Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 10-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
Заключение за духа зад тези миÑ?ли - ЧаÑ?Ñ‚ 1 Въведение в миÑ?лите и определениÑ?та в ИÑ?ократиÑ?

ЧовечеÑ?твото Ñ?е е развивало и е доÑ?тигнало до днешниÑ? етап на напредък в познанието за Ñ?вета, човешките взаимоотношениÑ?, научниÑ? и технологичниÑ? прогреÑ?, Ñ?амо благодарение на необходимоÑ?тта и Ñ?поÑ?обноÑ?тта Ñ?и да формира групи. Друга Ñ?ъщо толкова важна причина е необходимоÑ?тта и Ñ?поÑ?обноÑ?тта на тези групи да обменÑ?Ñ‚ помежду Ñ?и знаниÑ? и работен опит.


Ð?ай-напред е възникнала необходимоÑ?тта хората да Ñ?е групират, за да ловуват или да Ñ?е защитават заедно Ñ?рещу гигантÑ?ки животни и заплахи от такива животни, което не било по Ñ?илите на отделниÑ? човек. По—къÑ?но хората започнали да Ñ?е групират, за да защитават териториÑ?та Ñ?и, незавиÑ?имо дали Ñ?тавало дума за лагера, Ñ?елото, града или Ñ?траната. Този първичен животинÑ?ки инÑ?тинкт за групиране Ñ?ме запазили и до днеÑ?. Ще го запазим и за в бъдеще. Това е вродена човешка черта, коÑ?то ние ще продължим да развиваме заради доброто на човечеÑ?твото. Ð?уждата да дейÑ?тваме като група. Ð?уждата да бъдем чаÑ?Ñ‚ от групата.

ПоÑ?ле правото на Ñ?илниÑ? Ñ?ъздала първите управници на групата. Ð?ай-Ñ?илните управлÑ?вали Ñ?емейÑ?твото, поÑ?ле лагера, Ñ?елото и групата от Ñ?ела. ВпоÑ?ледÑ?твие тези управници започнали да получават влаÑ?тта поÑ?та, Ñ?илата на парите, военната Ñ?ила, коÑ?то Ñ?ъздала армии и оттам монархии. МонарÑ?ите на Ñ?вои ред Ñ?тавали ръководители , а понÑ?кога и императори, управлÑ?ващи крале, кралици и кралÑ?тва Ñ?амо по правото на наÑ?ледÑ?твената хералдика вмеÑ?то по Ñ?илата на Ñ?обÑ?твените Ñ?и Ñ?поÑ?обноÑ?ти и одобрението на народа.


Когато хората започнали да живеÑ?Ñ‚ в организирани групи, за да оцелеÑ?Ñ‚, започнали да Ñ?е уважават Ñ?поÑ?обноÑ?тите и Ñ?пециализациÑ?та. Ð?о преди вÑ?ичко – породила Ñ?е друга важна човешка нужда: нуждата от уважение на личноÑ?тта, от равно зачитане на вÑ?ички членове на групата. Тези човешки нужди от уважение, зачитане и взаимна любов, направлÑ?вали човешкото развитие към вÑ?е по-виÑ?оки и по-виÑ?оки нива на цивилизовано поведение и отношениÑ?. Тези Ñ?ъщите нужди Ñ?танали причина да избухне недоволÑ?твото на онези, чиито права били потъпкани и те жертвали живота Ñ?и Ñ? надежда за по-добро Ñ?оциално управление и равноправие. Ð?а Ñ‚Ñ?Ñ… дължим Ñ?вободата и Ñ?тандарта на живот, на който Ñ?е радваме днеÑ?. Или поне това е в Ñ?ила за нÑ?кои чаÑ?ти на Ñ?вета, докато за други вÑ?е още не Ñ?е зачитат Ñ?вободата, човешките права и Ñ?тандарта на живот.


Същите човешки нужди Ñ?а накарали древните гърци в Ð?тина да разработÑ?Ñ‚ и упражнÑ?ват първата модерна Ñ?иÑ?тема за общеÑ?твено управление, коÑ?то включвала в Ñ?ебе Ñ?и необходимоÑ?тта от Ñ?ила, от зачитане, уважение и любов между членовете на групата. СиÑ?темата била наречена ДемокрациÑ?. Това била първата Ñ?иÑ?тема, коÑ?то давала равно право на глаÑ? на гражданите на града или държавата да определÑ?Ñ‚ кои ще ги предÑ?тавлÑ?ва във влаÑ?тта, кой ще управлÑ?ва Ñ‚Ñ?хната група или държава и за какво време. ТрÑ?бва обаче да направим разлика между значението на думата ДемокрациÑ? и това за какво Ñ?е е използвала и Ñ?е използва днеÑ?.


ДемокрацÑ? произлиза от комбинациÑ?та на думи “demosâ€?, което означава общноÑ?Ñ‚ и “kratosâ€?, чието първо значение е влаÑ?Ñ‚, но Ñ?ъщо така означава и държа. По този начин значението на думата демокрациÑ? може да Ñ?е изтълкува като влаÑ?Ñ‚ в ръцете на общноÑ?тта. Въпреки това обаче думата Ñ?е употребÑ?ва за Ñ?иÑ?тема, при коÑ?то общноÑ?тта Ñ?амо избира предÑ?тавител или предÑ?тавители, които да Ñ? управлÑ?ват.


Членовете на атинÑ?нÑ?ката група имали право да вземат учаÑ?тие и да определÑ?Ñ‚ Ñ? цивилизовани Ñ?редÑ?тва и без употреба на Ñ?ила кой ще ги ръководи, кой най-добре ще предÑ?тавлÑ?ва интереÑ?ите им като група. Това били първите Ñ?тъпки към Ñ?ъздаването на Ñ?иÑ?тема, коÑ?то давала на жителите на вÑ?еки град или държава чаÑ?тично учаÑ?тие в процеÑ?а на вземане на решение, каÑ?аещ управлението на Ñ‚Ñ?хната общноÑ?Ñ‚. Управлението Ñ?танало изборно, а не наÑ?ледÑ?твено или тиранично, наложено от отделни индивиди.


Демократичната Ñ?иÑ?тема веднага Ñ?е превърнала в заплаха за могъщата по онова време ПерÑ?ийÑ?ка империÑ?. Въпреки атаките на многочиÑ?лена армиÑ? Ñ?рещу Ñ?илно уÑ?звимата държава Ð?тина, вътрешните качеÑ?тва на демократичната Ñ?иÑ?тема помогнали на атинÑ?ните да вземат повратно вÑ?еобщо решение, което довело до Ñ‚Ñ?хната победа и оцелÑ?ване. Ð? това Ñ?е оказало Ñ?ъщо така оцелÑ?ването и разпроÑ?транението на демократичната Ñ?иÑ?тема. Същата Ñ?иÑ?тема, върху коÑ?то Ñ?ъвременниÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ изгражда днеÑ? Ñ?воето управление. Същата Ñ?иÑ?тема, за коÑ?то много от нашите предци Ñ?а пожертвали живота Ñ?и, за да можем ние днеÑ? да Ñ?е радваме на права, Ñ?вободи и Ñ?тандарти.


Макар и твърде различна от първоначално възприетата и упражнÑ?вана от Ð?тинÑ?ните, демократичната Ñ?иÑ?тема и днеÑ? вÑ?е още Ñ?е прилага в много Ñ?трани; /макар да е нужно Ñ? огорчение да приема, че това не Ñ?е отнаÑ?Ñ? за вÑ?ички Ñ?трани в днешното общеÑ?тво/. ДемокрациÑ?та Ñ?е е развила, видоизменÑ?ла и уÑ?ъвършенÑ?твала до наÑ?тоÑ?щата Ñ?и форма, прилагана в много държави. И е Ñ?лужила много добре на човечеÑ?твото.


Бих могъл да кажа, че демокрациÑ?та е най-важниÑ?Ñ‚ фактор, допринеÑ?ъл за развитието на цивилизациÑ?та до днешниÑ? й напреднал етап. Главната Ñ?ила, довела до днешното виÑ?око напреднало ниво на човека и качеÑ?твото на живот. ДоказателÑ?тво за това е неоÑ?поримиÑ?Ñ‚ факт, че водещи Ñ?упер-Ñ?или днеÑ?, както в икономичеÑ?ко, така и в технологично отношение Ñ?а Ñ?траните Ñ? дългогодишна демокрациÑ?.


Макар и да Ñ?ъм убеден, че демокрациÑ?та има какво още да предложи на човечеÑ?твото, вÑ?рвам, че днешните човешки граници Ñ?е проÑ?тират отвъд възможноÑ?тите на демократичната Ñ?иÑ?тема. Ð’Ñ?рвам, че вътрешните неÑ?ъвършенÑ?тва на демократичната Ñ?иÑ?тема започват да Ñ?е превръщат в опаÑ?ноÑ?Ñ‚ за Ñ?амата неÑ?. Ð?ещо повече, вÑ?рвам, че Ñ?ъщите тези дефекти Ñ?а заплаха за оцелÑ?ването на човечеÑ?твото.


Ð’Ñ?рвам в това, защото при Ñ?егашната Ñ?иÑ?тема напредналите демократични държави Ñ?ÑŠÑ? Ñ?татуÑ? на Ñ?упер-Ñ?или поверÑ?ват пълната влаÑ?Ñ‚ на един единÑ?твен човек или на малка група от хора. При нашата демократична Ñ?иÑ?тема отделен човек или група от хора могат да получат влаÑ?Ñ‚, даваща им възможноÑ?Ñ‚ да нанеÑ?ат огромни, непоправимо катаÑ?трофични и неудържими удари на нашиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Считам тази влаÑ?Ñ‚ не Ñ?амо за опаÑ?на, но Ñ?ъщо така не намирам за мъдро и приемливо Ñ?ÑŠÑ?редоточаването й в ръцете н един човек, тъй като нееднократно Ñ?ме Ñ?тавали Ñ?видетели колко неÑ?ъвършени можем да бъдем ние хората.


Ето защо вÑ?рвам, че днешното човешко общеÑ?тво Ñ?илно Ñ?е нуждае от нова Ñ?иÑ?тема за управление – една нова Ñ?иÑ?тема, развита отвъд възможноÑ?тите на демокрациÑ?та. СиÑ?тема, коÑ?то Ñ?тъпва върху оÑ?новите на демокрациÑ?та, но в Ñ?ъщото време Ñ?е наÑ?очва към нови хоризонти на общеÑ?твеното управление. Ð?ова Ñ?иÑ?тема, в коÑ?то Ñ?а преодолени дефектите и ограничениÑ?та на демокрациÑ?та. Ð?ова Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще позволи човешкиÑ?Ñ‚ живот да Ñ?е развие и подобри.


Човешкото общеÑ?тво в началото на 21 век е доÑ?тигнало ниво на зрÑ?лоÑ?Ñ‚, което му позволÑ?ва да Ñ?е наÑ?очи към крайната Ñ?иÑ?тема на управление. Оптималната Ñ?иÑ?тема, коÑ?то ще позволи общеÑ?твеното управлението да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва на вÑ?ички нива по начин по-Ñ?ъвмеÑ?тим Ñ? човешката природа. СиÑ?тема на управление, коÑ?то ще бъде защитена от човешките Ñ?лабоÑ?ти и неÑ?ъвършенÑ?тва. Колкото повече човечеÑ?твото Ñ?е доближава до пълната глобализациÑ?, толкова по-очевидна Ñ?тава необходимоÑ?тта от подобна Ñ?иÑ?тема на управление.


Книгата Ñ? миÑ?ли за ИÑ?ократиÑ? дава предложениÑ? как може да бъде Ñ?ъздадена, пригодена и поÑ?троена подобна Ñ?иÑ?тема. Ð’ тази книга Ñ?е поÑ?тавÑ?Ñ‚ оÑ?новите, необходими за поÑ?троÑ?ването на подобна Ñ?иÑ?тема.


Друг важен приноÑ? направен тук е поканата към вÑ?еки, който може и желае да допринеÑ?е Ñ? миÑ?лите Ñ?и за идеÑ?та.


ОтправÑ?м покана и предизвикателÑ?тво към вÑ?ички читатели да тръгнат на това пътешеÑ?твие из ИÑ?ократиÑ? без предубеденоÑ?Ñ‚ и задръжки. Ð’Ñ?еки от ваÑ? може да допринеÑ?е за по-добра Ñ?иÑ?тема на управление и подобрение на човешкото общеÑ?тво. Тази по-добра Ñ?иÑ?тема Ñ?е нарича ИÑ?ократиÑ?.

Read Next Ð?уждата от ИÑ?ократиÑ?

Back to all chapters