Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 10-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
Пазарна намеÑ?а на международната Ñ?цена - ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика

От друга Ñ?трана международната пазарна намеÑ?а в националните икономики може да бъде погледната като инжектиране на огромни парични Ñ?редÑ?тва от Ñ?трана на МВФ. Лек, еднакво необходим на болните и на здравите, тъй като Ñ?пира заразата, преди да Ñ?е разпроÑ?трани.

Опрощаването на огромни национални дългове на изоÑ?таналите държави от Ñ?трана на напредналите, Ñ?ъщо е форма на пазарна намеÑ?а. Това обаче е оздравителна намеÑ?а. Превантивна намеÑ?а, Ñ?пираща Ñ?рива на тези икономики и предотвратÑ?ваща катаÑ?трофичните резултати от хуманитарен и икономичеÑ?ки характер за оÑ?таналиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Тайната тук е да Ñ?е избегнат онези политики на намеÑ?а, които Ñ?а довели изоÑ?таналите икономики до ръба на разруха.

ДнеÑ? правителÑ?твото в СÐ?Щ проверÑ?ва чрез пазарна намеÑ?а дали да разруши целоÑ?тта на МайкроÑ?офт заради обвинениÑ?та за злоупотреба Ñ? монополна влаÑ?Ñ‚ Ñ?рещу компаниÑ?та. Друг пример за оздравителна намеÑ?а, коÑ?то цели да предпази потребителÑ? от злоупотреба Ñ? монопол, ако обвинениÑ?та Ñ?е окажат верни. Защото не вÑ?ичко, което блеÑ?ти е злато.

Ð’ дейÑ?твителноÑ?Ñ‚ знаем поне за четири Ñ?лучаÑ?, когато без намеÑ?ата на монетарните влаÑ?ти, би Ñ?е Ñ?тигнало до международен финанÑ?ов Ñ?рив: 1982, 1987, 1994 и 1997. въпреки това международниÑ? контрол Ñ?и оÑ?тава недоÑ?татъчен и му липÑ?ва необходимата глобалноÑ?Ñ‚.

По време на криза международните финанÑ?ови инÑ?титуции и националните монетарни влаÑ?ти Ñ?и Ñ?ътрудничат изцÑ?ло. Въпреки това не Ñ?ъщеÑ?твува международна централна банка, нито международен регулативен орган, които да кореÑ?пондират на Ñ?ъответните национални органи. Създаването на подобни инÑ?титуции и въвеждането на регулации нÑ?ма да бъде леÑ?но, разбира Ñ?е. Широко прието е, че парите и кредитът Ñ?а Ñ?вързани Ñ? националниÑ? Ñ?уверенитет и Ñ?а национален прерогатив. Ð?е би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да бъде така обаче.

За Ñ?ъжаление при наÑ?тоÑ?щата Ñ?иÑ?тема отделните нации не Ñ?а много Ñ?клонни да Ñ?и координират. ПроÑ?то защото вÑ?рват, че вÑ?Ñ?какви международни регулации ще нарушат националниÑ? им Ñ?уверенитет, което не е задължително. Ð?е е задължително, ако имаме една глобална Ñ?иÑ?тема като ИÑ?ократиÑ?, коÑ?то ще позволи и доведе до глобална иÑ?о-икономика в полза на целиÑ? Ñ?вÑ?Ñ‚. Такъв ход на регионално ниво направи ЕС Ñ? въвеждането на еврото и ЕвропейÑ?ката централна банка. Този пример може да бъде поÑ?ледван и разширен в глобален размер.

Ð?апример ролÑ?та и функциите на МВФ могат да бъдат променени, за да отговарÑ?Ñ‚ на новите глобални изиÑ?кваниÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щите функции на МВФ и оÑ?новната му миÑ?иÑ? е запазване на международната банкова Ñ?иÑ?тема, а не на глобалниÑ? финанÑ?ов пазар. Ð?а МВФ в наÑ?тоÑ?щата му форма му липÑ?ват реÑ?урÑ?и, за да дейÑ?тва като глобална монетарно-Ñ?табилизираща Ñ?ила.

ЛипÑ?ата на глобален орган, който да регулира финанÑ?овите пазари в комбинациÑ? Ñ? неадекватната мултивалутна Ñ?иÑ?тема в глобалната икономика ще продължи да причинÑ?ва финанÑ?ови шокове, както в центъра, така и в перифериÑ?та. ИзменениÑ?та на валутните курÑ?ове между трите водещи валути могат да причинÑ?Ñ‚ Ñ?амо допълнителни уÑ?ложнениÑ?. ПромÑ?ната в лихвените проценти и валутните курÑ?ове Ñ?а проводник на финанÑ?ови шокове.

ТрÑ?бва Ñ?амо да Ñ?и Ñ?помним международната дъгова криза от 1982, коÑ?то беше предшеÑ?твана от драÑ?тично покачване на лихвените проценти в СÐ?Щ. Ð?зиатÑ?ката криза от 1997, коÑ?то беше Ñ?ледÑ?твие от покачването на щатÑ?киÑ? долар. Вътрешно европейÑ?ката валутната криза от 1992, причинена от подобни валутно-курÑ?ови изменениÑ? между ГерманиÑ? и оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от Европа.  По начало такива Ñ?мущениÑ? в глобалната капиталиÑ?тичеÑ?ка Ñ?иÑ?тема и финанÑ?овите пазари имат пропорционално по-голÑ?м ефект в перифериÑ?та, отколкото в центъра.

Read Next Както Ñ?ме Ñ?е уверили, не Ñ?ъщеÑ?твува такова нещо като Ñ?вободен пазар

Back to all chapters