Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 3-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
ИÑ?ократиÑ? Ñ?рещу наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема - ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление

Считам, че инÑ?титуциите на предÑ?тавителната демокрациÑ? днеÑ? Ñ?а заÑ?трашени. ИдеÑ?та на демократичната Ñ?иÑ?тема е да Ñ?е взимат колективни решениÑ?, подчинени на интереÑ?ите на общноÑ?тта. Гражданите избират предÑ?тавители, които на Ñ?вой ред взимат колективни решениÑ? чрез глаÑ?уване. Това е общиÑ?Ñ‚ принцип на предÑ?тавителната демокрациÑ?. Кандидатите предÑ?тавÑ?Ñ‚ пред избирателите идеите, които защитават, и на вÑ?еки 4-5 години избирателите дават глаÑ?а Ñ?и за онзи кандидат, чийто идеи Ñ?а най-близки до техните Ñ?обÑ?твеници. Много отдавна, обаче, кандидатите за прозрели, че има много по-леÑ?ен начин да бъдат избрани: като кажат на електората не това, което миÑ?лÑ?Ñ‚ в дейÑ?твителноÑ?Ñ‚, а това, което електоратът иÑ?ка да чуе. Ð?аиÑ?тина, опаÑ?на Ñ?итуациÑ?. И вÑ?е пак точно такъв е начина, по който демокрациÑ?та Ñ?е упражнÑ?ва днеÑ?.  

Кандидатите Ñ?а разработили изкуÑ?ни техники за баланÑ?иране между обещаниÑ? и дейÑ?твиÑ?. ПоÑ?редÑ?твом проучваниÑ? на общеÑ?твеното мнение и фокуÑ? групи те уÑ?тановÑ?ват какво точно техните избиратели иÑ?кат да чуÑ?Ñ‚. След това кандидатите изготвÑ?Ñ‚ Ñ?воите поÑ?ланиÑ?, така че да отговорÑ?Ñ‚ на желаниÑ?та на електората. При ИÑ?ократиÑ? това нÑ?ма да е възможно, защото избирателите ще имат право да Ñ?менÑ?Ñ‚ предÑ?тавителите Ñ?и по вÑ?Ñ?ко време; защото поÑ?ледната дума при взимането на решениÑ? за вÑ?Ñ?какви правила, регулации и промени в законите, ще бъде на електората

ПриÑ?ъединÑ?вам Ñ?е към Джордж СороÑ? и другите, които вÑ?рват, че днешната форма на демокрациÑ? е неефективна и корумпирана. Външната политика Ñ?е ръководи от вътрешни Ñ?ъображениÑ?. Примерите Ñ?а многобройни, като Ñ?лучаÑ? Ñ? президента на ФранциÑ? Жак Ширак, който на Ñ?реща Ñ? друг държавен глава, използва по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от времето, убеждавайки го да Ñ?ъдейÑ?тва на френÑ?ки купувач в приватизационна Ñ?делка. Друг пример Ñ?а африканÑ?ките държави, където богати и бедни на реÑ?урÑ?и Ñ?трани имат еднакъв Ñ?тандарт на живот. ЕдинÑ?твената разлика е, че управлÑ?ващите на богатите на реÑ?урÑ?и Ñ?трани Ñ?а много по-корумпирани.

Въпреки това вÑ?рвам, че не можем да Ñ?и позволим да Ñ?е върнем към олигархиÑ?та, нито да изоÑ?тавим демокрациÑ?та. Ð’Ñ?рвам, че Ñ?ега имаме избор. Имаме възможноÑ?Ñ‚ да използваме оÑ?новата на демократичната Ñ?иÑ?тема за Ñ?ъздаването на една по добра. Има обаче един фактор, който Ñ‚Ñ€Ñ?бва Ñ?мело да приемем и той е, че вÑ?ички хора Ñ?а неÑ?ъвършени и Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от развитие. Точно този фактор комуниÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема отказваше да приеме и затова Ñ?е оказа неÑ?поÑ?обна да оцелее. Ð?о точно върху човешката неÑ?ъвършеноÑ?Ñ‚ ние можем да изградим Ñ?ъвършената Ñ?иÑ?тема. Да надграждаме над демокрациÑ?та, докато доÑ?тигнем Ñ?иÑ?темата, коÑ?то макÑ?имално ограничава човешката неÑ?ъвършеноÑ?Ñ‚.

Считам, че една от най развитите форми на демокрациÑ? днеÑ? е тази на ВеликобританиÑ?. Забележително е, че Ñ‚Ñ? в по-голÑ?мата Ñ?и чаÑ?Ñ‚ Ñ?е базира на непиÑ?аната конÑ?титуциÑ? на Ñ?траната. Правото на избор Ñ?ъщеÑ?твува и въпреки това, Ñ?ъщо както в другите демократични държави, анахроничниÑ?Ñ‚ демократичен режим дава твърде ограничена влаÑ?Ñ‚ на народа. Ð’ най-добрата Ñ?и форма демокрациÑ?та дава влаÑ?тта на законно избрани диктатори или олигарÑ?и, а не на народа.  

Ден Ñ?лед ден веÑ?тниците и дори нÑ?кои членове на управлÑ?ващата лейбъриÑ?тка партиÑ? във ВеликобританиÑ? заклеймÑ?ват Тони Блеър като „шефът Блеърâ€?,  „човекът оркеÑ?Ñ‚ÑŠÑ€â€?, мъжът, който прави политика в движениеâ€?, „диктаторÑ?киÑ?Ñ‚ режим на Блеърâ€? и Ñ‚.н. ТрÑ?бва обаче да кажа, че Тони Блеър е много либерален и прогреÑ?ивен лидер,  загрижен за обикновените хора.                                              Самата Ñ?иÑ?тема обаче принуждава него и други като него да дейÑ?тват по един и Ñ?ъщ начин. Те Ñ?а хората, взимащи крайните решениÑ?. Ð? докато крайното решение Ñ?е определÑ? от един единÑ?твен човек, този човек рано или къÑ?на започва да взима диктаторÑ?ки решениÑ? и да управлÑ?ва диктаторÑ?ки

При Ñ?егашната форма на демокрациÑ?, избирателите, общноÑ?тта като цÑ?ло, имат много ограничен избор Обикновено той Ñ?е Ñ?вежда до една две водещи политичеÑ?ки партии. ПонÑ?кога изборът може да е между две-три Ñ?редно големи партии Ñ? малки различиÑ? в платформите Ñ?и. Избраните политичеÑ?ки партии не Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да предÑ?тавÑ?Ñ‚ иÑ?тинÑ?ките желаниÑ? на народа по вÑ?ички въпроÑ?и, каÑ?аещи икономичеÑ?ка и външна политика, Ñ?пазване на околната Ñ?реда и Ñ‚.н.

Ð?ко за момент Ñ?прем и Ñ?е замиÑ?лим, ще разберем, че както в миналото хората Ñ?а Ñ?е Ñ?ъбирали на групи, за да ловуват, да Ñ?е защитават Ñ?рещу други хора и   животни или за да влаÑ?тват над други, по Ñ?ъщиÑ? начин днеÑ? хората Ñ?е групират в политичеÑ?ки партии, за да Ñ?печелÑ?Ñ‚ влаÑ?тта, коÑ?то демократичната Ñ?иÑ?тема им предлага.

При Ñ?егашната демократична Ñ?иÑ?тема политиците и политичеÑ?ките партии Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ към предизборните Ñ?и обещаниÑ?, идеи и платформи като към търговÑ?ки Ñ?токи. Когато никоÑ? партиÑ? не Ñ?печели изборите Ñ? пълно мнозинÑ?тво, три или четири политичеÑ?ки партии започват да търгуват правителÑ?твени поÑ?тове и миниÑ?три и Ñ?е обединÑ?ват, формирайки управлÑ?ващо малцинÑ?тво. Само за да бъдат чаÑ?Ñ‚ от правителÑ?твото или да Ñ?печелÑ?Ñ‚ едно две миниÑ?терÑ?тва, политици и политичеÑ?ки партии Ñ? напълно противоположни платформи Ñ?тават партньори.

Ð’Ñ?рвам, че мултипартийниÑ?Ñ‚ режим, характерен за Ñ?егашната демокрациÑ?, не дава възможноÑ?Ñ‚ хората да бъдат предÑ?тавлÑ?вани във вÑ?ички, къÑ?ащи ги аÑ?пекти. При този режим е невъзможно да Ñ?е упражнÑ?ва иÑ?тинÑ?ка демокрациÑ?. Ð’Ñ?ички знаем, че предизборните обещаниÑ? Ñ?а мъглÑ?ви и Ñ€Ñ?дко Ñ?е изпълнÑ?ват.

След като веднъж бъдат избрани, лидерът, миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едател или президент, както и политичеÑ?ката партиÑ? зад Ñ‚Ñ?Ñ…, получават абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚. С тази влаÑ?Ñ‚, те имат възможноÑ?Ñ‚ за времето, за което Ñ?а на влаÑ?Ñ‚, да налагат Ñ?обÑ?твените Ñ?и вижданиÑ? и желаниÑ?. Разбира Ñ?е, вÑ?ичко това Ñ?е прави Ñ? уговорката, че “те Ñ?а убедени, че в момента това е най-доброто за избирателитеâ€?. “Те Ñ?а убедениâ€?. Точно така, ние глаÑ?уваме за мъглÑ?ви обещаниÑ?, който в повечето Ñ?лучаи биват изоÑ?тавÑ?ни Ñ?лед изборите и прокламирани отново, когато наближат Ñ?ледващите избори. След като лидерът е веднъж избран, той получава  абÑ?олютна влаÑ?Ñ‚ за Ñ?рока на мандата Ñ?и. 

Примерите Ñ?а неизброими. Ð?апример решението отноÑ?но каква Ñ?ума да Ñ?е отпуÑ?не за здравно оÑ?игурÑ?ване, образование, отбрана, държавните Ñ?лужби и околната Ñ?реда, Ñ?е променÑ? на 180 градуÑ?а при превръщането му от предизборен манифеÑ?Ñ‚ в реалноÑ?Ñ‚. Обикновено Ñ?е дават обÑ?Ñ?нениÑ? от Ñ?орта на “при наÑ?тоÑ?щите обÑ?тоÑ?телÑ?тваâ€?, “при новопоÑ?вилите Ñ?и тенденцииâ€? или “убедени Ñ?ме, че предишните вижданиÑ? вече не Ñ?а най-доброто за хоратаâ€?. Дори най-Ñ?тратегичеÑ?ки решениÑ? като това дали една Ñ?трана да влезе във военен конфликт Ñ?амоÑ?тоÑ?телно или в коалициÑ?, Ñ?е взима от един единÑ?твен човек. Плашещо! УжаÑ?Ñ?ващо! Повечето от войните по Ñ?вета Ñ?а резултат от еднолично решение и чеÑ?то пъти в пълно противоречие Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъветите на Ñ?пециалиÑ?тите.

За Ñ?ъжалениÑ? тези военни дейÑ?твиÑ? не Ñ?а Ñ?амо иÑ?торичеÑ?ки Ñ?ъбитиÑ? от миналото. Свидетели Ñ?ме как Ð?ржентина превзе ФалкландÑ?ките оÑ?трови под претекÑ?та за патриотизъм. Под Ñ?ъщиÑ? претекÑ?Ñ‚ и г-жа Тачер Ñ?е включи във войната за тези оÑ?трови.

Извън Ð?нглиÑ? мнозина вÑ?рваха и вÑ?е още вÑ?рват, че Ñ? този ход беше г-жа Тачер, използвайки националиÑ?тично-патриотичниÑ? претекÑ?Ñ‚ Ñ?и оÑ?игури популÑ?рноÑ?Ñ‚, за да бъде преизбрана на Ñ?ледващите избори. Същото разбира Ñ?е отнаÑ?Ñ? и за аржентинÑ?кото правителÑ?тво. Ð?ко този Ñ?лучай Ñ‚Ñ€Ñ?бваше да Ñ?е реши от народа на Ð?ржентина и ВеликобританиÑ?, Ñ?ъмнÑ?вам Ñ?е, че щеше да Ñ?е Ñ?тигне до военни дейÑ?твиÑ?. Ð’Ñ?ички тези факти потвърждават опаÑ?ноÑ?тта пред, коÑ?то е изправено гражданÑ?кото общеÑ?тво в уÑ?ловиÑ?та на неÑ?ъвършената демокрациÑ?.

Read Next Разликите между наÑ?тоÑ?щите Ñ?иÑ?теми Ñ?а незначителни

Back to all chapters