Home The Book ISoKratia News History Contact Us Newsletters Presentations Free Subscribtion Cast your vote Forum Who is Chris Neophytou Send suggestions Links The challenge Request consultancy presentation Donate

Date: 3-7-2020
Countries & future projects
Europe
America
Africa
South America
Asia
Oceania


Other books from Chris Neophyou

Isokratia World
Voyage sponsor
ΠαλεÏ?οντας με τους πειÏ?ατές
Photos of Isokratia boat


Free Sitemap Generator
eXTReMe Tracker
Глобален пазарен на труда - ЧаÑ?Ñ‚ 4 Глоболна ИÑ?ократиÑ?

Разликата между напредналите икономики на развитите Ñ?трани и изоÑ?таващите икономики намира отражение на пазара на труда. ТърÑ?енето на по-евтина работна ръка Ñ?тана причина за Ñ?ъздаването и дори за поддържането на икономики Ñ? ниÑ?ък Ñ?тандарт. Тези икономики Ñ? ниÑ?ко платен пазар на труда Ñ?е превърнаха в абÑ?олютна необходимоÑ?Ñ‚ за Ñ?табилноÑ?тта на капиталиÑ?тичеÑ?ката Ñ?иÑ?тема и на напредналите икономики. Ð’ Ñ?ъщото време необходимоÑ?тта от ниÑ?ко платен труд Ñ?тана мотив и необходимоÑ?Ñ‚ за развитието на такива  Ñ?трани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?лаба икономичеÑ?ка дейноÑ?Ñ‚. Ð?е е ли това Ñ?ценарий на Параграф 22?

Ð?ормата Ñ?ега е нормален и приет метод на релокациÑ? на индуÑ?триите. Ставаме Ñ?видетели на премеÑ?тването на цели индуÑ?триални отраÑ?ли от един регион в  друг, от една Ñ?трана в друга и дори от един континент в друг. Пример за това е непрекъÑ?натата емиграциÑ? на трудоемките отраÑ?ли като производÑ?твото на дрехи и обувки. Други примери включват тежката индуÑ?триÑ? като електроника и автомобилопроизводÑ?тво.

До неотдавна тези индуÑ?трии бÑ?ха наÑ?очвани главно към неразвитите Ñ?трани от Ð?зиÑ?, ДалечниÑ? Изток и ЛатинÑ?ка Ð?мерика. ДнеÑ? оÑ?новен източник на евтина работна ръка Ñ?а Ñ?траните от бившиÑ? СъветÑ?ки Съюз, РумъниÑ?, БългариÑ?,Полша и други Ñ?трани от перифериÑ?та на Европа като ТурциÑ?, Мароко и СириÑ?.

Ð?Ñ?кои от тези Ñ?трани буквално ограбват пазара на евтина работна Ñ?ила като поддържат изкуÑ?твено ниÑ?ки цени. Примери за това Ñ?траните от бившата Източна ГерманиÑ? и днешен Китай. Дори цените на природните реÑ?урÑ?и Ñ?а изкуÑ?твено ниÑ?ки поддържани Ñ? цел задържане на пазарниÑ?  дÑ?л.

Чрез вътрешен контрол тези Ñ?трани Ñ?а в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да налагат продукциÑ?та Ñ?и в други държави. Дори Ñ?упер-Ñ?или като СÐ?Щ Ñ?е оплакват, че ниÑ?ките цени на природните реÑ?урÑ?и, предлагани на вътрешниÑ? пазар от изкуÑ?твени филиали, измеÑ?тват домашната продукциÑ?. ДнеÑ? дори Ñ?е говори, че админиÑ?трациÑ?та на Буш Ñ?е готви да предприеми нÑ?какви протекциониÑ?тични мерки, за да Ñ?пре подбиването на цените на меÑ?тната Ñ?томанена индуÑ?триÑ?.  /Ð’Ñ?рвам, че днеÑ? - 2003г те вече го направиха./

Ð’ други Ñ?лучаи необходимоÑ?тта от такова ниÑ?ко-Ñ?труващо производÑ?тво, както по отношение на природните, така и по отношение на човешките реÑ?урÑ?и, Ñ?тава причина напредналите икономики да Ñ?е намеÑ?ват и наÑ?илÑ?твено да продължават доÑ?тавките на евтини материали и работна ръка. Само чрез икономичеÑ?ката Ñ?и влаÑ?Ñ‚ и влиÑ?ние, развитите икономики Ñ?а причинÑ?вали периодични Ñ?ривове на икономиките Ñ? ниÑ?ък Ñ?тандарт.

Правейки това, те целÑ?Ñ‚ Ñ?пад на Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето, което води до виÑ?ока безработица, девалвациÑ?, а оттам и намÑ?лване цените на реÑ?урÑ?ите и труда, на които разчитат развитите държави. Тези намалениÑ? могат да Ñ?е изразÑ?Ñ‚, както в намалено заплащане на Ñ?тойноÑ?тта на труда, така и в намаление Ñ?тойноÑ?тта на националната валута, причинено от наÑ?илÑ?твена девалвациÑ?. Мощните мултинационални компании използват влаÑ?тта Ñ?и, за да изнудват меÑ?тните правителÑ?тва и да прокарват Ñ?обÑ?твените Ñ?и интереÑ?и.

Това неизбежно води до големи разлики в глобалните икономики. Разликите Ñ?тават балони които непрекъÑ?нато Ñ?е издуват, пълнÑ?Ñ‚ Ñ?е Ñ? въздух и в един момент не издържат и Ñ?е пукат. Можем да клаÑ?ифицираме тези балони като "икономичеÑ?ки Ñ?зви". Като пример за малки балони могат да бъдат дадени Ñ?траните от азиатÑ?киÑ? пазар като МалайзиÑ? и КореÑ?.

След Ñ‚Ñ?Ñ… Ñ?ледват по-големите балони, които при Ñ?пукването Ñ?и предизвикват екÑ?плозии - като този Ñ? Ñ?понÑ?кото икономичеÑ?ко чудо. Ефектът от Ñ?пукването на балона на голÑ?мата икономика води до Ñ?пукване на балоните на по-малки икономики. Подобни балони ръÑ?Ñ‚ÑŠÑ‚ много бързо и Ñ?ъщо така бързо Ñ?е пукат и като нÑ?каква зараза ефектът причинÑ?ва по-нататъшно формиране на балони в отÑ?лабналите икономики. Ð?ко една такава Ñ?итуациÑ? не бъде Ñ?прÑ?на, Ñ‚Ñ? може да доведе до глобални икономичеÑ?ки Ñ?блъÑ?ъци и неÑ?табилноÑ?Ñ‚.

Ð?ко доÑ?татъчно голÑ?м брой от тези балони Ñ?е Ñ?пукат едновременно, те бързо ще заÑ?егнат оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от глобалните икономики, дори развитите държави. Само бързата намеÑ?а на развитите държави Ñ?паÑ?и Ð?зиатÑ?ките тигри от катаÑ?трофален колапÑ? на финанÑ?овата индуÑ?триÑ?, който заплашваше цÑ?лата им икономика, и който в крайна Ñ?метка причини Ñ?тагнациÑ? на Ñ?понÑ?киÑ? пазар. Защо държавите Ñ?е намеÑ?иха и предотвратиха катаÑ?трофата? Беше ли това акт на Ñ?амарÑ?нÑ?тво? Или акт на Ñ?ебезащита, защото, ако не Ñ? бÑ?ха Ñ?прели, катаÑ?трофата щеше да доÑ?тигне Ñ?обÑ?твените им Ñ?трани?

Ð’Ñ?рвам, че напредналите икономики Ñ?е намеÑ?иха, Ñ?амо защото те Ñ?амите Ñ?е чувÑ?тваха заÑ?трашени. Ð?Ñ?кои дори Ñ?читат, че точно напредналите държави Ñ?а причинили кризата чрез бързото и маÑ?ово изтеглÑ?не на капиталовите Ñ?и инвеÑ?тиции. Целта разбира Ñ?е е била - поддържане на ниÑ?ките пазарни цени на природните реÑ?урÑ?и и труда. По този начин те биха били в Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние да предизвикат икономичеÑ?ки раÑ?теж в Ñ?обÑ?твените Ñ?и държави без инфлационно влиÑ?ние. Колко вÑ?рно е това?

Read Next ГлобалниÑ?Ñ‚ труд и икономичеÑ?кото развитие

Back to all chapters