?метка заÑ?Ñ?га вÑ?ички ни. Ð’ уÑ?ловиÑ?та на глобална икономика, това е друга важна облаÑ?Ñ‚, коÑ?то Ñ?е нуждае от оздравителна превантивна намеÑ?а. Заплахата тук идва не Ñ?амо от правителÑ?твата, но Ñ?ъщо така от финанÑ?овите агенции, заÑ?Ñ?гащи движението на капитала. ПонÑ?кога такива движениÑ? могат тотално да парализират една икономика, незавиÑ?имо от това колко е напреднала.

Това най-Ñ?Ñ?но Ñ?е вижда на международниÑ? капиталов пазар, където Ñ?ме заплашени от друга форма на пазарна намеÑ?а. Става дума за пазарна намеÑ?а, коÑ?то е не Ñ?амо изкуÑ?твена и ненужна, но и както многократно Ñ?ме Ñ?тавали Ñ?видетели – водеща до огромни и ужаÑ?Ñ?ващи ефекти. ГоворÑ? за валутните Ñ?пекулации от Ñ?трана на големи финанÑ?ови инÑ?титуции.

Станахме Ñ?видетели на катаÑ?трофалниÑ? ефект, които оказаха върху британÑ?ката лира, Ñ?пекулативните дейÑ?твиÑ? на Джордж СороÑ?, изтлаÑ?квайки Ñ? от европейÑ?ката монетарна Ñ?иÑ?тема. Стигна Ñ?е до Ñ?веткавично покачване на лихвените проценти до непознати нива. Същото Ñ?е Ñ?лучи и в други европейÑ?ки държави като Ñ?кандинавÑ?ките Ñ?трани, РуÑ?иÑ? и др. Беше направен опит да бъде Ñ?рината и гръцката валута, но правителÑ?твото на Папандреу уÑ?пешно защити драхмата, заплащайки необходимата затова цена.

Ð?ужни Ñ?а радикални промени и мерки, за да Ñ?е избегне бурното оживление и Ñ?рива на цели икономики. Ð’ Глобална ИÑ?ократиÑ?, аз предлагам едно радикално решение, което ще заличи много от недъзите на днешната капиталова, финанÑ?ова и банкова Ñ?иÑ?тема. За нÑ?кои то ще бъде шокиращо. Бъдете търпеливи. Скоро ще разберете. Ð?ека първо разгледаме по-внимателно наÑ?тоÑ?щите икономичеÑ?ки дейноÑ?ти в Ñ?ветовен мащаб и взаимовръзките между Ñ?ветовните икономики.



48. Ð?апредналите икономики - мултинационално и глобално равновеÑ?ие

Докато концепциÑ?та за отворено общеÑ?тво Ñ?е практикува Ñ?амо чаÑ?тично пo Ñ?вета, равновеÑ?ие нÑ?ма да бъде поÑ?тигнато никога. Ð’ противоречие Ñ?ÑŠÑ? Ñ?амите Ñ?ебе Ñ?и, напредналите икономики твърдÑ?Ñ‚, че подкрепÑ?Ñ‚ идеÑ?та за отворено общеÑ?тво,  докато в Ñ?ъщото време Ñ?е превръщат в инÑ?трументи за потиÑ?кане на други общеÑ?тва в перифериÑ?та на Ñ?вета.  Тук Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е запитаме защо перифериÑ?та е по-малко демократична от Запада? Кой управлÑ?ва процеÑ?а на демократизациÑ?? Самите Ñ?трани от перифериÑ?та или западните икономики? РелигиÑ?та или културата? Или мултинационалните компании? Рано или къÑ?о глобалната иÑ?о-икономика ще наложи баланÑ?иращ ефект.

Ð?з вÑ?рвам, че ако им бъде позволено да продължат, икономичеÑ?ките империи, ще затегнат още повече примката около колониите, държейки ги бедни и потиÑ?нати. ПриÑ?траÑ?тно регулираниÑ?Ñ‚ пазар ще позволи на богатите да Ñ?тават по-богати, а на бедните ще прави по-бедни. Ето защо ИÑ?ократиÑ? е необходима на глобалната Ñ?цена, Ñ?ъщо толкова, колкото и на меÑ?тната, регионалната и националната, както в политичеÑ?ки, така и в икономичеÑ?ки аÑ?пект.

Компаниите на кои Ñ?трани например имат възможноÑ?Ñ‚ да погълнат подобни компании в други Ñ?трани чрез Ñ?ливаниÑ? и поглъщаниÑ?? Банките на кои Ñ?трани могат да придобиÑ?Ñ‚ контрол над банките на други Ñ?трани? Възможно ли е баките на нÑ?коÑ? неразвита африканÑ?ка държава да погълнат нÑ?коÑ? европейÑ?ка банка или европейÑ?ките банки Ñ?a тези, които придобиват контрол върху банките на цели райони в Ð?фрика?

 

Ð’Ñ?ички по Ñ?вета започват да разбират необходимоÑ?тта от по-голÑ?мо Ñ?ътрудничеÑ?тво. Хората бързо Ñ?е научват да правÑ?Ñ‚ разлика между индивидуалното и колективното взимане на решениÑ?. ИÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще позволи глобално Ñ?ътрудничеÑ?тво по Ñ?вета. ИÑ?ократичнита принципи ще позволÑ?Ñ‚ на глобалниÑ? гражданин да взима колективни решениÑ?.

За пример тук могат да бъдат поÑ?очени екологичните организации, които Ñ?и Ñ?ътрудничат по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Друг пример включва необходимоÑ?тта да Ñ?е предотвратÑ?Ñ‚ или Ñ?прат войните. Ð?еобходимоÑ?тта да Ñ?е обединÑ?Ñ‚ общноÑ?тите, както това Ñ?тана в ГерманиÑ? и КореÑ?. Ð?еобходимоÑ?тта да Ñ?е улеÑ?нÑ?Ñ‚  и Ñ?табилизират икономиките в криза по Ñ?вета. Да Ñ?е Ñ?пре изчерпването на природните ни реÑ?урÑ?и, като например запаÑ?ите от риба, чрез доброволно Ñ?ътрудничеÑ?тво за борба Ñ? незаконниÑ? риболов. Примерите нÑ?мат край и ще Ñ?тават вÑ?е повече Ñ? разраÑ?тването на Ñ?ветовното Ñ?ътрудничеÑ?тво.

ГлобалниÑ?Ñ‚ гражданин ще желае да Ñ?ътрудничи. Този процеÑ? вече започна. Вече виждаме промÑ?на в отношението. Тази промÑ?на поÑ?тепенно и неизбежно ще доведе до промÑ?на на политиките. Ð’ резултат избраните предÑ?тавители ще бъдат принудени да променÑ?Ñ‚ отношението Ñ?и и да защитават, това което иÑ?ократичните граждани желаÑ?Ñ‚; това, което иÑ?ократичните граждани демонÑ?трират Ñ? поведението Ñ?и и Ñ?ътрудничеÑ?твото Ñ?и.

Ð?ие Ñ?е намираме в началниÑ? Ñ?тадий на глобалното общеÑ?тво, базирано на глобална икономичеÑ?ка дейноÑ?Ñ‚. Въпреки това, обаче, вÑ?е още живеем в общеÑ?тво, в което взимането на решениÑ?, както по отношение на вноÑ?а, така и на изноÑ?а, Ñ?е базира на национални интереÑ?и, без оÑ?обена загриженоÑ?Ñ‚ за глобалниÑ? ефект.



49. Вие можете да допринеÑ?ете! ВашиÑ? приноÑ? за ИÑ?ократиÑ?!

Вие можете да вземете учаÑ?тие! Вашето учаÑ?тие!

Тези от ваÑ?, които Ñ?а Ñ?ъглаÑ?ни Ñ? принципите на ИÑ?ократиÑ? и биха желали да Ñ?танат Ñ? приноÑ?а Ñ?и чаÑ?Ñ‚ от неÑ?, могат да го направÑ?Ñ‚ по редица начини. Развитието и разпроÑ?транението на иÑ?ократичната идеÑ?, е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да оÑ?ъщеÑ?твите. Бихте могли да поÑ?ветите време и уÑ?илиÑ? на възприемането, разпроÑ?транението, завършването и уÑ?тановÑ?ването на ИÑ?ократиÑ? като нова, общеÑ?твено-управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема във вашата Ñ?трана.

Ð?ко можете да Ñ?и го позволите и чувÑ?твате необходимоÑ?Ñ‚ да го направите, можете да помогнете Ñ? финанÑ?ови Ñ?редÑ?тва. Ð?ко вÑ?рвате, че ИÑ?ократиÑ? предлага ценноÑ?Ñ‚ за мнозина, чувÑ?твайте Ñ?е Ñ?вободни да Ñ? подкрепите финанÑ?ово Ñ? каквато и да е Ñ?ума. Ð?з не определÑ?м цена на тази книга. Предлагам Ñ? безплатно, но ще приема доброволни   Ñ?редÑ?тва от вÑ?еки, който може да Ñ?и го позволи. Ще научите как да направите това на уеб-Ñ?айта www.isokratia.com.

Друг чудеÑ?ен начин да Ñ?е включите е като Ñ?е абонирате за билютина ИÑ?ократиÑ?. Дори не е необходимо да плащате абонаментна такÑ?а. Електронното издание ще Ñ?е разпроÑ?транÑ?ва напълно безплатно по и-мейл от newsletter newsletter@isokratia.com За повече информациÑ? поÑ?етете Ñ?айта  www.isokratia.com. за абонамент по Ñ?тандартната поща, можете да изпратите заÑ?вка на адреÑ?а, който ще  поÑ?очим на Ñ?айта, веднага щом имаме възможноÑ?тта да издаваме и разпроÑ?транÑ?ваме билютина на хартиен ноÑ?ител.

ПощенÑ?ките и админиÑ?тративни разходи за хартиеното издание ще завиÑ?Ñ?Ñ‚ от Ñ?ъответниÑ? район, в който живеете. Ð?о ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп и не можете да поÑ?рещнете финанÑ?овите разходи за абонамент, не Ñ?е тревожете. Ð?ие ще направим вÑ?ичко възможно да ви Ñ?набдÑ?ваме Ñ? безплатни копиÑ?, като открием Ñ?понÑ?ори, които да покриват пощенÑ?ките и админиÑ?тративни такÑ?и. Вие можете да учаÑ?твате като откриете и привлечете подобни Ñ?понÑ?ори. Това могат да бъдат вашите работодатели, приÑ?тели, меÑ?тни организации и Ñ‚.н. Само ги наÑ?очите към нашиÑ? Ñ?айт или им дайте пощенÑ?киÑ? ни адреÑ?. Ð?авÑ?рно бихте могли да убедите и меÑ?тната пощенÑ?ка Ñ?лужба да разпроÑ?транÑ?ва безплатно билютина на ИÑ?ократиÑ? за тези, които нÑ?мат Ñ?редÑ?твата да покриÑ?Ñ‚ пощенÑ?ката такÑ?а.

Можете да допринеÑ?ете Ñ? миÑ?ли и идеи в Ñ?пецифични екÑ?пертни облаÑ?ти. Една добре обмиÑ?лена идеÑ? или предложение е добре дошла от вÑ?еки. Ð?ко не Ñ?те профеÑ?ионалиÑ?Ñ‚ в дадена облаÑ?Ñ‚, запомнете, че не е необходимо човек да е академик, за да има добри идеи. Ð?ай-добрите идеи, разбира Ñ?е, Ñ?е раждат от Ñ?ъвмеÑ?тното уÑ?илие на Ñ?ърцето и мозъка. Ð?ека не забравÑ?ме, че зад вÑ?еки изобретателÑ?ки импулÑ? Ñ?е крие една необходимоÑ?Ñ‚. Вашата необходимоÑ?Ñ‚ да вземете учаÑ?тие може да бъде извор на много миÑ?ли и идеи, които да формират базата за по-нататъшно развитие.

Можете да учаÑ?твате като Ñ?поделÑ?те. Може вашите миÑ?ли да Ñ?танат идеÑ?, коÑ?то друг да доразвие. Ð?е разчитайте, обаче, на мен. Създайте Ñ?обÑ?твени групи и форуми за взимане на решениÑ? и развийте идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ? в вашиÑ? район. Тези от ваÑ?, които иÑ?кат да Ñ?поделÑ?Ñ‚ Ñ? мен идеите Ñ?и, могат да ми ги изпращат на suggestion@isokratia.com или да ги изпратите на поÑ?очниÑ? на уеб-Ñ?айта пощенÑ?ки адреÑ?, ако нÑ?мате Интернет доÑ?тъп.

Когато ми изпращате идеите Ñ?и, молÑ? ви да ги формулирате кратко и Ñ?Ñ?но, за да редуцирате времето и Ñ?редÑ?твата за преглеждането им. Ð?ко имате идеÑ?, обÑ?ъдете Ñ? Ñ? нÑ?кой друг или Ñ? групата Ñ?и за решениÑ?. Оформете Ñ? и ми Ñ? изпратете. Мога да обещаÑ?, че ще прегледам толкова от Ñ‚Ñ?Ñ…, колкото уÑ?пеÑ? в рамките на човешките възможноÑ?ти. Ð?ко обемът им е твърде голÑ?м, ще Ñ?е опитам да намерÑ? доброволец, а при необходимоÑ?Ñ‚ и платен аÑ?иÑ?тент, който да преглежда навреме предложениÑ?та ви.



50. Подчертавам, че най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?, който можете да направите, е да помогнете за разпроÑ?транението на ИÑ?ократиÑ?.

Ð?ещо повече, можете да Ñ?ъздадете диÑ?куÑ?ионни групи, в които незавиÑ?имо от мен да доразвиете и разпроÑ?траните във вашиÑ? край идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?. Ð?ко необходимо и би улеÑ?нило нещата, Ñ?айтът на ИÑ?ократиÑ? би могъл да Ñ?е направи на нÑ?колко езика. Ð?з от Ñ?воÑ? Ñ?трана бих приел помощта на онези, които могат да  преведат  ИÑ?ократиÑ? на други езици. Ще положа вÑ?ички уÑ?илиÑ? да публикувам на Ñ?айта, вÑ?ички, доÑ?тигнали до мен преводи.

Позволете ми да повторÑ?. РазпроÑ?транението и доразвитието на ИÑ?ократиÑ? е най-големиÑ?Ñ‚ приноÑ?. Да привлечете вашите колеги и приÑ?тели. Да Ñ?поделите Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… миÑ?лите за ИÑ?ократиÑ?, да ги помолите да учаÑ?тват в билютина. Това нÑ?ма да ви Ñ?трува нищо, а от друга Ñ?трана ще упражни маркетингов ефект, който ще ни помогне да натрупаме финанÑ?ова преднина и да разпроÑ?траним книгата Ñ?ред онези, които нÑ?мат доÑ?тъп до Интернет.

Ð?уждаем Ñ?е от хора и Ñ?редÑ?тва, за да преведем книгата на други езици. Можете да Ñ?понÑ?орирате или да убедите нÑ?кой друг да Ñ?понÑ?орира тази дейноÑ?Ñ‚. Можете Ñ?амите вие да преведете книгата на родниÑ? Ñ?и език и да ни изпратите копие, което да публикуваме на уеб-Ñ?айта.



51. Бърз преглед на оÑ?новните начини за учаÑ?тие от Ñ?трана на тези, които Ñ?а доÑ?татъчно дръзки да прегърнат първи идеÑ?та за ИÑ?ократиÑ?

Можете да учаÑ?твате като лобирате в меÑ?тните и националните Ñ?и органи на управление за възприемане на ИÑ?ократиÑ?. Можете да учаÑ?твате като убедите Ñ?обÑ?твената Ñ?и политичеÑ?ка партиÑ? да възприеме иÑ?ократичниÑ? принцип на вземане на решениÑ?. Ð?ко уÑ?пеете да го направите, приноÑ?ÑŠÑ‚ ви ще бъде наиÑ?тина голÑ?м.

Ð?ко Ñ?те поддръжник на нÑ?каква партиÑ?, можете да й направите голÑ?ма уÑ?луга, като Ñ? убедите да възприеме принципа на ИÑ?ократиÑ?; защото, ако партийниÑ?Ñ‚ ви опонент ви изпревари, това може за дълго да ви избута вÑ?трани от политичеÑ?ката Ñ?цена. Toчно така Ñ?е Ñ?лучва през 19 век Ñ? Либералната партиÑ? в Ð?нглиÑ?, когато Ñ‚Ñ? пропуÑ?ка да приеме една нова Ñ?оциална политика, Ñ?илно опонираща на ПрофÑ?ъюзите и широката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚. ЛейбъриÑ?тката партиÑ? идва на влаÑ?Ñ‚ и възприема въпроÑ?ната политика. Ð’ резултат на това един век по-къÑ?но либералната партиÑ? Ñ?и оÑ?тава малцинÑ?тво във ВеликобританиÑ?, докато лейбъриÑ?тите управлÑ?ват втори мандат Ñ? впечатлÑ?ваща изборна победа.

16 април 2002

19 авгуÑ?Ñ‚ 2002, 00:28ч

5 Ñ?нуари 2003,  17:43ч




ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?
ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление
ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика
ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

111111111111