Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 8-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
Пазарната интервенциÑ? - национален и глобален път към иÑ?о-икономика - ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика

Тук Ñ‚Ñ€Ñ?бва да направим разграничение между Ñ?табилизиращите и превантивни колективни мерки, целÑ?щи да предотвратÑ?Ñ‚ разрухата и мизериÑ?та от политичеÑ?ки мотивираната пазарна намеÑ?а. Защото незавиÑ?имо дали е в затворената политичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема на бившиÑ? СъветÑ?ки Ñ?ъюз или в една отворена икономика, политичеÑ?ката намеÑ?а може да има един и Ñ?ъщ катаÑ?трофален ефект. Каква е ползата да лекуваш болеÑ?тта, ако лекарÑ?твото може да убие пациента?

Ð?бÑ?олютната влаÑ?Ñ‚, коÑ?то наÑ?тоÑ?щите демократични Ñ?иÑ?теми поверÑ?ват в ръцете на демократично избраните Ñ?и лидери, чеÑ?то резултира в намеÑ?ата на тези лидери в икономиката по политичеÑ?ки причини. Ð’ миналото Ñ?ме Ñ?тавали Ñ?видетели на това как подобни политичеÑ?ки мотивирани намеÑ?и Ñ?а водили до тежки, болезнени и катаÑ?трофични икономичеÑ?ки и Ñ?оциални кризи. За Ñ?ъжаление най-жеÑ?токите удари от подобни пазарни намеÑ?и понаÑ?Ñ?Ñ‚ винаги маÑ?ите от хора, работещи в малките бизнеÑ? предприÑ?тиÑ?.

Примерите Ñ?а много. ИÑ?ториÑ?та познава Ñ?лучай на лидери на Ñ?трани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?вободен пазар, които по политичеÑ?ки причини редовно упражнÑ?ват натиÑ?к върху пазара. Такъв е Ñ?лучаÑ?Ñ‚ Ñ? британÑ?ката миниÑ?Ñ‚ÑŠÑ€-предÑ?едателка Маргарет Тачер, извеÑ?тна като желÑ?зната лейди, коÑ?то Ñ?е намеÑ?ва както Ñ? икономичеÑ?ки, така и политичеÑ?ки Ñ?редÑ?тва.

Става въпроÑ? за намеÑ?а по политичеÑ?ки причини, коÑ?то заÑ?Ñ?га пазара, както на национално, така и на международно ниво, дори води до войни от вÑ?Ñ?какъв характер - икономичеÑ?ки, военни, гражданÑ?ки. Ð?ейната неортодокÑ?ална, политичеÑ?ки мотивирана пазарна намеÑ?а чрез екÑ?тремална монетарна политика причинÑ?ва най-голÑ?мата икономичеÑ?ка депреÑ?иÑ? и дори Ñ?тагнациÑ? във ВеликобританиÑ? Ñ?лед 1930г.

ТÑ? кара британÑ?ката общеÑ?твеноÑ?Ñ‚ да преглътне лекарÑ?тво, което не е проÑ?то горчиво. Ð’ много Ñ?лучаи то Ñ?е отнаÑ?Ñ? пÑ?ихологичеÑ?ко фатално. Ð’ други Ñ?лучи е физичеÑ?ки фатално. Милиони хора изгубват домовете Ñ?и. ХилÑ?ди Ñ?е Ñ?амоубиват. През Ñ?ептември 2002 г е публикувана Ñ?татиÑ?тика, разкриваща че в годините на Тачър процентът на Ñ?амоубийÑ?твата е най-виÑ?ок. Съвпадение ли е това? Ð?е миÑ?лÑ? така. Ð?з живÑ?Ñ… през тези години. БÑ?Ñ… прÑ?к Ñ?видетел, уÑ?етих болката. Ð?ай-лошото на тези намеÑ?и беше, че не оÑ?тавÑ?ха никаква надежда за пазара, а оттам и за отделниÑ? човек. Ð?з имах къÑ?мет да запазÑ? дома Ñ?и, като го дадох под наем и Ñ?е премеÑ?тих в по-малък апартамент. Да, в Ñ?равнение Ñ? милионите, които изгубиха домовете и най-ценните Ñ?и вещи, аз имах къÑ?мет.

Като прÑ?к резултат от подобни, бих ги нарекъл зловредни пазарни практики, британÑ?ката здравно-оÑ?игурителна Ñ?иÑ?тема, за коÑ?то ни завиждаше целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚,  вÑ?е още изживÑ?ва катаÑ?трофични моменти. Хората вÑ?е още умират заради разрушителното подценÑ?ване на здравните грижи. Ð?ационалната здравно-оÑ?игурителна Ñ?иÑ?тема на ВеликобританиÑ? днеÑ? Ñ?е оценÑ?ва по-ниÑ?ко дори от тази на нÑ?кои развиващи Ñ?е Ñ?трани, въпреки положителниÑ?Ñ‚ приноÑ? на Ñ?ледващите правителÑ?тва. При вÑ?е това знаем, че Тачър имаше най-добри намерениÑ?. Това, което Ñ‚Ñ? и нейните Ñ?ъветници не уÑ?пÑ?ха да разберат, е че пазарът, колкото и да е толерантен, не прощава, и Ñ?лед като веднъж Ñ?е обърне, много трудно Ñ?е връща в първоначалното Ñ?и положение.

ТрÑ?бва да предотвратим повторението на подобни дейÑ?твиÑ? в бъдеще и вÑ?рвам, че ИÑ?ократиÑ? в комбинациÑ? Ñ? иÑ?о-икономика може да предложи подобно решение.

Ð?амеÑ?ата на национално ниво Ñ?е извършва поÑ?редÑ?твом монетарна и фиÑ?кална политика точно тези интервенционни политика доведоха до горчивата рецеÑ?иÑ? във ВеликобританиÑ? през 90-те. Лихвените проценти бÑ?ха използвани, за да Ñ?е манипулира пазара. Милиони хора загубиха не Ñ?амо бизнеÑ?а Ñ?и, но Ñ?ъщо и домовете Ñ?и и най-ценните Ñ?и притежаниÑ?. КрайниÑ?Ñ‚ ефект от тези политики беше малкото количеÑ?тво, Ñ?печелени и натрупани активи, взети от обикновените хора, по цена по-ниÑ?ка от реалната им Ñ?тойноÑ?Ñ‚. Страданието, довело до реални и пÑ?ихологичеÑ?ки Ñ?амоубийÑ?тва, оÑ?тави трайна  Ñ?леда върху много хора във ВеликобританиÑ?. Компании, които до неотдавна Ñ?а процъфтÑ?вали, бÑ?ха превърнати в трупове.

Ð?а международно ниво отново виждаме огромна прÑ?ка намеÑ?а и влиÑ?ние на чуждите инвеÑ?тиции, камуфлажно замаÑ?кирани като регионални инициативи и конкуренциÑ? Ñ? цел привличане на инвеÑ?тиции. Като пример можем да поÑ?очим Ñ?понÑ?ката автомобилна индуÑ?трии. СлучаÑ?Ñ‚, когато европейÑ?ките държави Ñ?е надпреварваха в уÑ?илиÑ?та Ñ?и да убедÑ?Ñ‚ Ñ?понÑ?ките производители да разположат заводите Ñ?и на Ñ‚Ñ?хна териториÑ?. Отново пример за интервенциÑ? на оÑ?новата на монетарна политика  като парични отÑ?тъпки, провизии, безплатни терени, данъчни облекчениÑ? и фиÑ?кални политики като дългоÑ?рочно оÑ?вобождаване от данъци. Стига Ñ?е дори до промени в трудовото законодателÑ?тво, за да бъдат привлечени чужди инвеÑ?титори.

Във ВеликобританиÑ? беше променено трудовото законодателÑ?тво, за да бъдат ограничи дейÑ?твиÑ?та на ПрофÑ?ъюзите. Стачките бÑ?ха обÑ?вени за незаконни и направени почти невъзможни. Ð?езавиÑ?имо, че в нÑ?кой Ñ?лучаи тези дейÑ?твиÑ? Ñ?а дейÑ?твително необходими заради екÑ?тремиÑ?тките дейÑ?твиÑ? на нÑ?кои профÑ?ъюзи през изминалите години, водещиÑ?Ñ‚ мотив за промÑ?на в закона е привличането на инвеÑ?тиции чрез защита на капитала. Ð’ крайна Ñ?метка тези закони Ñ?е превърнаха в определÑ?щ фактор, който привлече водещи Ñ?понÑ?ки производители да откриÑ?Ñ‚ заводи във ВеликобританиÑ?, въпреки че трудовата производителноÑ?Ñ‚ в кралÑ?твото е в пъти по-ниÑ?ка от тази в ГерманиÑ?.

Read Next Пазарната намеÑ?а не е монопол

Back to all chapters