Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 10-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
КолонизациÑ?та на отделна индуÑ?триÑ? в Ñ?трана-колонизатор от нейна колониÑ? - ЧаÑ?Ñ‚ 3 ИÑ?о - Икономика/ИÑ?ократична Икономика

ТурциÑ? Ñ?рещу ГерманиÑ?. Дълго време ТурциÑ? беше германÑ?ка икономичеÑ?ка колониÑ?, заради близоÑ?тта Ñ?и, евтината Ñ?и работна ръка и природните Ñ?и реÑ?урÑ?и. Ð?Ð?К беше Ñ?ветовен лидер в производÑ?твото на платове и покриваше вÑ?ички Ñ?ектори на индуÑ?триÑ?та. Ð’ едни момент, въпреки, че производÑ?твото Ñ?е извършваше на Ñ?мени 24 чаÑ?а, разÑ?тоÑ?нието между поръчката и доÑ?тавката беше 6 меÑ?еца. Тогава започна инвеÑ?тирането в ТурциÑ?. По ирониÑ? на Ñ?ъдбата тези първоначални инвеÑ?тиции бÑ?ха извършени от ГерманиÑ?, въпреки че Ñ?коро Ñ? поÑ?ледваха и други Ñ?трани.

Ð’ поÑ?ледÑ?твие ТурциÑ? започна да произвежда платове като европейÑ?киÑ? лидер ГерманиÑ? на по-ниÑ?ка от половин цена. Дори още по-далновидно ТурциÑ? мобилизира големиÑ? Ñ?и ниÑ?ко-платен пазар на труда и започна да произвежда готови облекла. Това доведе до големи икономии от транÑ?порт, тъй като необработената продукциÑ? под формата на плат можеше да Ñ?е доÑ?тавÑ? директно в завода вмеÑ?то да обикалÑ? из Европа и да Ñ?е връща обратно в ТурциÑ?.

Резултатът беше разруха на германÑ?ката индуÑ?триÑ? за платове. Гиганти като Ð?Ð?К обÑ?виха банкрут, докато други, за да оцелеÑ?Ñ‚ премеÑ?тиха продукциÑ?та Ñ?и в ТурциÑ?. ИкономичеÑ?ка колониÑ? в една индуÑ?триÑ? Ñ?е развива, разрушава индуÑ?триÑ?та на колонизатора Ñ?и и Ñ? завладÑ?ва. Малка транÑ?формациÑ? в борбата за иÑ?о-икономика.

Ð’Ñ?ички напреднали днеÑ? икономики под една или друга форма практикуват икономичеÑ?ки колониализъм /нÑ?кой го наричат империализъм/. Тези икономики разчитат много на евтините Ñ?токи и природни реÑ?урÑ?и, които , които получават от Ñ‚.нар Трети Ñ?вÑ?Ñ‚, от неразвитите и развиващите Ñ?е Ñ?трани. ИкономичеÑ?киÑ?Ñ‚ колониализъм не Ñ?е интереÑ?ува от глобалната икономика

ИкономичеÑ?киÑ?Ñ‚ империализъм не винаги е негативен и понÑ?кога дори е доÑ?та необходим за развитието набедените и изоÑ?таващи Ñ?трани. ИкономичеÑ?ката колонизациÑ? нÑ?ма формата и характера на империализма. ИнвеÑ?тирането в една ниÑ?ко-платена икономика може да бъде Ñ?итуациÑ?, от коÑ?то да печелÑ?Ñ‚ и двете Ñ?трани. Това е, което иÑ?о-икономиката ще окуражава и поддържа: двойно печеливша Ñ?итуациÑ?.

Погледнат в перÑ?пектива, фактът, че днешните напреднали икономики разчитат на ниÑ?ките цени на икономичеÑ?ките колонии, означава, че поÑ?ледните биват изкуÑ?твено подхранвани. Ð?о Ñ?амите напреднали икономики не уÑ?пÑ?ват да разберат, че те Ñ?амите разчитат на изкуÑ?твено Ñ?ъздадени оÑ?нови.

Защото ниÑ?ките цени на реÑ?урÑ?ите, включително на човешките реÑ?урÑ?и не могат да оÑ?танат такива завинаги. Ð’ крайна Ñ?метка Ñ?траните по Ñ?вета ще Ñ?танат доÑ?татъчно Ñ?илни икономичеÑ?ки, за да не разчитат на нÑ?колкото напреднали държави като групата на Ñ?едемте /понаÑ?тоÑ?щем оÑ?емте/. Преди нÑ?колко години аз предÑ?казах, че Китай ще Ñ?е превърне в Ñ?ветовен лидер. През 1999 това Ñ?е Ñ?лучи. Китай Ñ?тана още един член на групата на Ñ?едемте икономичеÑ?ки Ñ?или. Още един член, Ñ?поделÑ?щ иÑ?о-икономика. Кой ще бъде Ñ?ледващиÑ??

Скоро и други ще Ñ?танат Ñ?амоÑ?тоÑ?телни икономичеÑ?ки Ñ?или. Скоро и други ще бъдат Ñ?ъщо толкова Ñ?илни, ако не и по-Ñ?илни от групата на оÑ?емте. РуÑ?иÑ?, въпреки икономичеÑ?ката Ñ?и разруха, поÑ?тавÑ? оÑ?новите. Веднъж Ñ?лед като поÑ?тавÑ?Ñ‚ началото, тези Ñ?трани Ñ?коро ще Ñ?е превърнат в икономичеÑ?ки Ñ?упер Ñ?или, защото притежават много от необходимите реÑ?урÑ?и като технологиÑ? и природни богатÑ?тва. ЕвропейÑ?киÑ?Ñ‚ Ñ?ъюз вече чука на вратата на РуÑ?иÑ?.

 Ð”руга Ñ?трана Ñ? виÑ?ок потенциал да Ñ?тане икономичеÑ?ка Ñ?ила е ТурциÑ?. След като веднъж Ñ?е приÑ?ъедини към ЕС, /което доколкото разбирам е Ñ?амо въпроÑ? на време/, Ñ?траната ще бъде поÑ?тавена на пътÑ? на икономичеÑ?кото развитие. Дори Ñ?ега инвеÑ?тиционниÑ?Ñ‚ поток набира Ñ?короÑ?Ñ‚ в ТурциÑ?. Тези инвеÑ?тиции в Ñ?ъчетание Ñ? природните реÑ?урÑ?и и геополитичеÑ?кото положение ще позволÑ?Ñ‚ на ТурциÑ? да прави не Ñ?тъпки, а Ñ?кокове напред към това да Ñ?тане икономичеÑ?ка Ñ?ила.

15 юли 2002,  23:35ч

 19 юли 2002  00:05ч

14  Ð¾ÐºÑ‚омври  2002  00:45ч

до тук   1 май 2004  02:17ч

Read Next ПрекиÑ?Ñ‚ потребител – глобално пазаруване

Back to all chapters