Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 3-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
Защо днешните демокрации Ñ‚Ñ€Ñ?бва да преминат към ИÑ?ократиÑ? - ЧаÑ?Ñ‚ 2 ПолитичеÑ?ка ИÑ?ократиÑ?. Крайната Ñ?иÑ?тема за Ñ?оциално управление

Питам днешните демократични Ñ?трани: кой предприема дейÑ?твиÑ?, поÑ?тановÑ?ва правила и регулации, претендира, че защитава широката публика? Кой определÑ? партийните лидери? Кой определÑ? миниÑ?трите? Ð?е широката публика. ПравÑ?Ñ‚ го партийните членове при лимитиран избор и Ñ?троги реÑ?трикции, под влиÑ?ние отгоре и отвътре; чрез търгуване на позиции. Ето защо демократичните Ñ?иÑ?теми Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат заменени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.

Лидерите, предÑ?тавителите и миниÑ?трите биват избирани от малцина и затова днешната демократична Ñ?иÑ?тема може да Ñ?е нарече олигархична. Само това малцинÑ?тво и хора, които не Ñ?а членове на партиÑ?та, но притежават политичеÑ?ка и финанÑ?ова мощ, могат да упражнÑ?ват влиÑ?ние върху тази олигархична Ñ?иÑ?тема, прикрита под камуфлажа на демокрациÑ?. Ð?е е необичайно в напреднали Ñ?трани като ВеликобританиÑ?, ГерманиÑ?, СÐ?Щ, да Ñ?е дават огромни парични Ñ?редÑ?тва в замÑ?на на нÑ?какви портфолиÑ? и позиции, било то миниÑ?терÑ?ки, поÑ?ланичеÑ?ки, бизнеÑ? или дори парламентарни. Ето защо наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема Ñ‚Ñ€Ñ?бва да премине към ИÑ?ократиÑ?.

Примерите по целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚ Ñ?а многобройни. Чувал Ñ?ъм, че позициите на поÑ?ланици в много от Ñ?траните Ñ?а Ñ?амо източник на Ñ?редÑ?тва за предизборниÑ? бюджет. ПрофÑ?ъюзите във ВеликобританиÑ? определÑ?Ñ‚ не Ñ?амо политиката на лейбъриÑ?тката партиÑ?, но и изборът на нейниÑ? предÑ?едател, което значи и миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ предÑ?едателÑ? на Ñ?траната, в Ñ?лучай че партиÑ?та Ñ?печели изборите. Ð’ други Ñ?лучаи бизнеÑ? групи влиÑ?Ñ?Ñ‚ върху определÑ?нето на кандидат и избора на президент.

За вÑ?ички е Ñ?Ñ?но кой управлÑ?ва в днешните демократични държави, които по презумциÑ? поверÑ?ват пълната влаÑ?Ñ‚ на Ñ?воите миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели и президенти. Ð?бÑ?олютна влаÑ?Ñ‚, коÑ?то им позволÑ?ва да налагат мнениÑ?та и волÑ?та Ñ?и на партийните членове, а това значи да налагат мнението и волÑ?та Ñ?и на цÑ?лата Ñ?трана. Именно президентът или миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ?Ñ‚ назначават миниÑ?трите. Много малко миниÑ?три биха риÑ?кували работата Ñ?и, противоречейки на лидери, които могат леÑ?но да ги уволнÑ?Ñ‚. Ето защо е необходимо Ñ?иÑ?темата да Ñ?е Ñ?мени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.

СъщеÑ?твуват редица примери за миниÑ?три, загубили работата Ñ?и, поради влиÑ?нието, което финанÑ?ови групи и организации Ñ?а оказали върху държавните лидери. Поради заплахата от прекиÑ? или коÑ?вен ефект, които подобни организации могат да окажат върху изборите, лидери и миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едатели Ñ?а наÑ?тоÑ?вали за оÑ?тавките на миниÑ?три.

Това винаги Ñ?е прави под фалшивото извинение за загуба на работни меÑ?та, загуба на данъчни приходи, докато иÑ?тинÑ?ката причина е потенциална загуба на донори за предизборните кампании. КлаÑ?ичеÑ?ки пример е админиÑ?трациÑ?та на Картер в СÐ?Щ, коÑ?то моли/принуждава здравниÑ? миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ да Ñ?и подаде оÑ?тавката заради разноглаÑ?иÑ?та му Ñ? тютюневата индуÑ?триÑ?. Същото Ñ?е повтарÑ? и във ВеликобританиÑ? при управлението на Мейджър, Ñ?трува ми Ñ?е. Ето защо демокрациÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?мени Ñ? ИÑ?ократиÑ?.  

Дори членове на парламента, които принадлежат на различни партийни групи и партии приемат възгледите и желаниÑ?та на миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ? или президента, наложени им чрез партийно-диÑ?циплиниращата машина. Ð’ Ð?нглиÑ? партийно-диÑ?циплиниращата машина е извеÑ?тна като “камшикътâ€?. Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от важноÑ?тта на дадено Ñ?ъбитие, което е подложено на глаÑ?уване, до депутатите Ñ?е изпраща пиÑ?мо Ñ? единична, двойна или тройна червена линиÑ?. Депутат, който Ñ?е оÑ?мели да не поÑ?ледва партийната линиÑ?, риÑ?кува да изгуби членÑ?твото Ñ?и в партиÑ?та. Ето защо.

Макар и да Ñ?е предполага, че членовете на парламента Ñ?е избират Ñ? прекиÑ? глаÑ? на народа, и тук партийните членове, лидери и комитети уÑ?пÑ?ват да наложат избора Ñ?и. Въпреки че Ñ?а избрани от Ñ?ъгражданите Ñ?и, депутатите глаÑ?уват в подкрепа или против даден проект, Ñ?ъобразно желаниÑ?та на миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателÑ? и президента.

Ето защо аз определÑ?м днешните демократични Ñ?иÑ?теми като избрани олигархични диктатури. Ето защо толкова чеÑ?то дадена политичеÑ?ка партиÑ? залага определени ценноÑ?ти и идеи в предизборната Ñ?и платформа, и демонÑ?трира напълно противоположно държание Ñ?лед изборите. Ето защо ИÑ?ократиÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да дойде, а демокрациÑ?та да Ñ?и отиде.

Ето защо. Защото при ИÑ?ократиÑ? подобни диктаторÑ?ки Ñ?воеволиÑ? ще преÑ?танат да Ñ?ъщеÑ?твуват. При ИÑ?ократиÑ? дори членовете на политичеÑ?ки партии, групи и комитети, нÑ?ма да имат възможноÑ?Ñ‚ да налагат мнениÑ?та и желаниÑ?та Ñ?и на парламентариÑ?тите. Ð’Ñ?ички парламентарни членове при ИÑ?ократиÑ? ще бъдат избирани на иÑ?ократичен принцип. Ð’Ñ?ички въпроÑ?и, заÑ?Ñ?гащи партиÑ?та ще Ñ?е глаÑ?уват от членовете й.

При ИÑ?ократиÑ? вÑ?ички членове на парламента, на конгреÑ?а и на комиÑ?иите ще имат много повече автономиÑ?, ако не и абÑ?олютна автономиÑ?. Така те ще могат да предÑ?тавÑ?Ñ‚ най-цÑ?лоÑ?тно интереÑ?ите на общноÑ?тта, коÑ?то предÑ?тавлÑ?ват. ИнтереÑ?ите на вÑ?еки отделен член ще имат приоритет пред интереÑ?ите на партиÑ?та.

Ð’ идните години, когато демокрациÑ?та Ñ?е развие, узрее, напредне и пригоди, можем да Ñ?танем Ñ?видетели на Ñ?вÑ?Ñ‚ без политичеÑ?ки партии. Ð?ека Ñ?и признаем: наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема допуÑ?ка олигархична, диктаторÑ?ка, влаÑ?Ñ‚, макар и за ограничен период. Ð’Ñ?рвам, че иÑ?ократичната Ñ?иÑ?тема ще донеÑ?е иÑ?тинÑ?ко щаÑ?тие и хармонично Ñ?ъжителÑ?тво на хората. Един променен и подобрен Ñ?вÑ?Ñ‚, където на хората нÑ?ма да бъдат налагани чужди мнениÑ?.

Read Next Ð?амалÑ?ващата разлика между противоположните политичеÑ?ки партии

Back to all chapters